МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Р.Х.В. *** е предявено обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитан в хода на досъдебното
производство подсъдимия се признава за виновен, дава обяснения.
Разпитан в хода на съдебното
следствие подсъдимия дава обяснения,
признава се за виновен.
Деянието му се доказва по безспорен
и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
От обясненията дадени от подсъдимия Р.В.
в хода на съдебното следствие, съпоставени с показанията на свидетелката А.А. А., както и писмените материали
съдържащи се в ДП № 206/2017г. по описа на РУ Габрово, приобщени по предвидения
от НПК ред и имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, както
следва: Решение № 361 по гр.д. №
1017/2016г. на ГРС, изпълнителен лист № 170 от 55.01.2017г. по гр.д. №
1017/16г. на РС Габрово, изпълнителен лист №1913 от 18.11.2016г. по гр.д. №
1017/16г. на РС Габрово, справка за съдимост, справка от ЧСИ гр. Кърджали, Решение № 5040
по гр.д. № 1017/16г. на РС Габрово, протокол за личен обиск на лице, лист за
преглед, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, съдът намери за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.В. и свидетелката А.М.
на 18.06.2014г. сключили граждански брак, а на 31.03.2015г. се родила дъщеря им
С. Р.В..С решение № 361/10.11.2016г. , допълнено с Решение № 5040/13.12.2016г.
по гр.д. № 1017/16г. на РС Габрово, влязло в законна сила на 18.01.2017г.,
бракът между подсъдимия и свидетелката М. бил прекратен. Упражняването на
родителските права било предоставено на майката А.М., а подсъдимият бил осъден
да заплаща месечна издръжка на детето си С. в размер на 150 лева.
Въпреки задължението си породено от
решението на съда, подсъдимият В. не плащал дължимата издръжка на детето си,
чрез неговата майка А.М. за времето от месец януари 2017г. до месец юли 2019г.
включително.
Общият размер на дължимата от
подсъдимият В. издръжка за 31 месечни вноски е в размер на 4 650 лева.
Така установената фактическа обстановка не се оспорва
от подсъдимия. Същият дава обяснения, от които се установява, че по време на
гражданският им брак със свидетелката А.М. се родила дъщеря им С., на
31.03.2015г. Бракът ми бил прекратен с влязло в сила решение на 18.01.2017г.
Със същото решение подсъдимият е осъден да заплаща издръжка на детето си в
размер на 150 лева месечно. Първо била 80 лева, но след това станала в размер
на 150лв. през периода месец януари 2017г. до месец юли 2019г. включително не е
платил нито една издържка. В този период
поддържал контакт със св. А.М., виждал е детето. Нямал възможност да заплаща издръжка. В Белгия имал жена и други две деца, близнаци
на 4 години, родени през 2015г. от 6-7 години живеел в Белгия. Работел 10-11
месеца в Белгия, зависело от работата. Живеел в общо домакинство с майката на близнаците.
От съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установява факта, че
подсъдимия Р.В. не е изпълнил
задължението си към своето дете, като не е е изплащал дължимата издръжка за
периода месеци януари 2017г. до месец
юли 2019г. включително. Безспорно, че в
инкриминираният период грижи за детето е
полагала и го е издържала свидетелката М., негова майка.
При така установеното от фактическа
страна от правна страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия В. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, като в гр. Габрово, в периода месец януари 2017г. до месец юли
2019г. включително, след като е осъден с Решение № 361 от 10.11.2016г.,
допълнено с Решение № 5040 от 13.12.2016г. по гр.д. № 1017/2016г. на РС
Габрово, влязло в законна сила на 18.01.2017г. да издържа свой низходящ -
дъщеря си С. Р.В., родена на ***г., като й заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 150 лева, чрез нейната майка и законен представител А.А.М. ***, съзнателно
не изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – 31
месечни вноски, общо в размер на 4 650
лева.
Налице е влязло в сила съдебно
решение, с което подсъдимият е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв.
месечно за детето си. Престъплението е осъществено чрез бездействие, като се
изразява в съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две
или повече месечни вноски. Поради това,
че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат
да се издържат от личните си имущества, тя е изискуема през течение на целия
месец, за който се отнася. Законът защитава семейството, семейните отношения,
издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните
предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от
родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на
свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси
при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението
под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до
промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за
реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са
без значение - трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на
издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо
съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и
финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права;
предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и други. Ето защо
доводът, че нямал финансова възможност, въпреки
признанието на подсъдимия, че е работел в този период, не може да се
противопостави на отговорността на родителя да издържа своите деца, каквато отговорност тежи върху всеки родител,
независимо от социалния и трудовия му статус.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване. Причините, които изтъква за неплащането на издръжка
по никакъв начин него освобождават от задължението му да дава издръжка на
детето си, тъй като не са настъпили законовите основания за прекратяване на
издръжката.
При обсъждане вида и размера на
наказанието, съдът обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,
мотивите и подбудите за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието и дееца, както и всички други обстоятелства имащи значение за
определяне на наказанието и наложи наказание
ПРОБАЦИЯ, като определи ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО
НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от ЕДНА ГОДИНА с периодичност на изпълнение – ДВА пъти
седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ
С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете обстоятелството, че полага грижи и за други две деца на възрастта на
дъщеря му С..
Отегчаващи вината обстоятелства -
няма.
Обществената опасност на деянието е
завишена, тъй като вследствие на своето бездействие подсъдимият оставя без
средства детето си, на което дължи издръжка и които средства са необходими за
неговото съществуване.
За деянието извършено от подсъдимия е предвидено
наказание лишаване от свобода или пробация.
След извършеният анализ на обстоятелствата имащи
значение за определяне на наказанието, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието е достатъчно налагането на наказание пробация, като вида на
пробационните мерки са ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ, за срок ориентиран към минимално предвидения, а именно – ЕДНА ГОДИНА,
за всяка една от мерките.
За постигане целите на наказанието е
достатъчно определяне периодичността за
изпълнение на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес да
е два пъти седмично.
С наложените
пробационни мерки ще бъде упражнен контрол върху подсъдимия, като ще бъде
постигнато целеното превъзпитателно въздействие спрямо него, с реалното
ограничаване на неговите права на свободно придвижване и да определя сам режима
си на живот, като това ограничаване на правата му се явява последица от
извършеното от него престъпление.
Съдът счита, че така определеното наказание по вид и
размер съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и че така наложеното наказание е справедливо и с него ще бъдат постигнати
целите на личната и генерална превенция.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: