№ 190
гр. В., 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20241300500312 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета на ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „К.И.” АД с ЕИК ********,
представлявано от Изпълнителен директор чрез пълномощник адв. Р. Д.
против Решение № 301 от 23.05.2024г. на Районен съд - В., постановено по гр.
д. № 20231320101196 , с което е отхвърлена предявената претенция за
установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения.
Излага се , че е нарушено правото на ищеца да представи доказателства и да
направи нови доказателствени искания във връзка с направените оспорвания
от ответника в отговора на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 ТПК.
Твърди се, че с Определение № 613/25.03.2024г ищецът бил задължен да
представи по делото на електронен носител оригинал на оспорените от
особения представител на ответника писмени доказателства - Договор за
1
потребителски кредит „Екстра” №Д3010547/21.06.2022 г. и Разглеждане на
заявка за кредит от 21.06.2022г., което същият бил направил с молба,
представена по делото. Със същата било направено и доказателствено искане
за установяване на факта за получаване на процесната сума от
кредитополучателя и доказване на валидно сключения договор за
потребителски кредит.
Молбата, с която се представят доказателства във връзка с указанията на съда
и е която се правят нови доказателствени искания била изпратена до
деловодството на РС - В. чрез „Български пощи” ЕАД на 22.04.2024г. Молбата
с представените доказателства била постъпила в деловодството на съда на
24.04.20241, в 10:00 часа, което е един час преди часа на насроченото съдебно
заседание / 11:00 часа/.
Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 от ГПК. окончателната
преклузия настъпвала с доклада на делото и даването на възможност на
страните да изложат становищата си по него и предприемат съответните
процесуални действия. В случая доказателствените искания били направени
своевременно преди първото по делото съдебно заседание.
Изводът на съда, че липсата на представени доказателства за получено
съгласие на ответника и за обстоятелството, че именно той е автор на заявката
по смисъла па чл. 4 от ЗЕДЕУУ бил неправилно изведен след превратно
тълкуване разпоредбите на чл. 18 ал.1 и ал.2 311ФУР във връзка с чл.2 ал. 1 и
2 ЗЕДЕУУ, отнасящи се към валидността на електронното изявление на
ответника за сключването на процесния договор.
С исковата молба бил представен Договор за потребителски кредит „Екстра
от 21.06.2022 г.. като индиция за наличие на договорни отношения между
страните по повод размяна на изявления и сключване на договор за заем. От
справка извлечение от електронната система на еРау за извършения превод
било видно, че на 21.06.2022 г. „Кредит Ине“ АД е предоставило на
въззиваемия сумата от 1100.00 лв. Разписката се съхранявала от ’’Изипей"
АД , като оператор на парични преводи и било направено своевременно
искане на оси.чл. 192 от ГПК за установяване на посочения факт.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна . Излага се, че жалбата е
неоснователна. Сочи, че ищецът/жалбоподател/ бил получил на 08.04.2024 г.
2
съобщението от съда, с което е задължен на осн. чл.184, ал.1 ГПК да
представи по делото в едноседмичен срок от получаване на определението па
електронен носител Договор за потребителски кредит „Екстра“ №
Д3010547/21.06.2022 г. и Разглеждане на заявка за кредит № 007561 от
21.06.2022 г.Едноседмичният срок за представяне на тези доказателства бил
изтекъл на 15.04.2024 г. Преди изтичането на срока не била постъпила молба
по чл.63 от ГПК за неговото продължаване, поради което е налице
процесуално нарушение, но допуснато от „К.И.“ АД, тъй като не е спазил
определен от съда срок за представяне на доказателства. Страната, която е
допуснала процесуални нарушения поради своите собствени действия и/или
бездействия не може да ги сочи като процесуални нарушения, извършени от
съда и на това основание да иска отмяна на постановеното съдебно решение.
Моли да бъде потвърдено решението.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Делото е образувано пред първоинстанционния съд по искова молба от
„К.И.“ АД, против А. Б. А., за установяване на вземане в размер 1343.68 лв.,
от които 1100.00 лв, главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” №ДЗ010547/21.06.2022 г., 198.00 лв. договорна лихва за
периода 21.07.2022 г. - 21.12.2022 г., и 45.68 лв., законна лихва за забава за
периода 22.07.2022 г. - 09.01.2023 г., разноски за образуване на Заповедното
производство по чл. 410 ГПК в размер на 525.00 лв.,, за които суми е издадена
Заповед №76/ 19.01.2023г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 67/2023 г. по описа
на Районен съд - В..
Поддържа се в исковата молба, че ответникът кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните
си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване при
спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от
разстояние. Служител на ищеца се свързал с ответника по телефон и същият
потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи кредит в размер на 1100.00 лв. След обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга на ответника е
изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на
3
договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил с избиране на
изпратения му от „К.И.” АД линк за потвърждение, сключването на Договор
за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ010547/21.06.2022 г. , сумата била
преведена чрез системата Е-pay и получена от същия на каса на „Изипей” АД
срещу представена от А. Б. А. лична карта. Сочи се, че електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ Представеният препис има значението на
носител, обективиращ частни, подписани от страните документи. Съгласно чл.
180 ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им.
Съгласно условията на сключения договор, ответникът е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на
задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски с
посочени падежи, но до подаване на заявление з аиздаване на заповед за
изпълнение кредитополучателят не е погасил нито една вноска.
Ответникът, чрез назначен особен представител при условията на чл.47,
ал.5 ГПК в отговор е оспорил претенцията. Въвел е възражения, че липсва
сключен между страните договор, че ответникът е получил сумата, че
ответникът е направил отказ от договора за потребителски кредит , че
ответникът е прекратил договора. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност, както и че договора за кредит е нищожен поради липса
на съгласие- чл.26, ал.2 от ЗЗД, както и нищожен на осн. чл.22 от Закона за
потребителския кредит във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, и на основание чл.20 и чл.21 от Закона за
потребителския кредит във връзка с чл.11 и чл.12 от Закона за потребителския
кредит.и на основани чл.146 във вр. с чл.143 от Закона за защита на
потребителите. Прави се възражение и за нищожност на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД
на точка 3.1 от договора , като противоречаща на чл.10, чл.11 и чл.19 от
Закона за потребителския кредит и чл.26, ал. 1 от ЗЗД като противоречащи на
закона и на добрите нрави. Оспорена е истинността на всички електронни
документи, представени с исковата молба от ищеца: Договор за потребителски
кредит „Екстра“ № ДЗО10547/21.06.2022 г. и Разглеждане на заявка за кредит
№ 007561 от 21.06.2022 г., на Договор за потребителски кредит .
С оглед въведените от страните твърдения и доводи и оспорванията от
ответника, следвало е в условията на пълно и главно доказване от ищеца да
4
бъдат установени всички оспорени от ответника положителни факти и
обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор за
потребителски кредит от разстояние, поетите със същия права и задължения
от страните и обема на изпълнението на същия, съгласно чл.18, ал.4 ЗПФУР.
По делото са представени заверени с квалифициран електрон подпис от ищеца
преписи от процесния договор и от Общи условия към договора.
Съдът в определение №613 от 25.03.2024г. по делото е изготвил проект
за доклад,насрочил е открито съдебно заседание за 24.04.2024г.-11.00 ч.,
задължил е ищеца в едноседмичен срок от получаване на съдебния акт да
представи на електронен носител договора за потребителски кредит и
разглеждане на заявката за кредит.Указал е срок до края на първото съдебно
заседание да изложат становище във връзка с указанията и проекта за доклад и
да предприемат съответните процесуални действия, както и последиците от
при липса на такива действия.Видно от приложена разписка , ищецът е
получил определението на 08.04.2024г.
В едноседмичния срок, който е съобщен на ищеца липсва постъпила
молба или други книжа по делото във връзка с изпълнение на задължението ,
указано от съда.
Видно от протокол №518 от съдебно заседание от 24.04.2024г.-11.00 ч.,
за ищеца не се е явил представител. Даден е ход, съдебното дирене е
приключено и е даден ход на съдебните прения, след което е обявено , че съдът
ще се произнесе с решение до 27.05.2024г.
Видно от молба №4938/24.04.2024г. от ищеца, същата е постъпила в
регистратурата на същата дата в 11.48ч. Върху първа страница е отбелязано от
съдебен деловодител, че е предадена в съдебно деловодство в 12.10ч. на
24.04.2024г.Към молбата липсват представени други писмени доказателства
във връзка с изпращането, респ. получаването на молбата и приложенията
към същата.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира за
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на
5
въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и
мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК,
въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно
валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение,
а при проверката относно правилността на същото - само за приложението на
императивни материално правни норми и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото или за определени категории уязвими лица,
като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК , вр. с чл.415 ГПК, за
установени със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вземания на ищеца.
Настоящата съдебна инстанция счита извода за неоснователност на исковата
претенция на първоинстанционния съд за правилен и законосъобразен, поради
което препраща към мотивите на съда на основание чл.272 ГПК.
6
По въведените оплаквания в жалбата относно допуснато съществено
процесуално нарушение, съдът намира същите за неоснователни.
Жалбоподателят е задължен изрично от съда с определение №613 от
25.03.2024г. в едноседмичен срок от получаване на същото да представи на
електронен носител договора за потребителски кредит и разглеждане на
заявката за кредит. В указания срок задължението не е изпълнено, като не са
посочени обективни причини за неизпълнение ,не е поискано продължаване
на срока, нито възстановяването му. Представител на ищеца не се е явил в
съдебно заседание, не е поискано и приложение на чл.135а ГПК, а молбата,
ведно с приложенията, които е следвало да представи ищеца са изпратени едва
на 22.04.2024г.
След като от съда е указан срок,няма основания да се приеме, че същият не
следва да бъде спазен, без никакви основателни причини от страната. В чл.7
на ГПК е въведен принцип на служебното начало и съдът е задължен
служебно да извършва необходимите процесуални действия по движение и
приключване на делото. Това правомощие е въведено като задължение на
съда, не на страните. След като на страната е указан срок и по неясни причини
същият не е спазен, не би могло да се приеме, че същата е действала
добросъвестно и недисциплинираното и процесуално поведение следва да
бъде толерирано. Съгласно чл.59 ГПК сроковете в процеса, които не са
установени от закона се определят от съда. Разпоредбата на чл.184, ал.1,
изр.второ ГПК установява задължение за страната при поискване да
представи документа на електронен носител, като разпоредбата не
регламентира срок, поради което е даден такъв от съда. В процесния случай е
налице искане, задължаване на страната и неизпълнение на задължението в
указания от съда срок.
Неслучайно в чл.140 ГПК е предвидена подготовка на делото в закрито
заседание и произнасянето от съда по всички предварителни въпроси и по
допускане на доказателства, като по изключение в ал.2 е предвидено
произнасяне по допускане на доказателства в първото по делото заседание.
В чл.146 ГПК е регламентирана преклузията за доказателствени искания от
страните до края на първото по делото заседание като последен момент, но
това не означава, че дотогава не могат да бъдат извършвани процесуални
действия по обезпечаване допускане и събиране на доказателства, още по-
7
малко при изрично посочено задължение и срок за изпълнение от съда.
Поради горното ,съдът е достигнал до правилен извод за липса на
установяване на спорните факти и обстоятелства от ищеца ,поради което е
отхвърлил претенцията.
Относно доводите в жалбата , касаещи електронните изявления и тяхната
доказателствена сила и електронния документ съдът не следва да ги обсъжда,
доколкото по делото не са представени такива на електронен носител.
При оспорване на преписите от електронни документи, представени по
делото, както е в случая , следва да бъдат представени електронните
документи на електронен носител, което не се установява по делото, въпреки
задължаването на страната и дадения и срок.
Относно доводите за получаване на сумата от ответника: Съгласно
чл.127, ал.2 ГПК в исковата молба ищецът е длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да
представи заедно с нея всички писмени доказателства. Същият в исковата
молба е твърдял, че ответникът е получил сумата на каса на Изипей, но в
исковата молба не са посочени доказателства за установяване на този факт.
Представена е само справка извлечение от електронна система на оператора
на парични преводи за нареден превод от кредитора до оператора за плащане
на кредитополучателя, която не установява факта на получаване на сумата от
въззиваемия.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело на жалбоподателя не се следват
разноски. Насрещната по жалбата страна, чрез особен представител не е
направила искане за заплащане на разноски пред въззивната инстанция. На
адвокат А. Ц.- особен представител на ответника следва да се заплати
адвокатско възнаграждение в размер 400.00 лева, внесено по набирателна
сметка на ВОС.
Воден от горното В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 301 от 23.05.2024г. на Районен съд - В.,
постановено по гр. д. № 20231320101196 по описа на същия съд.
8
На адвокат А. Ц.- особен представител на ответника да се изплати
внесеното възнаграждение в размер 400.00 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9