РЕШЕНИЕ
№ 1000
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501277 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 512/26.01.2024г, постановено по гр.д.№ 3719/2023г по описа на СГС, е
осъдена Л. Х. Г. ЕГН **********, да заплати на Р. К. Р. ЕГН **********, сумата
от 36500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева неплатена част от
продажна цена на лек автомобил "Рено Зое" с рама VF1AG000862566290,
ведно със законната лихва върху тази сума от 24.06.2020 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 36500 лева от 08.08.2019 г.
до 23.06.2020 г. Признато е за недоказано оспорването по чл. 193 ГПК на
истинността на предварителен договор от 16.05.2019 г., сключен между
"Аутофън" ЕООД и Л. Х. Г.. Осъдена е Л. Х. Г. ЕГН ********** да заплати на
Р. К. Р. ЕГН ********** разноски в размер на 3719,20 лева.
Решението е обжалвано от Л. Х. Г., чрез адв. Е. Е. от САК, с доводи, че е неправилно,
тъй като е постановено при нарушение на материални закон, съществени процесуални
правила и е необосновано. Сочи, че не са обсъдени в цялост представените писмени
доказателства, не са изложени мотиви за уважаване на иска и е съобразен само
1
представеният предварителен договор за продажба на МПС.
Възразява срещу приетото, че е сключен предварителен договор за продажба на МПС
марка „Рено”, модел „Зое”, с рама VF1AG000862566290 на 16.05.2019г с уговорена цена от
59 500лв., предаването на автомобила от „Аутофън” ЕООД на ответницата Л. Х. Г. на
17.05.2019г и заплащането от нея на сумата от 23 000лв., че не са представени доказателства
за заплащане на остатъка от продажната цена в размер на 36 500лв., автентичността на
подписа върху договора за цесия на управителя на дружеството цедент, оспорен по реда на
чл.193 ГПК, както и че е уведомена от цедента за извършената цесия по реда на чл.99, ал.4
ГПК и, че неуведомяването й по реда на чл.99, ал.4 ГПК не води до недължимост на
вземането.
Излага доводи, че не дължи сумата от 36 500лв.-остатък от договорена и неплатена
цена за продаден и предаден с договор за покупко-продажба на МПС от 16.05.2019г и
приемо-предавателен протокол от 17.05.2020г. Сочи, че е закупила автомобила от „Аутофън”
ЕООД и впоследствие е установено, че колата е лизингова в Австрия и се издирва от
австрийските власти, поради което се е договорила с П. И. Б., представляващ продавача,
колата да бъде прехвърлена на трети човек и тя да си получи парите обратно.
На 5.07.2018г е прехвърлено процесното МПС на Ю. Д. П., като Г. не си е получила
парите от купувача. С прехвърлянето на автомобила на трето лице задълженията й по
договора с „Аутофън” ЕООД са приключили. След прехвърлянето на автомобила е следвало
да си получи заплатената от нея сума. Процесният автомобил се издирва, както и други
автомобили на дружеството. Била е въведена в заблуждение при покупката на МПС, както и
за това, че всички имуществени отношения между страните във връзка с процесното МПС са
уредени, за което е подала жалба до СРС, по която е образувана прокурорска преписка №
48040/2022г. Позовава се на удостоверение от СДВР, отдел „Пътна полиция”, от което е
видно, че процесният автомобил се издирва на територията на Европейския съюз, в
масивите на „Интерпол”-МПС и ШИС-МПС с държава инициатор РАвстрия.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковите
претенции.
В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат
доводите, изложени във въззивната жалба. Поддържа, че е установено, че процесният лек
автомобил се издирва от Интерпол. Позовава се на С.ските показания на св.Г., която е
заявил, че е закупил колата на името на майка си, тъй като е имал кредит, който не е можел
да обслужва и е работел в сивия сектор. След това е разбрал, че колата е лизингова, тъй като
е имал задължителен преглед в сервиз на „Рено” и при прегледа са го уведомили, че
батерията на колата е на лизинг. След като е разбрал, че автомобилът е лизингов, се е
свързал с продавача, и е заявил, че няма да продължава да плаща. Продавачът е посочил на
кого да се прехвърли автомобила, като имали уговорка да се върнат парите, които са
заплатили. Позовава се на съдебна практика за допустимост на С.ски показания за
установяване на обстоятелствата, при които е сключен договорът, каква е била
действителната обща воля на страните и задълженията по него след сключването му.
2
Ответната страна-Р. К. Р., чрез адв.Евг.Е. и адв.В.В. от САК, е оспорила въззивната
жалба. Изложила е доводи, че не е доказано плащане на цената по процесната сделка, както
и другите правоизключващи възражения относно дължимостта на претендираната сума при
наличие на последващ окончателен договор и приемо-предавателен протокол за получената
кола. Сочи, че при изготвяне на доклада по делото съдът е отделил като безспорно между
страните сключването на предварителен договор за продажба на процесното МПС,
уговорената по него цена, сключването на окончателния договор и предаването на
автомобила от „Аутофън“ ЕООД на ответницата, както и заплащането на първоначалната
вноска от цената в размер на 23 000лв.
Поддържа, че купувачът по договора Л. Х. Г. дължи заплащането на претендираната
сума-част от продажната цена, не е била въведена в заблуждение при покупката, тъй като и
двата договора-предварителен и окончателен съдържат всички съществени параметри и
условия по сделката, включително и предаване владението на автомобила на купувача при
подписване на договора, което се потвърждава и от подписания приемо-предавателен
протокол от 17.05.2019г. Уговорено е, че същата ще се заплати при регистрацията на МПС в
КАТ. Купувачката е подписала фактурата за покупко-продажба на автомобила с посочената
сума в договора, с което изрично се е съгласила да заплати същата на продавача.
Възраженията, че процесният автомобил е продаден на трето лице два месеца след
първоначалната продажба са недоказани, и са отношения с трети за делото лица, които са
ирелавантни към настоящето дело. Вписването на автомобила в КАТ и последващата му
продажба и регистрация на трето лице установяват, че не е имало към 2019г проблем във
връзка с твърдяното издирване на процесния автомобил на територията на ЕС.
Излага доводи, че Л. Г. е била уведомена за извършената цесия на 27.01.2020г с
нотариална покана на 13.02.2020г, редовно връчена и получена на 17.02.2020г., че със
съдебно-графическата експертиза е установена автентичността на подписа на управителя на
дружеството цедент „Аутофън” ЕООД, положен в договора за цесия от 27.01.2020г.
Неуведомяването за извършената цесия не води до недължимост на вземането, а до
възможност за плащане към цедента.
Претендира да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото Р. К. Р. С. е посочила в исковата молба, че с предварителен договор
за покупко-продажба на МПС, сключен на 16.05.2019г между Л. Х. Г. и „Аутофън” ЕООД, е
уговорена продажба на автомобил-марка Рено, модел “Зое”, при цена 59 500лв., като
владението се предава незабавно при подписване на договора. Сключен е окончателен
договор и приемо-предавателен протокол от 17.05.2019г, в който е отразено, че автомобилът
3
е предаден и е издадена фактура на същата дата за уговорената цена и посочен начин на
плащане по банков път. Заплатени са били само 23 000лв. от уговорената цена. Фактурата е
подписана от купувача. Ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати изцяло
цената по договора.
Продавачът по договора „Аутофън” ЕООД е прехвърлил вземането си от ответницата
на ищцата Р. К. Р., която му е заплатила 28 250лв. от оставащата сума от 36 500лв с договор
за цесия, сключен на 27.01.2020г., за което ответницата е била уведомена с нотариална
покана на 13.02.2020г и е отправено искане да заплати сумата от 36 500лв, ведно със
законната лихва върху нея от деня на предаването на МПС-2 400лв до представяне на
поканата.
Претендирала е да се заплати сумата от 36 500лв.-остатък от договорена и неплатена
цена за продаден и предаден с договор за покупко-продагба на МПС от 16.05.2019г и
приемо-предавателен протокол от 17.05.2020г, мораторна лихва в размер на 2400лв. и
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ответницата Л. Х. Г. е оспорила исковите претенции. Заявила е, че ищцата не е
активно легитимирана да предяви исковете, тъй като не е била уведомена за извършената
цесия, че не е получавала нотариална покана и цедентът не я е уведомил за цесията, а
цесионерът. Възразила е, че в представения договор за покупко-продажба от 17.05.2019г не е
посочено кое МПС се продава, поради което липсва предмет на продажбата. Разбрала е, че
процесният автомобил се издирва.
След отмяна на постановено неприсъствено решение № 263198/18.05.2021г по гр.д.№
5778/2020г по описа на СГС по делото с решение №368/23.03.2023г по гр.д.№ 3330/2022г на
САС, делото е върнато на СГС за ново разглеждане и е образувано дело № 3719/2023г.
При новото разглеждане на делото ответницата Л. Х. Г. е посочила, че в договора за
продажба липсва предмет, тъй като е разбрала, че МПС е лизингово и се издирва в Австрия,
поради което се е договорила с управителя на дружеството продавач да я прехвърли на трето
лице и да й се върнат парите, които е дала. На 5.07.2019г е продала на Ю. Д. П. посоченото
МПС с нотариална заверка на нотариус В. А. и е посочила, че с прехвърлянето на
автомобила на Ю. Д. П. задълженията й към дружеството продавач са приключили.
Изложила е, че е била въведена в заблуждение, че при прехвърляне на МПС на трето лице
всички имуществени отношения са уредени, поради което е подала тъжба в СРП, по която е
образувана прокурорска преписка № 38040/2022г. Оспорила е представения договор за
цесия, тъй като не е бил подписан от управителя на дружеството.
С обжалваното решение № 512/26.01.2024г, постановено по гр.д.№ 3719/2023г по
описа на СГС, е осъдена Л. Х. Г. ЕГН **********, да заплати на Р. К. Р. ЕГН
**********, сумата от 36500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева
неплатена част от продажна цена на лек автомобил "Рено Зое" с рама
VF1AG000862566290, ведно със законната лихва върху тази сума от
4
24.06.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 2400 (две хиляди и
четиристотин) лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 36500 лева от 08.08.2019 г. до 23.06.2020 г. Признато е за недоказано
оспорването по чл. 193 ГПК на истинността на предварителен договор от
16.05.2019 г., сключен между "Аутофън" ЕООД и Л. Х. Г..
Не се спори между страните, че между „Аутофън” ЕООД и Л. Х. Г. е сключен
предварителен договор за продажба на МПС на 16.05.2019г за автомобил „Рено Зое“, рама
VF1AG000862566290, с уговорена цена от 59 500 лева, че автомобилът е предаден от
„Аутофън“ ЕООД на ответницата Л. Х. Г. на 17.05.2019 г. и, че купувачката Л. Г. е заплатила
на продавача част от продажната цена-сумата от 23 000 лева. Посочено е, че владението се
предава при подписване на договора и купувачът се задължава да заплати цената след
регистрацията на МПС в КАТ. Ако не се заплати продажната цена до 7.08.2918г е уговорена
неустойка в размер на 20 000лв.
Безспорно е, че на 17.05.2019г е сключен окончателен договор за продажба, като в т. 2
е посочено, че цената е изплатена изцяло на продавача.
Представен е по делото Приемо-предавателен протокол от 17.05.2019г за предаване
на процесния автомобил.
Видно от договор за цесия от 27.01.2020г, сключен между „Аутофън” ЕООД и Р. К. Р.,
е, че дружеството-цедент е прехвърлило възмездно на Р. К. Р. вземането си от Л. Х. Г. по
договор за покупко-продажба на МПС от 17.05.2019г в общ размер на 59 500лв., 36 500лв. –
неплатена цена и 20 000лв. договорна неустойка, като е уговорено цесионерът да придобие
вземането срещу цена от 28 500лв. и да уведоми длъжника за прехвърлянето.
От представена по делото Нотариална покана от Р. К. Р. до Л. Х. Г., се установява, че е
връчена на 17.02.2020г на Л. Г..
Видно от удостоверение от 19.09.2023г, издадено от СДВР- „Пътна полиция“, и
Справка от Централна база АИС КАТ, е, че процесният автомобил е издирван от 11.04.2024г.
и, че същият е регистриран в КАТ на Ю. Д. П., придобит от него на 5.07.2019г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на С. Р. Г., който е дал
показания, че от името на майка му е закупил процесния автомобил, като е разбрал през
пролетта на 2018г, че колата се издирва. Уведомил е продавачите, че повече няма да плаща,
уговорили се с продавачите да я продаде, като синът на ищцата М. е посочил, на кого да се
прехвърли колата. След като прехвърЛ. колата, се разбрали да си получи парите, но не
подписали документ. Не е присъствал на самата сделка.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
По възраженията за липса на активна процесуална легитимация на ищеца по делото
Р. К. Р. въззивният съд приема, че са неоснователни, тъй като от представените по делото
договор за цесия от 27.01.2020г и нотариална покана до Л. Х. Г. се установява, че вземането
5
по договора за покупко-продажба от 17.05.2019г е прехвърлено на ищцата. Възраженията, че
цесията й е непротивопоставима, тъй като не й е била съобщена от цедента, също са
неоснователни, тъй като в чл.4, ал.1 от договора е уговорено цесионерът да съобщи на
длъжника за прехвърленото вземане в срок от десет дни, считано от подписване на договора.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г., І т. о.,
решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г., IV г. о., решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г., II т. о. и др.), съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор).
Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето
му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента - чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Същевременно, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление му е връчено като приложение към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника с нея, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и
като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В практиката
на ВКС се приема още (решение № 204/25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г., І т. о., решение
№ 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. и др.), че съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие, но това не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Установява се и от заключението по изслушаната съдебно-графическа
експертиза, че подписът за “цедент“ от името на П. И. Б., представляващ „Аутофън“ ЕООД
по договор за цесия от 27.01.2020г, е положен от лицето П. Б., поради което направеното
оспорване по чл.193 ГПК е недоказано.
По делото е предявена искова претенция по чл.200 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане
на цената по договор за покупко-продажба на лек автомобил от 17.05.2019г., като не се
спори между страните по него, че е възникнало облигационно отношение, че е заплатена
част от продажната цена и е незаплатена сумата от 36 500лв. От обсъдените доказателства се
установява, че след сключване на сделката купувачката е разбрала, че автомобилът се
издирва, което обстоятелство се установява и от представената справка от АИС на КАТ,
СДВР, и се е уговорила с продавача, чрез неин представител-синът й, да го прехвърли на
посочено от него лице, което се установява, че е вписано на 5.07.2019г. от изготвена справка
от отдел Пътна полиция-СДВР.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ЗЗД ако продадената вещ принадлежи изцяло на
трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл.87 ЗЗД. В този случай
6
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по
договора. Продавачът не е изпълнил задължението си да установи пълното изпълнение на
своето задължение да прехвърли собствеността като страна по процесната сделка, поради
което за купувача е невъзможно да използва закупената вещ. Изпълнение не може да се
осъществи, тъй като вещта принадлежи на друго лице.
Актовете и действията в рамките на полицейското сътрудничество са
противопоставими и на продавача, също така и правата на действителния собственик, от
който автомобилът е отнет с кражба, незаконно е присвоен или е бил изгубен. Продавачът
неточно е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху МПС и тогава,
когато при така установени обстоятелства се разкрива нарушение на действащия
регистрационен режим, разследва се извършено престъпление при първоначалния внос на
автомобила в Р.България, ако в тази връзка се установяват основанията по чл. 84, ал. 11
ЗМВР за задържане на иззетата вещ по реда на НПК за целите на образувано наказателно
производство в РБългария, неизпълнението, преценявано конкретно в тези случаи, дава
право на купувача да развали договора и да иска връщане на заплатената цена. /Така
Решение № 50214 от 30.12.2022г по гр.д. № 3652/2021 г., ГК, III г. о. на ВКС./ Тази практика
следва да се съотнесе и към настоящия случай, в който се установява, че процесният
автомобил е лизингов в РАвстрия и е регистриран за издирване в Интерпол.
Знанието за неправомерност на придобиването е без значение за отговорността на
продавача. Съдебната практика приема, че е без значение дали третото лице е предявило
правата си и купувачът е отстранен от вещта, или купувачът не е отстранен от вещта, тъй
като е налице висящ спор, или третото лице въобще не е предявило претенциите си по
съдебен ред, но съществува възможност за това. /Виж Решение № 162 от 17.06.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1317/2012 г., III г. о., ГК./ И при двата случая става въпрос за пълно
неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост. Купувачът може да развали договора и когато вещта все още не му е отнета, но
съществува реална заплаха за това, която е налице винаги когато трето лице притежава
правото на собственост върху вещта, тъй като може по всяко време да я поиска. /Така
Решение № 261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 424 от
24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2010 г., IV г. о., ГК/ В процесния случай, при намиране
на автомобила, същият ще бъде върнат на собственика му.
От направените изявления на ответницата по делото в отговора на исковата молба по
реда на чл.131 ГПК може да се приеме, че макар и същата да не е използвала израза
„развалям договора“, че имплицитно се съдържа в него. Изявлението на ответницата е
достигнало до другата страна по делото с докладването на отговора. Допълнително следва
да се съобразят и направените уговорки да се прехвърли вещта от страна на купувача на
посочено от продавача трето лице, което се установява от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на С.я Г., които съдът кредитира, и изявлението, че няма да се
заплаща повече цена по договора и се отказва от него. Следва да се приеме, че е налице
разваляне на сключения договор за покупко-продажба от 17.05.2019г. Прехвърлянето на
7
автомобила на посочено от продавача лице следва да се тълкува като връщане на даденото
по договора от страна на купувача.
При разваляне на договора купувачът не дължи заплащане на остатъчната цена на
процесната вещ.
Предявената искова претенция по чл.200 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД се явява неоснователна
и следва да се отхвърли и акцесорната към нея искова претенция за лихва за забава по чл.86
ЗЗД.
Поради различни изводи на двете съдебни инстанции постановеното решение следва
да се отмени на осн. чл.271 ГПК в частта му, с която са уважени исковите претенции по
чл.200 ЗЗД вр. с чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата от 36 500лв. част от цена по договор за
покупко-продажба от 17.05.2025г. , ведно със законната лихва върху нея и лихва за забава в
размер на 2400лв. за периода 8.08.2019г до 23.06.2020г. и да се постанови, че се отхвърля
предявената искова претенция от Р. К. Р. срещу Л. Х. Г. за заплащане на сумата от 36 500лв.,
част от цена по договор за покупко-продажба от 17.05.2025г., ведно със законната лихва
върху нея и лихва за забава в размер на 2400лв. за периода 8.08.2019г до 23.06.2020г.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъдена Р. К.
Р. ЕГН ********** да заплати на Л. Х. Г. ЕГН ********** сумата от 778лв. за
разноски за държавна такса пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл.271 ГПК решение № 512/26.01.2024г, постановено по гр.д.№
3719/2023г по описа на СГС, с което е осъдена Л. Х. Г. ЕГН **********, да заплати на
Р. К. Р. ЕГН **********, сумата от 36500 (тридесет и шест хиляди и
петстотин) лева неплатена част от продажна цена на лек автомобил "Рено
Зое", с рама VF1AG000862566290, ведно със законната лихва върху тази сума
от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, и сумата от 2400 (две хиляди и
четиристотин) лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 36500 лева от 08.08.2019 г. до 23.06.2020 г., и е осъдена е Л. Х. Г.
ЕГН ********** да заплати на Р. К. Р. ЕГН ********** разноски в размер на
3719,20 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.200 ЗЗД вр. с чл.79
ЗЗД от Р. К. Р. ЕГН ********** срещу Л. Х. Г. ЕГН ********** за заплащане
на сумата от 36 500 (тридесет и шест хиляди и петстотин) лева- неплатена
част от продажна цена на лек автомобил "Рено Зое", с рама
8
VF1AG000862566290 по договор от 17.05.2019г, ведно със законната лихва
върху тази сума от 24.06.2020 г. до окончателното изплащане, и иск с правно
основание чл.86 ЗЗД за сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 36500 лева
за периода 08.08.2019г. до 23.06.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Р. К. Р. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Х. Г. ЕГН ********** сумата от 778лв. за разноски за
държавна такса пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9