Решение по гр. дело №6233/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2025 г.
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20251110106233
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19042
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110106233 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца ЗК„Ф”АД неговият представител твърди, че в
качеството си на застраховател по риска "Каско на МПС" на собственика на автомобил ***
дружеството му изплатило по щета № *** застрахователно обезщетение в размер на
1 975,94 лв за вредите, причинени на посочената кола в резултат от пътно-транспортно
проишествие, осъществено на 06.04.2023г. в град София. Посочва се, че според съставения
Протокол за ПТП № 1851931 /06.04.2023г. виновен за проишествието е водачът на
автомобил „*** чийто собственик е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" в
ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „Тойота Карола”, с
рег. № *** да заплати на ищцовото дружество сумата от 757,65 лв, представляваща
непогасената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско
на МПС" по щета № *** за имуществените вреди на автомобил ***, причинени при
реализираното на 06.04.2023г. в град София пътно-транспортно проишествие, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 03.02.2025г.
до окончателното плащане и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявения иск. При устните сътезания в заседанието на 26.09.2025г. юрисконсулт на
ищеца е пледирал за уважаване на иска.
1
Ответникът ЗАД „Ф” АД оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер
според изявлението на пълномощника му в депозирания на 07.03.2025г. отговор на исковата
молба. Твърди се , че с плащането на сумата от 1 234,29 лв ответникът е погасил изцяло
задължението си към ищеца. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; причинната
връзка между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска
„Каско”, и проишествието, както и размера на изплатеното обезщетение , на
ликвидационните разноски и на претендираната мораторна лихва.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответното дружество поддържа
оспорването на предявения иск. При устните състезания в заседанието на 26.09.2025г.
юрисконсултът на ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и
виновния за процесното ПТП деликвент - водача на автомобил „Тойота Карола”,
с рег. № *** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното
събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска
отговорност" , с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на
ответника.
Ищецът е представил по настоящото дело заверено копие от застрахователна полица
№ BG/03/522003273736 от 07.11.2022г. по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с обект автомобил „Тойота Карола”, с рег. № ***. Като застраховащ
в тази полица е вписано дружеството ”АЛД АУТОМОТИВ”ЕООД , като ползвател е
вписано дружеството „ФАД, а като застраховател е посочен ЗАД „Ф” АД. Не са
отбелязани имената и качеството на физическите лица , сключили застрахователния договор
от името на застраховащия и на застрахователя. Тази застрахователна полица не е
подписана нито от застраховащия, нито от застрахователя, нито от представител
на посредника, чиито имена и качество не са посочени. Има само поставен печат на
застрахователното дружество , който не замества подписа на представителя му. Не се
твърди, а и не се представят доказателства застрахователният договор да е сключен в
електронна форма.
Съгласно чл.344,ал.1,изр.1 КЗ застрахователният договор се сключва писмено във
формата на застрахователна полица или друг писмен акт. Реквизитите на застрахователния
договор са посочени в чл.345,ал.1 КЗ. Според чл. 345,ал.1, т.11 КЗ застрахователният
договор трябва да съдържа и подписите на страните. Следователно липсата на подпис на
някоя от страните в застрахователната полица (или в застрахователния сертификат, който я
замества) води до неспазване на писмената форма, която е задължителна за
2
застрахователния договор , който е формален.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (застрахователен договор), която е форма за
неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственика на
автомобил „Тойота Карола”, с рег. № *** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо
се от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това
застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която
поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да
бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи
(без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради
тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично или не твърдението на
ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност”, тъй като
страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този
документ не е представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на
застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да
го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Протокол за ПТП № 1851931/06.04.2023г. не
могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с обект автомобил „Тойота Карола”, с рег. № ***.
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и
да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Порад
тази причина справка ог Гаранционен фонд не може да бъде доказателство за
съществуването на валидно правоотношене по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с обект автомобил „Тойота Карола”, с рег. № *** между собственика му
и ответното дружество.
Плащането на сумата от 1 243,29 лв от ответника на ищеца (за което по делото също
не са представени надлежни доказателства, но не е спорно между страните-б.с.) не доказва
съществуването на съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „Тойота Карола”, с рег. № *** между
ответното дружество и собственика на автомобила.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
3
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи
наличието на валидно застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност”
между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално- правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца вземане, предявеният от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
изразяващи се в платения от него депозит за съдебна авто-техническа експертиза (350 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото й
се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв). В останалата й част до пълния
предявен размер от 300 лв пртенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника следва да бъде
отхвърлена.
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като искът е отхвърлен изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗК"Ф" АД, ЕИК: ***
гр.София, бул.***, против ЗАД „Ф”АД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление : гр.
София, пл. *** осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество
в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на
автомобил „Тойота Карола”, с рег. № *** да заплати на ищцовото дружество сумата
757,65 лв (седемстотин петдесет и седем лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща
непогасената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско
4
на МПС" по щета № *** за имуществените вреди на автомобил ***, причинени при
реализираното на 06.04.2023г. в град София пътно-транспортно проишествие, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 03.02.2025г.
до окончателното плащане и разноските по делото.
ОСЪЖДА ЗК"Ф" АД, ЕИК: *** гр.София, бул.***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Ф”АД,
ЕИК: *** със седалище и адрес на управление : гр. София, пл. *** на основание чл.78,ал.3
ГПК сумата от 350 лв ( триста и петдесет лева), представляваща направените от ответното
дружество разноски по делото- платения депозит за съдебна авто-техническа експертиза,
както и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 50
лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ в останалата й част претенцията по чл.78,ал.8 ГПК на ответника
„Ф”АД за присъждане на юрисконсулско възнаграждение до пълния предявен размер от 300
лв (триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5