Р Е Ш Е Н И Е № 3959
28.10.2014г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ТИ съдебен състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6720 по описа за 2014г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК вр с чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ.
С решение № 375/24.02.2014г. по гр.д. № 3517 по описа за 2013г. на Окръжен съд гр. Пловдив е обезсилено изцяло решение № 3271 от 11.06.2013г. постановено по гр.д. № 5700/2012г. по описа на ПРС – XVI гр.с-в с което е признато за установено по отношение на Г.П.Г., Л.Д.Г., Д.П.Г., Г.Д.Г., Т.К.Г. и Министерство на земеделието и храните с адрес, че Т.И.Б. е собственик на 1/3 идеална част недвижим имот, представляващ масивна сграда – **** със застроена площ от 452 кв.м., РЗП 968 кв.м., построена върху парцел І с площ от 1410 кв.м., местност „И.“, масив *** по плана на Стопанския двор на с. М., заснета по КК на с. М. с идентификатор *****, площ по кадастрална карта 452 кв.м., предназначение: складова база, склад, брой етажи:1, като е отхвърлен предявеният иск за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот – земя частна държавна собственост във връзка с чл. 27. ал.6 от ЗСПЗЗ, с който Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, продава на Г.П.Г., Д.П.Г. и Г.Д.Г. правото на собственост върху земя, с площ от 1410 кв.м, парцел І, масив 105 по плана на село Марково, която е прилежаща територия към склад, придобит от купувачите чрез безтръжно разпределение.
Въззивната инстанция е обезсилила първоинстанционното решение тъй като първоначалният ответник Г.Д.Г. – починал на дата 29.04.2009г. с конституирани страни – неговите наследници по закон – съпругата Т.К.Г. и дъщерите К.Г.Д. и Д.Г.Г. е вписан в съдебното решение като страна вместо конституираните страни продължили процеса на негово място.
Ищецът Т.И.Б. е предявил против Г.П.Г., Л.Д.Г., Д.П.Г., Т.К.Г.К.Г.Д., Д.Г.Г. и Министерство на земеделието и храните иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 20.10.1998г. за покупко-продажба на държавен недвижим имот – земя частна държавна собственост във връзка с чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ, сключен между ответниците – министерството в качеството му на продавач и Г.П.Г., Д.П.Г. и Г.Д.Г. /починал/ в качеството им на купувачи, поради противоречието му със закона – чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.45а от ППЗСПЗЗ. Искът се основава на твърдения ищецът да е собственик на 1/3ид.част от конкретно посочена сграда, придобита от праводателите му като наследници на И.Г.В. при безтръжно разпределение на имуществото на заличеното ТКЗС-с.П., а договора за покупко-продажба на прилежащата към тази сграда земя, принадлежала на братята И.В., П.В. и Д.В., да е сключен единствено с ответниците при оспорване на материалноправната им легитимация на собственици на цялата сграда, без неговото или на праводателите му участие, като правният интерес от предявяване на иска е обоснован с лишаването на ищеца от възможността да придобие съответната идеална част от прилежащия парцел като правоимащо лице по чл.27,ал.6 от ЗСПЗЗ. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено правото му на собственост върху 1/3 идеална част от сградата, както и да бъде обявен за нищожен сключения договор за продажба на прилежащия терен. Ангажират се доказателства. Претендира направените по делото разноски
Ответниците Г.П.Г., Л.Д.Г., Т.К.Г., К.Г.Д., Д.Г.Г. и Д.Г. оспорват предявения иск. Подробно излагат, че не е имало молба за възлагане на склада в общ дял на трите групи наследници, тъй като всяка група наследници е подала отделна молба за участие в безтръжното разпределение. Освен това не се касае до земя бивша собственост на наследодателите, а до склад разпределен по пътя на ликвидацията на бившето ТКЗС чрез безтръжно разпределение, в което предимство са имали лицата представили най-голям брой копюри съгласно приетото решение на ОС на правоимащите лица. Оспорваният договор не е нищожен тъй като ищецът е придобил права след като вече държавата е извършила продажбата. Изложено е че към момента на сключване на процесния договор ответниците се легитимират като собственици въз основа на договора от 17.12.1997г. сключен въз основа на параграф 6 от ПР към ППЗСПЗЗ с правоимащо лице „Родопи 93” АД с което въз основа на съответните решения е извършено безтръжно разпределение на склада в полза на наследниците на П.Г.В. Ето защо молят предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът Министерство на земеделието и храните оспорва предявените искове, като твърди, че при сключването на договора за продажба от 20.10.1998г. са спазени всички изисквания на закона, поради което сделката не е нищожна.
Съдът след съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено следното.
С влязло в сила решение по гр.д.№2210/1999г. по описа на ПРС което се ползва със сила на пресъдено нещо е отхвърлен предявения иск от Г.П.Г., Д.П.Г., Г.Д.Г. /починал/ и Т.К.Г. против наследниците на И.Г.В. за признаване за установено, че са собственици на сграда, представляваща ***, за прогласяване на нищожността на договор за възлагане на 1/3 идеална част от същата на наследниците на И.Г.В. и за признаване на неистинността на нотариален акт №100 от 01.12.1998г. на нотариус в района на ПРС.
Следователно, договор за възлагане в дял от 29.10,.1998г. и нотариален акт от 01.12.1998г., установяват правото на собственост на Т.Б. върху 1/3 идеална част от сградата. Това е така, тъй като с първият от тях се възлага в дял на наследници на И.Г.В. 1/3 от военен склад с инв.№150 в землище с. М. (стопански двор), парцел І от масив ***. По силата на същия М.В., Т.Б., И.Б. и М.Л. са придобили правото на собственост, след което с договор за покупко-продажба, оформен с горния нотариален акт, М.В., И.Б. и М.Л., съответно със съпрузите си, са прехвърлили правата си на ищеца.
Изложените доводи за нарушение на изискванията на закона в производството по безтръжно разпределение на имуществото на ТКЗС не могат да обосноват противния извод, тъй като съдът е длъжен да зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№2210/1999г. по описа на ПРС. След като с решението е отречено правото на собственост на ответниците в настоящото производство върху цялата сграда, то следва, че 1/3 идеална част от нея принадлежи на ищеца.
От изложеното по-горе следва, че страните притежават общо правото на собственост върху сградата, което им дава право да придобият правото на собственост върху прилежащия й терен съгласно чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ без да се провежда търг. Към момента на сключване на договора за продажба на същия – 20.10.1998г., обаче, правното положение е било различно – като собственици на сградата са се легитимирали само Г.П.Г., Д.П.Г. и Г.Д.Г.. Поради това към момента на извършване на сделката същата не противоречи на изискванията на закона, а именно това е релевантният момент за преценка на действителността й. Отделно от това разпоредбата на чл. 27, ал.6 от ЗСПЗЗ предвижда само възможност на лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби да придобият собствеността и върху незастроената част от земята около тях в нормативно определените размери. Тази разпоредба е доразвита от чл. 45а от ППЗСПЗЗ - застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Не се твърди от ищеца, а и не са събрани доказателства, че той е направил такова искане. Съдът не споделя и изложените от него доводи, че правото на собственост върху тази специална категория земи може да се прехвърли само на собственика на сградата. Напротив, изключението съгласно тези норми, е че това лице може да ги придобие без търг. Няма законова забрана за разпореждане със същите в полза на други лица.
Действително по отношение на 1/3 идеална част от правото на собственост върху земята е отпаднало основанието за продажба без провеждане на търг, но това е станало след сключването на процесния договор. Ето защо той не противоречи на закона и е действителен – така както ответниците твърдят.
Ето защо искът за прогласяване нищожност на договора следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение разноските – в полза на ответниците следва да се присъди сумата от 150 лева за адвокатско възнаграждение – с оглед изхода на спора по делото. Ищецът претендира разноски, но нито формулира конкретен размер, нито представя списък на разноските поради което искането му следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.Г., ЕГН **********, Л.Д.Г., ЕГН ********** и двамата от гр. П.*****, Д.П.Г., ЕГН ********** ***, Т.К.Г., ЕГН ********** К.Г.Д. с ЕГН ********** Д.Г.Г. с ЕГН ********** и Министерство на земеделието и храните с адрес гр. София, бул.“Христо Ботев“ №55, че Т.И.Б., ЕГН ********** *** е собственик на 1/3 идеална част недвижим имот, представляващ масивна сграда – *** със застроена площ от 452 кв.м., РЗП 968 кв.м., построена върху парцел І с площ от 1410 кв.м., местност „И.“, масив *** по плана на Стопанския двор на с. М., заснета по КК на с. М. с идентификатор *****, площ по кадастрална карта 452 кв.м., предназначение: складова база, склад, брой етажи:1, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТТА на договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот – земя частна държавна собственост във връзка с чл. 27. ал.6 от ЗСПЗЗ, с който Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, продава на Г.П.Г., Д.П.Г. и Г.Д.Г. / починал в хода на процеса и заместен от наследниците си по закон Т.К.Г., ЕГН ********** К.Г.Д. с ЕГН ********** Д.Г.Г. с ЕГН **********/ правото на собственост върху земя, с площ от 1410 кв.м, парцел І, масив *** по плана на село М., която е прилежаща територия към склад, придобит от купувачите чрез безтръжно разпределение.
ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН ********** да заплати в полза на Л.Д.Г., ЕГН **********, Т.К.Г., ЕГН ********** Д.П.Г. ЕГН **********, Г.П.Г., ЕГН ********** Д.Г.Г. с ЕГН ********** сумата от 150 лева разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.И.Б. за присъждане на сторените от него разноски в настоящето производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала
ВД