№ 331
гр. К., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100944 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Л.. ЦВ. и ИВ. ИВ. ЦВ., с която на
основание чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 19.12.2014 г., като по време на брака
нямат родени деца. Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като
представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично и с упълномощен общ представител – адвокат
М.З. от САК, като поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и непоколебимо
желание за прекратяване на брака при условията на представеното споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представено копие на удостоверение за граждански брак - дубликат,
издаден на 15.08.2017 г. от гр. Б.С. обл. В., молителите са сключили граждански брак на
19.12.2014 г. в гр. С., за което е съставен акт № 3204 от длъжностно лице в гр. С., район
„С.“.
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще носи предбрачното си фамилно име К.,
което е променила при сключване на брака. Съпрузите са се споразумели и относно
1
семейното жилище, което е напуснато и никой от тях не заявявя претенции за ползването
му.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че при подаване на молбата е заплатена
сумата от 25 лева, то остатъка следва да бъде възложен на и ИВ. ИВ. ЦВ., предвид изричната
договорка в споразумението, че той ще поеме държавната такса и разноските по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 19.12.2014 година с акт № 3204 от същата дата
на Столична община, район „С.“, между Л.. ЦВ., родена на 21.04.1972 г., постоянен
адрес: гр. Б. 2930, бул. „Б.“ № 815, К.Б. и ИВ. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, с. К. 9121, ул.
„8-ма“ № 3, общ. А., обл. В. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
Чл. 1. Страните заявяват, че след прекратяването на брака не си дължат
взаимно издръжка.
Чл. 2.(1) Семейното жилище, находящо се в гр. А. 2060, ул. „Л.Д.“ № 88, К.Б. -
собственост на трети лица, е освободено от страните и никой от тях няма претенции за
ползването му.
(2) Страните нямат придобити по време на брака недвижими имоти, моторни
превозни средства и нямат участие в регистрирани фирми по време на брака.
(3) Движимите вещи, придобити по време на брака, са поделени между страните
извън настоящето споразумение.
(4) Паричните влогове и други банкови сметки с наличностите по тях са лично
притежание на всяка от страните, на чието име са открити.
Чл. 3. След прекратяване на брака Л.. ЦВ. ще носи предбрачната си фамилия К..
Чл. 4. Държавната такса и разноските по делото се заплащат от ИВ. ИВ. ЦВ..“
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
2
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. ЦВ., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата
от 15 /петнадесет/ лева, представляваща дължима част на окончателната държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3