РЕШЕНИЕ
№ 502
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500339 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. В. Н., ЕГН: **********, против
Решение № 2455 от 08.12.2021 г., постановено по гр.д. № 5436 по описа на РС
– Пловдив за 2021 г., с което е признато за установено в отношенията между
страните, че жалбоподателят дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
следните суми: главница в размер на 309,10 лева, представляваща стойност на
топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2019 г.– 30.04.2020 г. на
основание Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН
България Топлофикация ” ЕАД, за обект на потребление, находящ се в гр. П.,
***, ап. 16; 26,26 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в
размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г.–31.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 01.02.2021 г., до окончателното й погасяване, за които
суми е била издадена Заповед № 1280 от 05.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1701/2021 г. по описа на
РС – Пловдив.
1
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на така
постановеното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на
ново по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от въззиваемото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в
който същата се оспорва като неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена против обжалваем съдебен акт в
законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има
интерес от обжалването, поради което същата се явява допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и посочените предели на въззивната проверка,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК
искове за установяване съществуването на вземанията на ищеца „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД към ответника П. В. Н. за сумата от 309,10
лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.05.2019 г.– 30.04.2020 г. за обект на потребление, находящ се в гр.
П., ***, ап. 16, за сумата от 26,26 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода 02.07.2019 г. – 31.01.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 01.02.2021 г., до окончателното й
2
погасяване, за които суми е била издадена Заповед № 1280 от 05.02.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1701/2021
г. по описа на РС – Пловдив.
По делото не се спори, че ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД
разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за
територията на гр. Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно
предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи
условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено,
доколкото по делото са ангажирани доказателства за публикуването на
общите условия в един национален и един местен ежедневник преди
процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното
правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия.
В случая от представената по делото справка в СВ - Пловдив за вписванията,
отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на ответника се
установява, че същият е собственик на процесния имот, находящ се в гр. П.,
***, ап. 16, като посоченото обстоятелство не е оспорено във въззивната
жалба. Следва да се има предвид, че съгласно изричната разпоредба на чл.
153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда-етажна собственост дори да прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и от отоплителните
тела в общите части на сградата, поради което и дължат заплащането ѝ.
За установяване на факта на доставка на топлинна енергия в имота пред
първата инстанция е изслушано заключението по допуснатата
съдебнотехническа експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. От същото се установява, че през периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. абонатната станция, обслужваща блока, в който се намира
3
процесният имот, е била включена към топлопреносната мрежа, като е
подавала топлинна енергия за отопление и БГВ. В имота на ответника всички
отоплителни тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в
блока и на същите не се е начислявала топлинна енергия за отопление.
Имотът е с отопляем обем от 102 куб.м. През него преминава отоплително
тяло тип щранг-лира с максимална мощност 520 W. Същата не се отчита с
уред, което налага начисляването на топлинна енергия по максимална
нормативна мощност на отоплителното тяло. През процесния период в имота
няма монтирани индивидуални разпределителни устройства. Има монтирани
2 бр. водомери за топла вода, отчитани ежемесечно визуално, но поради
липса на консумация през отчетния период не е начислявана топлинна
енергия за БГВ. Според заключението отчитането на топломера в абонатната
станция е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно, като
количеството топлинна енергия, намалена със загубите, е подавано на
топлинния счетоводител „Нелбо“ ЕАД за разпределение по потребители.
Разпределението на топлинна енергия за отопление на етажната собственост е
извършвано от отчетените показатели на ИРУ. Топлинната енергия, отдавана
от сградната инсталация, е разпределяна пропорционално на проектните
отоплителни обеми на имотите съгласно Наредбата за топлоснабдяването от
2007 г. В рамките на процесния период на ответника е била разпределена
топлинна енергия за сградна инсталация от 1.08935 MWh и за отопление от
1.4285 MWh. Според експерта разпределението и начисляването на ТЕ
съответства специалната методика, посочена в горецитираната наредба. При
изслушването си в открито съдебно заседание пред първата инстанция същият
посочва, че при предходни огледи на обекта е констатирал, че щранг-лирата в
имота на ответника е била закрита с куфар от гипсокартон и фаянсови плочки.
По този начин топлоотдаването на уреда отива в по-малко пространство (в
обема на куфара), но самото то не се променя. Вещото лице сочи, че размерът
на топлоотдаването на уреда е различен във всеки един момент и се определя
от различни фактори – стайна температура, външни климатични условия,
температура на топлата вода. Според него коефициентът на
топлопреминаване няма да се промени от това дали уредът е затворен в
куфар, или не е. Уредът продължава да топлоотдава до момента, в който се
изравни температурата на топлата вода, която преминава през щранг-лирата,
и на околната среда. Във формулата, предвидена за изчисляване на
4
топлинната енергия, не е направено разграничение за затворен или отворен
тип отоплително тяло и с каква изолация. С оглед на така дадените от вещото
лице разяснения, то неоснователни като непочиващи на данните по делото се
явяват възраженията във въззивната жалба, че „затварянето“ на лирата я
изолира и тя не топлоотдава. Освен това, следва да се отбележи, че по делото
не се твърди, а и не се установява действията по закриване на щранг-лирата с
куфар от гипсокартон и фаянсови плочки да са осъществени от ищцовото
дружество.
Ответникът възразява още, че в случая в нарушение на изискванията на
чл. 13 от Директива 2006/32/ ЕО е налице начисляване на енергия за
отопление без реално отчитане на консумираното количество, като счита за
недължими претендираните от ищцовото дружество суми за топлинна
енергия за сградна инсталация. В тази връзка следва да се има предвид
тълкуването, дадено с Решение от 09.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и
С-725/17 на СЕС, според което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, както и че се допуска
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна
собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се
изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент. При така даденото от СЕС
тълкуване не може да се приеме за основателно възражението на ответника
относно начина на разпределяне на топлинната енергия за сградна
инсталация.
В жалбата се поддържа становище за недължимост на претендираните
от ищеца суми, тъй като с Решение № 15147 от 08.12.2020 г., постановено по
адм. д. № 172/2019 г. по описа на ВАС, е отменено Решение № Ц-6/07.04.2017
г. на КЕВР, с което се определят цените на топлинната и електрическата
енергия. Така наведеното възражение е неоснователно. Действително с
цитираното решение на ВАС е отменено решението на КЕВР от 07.04.2017 г.,
с което считано от същата дата се утвърждава изменение на пределните цени
на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата
5
енергия на 29 дружества от сектор „Топлоенергетика“, включително и на
ищцовото дружество. Отмененото решение на КЕВР не е прилагано при
ценообразуваното за процесния исков период. От приложение № 1 към
заключението по приетата в хода на първоинстанционното производство
съдебносчетоводна експертиза може да се направи извод, че при
ценообразуването за този период са прилагани последващи решения на КЕВР,
а именно: Решение № Ц-18 от 01.07.2019 г. и по-специално т. 2.3 от същото,
определяща еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител
гореща вода (без ДДС) – 97,58 лв./MWh, и Решение № Ц-11 от 01.04.2020 г. и
по-специално т. 2.3 от същото, определяща еднокомпонентна цена на
топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) – 85,76 лв./MWh.
Предвид горното, настоящият състав на съда намира за правилен извода
на районния съд за дължимост на цената на доставената топлинна енергия.
Нейният размер се установява от заключението на съдебносчетоводната
експертиза, като същият възлиза на сумата от 309,10 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово разпределение
за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. След като задълженията са срочни, за да изпадне длъжникът в
забава, не е необходима покана от кредитора. В случая всяка една от
дължимите суми за топлинна енергия е с настъпил падеж и доколкото не се
установява, а и не се твърди същите да са платени, то кредиторът има право
на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 26,26 лв.
– обезщетение за забава за периода 02.07.2019 г.–31.01.2021 г., която сума
съвпада с посочения в заключението по съдебносчетоводната експертиза
размер на дължимото обезщетение.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК
се препрати към мотивите му.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество
6
юрисконсултско възнаграждение в размер, който с оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът определя на 100 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2455 от 08.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 5436 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7