№ 140
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20223100900163 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. И. П. от
гр.Добрич срещу ВИДЕРИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, ул.Драгоман №41, КОНСОРЦИУМ ОВЕЧ СТРОЙ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Гларус №25,
АГРО-ШИПИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, бул.Осми приморски полк, бл.128, ет.2, ап.офис 230, и ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
бул.Владислав Варненчик №81, ет.8, ап.офис 23, с която е предявен иск с правно основание
чл.135 ЗЗД за обявяване на относително недействителни спрямо ищеца извършените
продажби, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№173, том I, peг.№1986, дело №138 от 27.03.2020г. по описа на Н-с С.Д., вписан в СВ-Варна
с дв.вх.№6934, вх.рег. №7067 от 30.03.2020, акт №84, том XVIII, дело №3966/20г., поправен
с нотариален акт, вписан на 27.04.2020г., акт №42, том XXII, дв.вх.peг.№8389, Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №41, том II, рег.№2578, дело №182 от
15.05.2020г. по описа на Н-с С.Д., вписан в СВ-Варна с дв.вх.№9839, вх.рег.№10005 от
18.05.2020г., акт №14, том XXVI, дело №5754, и Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №47, том IV, рег.№6287, дело №568 от 28.10.2020г. по описа на Н-с П.С.,
вписан в СВ-Варна с вх.рег.№27508 от 28.10.2020г, акт №107, том LXXIII, дело №16199,
дв.вх.рег. №27163, на следните недвижими имоти: Апартамент №10, представляващ
самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 10135.2563.1963.4.10 по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота гр.Варна,
район Приморски, м.Свети Никола №1963, етаж 3, апартамент №10, който самостоятелен
1
обект се намира на трети етаж на сграда с идентификатор №10135.2563.1963.4,
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор №10135.2563.1963, предназначение на самостоятелния обект:
жилище-апартамент; брой нива на обекта-едно, застроена площ от 70.00кв.м. състоящ се от:
входен коридор,дневна с кухня, две спални, баня с тоалет и една тераса, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №10135.2563.1963.4.11,под обекта -
№10135.2563.1963.4.9, №10135.2563.1963.4.7, над обекта – няма, ведно с принадлежащите
му избено помещение №8 с площ от 3.88кв.м, при граници: избен коридор, изба №1 и изба
№9, заедно с 7,3651% идеални части от общите части на сградата, представляващи 13.41кв.м
и от правото на строеж върху поземления имот, в който е разположена същата, както и
9,2168% идеални части от общата площ на Поземлен имот с идентификатор
№10135.2563.1963 по КККР, с адрес на имота: гр.Варна, район Приморски, м.Свети Никола
№1963, целият с площ от 589 кв.м, с трайно предназначение - урбанизирана територия:
начин на трайно ползване - за ниско застрояване /до 10м/, предишен идентификатор
№10135.2563.304, номер по предходен план: 32, квартал 30, парцел: XXII, при съседи:
№10135.2563.1965, №10135.2563.303. №10135.2563.1964, както и ОТКРИТО
ПАРКОМЯСТО №5 за две коли с площ от 12.50кв.м, при граници: улица, паркомясто №4,
жилищна сграда и паркомясто №6, както и ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №6 за две коли с
площ от 12.50кв.м. при граници: улица, паркомясто №5, жилищна сграда и паркомясто №7.
Ищецът твърди, че е кредитор на първия ответник ВИДЕРИ ЕООД по силата
на сключен между тях предварителен договор за строителство и продажба на недв.имот от
07.08.19г., по силата на който продавачът се задължил да построи и продаде на купувача
недв.имот в жил.сграда в поземлен имот, находящ се в гр.Варна, м.Св.Никола №1963, с
идентификатор 10135.2563.1963, а именно-апартамент №10 на втори етаж със ЗП от 70кв.м.,
ведно с избено помещение №8 с площ от 3,88кв.м., заедно с 7,3651%ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, ведно с паркомясто №6 с площ от 12,50кв.м, като
строителните работи следвало да приключат в срок до 01.04.20г., а прехвърлянето следвало
да се извърши в срок до 30.04.20г. Излага, че в изпълнение на договора превел на ответника
общо сумата от 86357,50лв и тъй като апартамента не бил завършен в срок последният му
дължал неустойка в размер на 7050лв по чл.6.4 от договора. Сочи, че между него и първия
ответник бил подписан и друг предварителен договор за строителство и продажба от
14.05.19г. с предмет апартамент №11, както и 9,2168% ид.ч. от общата площ на ПИ с
идентификатор №10135.2563.1963 и паркомясто №5 с площ от 12,50кв.м., по който договор
била преведена общо сумата от 86020лв, и тъй като сградата не била въведена в
експлоатация в срок до 01.04.20г. продавачът дължал неустойка от 7050лв по чл.6.2 от
договора. Твърди, че с НА за продажба от 13.12.19г. му било продадено правото на строеж
на ап.11, но ответникът не изпълнил задълженията си по предв.договори касателно другите
имоти, а чрез поредица от сделки те били прехвърлени.Така с НА №173/27.03.20г. на Н-с
С.Д., поправен с НА, вписан на 27.04.20г., ВИДЕРИ ЕООД е продал на КОНСОРЦИУМ
ОВЕЧ СТРОЙ ЕООД два апартамента, единият от които апартамент №10, и 95кв.м.ид.ч. от
ПИ с идентификатор №10135.2563.1963, които ще се ползват като гараж и открити
2
паркоместа, сред които паркоместа №5 и №6, за сумата от 75000лв, която не била платена, а
бил договорен несъстоятелен начин на плащане. С НА №41/15.05.20г. на Н-с С.Д.,
КОНСОРЦИУМ ОВЕЧ СТРОЙ ЕООД е продал на АГРО-ШИПИНГ ЕООД същите обекти
при цена 150000лв, която била по-ниска от пазарната цена и реално не била платена. С НА
№47/28.10.20г. на Н-с П.С. АГРО-ШИПИНГ ЕООД е продал на ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС
ЕООД същите имоти за сумата от 85000евро, като данъчната оценка била по–висока от
цената на сделката. Твърди, че извършените сделки били увреждащи за него, тъй като
препятствали правото му да иска сключване на окончателен договор . Излага, че ответниците по
първата сделка са знаели за наличието на предв.договор, а сделката била договорена като
безвъзмездна с оглед уговорката за прихващане с трето лице и за плащане след довършване на
строителството и продажба на обектите. Излага, че страните по втората сделка също са
недобросъвестни, тъй като са знаели за предв.договори и за вписани възбрани в полза на НАП и на
П.Л.. На страните по третата сделка също били известни предв.договори, което ги правело
недобросъвестни, а също сделката била безвъзмездна, тъй като цената била по-ниска от данъчната
оценка и липсвали доказателства за реално плащане. Като аргумент за увреждане се излага
смяната на собственика и управителя на ВИДЕРИ ЕООД непосредствено след сделките,
сключването им при наличие на вписани възбрани и липсата на насрещна престация към датата на
сключването им, наличието на връзка между собствениците и управителите на втория и третия
ответник с Проект 65 ЕООД, краткия срок, в който са осъществени сделките в период на пълен
локдаун. С допълнителна искова молба заявява, че поддържа иска, като оспорва възраженията и
твърденията, релевирани с отговорите. Оспорва Видери ЕООД да е имало задължения към
ПРОЕКТ 65 ООД, а ако е имало те се отнасяли до друга сграда. Оспорва тристранното
споразумение като антидатиран документ с невярно съдържание. Оспорва представените от
КОНСОРЦИУМ ОВЕЧ СТРОЙ ЕООД банкови извлечения като неверни и че преводите са
действително извършени. Оспорва твърденията на ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД , че
сделките са възмездни и че цената е действително платена, като поддържа твърдението си за
знание у последния за увреждане на кредиторите на продавача.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ВИДЕРИ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Драгоман №41, редовно
уведомен на осн. чл.50, ал.3 ГПК, не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по
иска или направил възражения, не сочи и не представя писмени доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът КОНСОРЦИУМ ОВЕЧ СТРОЙ
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски,
ул.Гларус №25, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Счита
оспорената сделка, с която е закупил процесните имоти, за действителна и възмездна, като
продажната цена била реално заплатена от него на ПРОЕКТ 65 ООД. Твърди, че по силата на
тристранно споразумение за заместване в дълг от 30.04.20г. е заместил ВИДЕРИ ЕООД в дълга му
към ПРОЕКТ 65 ООД, с което задължението на първото дружество към второто дружество било
погасено и чрез заместването е погасена продажната цена по няколко договора за продажба.
Твърди, че сумата по споразумението била изцяло заплатена от него на ПРОЕКТ 65 ООД. Оспорва
твърдението за свързаност между ответниците. Твърди, че оспорената сделка между него и
АГРО-ШИПИНГ ЕООД също е възмездна, като продажната цена била реално заплатена. С
3
допълнителния отговор оспорва възраженията на ищеца в допълн.искова молба.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът АГРО-ШИПИНГ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул.Осми приморски
полк, бл.128, ет.2, ап.офис 230, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва твърдението за свързаност между ответниците. Твърди, че оспорената
сделка между него и КОНСОРЦИУМ ОВЕЧ СТРОЙ ЕООД е възмездна. Твърди, че
последващата сделка между него и ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД също е възмездна, като
продажната цена била реално заплатена. Твърди, че не е могло да узнае, че имотите са
предмет на предв.договор с друго лице. С допълнителния отговор оспорва възраженията на
ищеца в допълн.искова молба.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул.Владислав
Варненчик №81, ет.8, ап.офис 23, е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че едноличният собственик на капитала ИНВЕСТИЦИОННА
КОМПАНИЯ ХОУМ ТУ Ю е сключила с ВИДЕРИ ЕООД договор за съвместна дейност от
04.01.19г., с който първият се задължил да предостави на втория сумата от 163000евро за частично
финансиране на СМР по изграждането на процесната жил.сграда, а последният се задължил да му
изплати паричните средства от продажбата на обекти / ап.3, 5 и 9/ в сградата. Твърди, че в
изпълнение на договора едноличният собственик е заплатил сумата от 125200евро, като с анекси
№1/05.03.19г. и №2/13.06.19г. изменили договора като предвидили вместо плащане той да
придобие право на строеж чрез дъщерното си дружество ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД.
Предвид това били сключени предв.договор от 28.06.21г., а впоследствие и НА за покупко-
продажба на право на строеж от 12.07.19г. на обекти в сградата, като продажната цена за правото
на строеж от 115200 евро се прихващала със задължението на ВИДЕРИ ЕООД към
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ ХОУМ ТУ Ю, което вземане било придобито от ДАУНТАУН
ПРОПЪРТИС ЕООД с договор за прехвърляне на вземане от 20.06.19г. Твърди, че между
него и ВИДЕРИ ЕООД бил сключен договор за СМР от 13.07.19г., с който последният се
задължил да извърши СМР за придобитите от него имоти срещу възнаграждение. Тъй като
ВИДЕРИ ЕООД не изпълнил задължението си била подписана спогодба с него от 02.10.20г.,
която също не изпълнил. Тъй като установил, че последният се разпорежда в полза на трети
лица, а сградата не била довършена, решил да изкупи обектите в сградата и да я довърши,
във връзка с което се свързал с ищеца, който отказал, както и с АГРО ШИПИНГ, което
довело до сключване на оспорваната сделка, цената по която била реално заплатена и
отговаряла на състоянието на завършеност на сградата. Оспорва твърденията за свързаност
между ответниците, както и твърдението за намерение за увреждане на ищеца. Оспорва
качеството на кредитор на ищеца, считайки предв.договори за непротивопоставими на него,
както и за нищожни поради невъзможен предмет, тъй като към момента на сключването им
описаните обекти не са съществували като самост.обекти. Твърди, че оспорваните сделки са
възмездни, както и че е добросъвестно лице и не е имал намерение да увреди кредитора. С
допълнителния отговор заявява, че поддържа възраженията и твърденията, релевирани с
отговора, в т.ч. възражението си за възмезден характер на сделките, като оспорва
4
възраженията на ищеца в допълн.искова молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно представения по делото Предварителен договор за строителство и
продажба на недвижим имот от 14.05.2019г., Видери ЕООД като продавач се е задължило да
построи и продаде на ищеца Т. П. като купувач следния недв.имот, находящ се в гр.Варна,
м.Св.Никола №1963, а именно- апартамент №11 със ЗП от 88,16кв.м., заедно с избено
помещение №9, както и 9,2168% ид.ч. от общата площ на ПИ с идентификатор
№10135.2563.1963 и паркомясто №5 с площ от 12,50кв.м., за сумата от 88000евро.
Договорен е срок на изпълнение на строителните работи до 01.04.20г., като при забава на
продавача да получи акт 16 е уговорена в т.6.2 от договора неустойка в размер от по 300лв
месечно.
С предв.договор от 07.08.19г., Видери ЕООД като продавач се е задължило да
построи и продаде на ищеца Т. П. като купувач следния недв.имот, находящ се в гр.Варна,
м.Св.Никола №1963, а именно- апартамент №10 със ЗП от 70кв.м., ведно с избено
помещение №8 с площ от 3,88кв.м., заедно с 7,3651%ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и паркомясто №6 с площ от 12,50кв.м., за сумата от 73000евро.
Договорен е срок на изпълнение на строителните работи до 01.04.20г., като при забава на
продавача със сроковете на строителство е уговорена в т.6.4 от договора неустойка в размер
на 300лв месечно.
Безспорно се установява от представените платежни нареждания, че ищецът е
заплатил в полза на Видери ЕООД договорените първа и втора авансови вноски. Няма спор
по делото още, че с НА №146/13.12.2019г. отв.Видери ЕООД е продало на ищеца Т. П.
вещното право на строеж на гореописания апартамент №11 със ЗП от 88,16кв.м., ведно с
прилежащите му избено помещение и ид.части от ОЧС и ПС, за сумата от 22400лв.
От приложения по делото НА за покупко-продажба №173, рег.№1986, дело
№138/27.03.20г. по описа на Н-с С.Д., вписан в СВ-Варна с дв.вх.№6934, вх.рег. №7067 от
30.03.2020, акт №84, том XVIII, дело №3966/20г., поправен с нотариален акт, вписан в СлВ-
Варна на 27.04.2020г., акт №42, том XXII, дв.вх.peг.№8389, е видно, че Видери ЕООД е
продало на Консорциум Овеч Строй ЕООД процесния апартамент №10, както и 95
кв.м.ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2563.1963, които ще бъдат ползвани като открити
паркоместа от №1 до №9, за сумата от 75000лв, която сума купувачът вместо да плати ще
прихване с трето лице Проект 65 ООД, към което Видери ЕООД има неизпълнени парични
задължения, като това тристранно прихващане ще послужи за частично погасяване на
задълженията на Видери ЕООД към Проект 65 ООД. Уговорено е, че плащането ще се
извърши след като Консорциум Овеч Строй ЕООД довърши строителството и въведе в
експлоатация обектите, а плащането към Проект 65 ООД ще се извърши след продажбата на
обектите и приспадането на сумите за довършване на строителството.
Съгласно представеното Тристранно споразумение за заместване в дълг от
5
30.04.2020 г., сключено между Видери ЕООД, Проект 65 ООД и Консорциум Овеч Строй
ЕООД, страните са приели Консорциум Овеч Строй ЕООД да замести Видери ЕООД по
отношение на задълженията му към Проект 65 ООД, произтичащи от договорите за
изпълнение на строителство по б.А, Б и В от споразумението, в общ размер на 596 044.70лв,
като Видери ЕООД счита всички свои вземания за продажна цена по сключените с
Консорциум Овеч Строй договори за продажба на имоти / сред които и този от 27.03.20г. / за
погасени.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №41, том II, рег.
№2578, дело №182 от 15.05.2020г. по описа на Н-с С.Д., вписан в СВ-Варна с дв.вх.№9839,
вх.рег.№10005 от 18.05.2020г., акт №16, том XXVI, дело №5754, Консорциум Овеч Строй
ЕООД е продало на АГРО-ШИПИНГ ЕООД придобитите от него имоти, описани по-горе,
за сумата от 150000лв, като от нея 5000лв ще бъдат платени след подписване на НА, а
остатъкът ще бъде платен в срок от 3 работни дни, считано от вписването на НА.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №47, том IV, рег.
№6287, дело №568 от 28.10.2020г. по описа на Н-с П.С., вписан в СВ-Варна с вх.рег.№27508
от 28.10.2020г. акт №107, том LXXIII, дело №16199, дв.вх.рег. №27163, АГРО-ШИПИНГ
ЕООД е продало на ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД гореописаните имоти, находящи се в
жил.сграда, изградена на етап „груб строеж“, за сумата от 85000евро, равняващи се на
166245,55лв, която сума се заплаща по банков път.
Съгласно представения по делото договор за прехвърляне на вземане от
20.06.19г., Инвестиционна компания Хоум ту ю АД е прехвърлило на отв. ДАУНТАУН
ПРОПЪРТИС ООД вземанията си от Видери ЕООД, произтичащи от Анекс №2 от 13.06.19г.
към развален договор за съвместна дейност от 04.01.19г. Съгласно НА за продажба №96, рег.
№8049, дело 727/19г. на Н-с Ж.Тикова, Видери ЕООД е продало на ДАУНТАУН
ПРОПЪРТИС ЕООД вещно право на строеж за апартаменти №№2,3 и 4 в жил.сграда, която
ще се построи в ПИ с идентификатор 10135.2563.1963, като продажната цена е прихваната
срещу вземане на купувача от продавача в размер на 115200евро съгласно договор за
прехвърляне на вземане от 20.06.19г.
Видно от договор за СМР от 13.07.19г., ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД е
възложило на Видери ЕООД да извърши срещу възнаграждение СМР за завършване на
имотите, като със спогодба от 02.10.20г. същите са констатирали, че длъжникът е в пълно
неизпълнение на договора за СМР, поради което дължи неустойка.
От събраната по делото комплексна съдебно-счетоводна и оценителна
експертиза се установява, че пазарната стойност към 2020г. на апартамент №10 с
идентификатор №10135.2563.1963.4.10 е 138000лв, на паркомясто №5 с площ от 12,50кв.м. е
11400лв, на паркомясто №6 с площ от 12,50кв.м. е 11400лв., а на 9,2168% ид.ч. от ПИ е
2900лв. Експертизата установява още, че в периода 01.01.20г. до 12.05.20г. по банковата
сметка на дружеството Консорциум Овеч Строй ЕООД няма никакво движение с
изключение на изтеглени на 02.01.20г. 31,37лв в брой, като дружеството няма парични
средства по банка нито в началото на м.03.20г., нито в края на месеца. Установява се още, че
6
на 14.05.20г. АГРО-ШИПИНГ ЕООД няма никакви наличности по банковата си сметка,
като на датата на изповядване на сделката управителя внася по сметка на дружеството
20000лв, а на 18.05.20г. по сметка са получени 80000лв от физ.лице П. С. с основание заем,
и на 20.05.20г. по сметката са получени 199400лв от Д. Д. с основание заем. Вещото лице
дава заключение, че ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД няма налични средства по банковата
си сметка от предходни периоди преди датата на изповядване на сделката с НА от 28.10.20г.,
като по банковата му сметка са постъпили парични средства на датата на изповядване на
сделката от Хоум ту ю България Инвестиционна компания с основание заем.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.П.П., Т.Т.,
Т.А. и св.Т.М., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани
факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за
установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен и има за предмет потестативното право
на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които
длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е
безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както
и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е
предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.
В тежест на ищцовата страна е на първо място да установи качеството си на
кредитор с неудовлетворено вземане, без да е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо, но определящо е да не е прекратено или погасено. Съгласно разясненията,
дадени с ТР №2/09.07.19г. по т.д.№2/17г. на ВКС, правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, като
съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от
твърдените факти. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на
пресъдено нещо, каквото твърдение в конкретния случай не се въвежда. Безспорено по
делото е установен факта на сключени между ищеца и отв.Видери ЕООД предварителни
договори от 14.05.19г. и 07.08.19г. за строеж и продажба на процесните недв.имоти, по
които ищецът е извършил в срок предвидените в тях плащания. Така изложеното е
достатъчно да се приеме за доказано в настоящото производство, че ищецът има качеството
на кредитор. В този смисъл, неотносимо към предмета на доказване е възражението на
отв.ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД за нищожност на договорите поради невъзможен
предмет.
Съгласно трайната съдебна практика увреждащо кредитора действие е всеки
правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато
7
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора. Изхождайки от основният принцип, че цялото
имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори / чл.133 ЗЗД/,
следва да се приеме, че с прехвърлителната сделка длъжникът безспорно е намалил
имуществото си, към което ищецът би могъл да насочи претенциите си. Следователно
прехвърлянето на част от имуществото на длъжника, с което се намалява така установеното
общо обезпечение и се прави невъзможно или се затруднява реализирането на правата на
кредитора води до увреждане на последния.
В настоящата хипотеза ищецът твърди, че е увреден не само от първата
разпоредителна сделка, извършена от длъжника, но и от последващите я, при които
приобретателите също са се разпоредили с процесните имоти. Т.е. касае се за поредица от
сделки, като е признато правото на кредитора да иска обявяване за недействителна на
поредицата от действия и сделки, които го увреждат в това му качество.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №2/09.07.19г. по т.д.№2/17г. на ВКС,
целената от кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл.135 ЗЗД по отношение
на последния приобретател на имуществото. Когато последният приобретател е придобил
имуществото възмездно, кредиторът може да постигне защита по реда на чл.135 ЗЗД, ако
този приобретател е недобросъвестен – знаел е за увреждането. За уважаването на иска
против последния приобретател на възмездно основание е без значение добросъвестността
на неговия праводател или на останалите лица, придобили имота след прехвърлянето му от
длъжника. Дори някой от междинните приобретатели на имуществото, които впоследствие
са го прехвърлили, да не е знаел за увреждането на кредитора, при недобросъвестност на
последния приобретател искът следва да бъде уважен, тъй като тези предходни сделки са
били само средство за постигане на увреждането. В случаите, в които кредиторът е поискал
обявяване за недействителни на цялата поредица от увреждащи го действия или сделки, при
преценката за наличие на знание за увреждането от страна на последния приобретател или
за наличие на предпоставките по чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД по отношение на неговия праводател,
когато е придобил безвъзмездно, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между
отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за
относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за
уважаване на иска по отношение на последния приобретател.
Установяването на последната материална предпоставка от фактическия
състав на иска- знание за увреждане, има субективен характер и е в тежест на доказване на
ищеца. Под знание за увреждане по см.на чл.135, ал.1 ЗЗД не следва да се разбира умишлено
действие за злепоставяне на кредитора, а единствено знание, че със сключването на сделката
могат да бъдат засегнати имуществени интереси на кредитора.
Няма спор, че с нотар.акт от 27.03.20г. длъжникът Видери ЕООД е прехвърлил
на втория ответник Консорциум Овеч Строй ЕООД процесните имоти, договаряйки
продажна цена от 75000лв, която цена е значително по-ниска от установената с експертизата
средна пазарна цена на имотите към този период. Доколкото към момента на извършване на
8
разпореждането от длъжника, намаляващо имуществото му, задължението спрямо
кредитора е било възникнало и той е бил наясно с него, то следва, че дружеството Видери
ЕООД чрез управителния си орган безспорно е знаело за съществуването на задължението
си и че с атакуваната продажба ще увреди ищеца. Своевременно в процеса ищецът е
оспорил представеното по делото Тристранно споразумение за заместване в дълг от
30.04.2020г., уреждащо договореното при продажбата прихващане, като такова с невярна
дата и съдържание, като в тежест на ответната страна бе да установи последните, доколкото
именно тя претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени в него.
По делото обаче не се събраха годни доказателства, установяващи подписването на
документа на тази конкретна дата, поради което и съдът извежда извода, че този документ е
антидатиран чрез посочване на по-рА. дата от реалната. Доколкото обаче по делото са
представени платежни нареждания за осъществен превод от втория ответник към Проект 65
ЕООД, начиная от 18.05.20г., което предполага наличието вече на това споразумение, то
сделката следва да се приеме за възмездна.
Установява се още, че въпреки поетите задължения от втория ответник да
довърши строителството и да въведе в експлоатация обекта, същият на 15.05.20г. е
препродал процесните обекти на Агро Шипинг ООД и то за цена отново по-ниска от
средната пазарна цена на имотите. Като се съобразят изложените обстоятелства досежно
несъразмерно ниската цена, факта, че Консорциум Овеч Строй ЕООД не е разполагало с
налични парични средства към датата на първата сделка, и липсата на изпълнение на
действия по строителството, то обосновано може да се изведе извода, че това дружество
чрез управителя си П.Л. не само не е имало намерение да изпълни договора, но и е знаело за
затрудненията на Видери ЕООД да обслужва задълженията си към кредитори, с които са
сключени предв.договори. Наличието на знание за увреждане у управителя на този
приобретател се доказва и от показанията на св.П. и св.Т., кредитирани от съда като
обективни и последователни, отразяващи техни непосредствени възприятия. Видно от
показанията на св.П. на проведена среща на ищеца с П.Л. на 07.05.20г. последният се е
представял като новия собственик на сградата, който е закупил апартаментите и ще я
довършва, като е искал допълнително пари от присъстващите, които имали договори с
Видери ЕООД, а на следваща среща заявил, че не му стигат парите, че прехвърлянията на
апартаментите били фиктивни сделки, за да не се съборят в съда и по-бързо да се случвали
нещата; че той бил човекът зад всяка една фирма, който ще завърши сградата. Св.Т. също
сочи, че Р. също е представил П.Л. като човекът, който ще завърши сградата, като обяснил,
че прехвърлянията на имотите са направени за по-бързо стоителство, както и „за да се
загуби следата“.
Аналогичен извод за знание за увреждане при сключването на възмездната
сделка от 15.05.20г. се извежда и досежно отв.Агро Шипинг ЕООД. Установи се, че в
периода преди сделката дружеството няма налични средства по банковата си сметка, а е
получило преводи от физ.лица с основание заем на датата, която е уговорена за плащане.
Това обстоятелство, както и изложеното от горепосочените свидетели, че самия П.Л. е
9
заявил, че той е човекът с парите, че той отговаря и за Агро Шипинг, че към него трябва да
се обръщат, че сделката е фиктивна, както и се опитал да ги убеди да доплатят пари, за да не
си загубят апартаментите, безспорно съставляват доказателства, които преценени в тяхната
съвкупност водят до сигурния и обоснован извод, че този приобретател е съзнавал
увреждането на ищеца - кредитор при сключване на втората атакувана сделка.
Както бе посочено по-горе, за основателността на иска по чл.135 ЗЗД в
хипотезата на атакуване на поредица от сделки като увреждащи ищеца от значение е
наличието на знание за увреждане от страна на последния приобретател.
По делото няма спор, а и видно от справка в ТР, ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС
ЕООД към датата на оспорваната сделка е с едноличен собственик на капитала
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ ХОУМ ТУ Ю АД и с управител М. Б. С..
Безспорно се установява, че ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ ХОУМ ТУ Ю
АД е сключила с ВИДЕРИ ЕООД договор за съвместна дейност от 04.01.19г. / приложен по
делото/, който впоследствие поради неизпълнение от страна на последното дружество е
развален с анекс №2/13.06.19г. /също приложен по делото/. Няма спор още, че
Инвестиционна компания Хоум ту ю АД е прехвърлило на отв. ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС
ООД вземанията си от Видери ЕООД, произтичащи от този анекс, с договор за цесия от
20.06.19г., както и че с НА №96/12.07.19г. Видери ЕООД е продало на ДАУНТАУН
ПРОПЪРТИС ЕООД вещно право на строеж за апартаменти №№2,3 и 4 в жил.сграда, която
ще се построи в ПИ с идентификатор 10135.2563.1963, като продажната цена е прихваната
срещу вземане на купувача от продавача в размер на 115200евро съгласно договор за
прехвърляне на вземане от 20.06.19г. Не се спори още, че ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС ЕООД
е възложило на Видери ЕООД с договор за СМР от 13.07.19г. да извърши срещу
възнаграждение СМР за завършване на имотите, като със спогодба от 02.10.20г. същите са
констатирали, че длъжникът е в пълно неизпълнение.
От събраните по делото гласни доказателства на св.П. и св.Т. се установи, че
на 08.06.20г. е проведена среща, на която са присъствали освен свидетелите, ищеца, М.С.,
П.Л. и М.Р.. Свидетелите сочат, че на срещата се е разисквал въпроса за доплащане на пари,
за да може да се завърши сградата, като М.С. знаел за предв.договори на ищеца, като дори
посочил, че той трябва да даде най-много пари, тъй като имал два апартамента. На
посочената среща било заявено още, че П.Л. стои зад фирмите и той трябва да завърши
сградата, като М.С. казал, че имал три апартамента и ще даде правата на Л. да завърши
сградата, за да не са на загуба. Св.М. в своите показания също сочи за извършвани срещи с
хора, които са имали договори, като срещите са били с цел завършването на сградата, както
и да се договори закупуването на имотите от тези хора, сред които бил и ищецът, в който
смисъл са и признанията на самия ответник в отговора.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е налице знание за увреждане, е
достатъчно на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича вземането на
кредитора. Доколкото последният приобретател е търг.дружество знанието за увреждане
следва да се прецени по отношение на управителя на този приобретател. Предвид така
10
установените по-горе факти за провеждани съвместни срещи между ищеца и управителя
М.С., в присъствието и на останалите представляващи ответните дружества, за
продължаване изграждането на сградата и водени между първите лица разговори във връзка
с изкупуването на имотите, както и изявленията на тези срещи за фиктивност на
предходните сделки, то по несъмнен начин може да се формира извода, че управителят
М.С. е имал знание, че с атакуваната продажба ще увреди ищеца, който е имал сключен
предв.договор за процесните имоти. Обстоятелството, че последният ответник е довършил
сградата, не може да обоснове извод за добросъвестност на същия към момента на сделката,
доколкото безспорно се доказа, че са му били известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на ищеца. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че е
установена и третата предпоставка на фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 7806,07лв съгласно
представения списък по чл.80 ГПК. Възражението за прекомерност се преценява от съда
като неоснователно, доколкото договореното адв.възнаграждение е в рамките на размера по
на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията й към датата на упълномощаването/.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо Т. И. П.,
ЕГН **********, с адрес ****, извършените продажби, обективирани в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №173, том I, peг.№1986, дело №138 от 27.03.2020г.
по описа на Н-с С.Д., вписан в СВ-Варна с дв.вх.№6934, вх.рег. №7067 от 30.03.2020, акт
№84, том XVIII, дело №3966/20г., поправен с нотариален акт, вписан на 27.04.2020г., акт
№42, том XXII, дв.вх.peг.№8389, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №41, том II, рег.№2578, дело №182 от 15.05.2020г. по описа на Н-с С.Д., вписан в СВ-
Варна с дв.вх.№9839, вх.рег.№10005 от 18.05.2020г., акт №14, том XXVI, дело №5754, и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот №47, том IV, рег.№6287, дело №568 от
28.10.2020г. по описа на Н-с П.С., вписан в СВ-Варна с вх.рег.№27508 от 28.10.2020г, акт
№107, том LXXIII, дело №16199, дв.вх.рег. №27163, на следните недвижими имоти:
Апартамент №10, представляващ самостоятелен обект с кадастрален идентификатор
10135.2563.1963.4.10 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота гр.Варна, район Приморски, м.Свети Никола №1963, етаж 3,
апартамент №10, който самостоятелен обект се намира на трети етаж на сграда с
идентификатор №10135.2563.1963.4, предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
11
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор №10135.2563.1963,
предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент; брой нива на обекта-едно,
застроена площ от 70.00кв.м. състоящ се от: входен коридор,дневна с кухня, две спални,
баня с тоалет и една тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
№10135.2563.1963.4.11,под обекта - №10135.2563.1963.4.9, №10135.2563.1963.4.7, над
обекта – няма, ведно с принадлежащите му избено помещение №8 с площ от 3.88кв.м, при
граници: избен коридор, изба №1 и изба №9, заедно с 7,3651% идеални части от общите
части на сградата, представляващи 13.41кв.м и от правото на строеж върху поземления
имот, в който е разположена същата, както и 9,2168% идеални части от общата площ на
Поземлен имот с идентификатор №10135.2563.1963 по КККР, с адрес на имота: гр.Варна,
район Приморски, м.Свети Никола №1963, целият с площ от 589 кв.м, с трайно
предназначение - урбанизирана територия: начин на трайно ползване - за ниско застрояване
/до 10м/, предишен идентификатор №10135.2563.304, номер по предходен план: 32, квартал
30, парцел: XXII, при съседи: №10135.2563.1965, №10135.2563.303. №10135.2563.1964,
както и ОТКРИТО ПАРКОМЯСТО №5 за две коли с площ от 12.50кв.м, при граници:
улица, паркомясто №4, жилищна сграда и паркомясто №6, както и ОТКРИТО
ПАРКОМЯСТО №6 за две коли с площ от 12.50кв.м. при граници: улица, паркомясто №5,
жилищна сграда и паркомясто №7, по предявения от Т. И. П., ЕГН **********, с адрес
****, срещу ВИДЕРИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, ул.Драгоман №41, КОНСОРЦИУМ ОВЕЧ СТРОЙ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Гларус №25,
АГРО-ШИПИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, бул.Осми приморски полк, бл.128, ет.2, ап.офис 230, и ДАУНТАУН ПРОПЪРТИС
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос,
бул.Владислав Варненчик №81, ет.8, ап.офис 23, иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
ОСЪЖДА ВИДЕРИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Драгоман №41, КОНСОРЦИУМ ОВЕЧ СТРОЙ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Гларус
№25, АГРО-ШИПИНГ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, бул.Осми приморски полк, бл.128, ет.2, ап.офис 230, и ДАУНТАУН
ПРОПЪРТИС ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, бул.Владислав Варненчик №81, ет.8, ап.офис 23, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. И. П., ЕГН
**********, с адрес ****, СУМАТА от 7806,07лв /седем хиляди осемстотин и шест лева и
7ст/, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12
13