№ 344
гр. ****, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105270 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 23555/13.11.2023г., уточнена
с молба вх.№ 4449/27.02.2024г., предявена от „Топлофикация ****“ АД с ЕИК
*********, срещу Д. Р. Й., К. Р. Й., Е. Р. Й., Д. Р. Й. и И. Д. А., по обективно, пасивно,
субективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на
парични вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3400/2023 г. по описа на ПРС за сумата от общо 998,22 лева, при
условията на разделна отговорност, представляваща стойността за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за Апартамент № 14, находящ се в град
**** , кв. ***** , от която сумата от 846,55 лева - главница за периода от 01.05.2021 г.
до 31.12.2021 г., включително, както и сумата от 151,67 лева - законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 04.07.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
ЗИПЗ в съда до окончателното изплащане на сумата, при следните квоти: 1/8 от Д. Р.
Й.; 1/8 от К. Р. Й.; 1/8 от Е. Р. Й.; 1/8 от Д. Р. Й., в качеството им на наследници на
Р.Й.М. и ½ от И. Д. А. в качеството й на собственик. В исковата молба се твърди, че
между топлофикационното дружество и титулярът на партидата съществувало валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР)
общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които
ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо
сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че потребителят не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за
1
исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края
на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата
на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответниците Д. Р. Й., К. Р. Й., Е. Р. Й. и
Д. Р. Й., в качеството им на наследници на Р.Й.М., собственик на ½ ид.част от имота и
ответникът И. Д. А. в качеството й на собственик на ½ ид.част от имота, дължат и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С
тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците Д. Р. Й., К. Р. Й., Е. Р. Й. и И. Д. А.,
чрез адв. М. В. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените
искове по основание и размер, като се излагат подробни съображения. Молят съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна следното:
С Определение № 3849/21.11.2023г. производството по гр.д.№ 5270/2023г. по
описа на ПРС е частично прекратено, в частта по отношение предявените искове
против Д. Р. Й., поради оттегляне на осн. чл.232 ГПК.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот от
27.02.1991 г. се установява, че на посочената дата наследодателят на първите трима от
ответниците – Р.Й.М. е придобил процесния недвижим имот, представляващ
Апартамент № 14, находящ се в град **** , кв. *****.
Видно от представеното удостоверение за наследници, Р.М. е починал на
20.01.2022 г., т.е. след исковия период, като негови наследници по закон са четиримата
му синове Д. Р. Й., К. Р. Й., Е. Р. Й., Д. Р. Й..
Представено е Решение № 617/13.08.2002г., постановено по гр.д.№ 4006/2002г.
по описа на РС ****, по силата на което брака, сключен между И. Д. М. и Р.Й.М. на
16.08.1987г. е прекратен с развод.
Представено е по делото Споразумение от 18.06.2014г., с нотариална заверка на
подписите, постигнато между Р.Й.М. и И. Д. А., с което страните, като обикновени
съсобственици, са постигнали съгласие ползването на процесния имот, представляващ
Апартамент № 14, находящ се в гр. ****, кв. ***** да бъде предоставено изцяло и
безвъзмездно, за неопределен период от време на Р.Й.М., който от своя страна е поел
задължение да заплаща изцяло всички разходи, свързани с ползването на жилището,
като в т.ч. и изразходваната топлоенергия и топла вода.
От заключението на изслушаната съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в
сградата етажна собственост. През процесния период топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип,
годен да се използва за търговско измерване. Начислените суми са коректни и
пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба
през процесния период. Сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за
процесния период с вкл. ДДС са сумите, начислени от „Топлофикация ****“ АД,
коригирани с тези, изчислени при дяловото разпределение на ТЕ, които възлизат в
2
размер на 846,55 лева.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че периода
от 01.05.2021г. до 31.12.2021г. за абонат на адрес: гр. ****, кв. ***** с абонатен №
**********, стойността на доставената и ползвана ТЕ е в размер на 846,55 лева.
Обезщетението за забава за периода от 08.07.2021г. до 04.07.2023г., начислено върху
главница в размер на 846,55 лева за посочения период е в размер на 151,67 лева,
съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните плащания. От ответника не са
извършвани плащания за ТЕ, касаещи процесния период.
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в
производството, по които ищецът цели да установи, че първите трима ответници в
качеството им на наследници на Р.Й.М., а четвъртия ответник в качеството й на
собственик, му дължат парични суми за доставена топлинна енергия по издадени
фактури, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК. Предявените искове са процесуално допустими, тъй като е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжниците, които в законоустановения срок са
депозирали възражение, съответно е предявен установителен иск в срока по чл.415
ГПК.
При разглеждане на такива искове, в тежест на ищеца е да докаже, че спорното
право е възникнало, а ответникът следва да доказва фактите, които го правопогасяват,
правоизключват или унищожават.
Ищецът твърди, че ответниците Д. Р. Й., К. Р. Й. и Е. Р. Й. са клиенти на ТЕ, в
качеството им на наследници на Р.Й.М. за по 1/8 ид.част, а ответникът И. Д. А. в
качеството й на собственик ½ ид.част, през процесния период на топлоснабден имот,
представляващ Апартамент № 14, находящ се в град ****, кв.*****
При тези данни и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено, че през процесния период собственици на топлоснабдения имот са били
Р.Й.М. и И. Д. А., всеки от които на по ½ ид.част, съответно страни по облигационното
правоотношение с ищеца.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответниците следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – ****“ ЕАД. Тоест, съгласно
постановките на ТР № 2/2017 г. за процесния период потребители на топлинна енергия
са били Р.М. и И. А.. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна
енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
3
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. ****,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съ**** – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за
битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на
клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните
съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването
им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че
последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата
на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила.
Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ,
поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия
е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т.42 (ред., преди ДВ,
бр.54/2012 г., действала през релевантния период) от ЗЕ „потребител на енергия или
природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. В съответствие с тези разпоредби са съставени и одобрени от КЕВР
/ДКЕВР/ действащи през процесния период и представени по делото от ищеца общи
условия – чл.3, ал.1 от общите условия от 2002 г., 2005 г. и 2008 г., определящи
клиентите на топлинна енергия за битови нужди като физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване.
Следователно купувач по договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот – потребител на топлинна енергия, е неговият собственик или физическото лице,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Това е именно лицето, което
е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия. В случая от представените по делото доказателства се установява, че единия
от съсобствениците, а именно Р.Й.М. е починал на 20.01.2022 г., като ответниците Д. Р.
Й., К. Р. Й. и Е. Р. Й. са негови наследници по закон, поради което и са пасивно
материално легитимирани по отношение на по 1/8 ид.част от цялото вземане за
доставка на топлинна енергия през процесния период за процесния имот. Ответникът
И. Д. А. в качеството й на собственик на ½ ид.част от недвижим имот в сграда - етажна
собственост, също е „потребител на енергия или природен газ за битови нужди”.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
4
2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, изброяването в чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В тълкувателното
решение е прието също, че договорът между реално ползващото имота лице и
топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. С оглед
гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства, както и липсата на
такива за откриване на партида на името на починалото лице, наследодател на първите
трима ответници и съсобственик с четвъртия ответник, настоящият състав намира, че
ответникът И. Д. А. е купувач на топлинна енергия за исковия период в качеството й
на собственик. Доводите й, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да
се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е
съсобственик на топлоснабдения имот през процения период. Не бяха въведени и
конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота след датата на
придобиването му и през процесния период. В тази връзка следва да се отбележи, че
процесният имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между
ответницата и бившия й съпруг. След прекратяване на брака с развод следва
прекратяване и на СИО върху процесния имот, като същата се трансформира в
обикновена дялова съсобственост между бившите съпрузи при равни дялове. По тези
съображения съдът намира, че ответницата следва да отговаря за 1/2 част от
процесните суми, начислени за топлинна енергия – част, съответна на участието й в
съсобствеността, в който размер са и исковите претенции. Действително с
представеното към отговора на исковата молба споразумение с нотариална заверка на
подписите, бившите съпрузи са постигнали съгласие ползването на процесния имот да
бъде предоставено изцяло и безвъзмездно, за неопределен период от време на Р.Й.М.,
който от своя страна е поел задължение да заплаща изцяло всички разходи, свързани с
ползването на жилището, като в т.ч. и изразходваната топлоенергия и топла вода. Това
обаче в случая не е основание за освобождаване на ответницата от отговорност за
процесните суми, доколкото съгласно цитираната по-горе нормативна уредба
потребител е собственикът на имота респ. лицето, в полза на което е учредено вещно
правно на ползване. Споразумението, по силата на което бившите съпрузи са
постигнали съгласие ползването на процесния имот да бъде предоставено изцяло и
безвъзмездно, за неопределен период от време на Р.Й.М. обаче, не учредява вещно
право на ползване в полза на този бивш съпруг, поради което и не е отпаднало
качеството потребител на ответницата А. като собственик на 1/2 част от имота. Следва
да се отбележи и че в настоящия случай няма данни за сключен договор между ищеца и
Р.М. за доставка на топлинна енергия относно процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът намира претенцията за главница за основателна
и доказана в пълния й претендиран от ищеца размер по 1/8 от сумата от 846,55 лева по
отношение на ответниците Д. Р. Й., К. Р. Й., Е. Р. Й. и ½ от ответника И. Д. А..
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава в размер на по 1/8 от сумата от 151,67 лева по отношение на
ответниците Д. Р. Й., К. Р. Й., Е. Р. Й. и ½ от ответника И. Д. А..
При този изход на спора на осн.чл.78, ал.1 ГПК и съобразно т. 12 от ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС на ищеца се следват сторените по делото съдебно -
деловодни разноски в исковото и заповедното, съобразно уважената част от исковите
претенции. Ищецът е реализирал разноски в размер на 720,00 лева, от която сума
следва да му бъде присъдена сумата от 630,00 лева, съобразно идеалните части на
5
ответниците и предвид Определение № 3849/21.11.2023г., с което производството по
делото е частично прекратено по отношение предявените искове против Д. Р. Й.,
поради оттегляне на осн. чл.232 ГПК.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответниците не се следват разноски, с оглед уважаване
идцяло на предявените срещу тях искови претенции, съобразно идеалните им части.
Водим от горното, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 ГПК, че Д. Р. Й. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „***** К. Р. Й. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „***, Е. Р. Й. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „*** и И. Д. А. с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ****, ул. „***, дължат на
„Топлофикация-****” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
****, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република”, представляван от Чавдар Кирилов Стойнев –
Изпълнителен директор, по обективно, кумулативно съединени установителни искове,
с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, при условията на разделна отговорност, както следва:
Д. Р. Й. – 1/8 ид.ч.
К. Р. Й. – 1/8 ид.ч.
Е. Р. Й. – 1/8 ид.ч.
И. Д. А. – 1/2 ид.ч.
от следните суми:
сумата от 846,55 лева - главница доставена, но незаплатена ТЕ за периода от
01.05.2021 г. до 31.12.2021 г., за топлофициран имот, представляващ Апартамент №
14, находящ се в град ****, кв.****, както и сумата от 151,67 лева - представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до
04.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми в производството по ч.гр.д. №
3400/2023г. по описа на ПРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Д. Р. Й. с ЕГН: **********, К. Р. Й. с
ЕГН: **********, Е. Р. Й. с ЕГН: ********** и И. Д. А. с ЕГН: ********** да
заплатят на „Топлофикация-****” АД с ЕИК *********, сумата от 630.00 лева,
представляваща сторени по делото разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд ****.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6