№ 7233
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110157309 по описа за 2021 година
Ю. Б. Д. е предявил против Прокуратурата на Република България осъдителен
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска – 05.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
наказателно преследване срещу ищеца, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда,както и сумата от 4 570.84 лева-законна лихва за забава
върху главницата за периода от 03.08.2018г. до 03.08.2021г. Ответникът
оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на влязла в сила оправдателна
присъда срещу ищеца, респ. основанието по чл.2, т.3 ЗОДОВ, но оспорва
настъпване на вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно –
следствена връзка с повдигнатото обвинение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното:
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че срещу Ю.
Б. Д. с ЕГН: ********** , е проведено наказателно производство по
НОХД№..../..... по описа на СРС,НО,22 състав,въз основа на обвинителен акт
по ДП№3384змк 24231/16г. По описа на 09-РУ -СДВР,пр.пр.№...../....... за
тежко умишлено престъпление по чл.144,ал.3,пр.1,вр.ал.1 НК. По описа на
СРП. По делото е постановена оправдателна присъда от 17.07.2018г.,влязла в
законна сила на 02.08.2018г.,за това че на 01.08.20116г.в гр.Банкя,ул.Пирот 2
1
се заканил с убийство на Кирил Иванов Павлов като казал :”Ще избия цялото
ти семейство” и това заканване би могло да възбуди у Кирил Иванов Павлов
основателен страх от осъществяването му.
За установяване на обстоятелствата, свързани с претърпените от ищеца
неимуществени вреди от воденото наказателно производство срещу него, по
делото са разпитани свидетелите Джулияно Ю.ов Д. и Десислава
Драгомирова Костова.Приета към доказателствения материал по делото е и
съдебно-психиатрична експертиза, видно от която ищецът е изпитвал
притеснение по време на двете фази досъдебна и съдебна на наказателното
производство .
От събраните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника, на
основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ. Установява се от показанията, че
воденото наказателно производство му е причинило душевни страдания и
неудобства. Относно размера на обезщетението съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ се
определя съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост.
Размерът на обезщетенията се определя след преценка на всички конкретни
обективно съществуващи обстоятелства; с оглед особеностите на всеки
конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на
правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на
ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Обстоятелства от значение за
размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с
оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния
период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване, в който
смисъл е и константната съдебна практика - решение № 358 от 16.01.2015 г.
по гр. д. № 2026/2014 г. IV г. о. ВКС; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д.
№ 4641/2015 г. IV г. о. ВКС; решение № 709 от 15.11.2010 г. по гр. д. №
178/2010 г. III г. о. ВКС; решение № 232 от 25.07.2011 г. по гр. д. № 1381/2010
г. III г. о. ВКС; решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012г. III г. о.
2
ВКС.
В конретния случай, за да определи размера на обезщетението в съответствие
с принципа по чл.52 ЗЗД, съдът съобрази обстоятелствата, че срещу ищеца е
повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода за срок до шест години. Воденото срещу
него наказателно производство е продължило за периода от две
години.Съдът съобразява , че воденото наказателно производство се е
отразило негативно върху пострадалия,и че до тогава не е бил осъждан .
Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че ищецът има право на
обезщетение за вредите в размер на 500 лева. Определеното обезщетение
следва да репарира претърпените от ищеца вреди в резултат на незаконното
обвинение. Съдът, по изложените по-горе съображения приема, че ищецът не
е ангажирал доказателства за претърпени вреди, обуславящи претендирания
от него размер на обезщетение в размер на 500 лева, поради което
предявеният иск за разликата над 500 лева до 15000 лева е недоказан и следва
да бъде отхвърлен. На ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху
определеното обезщетение, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, т.е. считано от 02.08.2018г.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД
Върху основателната част от претенцията следва да бъде присъдена
мораторна лихва, считано от датата на стабилизиране на съдебния акт
/02.08.2018 г./,претендира се от 03.08.2018г. доколкото от този момент
ответникът е изпаднал в забава – в този смисъл Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 4, до 03.08.2021г., или
лихва в размер от 152,37 лв. За тази сума искът следва да бъде уважен, като
следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 4570.84 лв.
По отговорността на страните за разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при частично уважаване на
предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски
и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от
иска.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 10 лева и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие от 08.09.2021г.
Ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в претендирания размер от 1000 лв. с искане за намаляването
му по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което е неоснователно, тъй като адвокатското
възнаграждение е уговорено в съответствие с минимума определен в чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Следователно и с оглед изхода на спора, Прокуратурата на РБ следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 10 лв. и адвокатско
възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 33.33
3
лв. или общо разноски в размер на 43.33 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 171състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, да заплати на Ю. Б. Д. с
ЕГН: ********** , на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 500 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено
престъпление чл.144,ал.3,пр.1,вр.ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда постановена на 02.08.2018 г. по НОХД№..../..... по описа
на СРС,НО,22 състав , ведно със законната лихва върху главниците от датата
на предявяване на исковата молба -05.10.2021 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ю. Б. Д. с ЕГН: **********, на
основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 152,37 лева представляваща мораторна
лихва за периода 03.08.2018г. до 03.08.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 4 570.84 лв.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.
София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Ю. Б. Д. с ЕГН: ********** , на
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр.чл.78,ал.1 ГПК разноски в размер от 43.33
лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4