Решение по дело №419/2024 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 150
Дата: 17 октомври 2024 г.
Съдия: Радослава Маринова Йорданова
Дело: 20241840200419
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Ихтиман, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Административно
наказателно дело № 20241840200419 по описа за 2024 година
производство по чл. 59д и сл. от ЗАНН
А. А. Ч. от гр. С. е обжалвал електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който му е наложена глоба в
размер на 300 лева.
В жалбата се твърди, че фишът следва да бъде отменен, тъй като е изтекла
присъдената в закона давност.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, като твърди, че издаденият електронен фиш е
правилен и законосъобразен.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 19.06.2020 г. около 08,13 часа с устройство № 10011, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
монтирано на автомагистрала „Тракия“, км 43+448 е бил заснет лек автомобил с рег. №
********, който се е движел с посока нарастващ километър. Електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по
електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Впоследствие е установен ползвателя на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3,
вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на А. Ч. е наложена глоба в размер на 300 лева за това, че за лек
автомобил „Ф. К.“, рег. № ******** е нямало заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
От неоспорената по делото таблица с данните за движение на ППС рег. № ********
1
се установява, че към момента на извършване на нарушението (8,13 часа на 19.06.2020 г.) на
нарушението за лекия автомобил е нямало заплатена винетна такса.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 тона
се дължи заплащането на винетна такса.
От своя страна разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП предвижда, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139, ал. 6 от ЗДП е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
В случая от обективна страна е установено, че към 19.06.2020 г. за лек автомобил рег.
№ ********, чийто ползвател е А. А. Ч., не е била заплатена дължимата винетна такса за
движение по републиканските пътища, т.е. е било извършено твърдяното от наказващия
орган административно нарушение.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за това, че отговорността му е
погасена по давност.
В принципен план в ЗАНН са уредени три хипотези на погасяване на
административнонаказателното производство:
І. Погасяване на административнонаказателното производство преди неговото
образуване (по чл. 34, ал. 1 ЗАНН): не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението.
ІІ. Погасяване на административнонаказателното преследване (по чл. 34, ал. 3 ЗАНН):
ако е съставен АУАН, образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
В производството по установяване и наказване на административни нарушения чрез
електронен фиш сроковете по чл. 34 ЗАНН са неотносими, тъй като тримесечният срок по
чл. 34, ал. 1 ЗАНН от откриване на нарушението се отнася до съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, а шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН
се отнася до издаването на наказателното постановление, а при производството при
установяване ни наказване на нарушение чрез електронен фиш не се съставя АУАН и не се
издава НП.
ІІІ. Давност за изпълнение на административното наказание (по чл. 82 ЗАНН) -
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Тук законът предполага влязло в сила наказателно
2
постановление, респ. електронен фиш (необжалвано или потвърдено от съда), откогато
започва да тече и давността.
IV. Освен предвидените в ЗАНН давностни срокове, в съответствие с разпоредбата на
чл. 11 ЗАНН, съгласно която по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите от общата част на Наказателния
кодекс, за погасяване на административнонаказателното производство са приложими и
нормите на чл. 80 и 81 НК, уреждащи института на давността при извършено престъпление.
Тази давност започва да тече от довършването на престъплението. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5
НК за престъпления, за които е предвидено наказание, различно от лишаване от свобода,
наказателното преследване се изключва по давност след изтичане на три години. От своя
страна разпоредбите на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 НК предвиждат, че давността се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу
което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност, като независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в предходния член.
Както бе посочено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било
извършено на 19.06.2020 г., като електронният фиш няма дата на издаване, т.е. следва да се
приеме, че погасителната давност е започнала да тече от датата на нарушението.
По делото не са представени надлежни доказателства за други действия на
наказващия орган, с които давността за наказателното преследване да е била прекъсвана,
поради което и настоящият състав приема, че административнонаказателното производство
е било погасено по давност с изтичане на общия тригодишен срок - на 19.06.2023 г.
Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за
ангажиране административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й.
Ето защо съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен и
административнонаказателната преписка – прекратена.
В съответствие с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъде присъдени сторените разноски, които включват заплатено
адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА
административнонаказателното производство.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на А. А. Ч. ЕГН
********** от гр. С., кв. Д., ул. „*“ № * сумата от 460,00 лв. (четиристотин лева) разноски в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3
4