МОТИВИ ПО НОХД №778/2010 ГОДИНА ПО ОПИСА НА ЛРС
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу
подсъдимият А.Ж.А. *** било
предявено обвинение за престъпление по чл.
195, ал.1, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 23.01.2010г. около 10.00 часа в с.Александрово, обл.Ловеч, при условията на повторност и на предварителен сговор с З.К.И. ***, ЕГН-**********, от стопанска постройка на жилищен дом на ул."Гено Димов"№8 направил опит да отнеме чужди движими вещи:
медно котле с вместимост 10 литра, ръчна
автомобилна помпа, 5 метра
гумиран трижилен кабел и две брадви, всичко на обща
стойност 51,45 лева, от владението и без съгласието на
собственика - И.К.Х. ЕГН-********** ***, като деянието
не представлява маловажен случай и е останало недовършено по независещи от него причини.
Срещу
подсъдимата З.К.И. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.
195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 23.01.2010., около 10.00 часа в с.Александрово, обл.Ловеч, при условията на предварителен сговор с А.Ж.А. ***, ЕГН-**********, от стопанска постройка на жилищен дом на ул."Гено
Димов"№8 направила опит да отнеме чужди движими вещи: медно котле с вместимост 10 литра, ръчна
автомобилна помпа, 5 метра
гумиран трижилен кабел и две брадви,
всичко на обща стойност 51,45 лева, от владението и без съгласието на собственика - И.К.Х. ЕГН-**********
***, като деянието не представлява маловажен случай и е останало недовършено по независещи от нея причини.
В съдебно заседание
представителят на РП - Ловеч поддържа предявените с обвинителния акт обвинения, срещу
двамата подсъдими, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена. Излага, че се касае се
престъпление извършено при условията на предварителен сговор, като подсъдимите
са осъществили изпълнителното деяние чрез действия като противозаконно отнели
описаните в обвинителния акт вещи. Предлага съда да постанови
осъдителна присъда, като съобрази чистото съдебно минало на подсъдимата И. и предходното
осъждане на подс. А..
Подсъдимата
З.К.И., редовно призован се явява лично. Признава се за виновна по повдигнатото
й обвинение. Дава подробни обяснения по делото, които съответстват на събраните
по делото доказателства. Съжалява за извършеното и моли за снизхождения, като
излага, че липсата на пари са я принудили за извърши деянието, тъй като децата
й нямало какво да ядат.
Подсъдимият А.Ж.А., редовно призован се
явява лично в с.з. Признава се за виновен в извършване на престъплението за
което е предаден на съд. Съжалява за извършеното и излага, че искал да помогне
на снаха си, тъй като нейните и негови деца, нямало какво да ядат.
От събраните по време на до съдебното
производство и съдебното следствие писмени доказателства, от свидетелските
показания на разпитаните на съдебното следствие свидетели, от заключението на
вещото лице по назначената и реализирана в хода на досъдебното производство
експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимата З.К.И. *** не била
омъжена, но имала
5 деца.Тя била безработна и
семейството й се издържали със социалните помощи получавани за дацата. Имала завършено начално образование, не била осъждана за престъпления от общ характер /справка за съдимост л. 19/.
Подсъдимият А.Ж.А. ***, не бил женен, със
средно образование, безработен, осъждан /справка л.26/.
Подсъдимият А. бил девер на подс. И., тя живеела на съпружески начала с брат му.
Свидетелят И.К.Х.
*** притежавал наследствена къща в
с.Александрово, обл.Ловеч, ул."Гено Димов"№8. Ходел до къщата веднъж седмично.Последно бил ходил на 15.01.2010г., като
след като си тръгнал заключил
входните врати и портата.
Свидетелят Х.И. *** работел като служител на РУ на МВР-Ловечи
отговарял за с.Александрово, обл.Ловеч.
На 23.01.2010. подс. И. отишла до домът на подс. А. и му казала, че е ходила
до една къща в която никой не живеел. Накарала подс. А. да отиде с нея отново до там за да търсят нещо, което да
откраднат, след това да го продадат за да купят храна на децата й. Подс.
А. се съгласил. Около 10.00 часа отишли до
къщата собственост на св. Х., влезли през място в оградната мрежа, което
било пропаднало. От стопанска постройка /нещо като обор/ отнели медно котле с
вместимост 10 литра,
ръчна автомобилна помпа, 5
метра гумиран трижилен
кабел и две брадви. Част от отнетите вещи сложили в чувал, който носела подс.
И., а двете брадвите носел подс. А..
По същото време на св.П. по телефона му се обадило лице, което не пожелало да му се представи, и му съобщило, че по снега към къщата на
Мара Деевска /къщата на св.Х./ има пресни стъпки в посока двора, без други в обратна посока. Свидетелят веднага отишъл на място,
тръгнал по въпросните стъпки, водещи
към оградната мрежа, която била огъната. Влязъл от там и срещнал двамата подсъдими, които носели отнетите
вещи. Разпоредил им да оставят всичко
и се обадил на дежурния в РУ на МВР-Ловеч. След което бил извършен оглед на местопроизшествието.
По делото е била назначена стоково
икономическа експертиза, видно от заключението
на вещото лице отнетите вещи са на обща стойност от 51,45 лева.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че подсъдимата З.К.И. *** е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.5 във
вр. с чл.194, ал.1 и с чл.18, ал.1 от НК, като на 23.01.2010г. около 10.00 часа
в с.Александрово, обл.Ловеч, при условията на предварителен сговор с А.Ж.А. ***, ЕГН-**********, от стопанска постройка на жилищен дом на ул."Гено Димов"№8
направила опит да отнеме чужди движими вещи: медно котле с вместимост 10 литра, ръчна
автомобилна помпа, 5 метра гумиран трижилен кабел и две брадви, всичко на
обща стойност 51,45 лева, от владението и без съгласието на собственика
- И.К.Х. ЕГН-********** ***, като деянието не представлява маловажен случай и е
останало недовършено по независещи от нея причини.
От така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че подсъдимият А.Ж.А. *** е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл. 195, ал.1, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 и с чл.18,
ал.1 от НК, като на 23.01.20Юг. около 10.00 часа в с.Александрово, обл.Ловеч, при условията повторност и на предварителен
сговор с З.К.И. ***, ЕГН-**********,
от стопанска постройка на жилищен дом
на ул.'Тено Димов"№8 направил опит да отнеме чужди движими вещи: медно котле с вместимост 10 литра, ръчна
автомобилна помпа, 5 метра гумиран трижилен
кабел и две брадви, всичко на обща стойност 51,45 лева, от владението и
без съгласието на собственика - И.К.Х. ЕГН-********** ***, като деянието не
представлява маловажен случай и е останало недовършено по независещи от него
причини.
Настоящата
инстанция приема, че по време на съдебното следствие по безспорен начин бе
установено, че двамата подсъдими са автори на престъплението, за което са
предадени на съд. Съдът намира, че двамата подсъдими са осъществили
изпълнителното деяние, чрез действие, като са направили опит да преустановят
фактическата власт на собственика на вещите и да установят свое владение върху
тях, като деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини. Същите
са осъществили изпълнителното деяние при условията на предварителен сговор, и
кражбата не представлява маловажен случай, поради което деянието е квалифицирано
по т.5 на чл. 195, ал. 1 от НК. И. и А. предварително се уговорили да отидат, в къщата на св. Х., за да вземат подготвените преди това от подс. И. вещи и да ги откраднат. Били разпределили ролите си по между си. Двамата извършили предварителна подготовка за
престъплението /И. знаела, че в къщата на св. Христво не живеел постоянно
никой, и че в нея имало вещи, които могат да вземат и продадат. Кражбата не е извършена при
обикновено съучастие, защото не е резултат на внезапно и спонтанно възникнал
общ умисъл, а е резултат на престъпна дейност, за която участниците
предварително са се споразумели да я извършат. В представеното им съдържание
предварително е бил формиран престъпният умисъл да извършат кражбата, обективиран
впоследствие в извършеното деяние в изпълнение на предварително взетото
решение.
Подсъдимият А. е извършил деянието при условията
на повторност по смисъла на чл.28 от НК. Видно от
приложената справка за съдимост А. е бил осъждан три пъти за умишлени
престъпления от общ характер, като две от тях са за посегателства срещу
собствеността на различни лица. С присъда по НОХД
№1047/2004 год. по описа на ЛРС, влязла в сила на 15.11.2004 г. на подс. А. е
било наложено наказание в размер на четири месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е
било отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила. С присъда по НОХД №1138/2004 год. по описа на ЛРС,
влязла в сила на 27.10.2006 г. на подс. А. е било наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което
на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години от влизане
на присъдата в сила. Ето защо с оглед степента на
обществена опасност на подсъдимия, и стойността на
предмета на престъплението, конкретния случай не следва
да се преценява като маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК, поради което
съдът прие, че е налице потворност по чл.28 от НК, и прие, че квалификацията на престъплението е по
чл.195 ал.1, т.7 от НК и случая се явява немаловажен.
Деянието и за двамата подсъдими се квалифицира по чл.18, ал.1 от НК, тъй
като се касае за опит за кражба останал недовършен по независими от двамата
подсъдими причини.
От
субективна страна и двамата подсъдими са действали виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавали са обществено опасния характер на
деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са искали
тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото
доказателства.
Фактическата
обстановка, приета за установена, се изяснява от свидетелските показания на
разпитаните на съдебното следствие свидетели, от заключението на вещото лице по
назначената и реализирана в хода на досъдебното производство експертиза, от
писмените доказателства, приложени и приобщени към делото.
Причини за извършване на
престъплението и за двамата подсъдими, следва да се търсят в стремежа на
подсъдимите да се облагодетелствуват по неправомерен начин и нежеланието им за
съобразяване с конституционно установената
неприкосновеност на собствеността в страната, а за подс. А. и установените
престъпни навици.
При
така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимите за виновни и ги осъди.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. И., съдът съобрази, като смекчаващи вината
обстоятелства – чистото й съдебно минало, ниската стойност на вещите, за които
е направен опит да бъдат отнети, обстоятелството, че се касае за опит,
проявеното разкаяние и изразено съжаление, мотивите й и подбудите за извършване
на престъплението, като отегчаващо
вината обстоятелство съдът прецени високата обществена опасност на деянието,
поради което на основание чл.195, ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1, чл.18,
ал.1, чл.58, б.”а” и чл.55, ал.1, т.1 от НК – при наличието на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства наложи на подсъдимата И.
наказание 3 /три/ месеца лишаване
от свобода.
Тъй като
подс. И. е с чисто съдебно минало и с оглед данните по делото, съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдената не е наложително
същата да го изтърпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на определеното наказание за срок от 3 /три/ години от
влизане на присъдата в сила.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимата И. за справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подс. А., съдът съобрази като смекчаващи
вината обстоятелства, проявеното разкаяние и изразено съжаление, ниската
стойност на вещите, за които е направен опит да бъдат отнети, обстоятелството,
че се касае за опит, мотивите му и подбудите за извършване на престъплението, а
като отегчаващо обстоятелство високата обществена опасност на деянието и дееца
с оглед предходните му осъждания, поради което на основание чл.195, ал.1, т.5 и
т.7 във вр. с чл.194, ал.1, чл.18, ал.1, чл.58, б.”а” и чл.55, ал.1, т.1 от НК при
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства наложи на подсъдимия А. наказание 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор.
Съдът
намира, че подс. А. с оглед данните за предходните му осъждания попада в
категорията на чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като законът не изисква предходното
наказание лишаване от свобода да е изтърпяно ефективно. Видно от бюлетина за
съдимост на подс. А. има наложени преди това две наказания лишаване от свобода,
които макар и да не са изтърпени реално, последиците им не са заличени. Ето
защо при постановяването на настоящата присъда с ефективно лишаване от свобода
към подс. А. съдът базирайки се на разпоредбите на закона приложи чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът
намира така наложеното наказание на подсъдимия А. за справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимите А. и И.
солидарно да заплатят на ОД на МВР Ловеч сумата от 50.00 лева, представляваща
разноски за експертиза, и на РС Ловеч, сумата от 10.00 лева представляваща възнаграждение
за в.л.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този
смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: