№ 992
гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530101556 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата си молба, че на 05.11.2024г. сключил с ответното
дружество Договор за потребителски кредит ***, по силата на който получил в собственост
сумата от 1600,00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 24.53% и ГПР в размер на
49.03%, при срок на кредита от 5 месечни вноски. Съгласно чл.5 от Договора следвало да
сключи Договор за гаранция с дружеството „МУЛТИТУД БАНК р.1.с“ с цел да бъде
обезпечен, сключеният договор. По сключения Договор за гаранция, следва да заплати
сумата от 912,00лева, подробно описана в чл.1.6 от договора за гаранция. Заявява, че всеки
съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския
процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.
Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни
норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Сочи, че съдът е длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания в следните хипотези:
1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР *** г. на ОСТК на ВКС, Решение ***
по т.д. ***. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. *** на ВКС, II т.о.;
Решение *** от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение *** от
10.10.2018 г. по гр. д. *** на ВКС, III г.о.
2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - Решение *** от 07.07.2016 г.
1
по т. д . *** на ВКС, I т.о.; Решение *** от 15.12.2017 г. по т.д. *** на ВКС, II т.о.; Решение
*** от 01.08.2018 г. по т. д. *** на ВКС, II т.о.
3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на
установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не
се изисква събиране на доказателства - Решение *** от 05.10.2018 г. по гр.д. *** г. на ВКС,
IV г.о.; Решение *** по гр.д.*** ВКС, IV г.о; Решение *** от 2.11.2011 г. по гр. д. *** ВКС, I
г. о.
Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на
договора според твърденията в исковата молба и в кръга на описаните, за които съдът, дори
и без довод по предявения иск, следи служебно.
Сочи, че ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е ФЛ, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Счита, че процесния договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за
потребителски кредит/ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му
разпоредби.
Счита Договор *** за предоставяне на потребителски кредит от 05.11.2024г. сключен
с „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК договор за потребителски
кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в Договор *** за предоставяне на потребителски кредит от
05.11.2024г. е посочен годишен лихвен процент 24.53%, но липсват каквито и да е било
условия за прилагането му.
Погасителеният план не отговаря на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в него липсва
задължителната информация по ЗПК.
Доколкото в Договор *** за предоставяне на потребителски кредит от 05.11.2024г. е
предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да
бъдат индивидуализирани, подробно посочени с оглед тяхната периодичност.
На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК т.к. договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
2
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ЕПР по
определения в приложение № 1 начин. Таксата за гарант е следвало да се включи в ЕПР.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за "Обща сума,
дължима от потребителя" и това е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя.
В договора като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата
1763,52лв., която включва отпуснатия кредит и 163,52лв. лихва, при лихвен процент -
24.53%. Посочено е, че ГПР е 49.03%, но не е ясно същия от какво се формира. В общата
сума не е включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 912,00лв.
Според чл.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„МУЛТИТУД БАНК р.1.с“ на кредитора, за което кредитополучателя заплаща вноска, като
сумата, представляваща гаранция не е включена в ГПР. С включването й ГПР ще се промени
многократно. Тази сума несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във
връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноски за гаранция по
договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Предвид
горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е
неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Така посоченият чл.5 от договора предвижда, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца
е необходимо да сключи договор за поръчителство. Сключването на договор за
поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита, което ако не бъде
осъществено, няма да бъде отпуснат последния. Посочената клауза, води до
нееквивалентност на насрещните престации, накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на чл.5 от Договор за кредит е нищожна като
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя и не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните,
посочената клауза е неравноправна и не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.
146, ал.2 ЗЗП. От самия Договор за кредит по безспорен начин се установява, че
клаузата на чл.5 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени
условия. Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
3
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл.
26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславя недействителността
на целия договор. В обобщение счита, че сключеният между страните Договор *** за
предоставяне на потребителски кредит от 05.11.2024г. следва да бъде прогласен за нищожен,
на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със
закона. Ищецът сочи, че до настоящия момент е платил сума в размер на 1660,16 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено в отношенията
между *** и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, че сключеният между тях Договор *** за
предоставяне на потребителски кредит от 05.11.2024г. е нищожен на основание чл.26, ал.1
ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е неоснователен.
Оспорва твърдяната от ищеца липса на право на избор от страна на потребителя
спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства.
Оспорва, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за
сключване на кредитен договор, като заявява, че кредитополучателят може да избере свой
поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“,
потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция
не е задължително. Също така счита исковете за нищожност или унищожаване на Договора
за гаранция за недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна —
Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Заявява, че Мултитуюд Банк е
самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която
предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на
предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е
вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно
облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на
Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото
съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на
Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
Сочи, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в
електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал
заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично
посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква
4
поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор
за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да
сключи договора. С оглед на това счита, че не може да се говори за заблуждаваща търговска
практика по чл.68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията
от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за
поръчител.
Счита, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и
не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.
Твърденията за нарушение на чл.143 от ЗЗП също счита за неоснователни. Чл.5 от
договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за
сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за
обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.
Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК заявява, че договорът за
гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е
незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като
обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ е предоставило необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е
имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е
упражнил това си право.
Моли съда да отхвърлите предявения иск като неоснователен на основанията.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори, че на 05.11.2024г. между ищеца ***, в качеството на
кредитополучател и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, в качеството на кредитодател, е
сключен Договор за потребителски кредит ***, по силата на който ответникът е предоставил
на ищеца потребителски кредит в размер на 1600 лв. срещу задължението на последния да
го върне в срок от 5 месеца, при ГПР 49,03% и годишен лихвен процент 24,53%, като общо
дължимата сума по кредита възлиза на 1763,52. В т.5 от договора е предвидено, че кредита
се обезпечава с поръчителство предоставено от „Multitude bank“ в полза на дружеството.
Към договора е са приложени Преддоговорна информация с погасителен план и Общи
условия.
По делото е представен и договор за гаранция (поръчителство) от 06.11.2024г.,
сключен между „Multitude bank“ /гарант/ и *** /клиент/, съгласно който гарантът предоставя
гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от
договора за потребителски кредит, при такса за предоставяне на гаранция (поръчителство)
5
съгласно т.1.6 от договора в размер на 912 лв., дължима на 5 месечни вноски, съгласно
погасителния план.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че размерът на годишния
процент на разходите по Договор за потребителски кредит *** от 05.11.2024г. е 49.03%, като
вещото лице сочи, че други разходи, освен възнаградителната лихва не са били включени в
калкулацията на ГПР. Вещото лице дава заключение, че при калкулиране на таксата гаранция
в ГПР, ГПР би бил 185%. Вещото лице дава заключение, че Договор за потребителски
кредит *** от 05.11.2024г. е заплатена общо сумата от 1652,20 лв. (разписки за извършено
плащане от 04.12.2024г., 04.01.2025г. и 04.02.2025г.), като платената сума е осчетоводена по
компоненти: главница – 773,91 лв., лихва – 130,65 лв., такса за напомнително писмо – 50 лв.
и такса гаранция – 701,64 лв., разпределени по вноски.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора
и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Ищецът излага твърдения за нарушения на императивните норми на ЗПК, касаещи
ГПР и твърдения за нарушения, касаещи договора за гаранция (поръчителство), поради
което счита договора за потребителски кредит за недействителен.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на
кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти
и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
6
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От изложеното
следва, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита. Спазването на това изискване дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума
по договора.
В настоящия случай в цитирания договор кредиторът е посочил в чл.4, че общия
разход по кредита е 163,52 лв. и включва сумата по чл.3б (лихва в размер на 163,52лв.);
ГПР по кредита е в размер на 49,03%, изчислен по реда на Общите условия и включва
разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Така с посочването в договора за потребителски кредит на
процент на ГПР 49,03 % формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв,
тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно таксата за предоставена
гаранция от гарант, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на
§1 т.1 от ДР на ЗПК. Сумата за такса гаранция е определена като месечна вноска за срока на
договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР. Прибавянето на тази
сума към ГПР, както се установи и от заключението на експертизата, води до надвишаване
на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договора за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК,
водещо до недействителност на договора. Следва да се уточни, че нарушение на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК е налице не само,
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е посочен, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между
страните. И в трите хипотези е налице нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, доколкото
потребителят е реално лишен от информация за приложимия ГПР, което право му признава
и гарантира ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че процесния договор за потребителски кредит
не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена
7
нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до
недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявения иск за нищожност на договор
за потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски общо в размер на 974,02 лв. (107,02 лв. държавна такса, 300 лв.
възнаграждение за вещо лице и 567 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие от 28.03.2025г.)
Ответната страна е направила възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. Съдът счита, че това възражение
следва да бъде оставено без уважение. Размерът на адвокатското възнаграждение за
ползваната от ищеца правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно
договаряне. Макар делото да не се отличава с особена фактическа и правна сложност, то
претендираното възнаграждение съответства на материалния интерес и положения от
пълномощника труд, поради което неговия размер се явява справедлив и обоснован.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Младост, жк
Младост-3, ул.А. Малинов №51 вх.А ет.9 офис 20, представлявано от *** и ***, че Договор
за потребителски кредит *** от 05.11.2024г., сключен между ***, ЕГН **********, *** и
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.22 и чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Младост, жк Младост-3, ул.А. Малинов №51 вх.А ет.9
офис 20, представлявано от *** и ***, да заплати на ***, ЕГН **********, ***, направените
по делото разноски общо в размер на 974,02 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8