Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 93

 

гр. Елена, 22.12.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на осми ноември две хиляди и десета година в състав:

                                                               Председател: Искра Вараджакова

при секретаря С.П., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 136 по описа за 2009 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е искова молба от адв. Л.И., в качеството на процесуален представител на Д.Й.Д., против Д.И.И. и С.Н.Б.. В същата се твърди, че ищецът е наследник по закон на своята майка А. И. *** *******, починала на 28.12.2002 год. Майката на последната С.И.Д. притежавала имот в с. ********, общ. ****** с площ от 1114 кв. м., с построена в него жилищна сграда – къща и стопанска постройка. След нейната смърт през 1998 год. имотът остА.л в наследство на А.И.И. и на първата ответница в качеството й на съпруга на Н.И.И., починал през 1995 год., който бил брат на майката на ищеца. И. декларирала притежавА.та от нея идеална част от процесния имот в Община *****, като от този момент ищецът и неговото семейство посещавали често същия и при нужда извършвали поддържащи ремонти по жилищната сграда. През летните месеци синът му Ю.Д. заедно с приятели отсядали там на почивка. Понякога ищецът и първата ответница се засичали в наследствения имот. Първият давал на втората необходимата сума за заплащане на данъка на последния, тъй като тогава И. *** 2009 год. първата ответница му заявила, че се е снабдила с НА за процесния имот на свое име. По тази причина ищецът извършил проверка в Служба по вписванията гр. *****, при която установил, че е издаден НА № 19, том VІІ, рег. № 4281, дело № 1178/2008 год. на нотариус ************ с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. ****, съгласно който първата ответница била призната за собственик на процесния имот по давност. По-късно същата продала последния на втората ответница, за което бил издаден НА № 83, том ІІ, рег. № 1065, дело № 260/2009 год. на нотариус ******** с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. *****.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците Д.И.И. и С.Н.Б., че е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в с. *******, общ. ***** с площ от 1114 кв. м., НТП – ниско застрояване, имот № 43061.501.26, ведно с построените в него жилищна и второстепенна сграда, при граници и съседи: друг вид нива № 06896.15.103, имот ниско застрояване № 43061.501.10, имот на В.Т.Д., път и имот на И.Н., както и да отмени НА № 19, том VІІ, рег. № 4281, дело № 1178/2008 год. на нотариус ********* с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. *******, с който ответницата Д.И.И. е призната за собственик на процесния имот до размер на ½ идеална част. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Л.И. поддържа предявените искове.

Ответницата Д.И.И. е депозирала писмен отговор в указания едномесечен срок. В същия взема становище, че предявеният иск с правно осн. чл. 124 от ГПК е допустим. Последният обаче е неоснователен и недоказан. Заявява, че оспорва всички, наведени в исковата молба твърдения, тъй като ги счита за несъстоятелни и голословни, а именно относно посещенията на ищеца в имота, извършване на ремонти в него, както и че разполага с ключ от къщата. Не оспорва, че същият е наследник на А.И.И.. Ответницата твърди, че след смъртта на С.Д. единствено тя е упражнявала фактическа власт върху имота в продължение повече от 10 години, като през този период от време нито ищецът, нито трети лица са оспорвали владението й върху последния. Владението й било явно, необезпокоявано и непрекъснато. По тази причина го придобила по давност и правомерно се разпоредила с него. С действията си през последните 10 години ответницата обективирала отношението си към имота, като тези действия достигнали до знанието на околните и никой не й оспорил своенето му, т. е. същата манифестирала своето владение спрямо третите лица и наследниците на имота. До този момент ищецът демонстрирал пасивно поведение и липса на интерес. Спорове за процесния имот между страните не съществували за периода от 1998 г. до края на 2008 г., тъй като ищецът не го посещавал и не проявявал претенции спрямо него. Последният винаги гледал на имота като собствен на ответницата Д.И.И. и не й оспорвал собствеността спрямо него. Същият не участвал в ремонтите и поддръжката му, нито разполагал с ключ от жилищната сграда. Освен това ответницата сочи, че е невярно твърдението, че А.И.И. е декларирала имота в Община *****. Заплащането на данъчните задължения не е доказателство за осъществяване на фактическа власт върху него от стрА. на ищеца.

Ответницата Д.И.И. моли съда да остави исковата молба без уважение. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ответницата Д.И.И., чрез процесуалния си представител адв. И.З., поддържа депозирания отговор.

Ответницата С.Н.Б. не е депозирала писмен отговор в указания едномесечен срок.

В съдебно заседание ответницата С.Н.Б., чрез процесуалния си представител адв. И.З., взема становище, че предявените искове са неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли като такива.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за наследници № 24/22.07.2009 год. на км. с. *******, общ. *****, С.Й.Д. е починала на 31.03.1997 год., за което е издаден акт за смърт № 32/31.03.1997 год. Същата е оставила като законни наследници дъщеря си А.И.И. и сина си Н.И.И.. От удостоверение за наследници № 1401/2.06.2009 год. на Община ***** ******** се установява, че А.И.И. е починала на 27.12.2002 год., за което е съставен акт за смърт № 486/28.12.2002 год. Последната е наследена от ищеца по делото, който е неин син. От удостоверение за наследници № 25/22.07.2009 год. на км. с. *******, общ. ****** е видно, че Н.И.И. е починал на 4.09.1995 год., за което е изготвен акт за смърт № 78/1995 год. Същият е оставил като законни наследници съпругата си Д.И.И. – първата ответница и децата си – С.И.Н., И.И.Н. и А.И.Н..

От НА № 19, том VІІ, рег. № 4281, дело № 1178/2008 год. на нотариус ****** ******* с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. ***** се установява, че ответницата Д.И.И. е призната за собственик на основание давностно владение на следния поземлен имот, находящ се в землището на с. *****, общ. *****, а именно: поземлен имот с площ от 1114 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирА., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, съставляващ поземлен имот № 43061.501.26 по кадастралната карта на НУПИ в с. ******, общ. *****, с построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници на имота: друг вид нива № 06896.15.103, имот ниско застрояване № 43061.501.10, имот на В.Т.Д., път и имот на И.Н. Б.. От НА № 83, том ІІ, рег. № 1065, дело № 260/2009 год. на нотариус ******* с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. ***** е видно, че същата е продала описания имот на ответницата С.Н.Б..

По делото е приложена скица на поземлен имот № 4861/28.07.2009 год. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ****** *******. От същата се установява актуалното състояние на процесния имот, което съвпада изцяло с описанието на имота в приложените по делото НА.

Видно от удостоверение за данъчна оценка № 100/7.03.2003 год. на ТДД гр. ***** ****** – ДП гр. *****, данъчната оценка на процесния имот е в размер на 1033.70 лв., а от удостоверение за данъчна оценка № **********/22.07.2009 год. на Община ***** същата е в размер на 3284.50 лв.

По делото са приложени квитанции за платени данъци, от които се установява, че майката на ищеца А.И.И. е заплащала данъците на процесния имот за периода от 1998 год. до 2008 год. Съгласно представената по делото декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, попълнена от ответницата Д.И.И. на 25.03.1998 год. е видно, че последната е вписала като съсобственици на процесния имот А.И.И., Д.И.И., С.Н.И., И.Н.И. и А.Н.И. и като начин на придобиване - наследство.

По делото е представена преписката по изготвяне на НА № 19, том VІІ, рег. № 4281, дело № 1178/2008 год., както и преписката по изготвяне на НА № 83, том ІІ, рег. № 1065, дело № 260/2009 год., и двете на нотариус ****** ****** с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. *****.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Д.З.З., Й.Г.Й., С.Б.П., И.И.А., И.Д.П.Н.И.Б., В. Й. В. и И.Н.Н..

Видно от показанията на свидетеля Й.Г.Й. се установява, че познава ищеца от десетина години, тъй като са колеги и съседи. Освен това същият знаел, че последният притежава недвижим имот в с. *****, общ. *****. Свидетелят ходил в него заедно с ищеца през 2004 год., когато последният продал друг собствен имот, находящ се в с. ********, общ. *****. По тази причина се наложило с личния автомобил на свидетеля да закарат част от багажа от къщата в с. *******, общ. ***** в къщата в с. ******, общ. ******. Последният включвал шкафче, столове, посуда и други. На Й. му направило впечатление, че ищецът има ключ от процесния имот и влязъл в него необезпокояван от когото и да било. През 2006 год. същият ходил в последния и брал ябълки, като част от тях оставил за ответницата Д.И.. Свидетелят твърди, че в имота ходили още два-три пъти, като последният път било през м. май 2009 год.

От показанията на свидетелите Д.З.З. и С.Б.П. се установява, че същите са приятели на сина на ищеца – Ю.. Тримата били почитатели на ралито и през последните три-четири години ходели всяка последна седмица – събота и неделя на м. август на рали, което се организирало в с. ****** *****. През деня тримата гледали ралито, а вечер нощували в процесния имот. Синът на ищеца имал ключ от последния и съвсем безпрепятствено влизал в него. Освен това неговото семейство имало лични вещи там. Свидетелят П. заявява, че заедно с ищеца и неговия син Ю. косили двора и отрязали изсъхналите дървета..

Свидетелят И.И.А. твърди в показанията си, че е кметски наместник на с. *******, общ. *****. Същият познавал ответницата Д.И.И. и процесния имот. Последният първоначално бил на С.Д.. След нейната смърт ответницата И. започнала да се грижи за имота заедно със свидетеля И. Н., с който живеела на семейни начала. Същите отрязали една черница, защото имало опасност да падне върху къщата. Свидетелят А. заявява, че не бил виждал други хора в процесния имот. Ищецът го видял за първи път на погребението на баба му, а синът му Ю., когато отишъл при него да се снабди с удостоверение за наследници. Освен това същият счита, че имотът е на ответницата Д.И.И., тъй като единствено последната се грижела за него, както и за възрастната С.Д.. А. твърди, че не минава всеки ден край имота, въпреки че живее постоянно в селото, тъй като не е съсед.

Видно от показанията на свидетеля И.Д.П.,*** на около 50-70 м. от процесния имот. П. твърди, че единствено ответницата И. се грижела за последния, като припокривала покрива на къщата, почиствала двора, косяла го, отрязала една слива, която пречела с клоните си на покрива. Свидетелят твърди, че други хора освен И. не е виждал в имота. Последната се грижела за него и изгледала възрастната С.Д..

Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетеля Н.И.Б., т. е. че единствено ответницата И. се е грижела за процесния имот и за свекърва си С.Д., както и че не бил виждал други хора в имота да ходят и да правят каквото и да било. Свидетелят Б. е съсед на имота и има пряка видимост към него.

Свидетелят В. Й. В. твърди в показанията си, че е съпруг на дъщерята на ответницата Д.И.. Последната единствено се грижела за свекърва си С.Д. и за процесния имот. Преди няколко години същата извършила частично припокриване на къщата, както и саниране, варосване и почистване. И. поддържала освен къщата и двора.

От показанията на свидетеля И.Н.Н. е видно, че живее на семейни начала с ответницата Д. И. от 15 години. Същата вземала да живее при тях свекърва си С.Д., тъй като последната не можела да се грижи за себе си. Освен това единствено И. заедно със свидетеля поддържали процесния имот. Двамата ходели там, почиствали го, рязали дърва, правили комина, гледали дали е прокапал покрива.

При тази фактическа обстановка съдът приема за установено, че процесният имот се намира в с. ******, общ. ***** и представлява поземлен имот № 43061.501.26 по одобрената кадастрална карта на селото с трайно предназначение на територията – урбанизирА., с начин на трайно застрояване – ниско застрояване, с площ от 1114 кв. м., при граници: друг вид нива № 06896.15.103, имот ниско застрояване № 43061.501.10, имот на В.Т.Д., път и имот на И.Н. Б.. Описанието на същия се установява от приложената по делото скица на поземлен имот № 4861/28.07.2009 год. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. ****** *******.

Процесният имот е бил собственост на С.Й.Д., видно от показанията на разпитаните свидетели А., П., Б., В. и Н.. След нейната смърт на 31.03.1997 год. същият е преминал по силата на наследствено правоприемство върху нейните наследници по закон, а именно: дъщеря й А.И.И. и внуците й С.Н.И., И.Н.И. и А.Н.И.. Последните трима по право на заместване съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗН, която гласи, че низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. В конкретния случай ответницата Д.И.И. не е от кръга на наследниците на С.Й.Д., тъй като нейният съпруг Н.И.И. е починал преди своята майка С.Й.Д.. Така, че същата не може да бъде определяна като съсобственик на имота, както е отразено в данъчната декларация.

От данните по делото е видно, че ответницата Д.И.И. е ходела в процесния имот в качеството на съпруга на починалия син на С.Й.Д. – Н.И.И. и майка на общите им деца, които са наследници на своята баба по право на заместване съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗН. Първата се е грижила за втората през последните месеци от живота й и е организирала погребението й. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите А., П., Б., В. и Н.. Последните твърдят, че Д. искала процесният имот да остане за И., тъй като единствено тя се грижела за нея. Това намерение на общата наследодателка обаче не е обективирано в съответната форма, за да породи произтичащите от това правни последици.

На следващо място през м. март 1998 год., една година след смъртта на С.Й.Д., ответницата Д.И.И. е декларирала процесния имот в Данъчната служба при Община ***** като наследствен и като съсобственици е посочила майката на ищеца – А.И.И., трите си деца и себе си. Следователно до този момент същата не е имала намерението да упражнява фактическа власт върху него само и изключително за себе си, считайки го изцяло за свой. Последната е считала, че има идеална част от него, независимо че от правна стрА. това не е било така, тъй като И. няма качеството на наследник.

Видно от показанията на разпитаните свидетели А., П. и Б. ответницата Д.И.И. ходела в процесния имот заедно със свидетеля И. Н., с който живее на семейни начала. Последният се грижел за имота заедно с нея, т. е. двамата почиствали двора, припокривали покрива на къщата и други. От друга стрА. от показанията на свидетелите З., Й. и П. е видно, че ищецът и семейството му не са се дезинтересирали от процесния имот. Синът на ищеца Ю. заедно със З. и П. нощували там, когато ходели на рали, организирано в с. ***** ****, през последните три-четири години. Ищецът заедно с Й. карали багаж там през 2004 год. Следва да се отбележи факта, че ищецът и неговото семейство имали ключ от имота и влизали в него съвсем безпрепятствено. С оглед на изложеното следва да се приеме за установено, че ответницата Д.И.И. не е отблъснала владението на ищеца, т. е. да доведе до знанието му намерението си да свои имота изцяло, и да го уведоми, че отказва да признае правата му, като не остави у него съмнение за новото си субективно отношение към веща. Следва да се отбележи, че майката на ищеца редовно е заплащала данъците, дължими за процесния имот, т. е. за периода от 1998 год. до 2008 год. Това се установява по безспорен начин от приложените по делото квитанции, представени от ответницата И.. Последната е внасяла дължимия данък от името на И., което от своя стрА. е още едно доказателство, че липсва субективния момент, за да се приеме, че е придобила процесния имот по давност.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответницата И. не е придобила по давност процесния имот, което се явява първичен способ за придобиване правото на собственост. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. С оглед на тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху един изцяло или от части чужд недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 10 години на фактическа власт по отношение на имота, без противопоставяне от стрА. на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. на поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственически правомощия в пълен обем. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно, т. е. да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин, и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга стрА. също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявА. за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само, ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяна в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.

В конкретния случай не са налице необходимите признаци на владението – обективен и субективен. Ответницата И. не е упражнявала фактическа власт върху процесния имот в продължение на 10 години постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, т. е. за периода от 1998 год. до 2008 год. Това се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и депозираните гласни такива. В тази насока съдът ги кредитира напълно, като правдиви, логични и непротиворечиви. Липсват твърдения и данни в свидетелските показания Д.И. да е извършила действия, които да обективират завладяване правата на ищеца. Осъществяването на ремонт и поддръжка са търпими действия, свързани със запазване на вещта и ползването й, във връзка с които възникват облигационни отношения.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да приеме за установено по отношение на ответниците Д.И.И. и С.Н.Б., че ищецът е собственик на ½ идеална част от процесния имот.

Ищецът е предявил иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на НА № 19, том VІІ, рег. № 4281, дело № 1178/2008 год. на нотариус ********* с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. *****. Уважаването на същия е законна последица от уважаване на предявения иск за собственост. При този изход на делото следва да се отмени НА № 19, том VІІ, рег. № 4281, дело № 1178/2008 год. на нотариус ******* с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд гр. ***** до размер на ½ идеална част.

При този изход на делото ответницата Д.И.И. следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 145.00 лв.

Водим от изложените съображения, Районният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.И. с ЕГН ********** *** и С.Н.Б. с ЕГН ********** ***, че Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** е собственик на ½ идеална част от следния поземлен имот, находящ се в землището на с. ******, общ. *****, а именно: поземлен имот с площ от 1114 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирА., с начин на трайно ползване – ниско застрояване, съставляващ поземлен имот № 43061.501.26 по кадастралната карта на НУПИ в с. ********, общ. *****, с построените в имота жилищна сграда и второстепенна сграда, при граници на имота: друг вид нива № 06896.15.103, имот ниско застрояване № 43061.501.10, имот на В.Т.Д., път и имот на И.Н. Б..

ОТМЕНЯ НА № 19, том VІІ, рег. № 4281, дело № 1178/2008 год. на нотариус ******* ******* с № 321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие ЕРС до размер на ½ идеална част.

ОСЪЖДА Д.И.И. с ЕГН ********** *** и С.Н.Б. с ЕГН ********** *** да заплатят на Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 145.00 лв. /сто четиридесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: