Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Русе, 28 февруари 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на 31 януари, през 2022 година, в състав:
Съдия: Йълдъз Агуш
при секретаря Мария
Станчева
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 724
по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано е по жалба на В.А.А. ***, срещу Заповед с № РД-14-3266 от 18.11.2021
г. на Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" –
Русе, в частта по т.2, с която на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка: на основание чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП "Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролен талон
към него № 7031712, издадено на 11.05.2021 г. от МВР Русе - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. Оспорващият твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, тъй като не е извършвал „обществен превоз“ на пътници, тъй
като между водача на автомобила и пътниците не е съществувала уговорка за
заплащане на превоза, а същите е следвало да заплатят част от разхода за гориво
и винетка, от което следвало, че е налице т.н. споделено пътуване. Твърди се,
че ПАМ е наложена за максималния срок от 12 месеца, без да са изложени мотиви
за това, с което бил нарушен и принципът на съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК.
Оспорващият иска от съда да отмени оспорената заповед, в обжалваната част.
Претендира присъждането на разноските по делото.
Ответната по жалбата страна - Директорът на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" – Русе в писмено становище оспорва
жалбата, като неоснователна. Излага доводи, че оспорената заповед е
законосъобразна и обоснована. Издадена е в съответствие в материалноправните и
процесуалните правила и иска от съда да я потвърди.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.11.2021 г. служители на РД "Автомобилна администрация" –
Русе, при извършена проверка за спазване на Закона за автомобилните превози в
т. ч. за извършване на нерегламентиран превоз на пътници, установили, че В.А. ***
извършва международен обществен превоз на
пътници от РБългария за Холандия, с автомобил Форд Транзит, с рег.№ NJ-461-S, с временна регистрация в Кр.Нидерландия, с разрешение да се движи по
пътищата до дата 26.11.2021г.
В хода на административната проверка са снети писмени обяснения от
пътниците. Лицето Ж.М. и приятелката му А.С. пътували за Холандия, като за
транспортната услуга обикновено плащали по
50 евро, след пристигането. А.М.
и С.М. пътували до Холандия, като за транспортната услуга сумата от 200
евро щял да заплати техния син, след пристигането им.
К.Ф., собственик на МПС с рег.№ NJ-461-S, с който се извършва превоз на пътници от гр.Бяла, обл.Русе за Холандия, е
декларирал, че събира от пътуващите различни суми за гориво, от 25 до 30 евро,
както и пари за винетка.
Оспорващият е дал писмени обяснения, в които е посочил, че пътува за
Холандия, като работи за К.Ф., вози хора до страни от ЕС, като пътниците
пътуват с цел работа. За гориво взима от пътуващите по 50 евро. По дестинацията
България – Холандия пътува два пъти месечно.
Било установено, че за МПС с рег.№ NJ-461-S няма издадено заверено копие към Лиценз на общността. За това деяние на оспорващия
бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
"А"-2021 с № 296294 от 17.11.2021 г., в което деянието е описано по
време, място и начин на извършване и е квалифицирано като нарушение на чл. 6,
ал. 1 от ЗАвтП.
На 18.11.2021 г. въз основа на съставения АУАН Директорът на РД
"Автомобилна администрация " Русе е издал оспорената заповед с №
РД-14-3266, с която наложил на В.А. две принудителни административни мерки:
Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган
е посочил, че въз основа на АУАН серия "А"-2021 с № 296294 от 17.11.2021
г., приема за установено, че на 17.11.2021 г. оспорващият извършва международен
превоз на пътници от Република България до Холандия, с МПС, с рег.№ NJ-461-S, без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността.
Административният орган е приел, че е налице основание за налагане на принудителните
административни мерки, предвидени в чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а" и т. 4 б.
"б" от ЗАвтП.
Заповедта е връчена на оспорващия на 18.11.2021г., а жалбата срещу нея е
подадена на 02.12.2021 г.
Съдът, при така установените по делото релевантни факти, прави следните
правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1
от АПК срок, както и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП, е процесуално
допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началникът на
Регионална дирекция "Автомобилна администрация" – Русе, съобразно
правомощията му произтичащи от заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП., съгласно
който принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с
мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвтП е
предвидено налагане на принудителна административна мярка "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на
водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници
и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение
за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон.
Извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му е регламентирано като административно
нарушение с разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
счита, за безспорно установено, че на 17.11.2021 г. оспорващият е извършвал
обществен /международен/ превоз на пътници от Република България за Кралство
Холандия, с автомобил Форд Транзит, с рег.№ NJ-461-S, с временна регистрация в
Кр.Нидерландия, с разрешение да се движи по пътищата до дата 26.11.2021г., без
да притежава лиценз за превоз на пътници на територията на Република България
или лиценз на Общността. Това се установява от акта за установяване на
административно нарушение, като официален удостоверителен документ, съставен по
надлежен ред от длъжностните лица от РД "АА" гр. Русе, извлечение от
регистъра на ИА "Автомобилна администрация" л.6 и л.7 от делото, както
и от писмените обяснения, дадени в хода на административното производство.
Фактическият състав на чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т.
3 от Закона за автомобилните превози в случая изисква установяване на извършен
обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, за което няма издадено
заверено копие към лиценз на Общността. Фактът досежно липсата на издадено
заверено копие към лиценз на Общността, както и този относно превоза, не се
оспорват и се установяват от доказателствата по делото. Спорът между страните,
поставен пред съда, е, осъществен ли е "обществен превоз на пътници"
по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗАвП.
Обжалваният административен акт е с дата 18.11.2021 година. Към тази дата,
действаща е редакцията на пар. 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП с ДВ, бр. 60, в
сила от 7.07.2020 година. Съгласно текстовете на цитираните разпоредби,
"обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно
средство, а "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Основателни са възраженията
на оспорващия, че обстоятелствата по т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвП следва да се
разграничат от тези по т. 4, когато превозът на пътници се извършва без
заплащане, с нетърговска или нестопанска цел. Осъществяването на състава на т.
1 от ДР на ЗАвП изисква доказване на извършване на превоз за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. Съдът не споделя възраженията на оспорващия
за недоказване на възмездността на услугата по превоза. И в обясненията на Ж.М.,
и в тези на А.М. се съдържа твърдение за разходи по превоза, които първият е
заявил, че "обикновено плаща", а вторият, че ще " се плати след
пристигането".
Възмездността на услугата разграничава извършената услуга от претендирания
от оспорващия "превоз за собствена сметка" предвид безвъзмездния
характер на последния. Обясненията, дадени в хода на административното
производство са допустими доказателствени средства по АПК, по аргумент от чл.
44, ал. 2 от същия нормативен акт.
Това доказателство е надлежно събрано в хода на административното
производство и с оглед на чл. 171, ал. 1 АПК съдът следва да го цени в
контекста на останалите доказателства по делото. По делото няма доказателства,
които да опровергават или поне да разколебават установения факт на заплащане на
превоза.
Предвид гореизложеното, съдът приема за осъществена хипотеза на чл.106а,
ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за автомобилните превози – на 17.11.2021
година, В.А. управлявайки автомобил Форд Транзит, с рег.№ NJ-461-S, с временна
регистрация в Кр.Нидерландия, извършва обществен превоз на пътници от Република
България до Кралство Холандия срещу заплащане.
Съдът намира за основателно възражението на оспорващия за неправилност на
обжалвания съдебен акт, в частта, досежно срока на наложената принудителна
административна мярка.
В действителност, при определяне на срока на нормативно предвидената като
вид мярка, органът буквално е пренесъл текста на нормата в съдържанието на
административния си акт, но от това не може да се направи обосновано
заключение, че органът е мотивирал продължителността на срока на определената
мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона
за автомобилните превози, мярката се налага с цел "преустановяване"
на административното нарушение за срок до "отстраняване на
нарушението", но за не повече от една година.
Правото на ефективно средство за защита, гарантирано с чл. 13 от
Конвенцията за защита на правата на човека, изисква всеки, чиито права и свободи
са нарушени, да има вътрешноправни средства за тяхната защита, от ефективно
средство на защита срещу акта, в частта за срока на мярката.
Мярката "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач" е нормативно въведена в диспозицията на чл.
106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за автомобилните превози, като
нормотворецът я характеризира като мярка с преустановителен характер, а нормата
е поместена в глава девета от закона, "Принудителни административни
мерки". Нормативно, срокът на мярката е предвиден до "отстраняване на
нарушението". В действителност към момента на проверката, с извършването
на констатацията за обществен превоз на пътници и отнемането на СУМПС на
водача, извършвал превоза от компетентните административни органи, се постига
преустановителния характер на мярката, като се преустановява нарушението –
извършване на този превоз без заверено копие към лиценз на Общността. Срокът на
мярката обаче е до отстраняване на нарушението. ЗАвП изисква лицензионен режим
за извършване на обществен превоз на пътници. В този смисъл, отстраняване на
нарушението по смисъла на чл. 106 а, ал. 1, т. 4, б. "б" би трябвало
да означава извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В
хипотеза на преустановен случаен обществен превоз на пътник обаче, без идея на
шофьора да извършва впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие,
осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и
непостижим, т. е. събитие, което никога няма да настъпи. Във всички случаи
обаче, мерките за принуда следва да имат нормативно определен вид, размер,
срок, какъвто в конкретната хипотеза законодателят е въвел да бъде срокът
"но за не повече от една година".
Предвид законодателния подход, да не се определи срок на мярката с
конкретна продължителност, а да се зададе краен срок на прилагането й, в
компетентността на органа е да определи точната й продължителност.
Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата в съдържанието на акта
си, органът във всички случаи определя срок на мярката 12 месеца, без мотиви
затова. Последният подход съдът намира за несъответстващ на изискването за
мотивираност на волята на администрацията и гарантиране на ефективни средства
за защита на адресата на мярката. Съгласно т. 2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година
по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите, когато административният орган е
овластен да реши въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви
съставлява основание за отмяна на административния акт.
Изложените мотиви, че превозите, извършвани от А., представляват основна
дейност не са подкрепени с доказателства. Останалите, изложени от органа
мотиви, са предпоставки за налагане на ПАМ от посочения вид и са елемент от
фактическия състав на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от Закона за
автомобилните превози, поради което са неотносими към определянето на срока на
наложената ПАМ.
Оспорената заповед е постановена в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК във
връзка с ал. 2, т. 4 от същия нормативен акт.
От изложеното следва изводът, че следва да се отмени като материално
незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-3266/18.11.2021
година на директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", гр. Русе към Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация".
По разноските
На основание чл.143, ал.1 от АПК на
оспорващия следва да се присъдят разноските по делото, в размер от
310лв., включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-3266/18.11.2021
година на директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация", гр. Русе към Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", в частта по т.2, с
която на В.А.А. е наложена принудителна административна мярка: на основание
чл.106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП "Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и контролен талон
към него № 7031712, издадено на 11.05.2021 г. от МВР Русе - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", със седалище гр.София, да заплати на В.А.А.
***, с ЕГН **********, сумата от 310.00лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: