Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 213 б. „б” във вр. чл. 200 ал. 3 ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 9 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. И., в качеството му на „И.”, срещу разпореждане от 12.09.2011г. по ч.гр. дело № 605/2008г. по описа на ВТРС, с което е върната като просрочена частната му жалба срещу определението на съда от 11.03.2008г., с което е постановено издаването на изпълнителен лист. В жалбата се излагат оплаквания за нередовно уведомяване за издадения изпълнителен лист като от съдържанието й може да се извлече искане до ВТОС за отмяна на обжалваното разпореждане. В срока по чл. 215 ал. 1 ГПК /отм./ другата страна не е депозирала отговор. Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба и отговора, както и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалбата е подадена от надлежна страна, в срок по чл. 214 ал. 1 ГПК и се явява процесуално допустима. Разгледано по същество е основателна. На 29.02.2008г. ВТРС е сезиран с молба от адв. Р. М. от ВТАК като пълномощник на Г. В. В. за издаване на изпълни‗елен лист на основание чл. 237 б. „з” ГПК /отм./. С определение № 469/11.03.2008г. районният съд е осъдил „И.И. И.” да заплати на В. сумата от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.02.2008г. - датата на завеждане на молбата до окончателното й изплащане, както и за сумата от 740 лв. разноски по делото като е постановено и издаването на изпълнителен лист в ползва на кредитора. В определението е посочено пред кого, в какъв срок може да се обжалва това определение и от кога тече този срок за всяка от страните в производството. Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № *0092 при ЧСИ В.Г.. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на адрес гр. В. Т., ул. „С. С.” № .... В разписката на гърба на поканата е направено отбелязване, че на посочения адрес не е открит офис или служител на фирмата. На основание чл. 50 ал. 2 ГПК ЧСИ Г. е счел, че поканата за доброволно изпълнение е редовно връчена на 30.12.2009г. При това положение първостепенният съд, след като е извършил проверка в Търговски регистър към Агенцията по вписванията и е установил, че на жалбоподателя не е пререгистриран и не е вписан различен адрес на седалище от установения по делото, е приел, че жалбата срещу определението от 11.03.2008г. не е в срок и я е върнал. Настоящият състав на ВТОС смята, че ЧСИ правилно се е позовал на разпоредбата чл. 50 ал. 2 ГПК, тъй като изпълнителното дело е образувано след влизане в сила на действащия ГПК /01.03.2008г./ и по отношение на него действат заложените там правила за призоваване. По силата на § 2 ал. 9 ГПК производствата по молбите за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.2008г., какъвто е настоящият случай, продължават да се разглеждат по реда на ГПК /отм./, както в тези производства се включва и обжалването на съдебния акт, с който е уважена молбата за издаване на изпълнителен лист. Според ВТОС, обаче извода на районния съд за просрочие на жалбата е незаконосъобразен, тъй като фикцията на чл. 50 ал. 2 ГПК е неправилно приложена, за да се счита за редовно връчването на поканата за доброволно изпълнение. На първо място, във върнатото в цялост съобщение от длъжностното лице по призоваването е посочено само, че на посоченият адрес не е открит офис или служител на фирмата. Извършеното отбелязване не е недвусмислено и от него не може да бъде направен категоричния извод, че търговецът е напуснал адреса си и не е изпълнил задължението си за вписване на новия си адрес в съответния регистър. Именно в последния случай разпоредбата на чл. 50 ал. 2 ГПК ще намери приложение. Нещо повече от направеното в разписката на поканата за доброволно изпълнение отбелязване – „Сградата няма четвърти етаж, а „С.” .. не съществува”, не става ясно, кой адрес е посетен от длъжностното лице по призоваването, за да връчи поканата - този на ул. „С.С.”№ .. или този на ул. „С.” № ... Ето защо, от доказателствата по делото не може с категоричност да се заключи, че връчителя при ЧСИ е посетил седалището и адреса на управление на „И. – . – И. И.”, за да се приеме, че имаме редовно уведомяване. Несъобразяването на тези обстоятелства, както от ЧСИ, така и от районния съд и прилагането на фикцията по чл. 50 ал. 2 ГПК представлява нарушение на съдопроизводствените правила. Нередовното призоваване е ограничило правото на защита на жалбоподателя, свеждащо се до правото му да обжалва актовете на съда засягащи неговите права и законни интереси. С оглед на ненадлежното уведомяване на жалбоподателя за издадения изпълнителен лист ВТОС, счита, че за него седемдневния срок за обжалване не е започнал да тече от 30.12.2009г., както и че не е изтекъл към 25.07.2011г., на която дата във ВТОС е входирана жалбата му с № 7715. Това налага отмяна на разпореждането на районния съд от 12.09.2011г. и връщане на делото на ВТРС, за да се извършват нужните действия по администриране на жалбата от 25.07.2011г, при спазване на изискванията на процесуалния закон /чл. 198 – чл. 201 ГПК /отм.//. Поради изложеното частната жалба следва да се уважи като основателна, а обжалваното разпореждане да се отмени като незаконосъобразно. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.09.2011 г. по ч. гр. дело № 605/2008 по описа на РС В. Т., с което е върната жалбата на „И. – ..– И. И.” срещу Определение № 469/11.03.2008г. като незаконосъобразно. ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.В. Т. за администриране на жалбата срещу Определение № 469/11.03.2008г. по ч. гр. дело № 605/2008 по описа на РС В. Т.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |