Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.02.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица
Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като
разгледа докладваното от председателя Сн. Чолакова КАНД № 200 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на В.В.Я. с ЕГН **********,***, депозирана
чрез адвокат С.Т.от Адвокатска колегия – гр.Шумен, против Решение №
61/13.11.2023г. на Районен съд – гр.Велики Преслав, постановено по АНД №
183/2023г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 0323-0002/07.06.2023г. на началник РУ – гр.Велики Преслав, с
което на В.В.Я., за нарушение по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че е налице несъответствие на издаденото НП с изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, доколкото по делото не е било установено с категоричност осъществено
от дееца неизпълнение на устно полицейско разпореждане, дадено от надлежен
орган. Сочи също, че правната квалификация на санкционираната деятелност е неправилна,
доколкото нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател, не е
съставомерно от обективна и субективна страна. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на
потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът
се представлява от адвокат С.Т.от ШАК, която поддържа изложените отменителни
основания претендира за присъждане на сторените деловодни разноски.
Ответната страна,
началник на РУ – гр.Велики Преслав при ОД на МВР – гр.Шумен, в съдебно
заседание се представлява от главен юрисконсулт Ивалина Симеонова, която
оспорва предявената жалба, отправяйки искане за оставяне в сила на атакувания
съдебен акт. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 17.05.2023г. свидетелите
Й.С.Г., Г.И.Т.и С.К.С.- служители при РУ – гр.Велики Преслав, ОД на МВР – гр.Шумен,
изпълнявали задълженията си, работейки в гр. Велики Преслав, със служебен автомобил.
Към 21.00 ч., свидетелят
Й.Г.получил информация по личния си телефон от свой източник, че свидетелят Д.В.,
когото той и колегите му познавали, се намира в заведение „Фонтаните“ в града,
до което се е придвижил с автомобила си, както и, че същият употребява алкохол.
Около полунощ било получено второ обаждане, че свидетелят Д.В. е напуснал
заведението и е потеглил с автомобила си, което и предпоставило предприемането от
страна на полицейските служители на съответни действия за проверка на
получената информация.
Полицейският автомобил бил позициониран до хотел
„Б.Т.“, на ул. „Ахелой“, откъдето и полицейските служители възприели, че
известният им л. а., марка БМВ, собственост на свидетеля Д.В., се придвижва,
идвайки от ул. „Симеон Велики“, поради което започнали да го следват.
Автомобилът продължил да се движи по ул. „Ал. Стамболийски“ и ускорил скоростта
си, като в един момент, на ул. „Хан Аспарух“, полицейските служители го
изгубили от поглед.
При движението на
служебния полицейски автомобил, същият бил без включен светлинен и звуков
сигнал. Знаейки къде живее свидетелят Д.В. и предполагайки, че ще се прибере в дома си, полицейските служители
се насочили натам. При извършване на десен завой от кръстовището на булеварда, последните
видели, че на ул. „Чергубиля Мостич“ е паркиран лекия автомобил на св. Д.В., а
до него стоели свидетелят Д.В. и касационният жалбоподател В.Я..
Свидетелят Й.Г., който управлявал
служебния полицейски автомобил, го паркирал почти успоредно на ул. „Чергубиля
Мостич“ - на ул. „Виница“, до обособено островче, разделящо двете улици, на
които уличното осветление работело. Св. Г.Т.слязъл от полицейския автомобил и
се насочил към двете лица, които разпознал именно като Д.В. и В.Я.. В същото
време последните започнали да се отдалечават от автомобила на Д.В., вървейки по
тротоара на ул. „Чергубиля Мостич“. Поради това св.Г.Т.им дал устно
разпореждане да спрат с думите: „Стой, полиция!“, допълвайки, че това следва да
направят до автомобила, за да им се извърши проверка.
Такива разпореждания,
отправени към двете лица с указание да спрат и че изхождат от полицаи, дали и
свидетелите Й.Г.и С.С., които, както и колегата им, били облечени с полицейски
униформи със светлоотразителни жилетки.
Двете лица погледнали
към полицейските служители и продължили да вървят по тротоара на улицата, като
при последващи устни разпореждания започнали да подтичват. Й.Г.и С.С. ги
последвали, минавайки напряко през тревните площи, като продължавали да дават
команди към двете лица, които същите не изпълнили. Едва при настигането им от
полицейските служители, свидетелят Д.В. и касаторът В.Я. спрели, като малко
преди това от ателието си на ул. „Чергубиля Мостич“ излязъл и свидетелят К. К..
При последвалата проверка, св. Д.В. заявил, че той е управлявал собственото си
МПС и му била взета проба, която не установила употреба на алкохол или
наркотици.
На място, свидетелят Г.Т.съставил
срещу В.Я. АУАН за нарушение на чл. 264,
ал. 1 от ЗМВР, а именно за това, че до дом № 19 на ул. „Чергубиля Мостич“ не
изпълнил многократно отправените устни полицейски разпореждания да остане до
л.а. БМВ, собственост на Д.В., продължил по ул. „Чергубиля Мостич“, подтичвайки
и бил застигнат до дом № 15 на около 50 метра от паркирания автомобил, с което
съзнателно и противозаконно е пречил на полицейските органи да изпълнят
задълженията си по служба.
При предявяване на акта,
касационният жалбоподател отразил, че има възражения, като уточнил, че
автомобилът е угаснал и двамата с Д.В. вървели към ул. „Виница“ по ул. „Чергубиля
Мостич“, след което чули „Полиция, стой на място“ и останали за извършването на
проверката. Същата защитна теза нарушителят преповторил и в снетото му писмено
сведение. Впоследствие касаторът не се възползвал от законното си право да
депозира писмени възражения в законоустановения 7-дневен срок.
Въз основа на така
съставения акт и след анализ на събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, наказващият орган
издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд не е констатирал наличие на допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото НП. Съдът
е посочил също, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи, като при
издаването им са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административнонаказателните процесуални правила, които
да налагат отмяна на санкционния акт. Районният съд е приел, че наказващият
орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на
събраните и представени доказателства, както и, че е спазена процедурата по
съставянето и връчването на АУАН и НП и същите съдържат всички изискуеми
съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, в това число
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е реализирано, като
е посочена и конкретната нарушена административна норма от ЗМВР. Съобразявайки
приобщените писмени и гласни доказателства, въззивният съд е достигнал и до
решаващото становище относно безспорната доказаност от обективна и субективна
страна на приписаното на касационния жалбоподател нарушение, при което то е било
осъществено чрез бездействие, доколкото се изразява в неизпълнение на
многократни полицейски разпореждания, с което е попречено на свидетелите Й.Г., Г.Т.и
С.С. да изпълнят задълженията си по служба. Воден от това, съставът на РС – гр.Велики
Преслав е потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен и непротиворечив
начин са установени правнозначимите факти, установяващи съставомерните признаци
на нарушението, както и липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на протеклата санкционна процедура. В унисон с мотивите на предходната
инстанция, касационният състав намира, че протеклото санкционно производство не
страда от сочените от касатора процесуални нарушения – деянието и
обстоятелствата, при които е реализирано са описани ясно и непротиворечиво в
акта и в НП, където противоправното поведение на лицето е индивидуализирано
словесно по еднозначен начин. Наказващият орган е съобразил наличието на
отправени устни полицейски разпореждания към В.Я., приканващи го да остане до
управлявания от свидетеля Д.В. автомобил, както и наличието на предприето
поведение от страна на касатора, а именно отдалечаване от превозното средство,
с което противозаконно е пречил на служителите на МВР да изпълнят своите
правомощия. Това му поведение е получило и надлежната правна квалификация –
тази по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР и в случая не е било необходимо тя да обхване и
разпоредбата на чл. 64, ал. 4, във вр. с ал. 1 от закона, каквито доводи
изтъква санкционираното лице. Това е както нарушената, така и санкционната
разпоредба. Следва също да се отбележи, че районният съд правилно е отграничил
хипотезите на двете административни нарушения, предвидени в ЗМВР – това по чл.
257, ал. 1 от ЗМВР и по чл. 264, ал. 1 от същия нормативен акт, съобразявайки,
че според фактическото описание на нарушението, обективирано в НП, нарушителят
следва да носи отговорност именно по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Споделят се и мотивите
на районния съд касателно законосъобразността на НП и по същество. Съдебният
състав е изпълнил възложената функция по установяване на обективната истина,
като в хода на съдебното производство е разпитал две групи свидетели – от една
страна това са полицейските служители, а от друга свидетелите К. К. и Д.В..
Като обективен и достоверен източник на правнорелевантна информация следва да
бъдат възприети именно показанията на служителите на МВР, доколкото същите са
вътрешно непротиворечиви и не са налице доказателства за евентуална тяхна
заинтересованост или предубеденост. Противните твърдения на Д.В. са изолирани и
не се подкрепят от останалия доказателствен материал, като следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че последният е в приятелски отношения с
привлеченото към отговорност лице и самият той е бил наказан за аналогична
простъпка на процесната дата, а това индикира, че изложеното от него разкрива
заинтересованост и следва да бъде отчетено единствено в контекста на останалите
доказателства, като следва да бъде акцентирано, че той самият потвърждава, че е
чул отправените към него разпореждания „Стой! Полиция!“. Показанията на
свидетеля К. К. следва да бъдат ценени в частта им, която кореспондира с
изложеното от полицейските служители, в частност по отношение на обстоятелства,
които същият лично е възприел след излизането от дома му, за част от развилите
се на процесното място събития и при които същият е видял спрелият автомобил на
ул. „Виница“ с пуснати фарове, който разбрал, че е полицейски такъв от устно
отправените разпореждания, възприети от него за насочени именно към свидетеля Д.В.
и нарушителя В.Я., които видял вдясно от себе си и към които се бил насочил
минаващ през тревните площи мъж, който, предвид чутото и видяното, разбрал
преди приближаването му, че е полицейски служител. Районният съд надлежно е дал
аргументиран отговор защо не възприема твърденията на К. К. в останалата им
част, с който довод касационният състав се солидаризира. От друга страна, служителите на МВР по
еднозначен начин описват признаците на правонарушението и обстоятелствата при
реализирането му, анализът на които налага единствено възможния правен извод,
че с поведението си касаторът е допуснал вмененото му нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
Този текст въздига в
състав на административно нарушение противозаконното пречене на орган на МВР да
изпълнява служебните си функции. Фактите по делото сочат, че полицейските
служители са предприели действия по установяване самоличността на водача на
превозното средство и на неговия спътник, давайки ясни и непротиворечиви
разпореждания, които не са били изпълнени от наказаното лице. По несъмнен начин
се установя също така, че изпълнителното деяние, покриващо белезите на „пречене“
по смисъла на цитираното правило на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, се изразява в опит
да се избяга от органите на МВР, противно на дадените на касатора гласни
разпореждания. Действително, след като е било застигнато, лицето е представило
за проверка личната си карта, но тези съпътстващи случващото се действия не са
в състояние да обосноват извод за липса на осъществена противоправна деятелност
по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР,
доколкото са установени други противоправни действия, допуснати от инициатора
на касационното производство и описани в констативно-съобразителната част на НП.
При тези данни правилно районният съд е заключил, че в случая е осъществен
състава на нарушението по чл. 264, ал. 1
от ЗМВР, поради което правилно е била ангажирана отговорността на касатора В.Я..
По тези съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от касатора
основания за отмяната му. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – гр. Шумен в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 61/13.11.2023г., постановено
по АНД № 183/2023г. по описа на Районен съд – град Велики Преслав.
ОСЪЖДА
В.В.Я. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ОД на МВР – град Шумен разноски по делото в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................