ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35886
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110107798 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът М. К. К. е предявил срещу ответника Център за развитие на
човешките ресурси и регионални инициативи кумулативно съединени
осъдителни искове както следва:
1/ иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от
12 000 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия
договор по инициатива на работодателя в размер на четирикратен размер на
последното получено брутно трудово възнаграждение, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба /10.02.2025 г./ до окончателното плащане.
2/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща обезщетение в брутен
размер за неизползван платен годишен отпуск в размер на 2 дни за 2025 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба /10.02.2025 г./ до
окончателното плащане;
3/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 150 лв., представляваща незаплатено трудово
възнаграждение в брутен размер за един работен ден – 03.02.2025 г., ведно
със законната лихва от 10.02.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че по силата на сключен трудов договор №
584/12.07.2024 г. с ответника, заемала длъжността „главен юрисконсулт“ в
Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи .
Сочи, че на 03.02.2025 г. работодателят й е връчил предложение за
прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331 КТ – срещу уговорено
обезщетение в размер на четирикратния размер на последното брутно трудово
възнаграждение. Сочи, че в момента на връчване на предложението изразила
1
воля за неговото приемане, като се съгласила трудовото правоотношение
между страните да бъде прекратено от същия работен ден – 03.02.2025 г. Сочи,
че работодателят издал Заповед № 87/04.02.2025 г. за прекратяване на
правоотношението, в която е посочено, че договорът се прекратява, считано от
04.02.2025 г., т.е. 03.02.2025 г. се явява последният работен ден. Твърди, че в
Заповедта е посочено, че на ищцата се дължи обезщетение за 2 дни
неизползван платен годишен отпуск.
Сочи, работодателят не заплатил уговореното обезщетение в размер на
четири работни заплати /общо 12000 лева/, нито посочените като дължими в
прекратителната заповед суми за неизползван платен годишен отпуск и
работна заплата за 1 работен ден, поради което за нея възниква правен интерес
от предявяване на настоящите искове.
Сочи изрично, че не оспорва прекратяването на правоотношението и
не желае възстановяване на заеманата преди това длъжност, доколкото полага
труд при друг работодател.
Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника
Център за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи е
постъпил отговор, с който оспорва предявените искове по основание.
Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, по
силата на което ищцата е изпълнявала описаната длъжност, изготвянето на
03.02.2024 г. на предложение за прекратяване на трудовия договор срещу
заплащане на обезщетение по чл. 331 КТ, което предложение е прието от
ищцата в законоустановения 7-дневен срок, както и издаването на заповед №
87/04.02.2025 г. за прекратяване трудовия договор на ищцата, считано от
датата на издаване на заповедта по реда на чл. 331 КТ. Не оспорва и че в
едномесечния законов срок не е изплатил уговореното обезщетение в размер
на 4 работни заплати.
Сочи обаче, че с неплащането на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ в
установения 1-месечен срок, прекратяването на трудовото правоотношение е
отпаднала с обратна сила, а трудовото правоотношение се е възстановило в
състоянието преди прекратяването на основание чл. 331, ал. 3 КТ.
Твърди, че след възстановяване на трудовия договор работодателят
многократно е изпращал покани до ищцата да започне да изпълнява
трудовите си задължения, но последната отказала да се върне на работа. Сочи,
че на 29.07.2025 г. ищцата е изпратила до ответника по електронната поща
електронно подписано предложение за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, което е прието от работодателя с писмо с изх.
№ 94-402/31.07.2025 г. Сочи, че със Заповед № 653/31.07.2025 г., получена от
ищцата по електронен път на 03.08.2025 г., е прекратил трудовия договор на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 04.08.2025 г.
Въз основа на посоченото, поддържа, че трудовият договор между
страните е прекратен на 04.08.2025 г., но на основание взаимно съгласие, а не
на посоченото в исковата молба основание по чл. 331 КТ.
2
На следващо място, оспорва основателността и на иска за сумата от
150 лв. - неплатено трудово възнаграждение за един работен ден. Сочи, че
възнаграждението за 03.02.2025 г. в нетен размер /116.40 лева/ е заплатено по
банкова сметка на ищцата с преводите за заплати за м. февруари 2025 г.
Относно иска за сумата от 300 лв., претендирана като обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2 работни дни, сочи, че не оспорва
вземането по основание, като сумата от 245,45 лв. /нетен размер на
дължимото обезщетение/, е предвидена за доброволно заплащане за м. август
2025 г., доколкото именно тогава, след прекратяване на правоотношението, е
настъпил и падежа на това задължение.
По изложените аргументи моли съда да постановяви решение, с което
предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски
По исковете:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 331, ал. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 128, т. 2 КТ.
На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между
страните се разпределя както следва:
По предявения иск с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ в тежест на
ищеца е да установи 1/ съществувало между страните трудово
правоотношение; 2/ сключването на споразумение за прекратяване на
трудовия договор на служителя по инициатива на работодателя срещу
заплащане на обезщетение; 3/ размерът на уговореното обезщетение
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу предявения иск, в това число и прекратяване на
трудовия договор на различно основание и на различна дата от посочения от
ищцата, респективно – да докаже погасяване на задълженията си.
По предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на
ищеца е да установи, че: 1/ трудовото правоотношение между страните е
прекратено; 2/ работникът или служителят не е ползвал полагащия му се
платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за
предходни години – в конкретния случай, за 2 дни за 2025 г. ; 3/ правото на
отпуск не е погасено по давност ; 4/ размер на полагащия се на служителя
платен годишен отпуск; 5/ размер на последното получено за пълен отработен
месец брутно трудово възнаграждение.
В тежест на работодателя-ответник е да установи, че ищецът е ползвал
целият полагащ му се отпуск, респективно - че е получил в пълен размер
дължимото му се обезщетение за неизползвания размер, в това число, че е
начислил и изплатил в полза на бюджета дължимите данъци и осигуровки. –
за което последно обстоятелство не сочи доказателства.
По предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че: 1/ в рамките на процесния период /03.02.2024 г./ страните са били
обвързани от действащ трудов договор, 2/ по силата на който договор
служителят е престирал съобразно уговореното, както и 3 / размера на
уговореното брутно трудово възнаграждение – в това число, размерите на
3
договореното основно трудово възнаграждение и на договореното и
определено от работодателя допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит.
В тежест на работодателя-ответник е да докаже, че дължимото
възнаграждение е било изплатено в пълен размер, в това число - в това
число, че е начислил и изплатил в полза на бюджета дължимите данъци и
осигуровки – за които обстоятелства не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между
страните следва да бъдат отделени следните обстоятелства:
1/ наличието на трудово правоотношение между страните, възникнало
въз основа на трудов договор № 584/12.07.2024 г., по силата на което ищцата е
изпълнявала длъжността „главен юрисконсулт“;
2/ Отправянето от страна на работодателя, респективно – приемането в
срок от страна на служителя, на предложение за прекратяване на
правоотношението по реда на чл. 331 КТ, във връзка, с което е издадена
заповед № 87/04.02.2025 г.
3/ Липсата на плащане от страна на работодателя на обезщетението по
чл. 331, ал. 2 КТ на ищцата.
4/ Обстоятелствата, че:
- последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение
за пълен отработен месец възлиза на сумата от 3000 лева;
- на служителя се дължи обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 2 дни за 2025 г.
- на служителя се дължи трудово възнаграждение за 1 работен ден
/03.02.2025 г./ в брутен размер на 150 лева;
По доказателствените искания:
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг
начин на плащане, поради което следва да му бъдат дадени указания в тази
насока.
Страните са представили писмени документи към исковата молба и
отговора на исковата молба, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
На ответника следва да се дадат указания по реда на чл. 183 ГПК.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи копие от уведомително писмо с обратна разписка № 90554158441
от 06.02.2025 г. с входящ номер на ответника, следва да бъда оставено без
уважение, доколкото касае първоначално предявения иск по чл.86 ЗЗД, в която
част, производството по делото е прекратено с влязло в сила Определение рег.
№ 18955/27.04.2025 г. по настоящото дело.
4
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетели, освен неконкретизирано, се явява и ненеобходимо за
изясняване на спора от фактическа и правна страна /доколкото между
страните липсва спор относно относимите за производството факти и
формираният спор е единствено от правно естество/. С оглед на това, искането
следва да бъде оставено без уважение.
На ищеца следва да бъдат дадени указания да посочи изрично дали
оспорва получаването на плащане от страна на работодателя, касаещо
претенциите по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224 КТ в нетен размер.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията, ще направят по-
малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.10.2025 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение, а ищеца – и с препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в срок до съдебното заседание да представи
банкова сметка или да посочи друг начин за плащане.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена
молба с препис за насрещната страна, да уточни изрично:
Оспорва ли получаването на плащане, извършено от работодателя, на
претендираното трудово възнаграждение за 1 работен ден /03.02.2025 г./ и
на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2 работни
дни за 2025 г. в нетен размер; В случай, че не оспорва получаване на
сумите, да посочи дали поддържа предявените искове.
ОБЯВЯВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно
мотивите на настоящото определение. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат
най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка.
В случай че в този срок страните не представят писмени доказателства
или не поискат допускането на гласни доказателствени средства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
5
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 183 ГПК, в срок до ОСЗ да
представи заверен препис на приложените към отговора на исковата молба
писмените доказателства или да ги завери чрез надлежно упълномощен
процесуален представител в същия срок в деловодството на съда.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените указания,
представените доказателства ще бъдат изключени от доказателствения
материал по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК и
искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за окончателно уреждане на
правния спор, предмет на делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6