№ 287
гр. гр. Добрич, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500587 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от Н.
С. Н. с ЕГН ********** от гр.Д. в качеството му на длъжник срещу
постановления на ЧСИ Н. Ж. с район на действие ДОС за разноските и за
налагане на обезпечителни мерки-запор върху банкови сметки на длъжника
Н. в „Банка ДСК“,възбрана върху недвижим имот и запор на
МПС,обективирани в покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх.
№1694/07.07.2022 г.,връчена на длъжника по изп.д.№20228110400073 по
описа на посочения ЧСИ.Изложено е в жалбата,че ЧСИ неправилно бил
определил размера на дължимите от длъжника разноски и такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ.Не било ясно въз основа на какви доказателства бил определен
размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя,като се твърди липса на доказателства за платено
възнаграждение.Не било ясно защо са начислени възнаграждение за
неназначено вещо лице и възнаграждение за неназначен пазач при
неизвършен опис на възбранения недвижим имот.Конкретно се настоява за
намаляване като прекомерно на определеното адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв,платено от взискателя,до минимума по чл.10 ал.1 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004 г.,а именно до размер от 200 лв-хонорар за образуване
1
на изпълнителното дело.Налице било незаконосъобразно принудително
изпълнение поради налагане от ЧСИ едновременно на множество
обезпечителни мерки за общо задължение от 1 880,40 лв.
Писмени възражения срещу жалбата не са депозирани от взискателя В. С.
Г. от гр.Добрич.
Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен
съд установи следното:
Жалбата е частично допустима и частично недопустима.Същата е
допустима в частта срещу постановлението за разноски,обективирано в
цитираната ПДИ,вкл. в частта срещу определеното адвокатско
възнаграждение в полза на взискателя въз основа на довода за липса на
доказателства такова възнаграждение да е било реално изплатено на
упълномощения от взискателя адвокат.В тази част същата изхожда от активно
легитимирано лице-длъжник по изпълнението и е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител от категорията по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК,подлежащ на
атакуване от длъжника по реда на обжалването.По смисъла на т.2 от
Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по тълк.д.№3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител,в който се
определя размерът на задължението на длъжника относно
разноските,независимо в каква форма е обективиран,като това е допустимо да
е сторено и в поканата за доброволно изпълнение до длъжника,както е в
настоящата хипотеза.ПДИ е връчена на длъжника на 11.07.2022 г.Жалбата
срещу разноските по изпълнението е подадена на 21.07.2022 г.,т.е. в рамките
на двуседмичния преклузивен срок по чл.436 ал.1 от ГПК,изтекъл за
длъжника на 25.07.2022 г.Предвид горното жалбата в частта срещу
разноските,вкл. срещу определеното адвокатско възнаграждение при довод за
липса на доказателства такова да е изплатено от взискателя,е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В останалата й част същата е недопустима и следва да се остави без
разглеждане.Жалбата в частта,в която е основана на довод за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,платено от взискателя,е
недопустима.Възражение на длъжника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,изплатено от взискателя на упълномощения от него
адвокат,не може да бъде разгледано директно и за първи път от съда,ако с
2
такова възражение преди подаване на жалбата от длъжника не е бил сезиран
съдебният изпълнител и последният не се е произнесъл по него с изричен
акт.На обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК от длъжника подлежи
изричното постановление на съдебния изпълнител,с което възражението за
прекомерност е отхвърлено.Именно това постановление може да бъде годен
предмет на съдебен контрол /решение №1523/05.08.2015 г. по в.гр.д.
№2090/2015 г. на ОС-Варна;определение №213/31.03.2011 г. по в.ч.гр.д.
№150/2011 г. на АС-Варна;определение №375/06.11.2015 г. по в.ч.гр.д.
№305/2015 г. на АС-Бургас и др./.
Не подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК
актовете на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителни мерки в
изпълнителния процес.Те не са включени в кръга от действия,лимитивно
изброени в разпоредбите на чл.435 ал.2 от ГПК,които могат да се атакуват от
длъжника по реда на обжалването.При наведения от жалбоподателя Н. довод
за незаконосъобразност на действията по обезпечаване на изпълнението
поради допусната от съдебния изпълнител свръхобезпеченост /налагане на
множество мерки при общо задължение в размер на 1 880,40 лв/ за длъжника
съществува възможността или да наведе възражение по чл.442а ал.2 от ГПК
пред съдебния изпълнител за несъразмерност на обезпеченията,като поиска
ЧСИ да вдигне обезпечителни мерки,или при неудовлетворяване на искането
му да се защити срещу незаконосъобразното налагане на обезпечения
несъразмерни с размера на задължението чрез предявяване на иск срещу ЧСИ
на основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от
свръхобезпечаването /в тази насока чл.441 ал.2 от ГПК във връзка с чл.441
ал.1 от ГПК/.Разпоредбите на чл.435 ал.2 т.1-7 от ГПК не предвиждат защита
на длъжника срещу свръхобезпеченост по реда на обжалването.
Следователно в частта,в която жалбата на Н. С.Н. е насочена срещу
постановлението на ЧСИ за налагане на обезпечителни мерки,обективирано в
ПДИ,и в частта,в която е насочена срещу определеното от ЧСИ дължимо в
полза на взискателя платено от него адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв при доводи за прекомерност на същото,жалбата като недопустима
следва да бъде оставена без разглеждане,респ. производството по същата в
посочените части подлежи на прекратяване.
В останалата й част срещу постановлението за разноските,вкл. срещу
3
определеното адвокатско възнаграждение при довод за липса на
доказателства такова да е изплатено от взискателя,жалбата е
допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Изп.д.№20228110400073 по описа на ЧСИ Н. Ж. е образувано по повод
изпълнителен лист,издаден въз основа на влязло в сила определение
№260325/07.10.2020 г. по гр.д.№2208/2019 г. на Добричкия районен
съд,съгласно който длъжникът Н. С. Н. е осъден да заплати на Д.Н.Л.
разноски по делото в размер на 1 000 лв адвокатско възнаграждение.С
договор за цесия от 16.05.2022 г. горното вземане е прехвърлено от кредитора
Д.Н.Л. на В. С. Г.,който се легитимира като взискател в производството като
частен правоприемник на кредитора по изпълнителния лист на основание
чл.429 ал.1 от ГПК.
С поканата за доброволно изпълнение изх.№1694/07.07.2022 г. ЧСИ
уведомява длъжника Н.,че освен сумата по изпълнителния лист в размер на
1 000 лв дължи 107 лв допълнителни разноски и 215 лв разноски по
изп.дело,както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 158,40 лв,а
също и сума от 400 лв,за която е пояснено в скоби като реквизит на
утвърдената бланка за ПДИ,че касае ДТ,адвокатско
възнаграждение,възнаграждение за вещо лице,за пазач и пр.
В мотивите към жалбата ЧСИ сочи,че сумата от 400 лв представлява
изплатено от взискателя в полза на упълномощения му адвокат
възнаграждение.По изпълнителното дело е представено годно доказателство
за горното плащане-така договор за правна помощ от 16.05.2022 г.,съгласно
който между взискателя Г. и адв.Д.К. от ВТАК е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв,което е изплатено в брой при подписване
на договора.По смисъла на т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС горното вписване в договора за извършено в брой плащане е
достатъчно и придава на договора в тази част характер на разписка за
извършеното плащане.Налице са следователно доказателства за плащането на
400 лв адвокатско възнаграждение от взискателя,поради което в тази част
актът на ЧСИ е законосъобразен и не подлежи на отмяна,респ. жалбата в тази
част следва да бъде отхвърлена.Както вече бе посочено,съдът не следва да
разглежда в настоящото производство възражението на длъжника за
прекомерност на горното възнаграждение.Същото би било допустимо и
4
подлежащо на обсъждане от съда,ако се атакува изричен акт на ЧСИ по повод
такова възражение,отправено пред него,за оставяне на същото без
уважение.Предвид изложеното сумата от 400 лв,за която е доказано да е
платена от взискателя,е дължима от жалбоподателя-длъжник,тъй като
съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника.Безспорно длъжникът дължи на взискателя разноските за
един упълномощен адвокат.
В останалата част срещу разноските,посочени в ПДИ в размер на 107 лв и
215 лв /общо 322 лв/,както и относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
158,40 лв с ДДС,жалбата е също неоснователна и следва да се
отхвърли.Действително в ПДИ не е конкретизирано какви суми като такси и
разноски по кой текст от ТТРЗЧСИ са начислени /с изключение на таксата по
т.26 от Тарифата/.Поради липса на яснота както за длъжника-
жалбоподател,така и за съда,ДОС с разпореждане №437/15.09.2022 г. указа на
ЧСИ да представи детайлна справка какви по вид и размер разноски и за
извършването на кои конкретни действия са начислени в тежест на длъжника
Н. в рамките на посочените в ПДИ 107 лв допълнителни разноски и 215 лв
разноски по изп.дело;на каква база /размер на сума/ е начислена таксата по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 158,40 лв с вкл.ДДС.В отговор съдебният
изпълнител е представил извлечение от програмен продукт „JES“,в който
липсва подробна разбивка на дължимите към датата на изготвяне на ПДИ
/07.07.2022 г./ такси и разноски.Най-общо е посочен размер на такси и
разноски без детайлизация по кое конкретно действие какви такси/разноски
на какво основание са начислени,респ. включеният ДДС върху кои
такси/разноски е начислен.Какви конкретни по размер и вид такси и разноски
са включени в сумите от 107 лв и 215 лв в ПДИ не става ясно и от другата
представена в ръкописен вид справка,в която липсва детайлизация за какво по
вид и време на извършване действие са начислени.При това положение съдът
следва да изчисли дължимите от длъжника към 07.07.2022 г. такси и разноски
на база приложените по изпълнителното дело книжа.Следва да се посочи,че
невнесените от взискателя авансови такси се събират от длъжника според
разпоредбата на чл.79 ал.2 от ГПК.Така безспорно се дължат разноски под
формата на такса за образуване на изпълнителното дело в размер на 20 лв /т.1
от ТТРЗЧСИ/.Извършени са от ЧСИ седем справки в Търговския регистър
/листи 8-16 от изп.д./-7х5 лв=35 лв такса /т.3 от Тарифата/.Изискани са
5
справки от ТД на НАП Варна /листи 17 и 19 от изп.д./-2х5 лв=10 лв такса /т.3
от Тарифата/,като се дължи и такса в размер на 10 лв за изпращане на
писмата с обща пратка по пощата /т.4 от Тарифата/.За изискана справка от ОД
на МВР-Варна,сектор „Пътна полиция“ /лист 20 от изп.д./ се дължи 5 лв
такса /т.3 от Тарифата/,10 лв такса за пощенската пратка /т.4 от Тарифата/ и
още 5 лв такса,платена от ЧСИ по сметка на ОД на МВР за изготвяне на
справката /лист 24 от изп.д./.Дължими са още разноски в размер на 5 лв
такса/т.3 от Тарифата/ за изискана справка от БНБ /лист 22 от изп.д./+ 2,50 лв
такса,платена от ЧСИ за изготвяне на справката;5 лв такса за справка в НБД
„Население“-лист 26 от изп.д. /т.3 от Тарифата/;5 лв такса за справка в АВп-
лист 31 от изп.д. /т.3 от Тарифата/;10 лв такса,платена от ЧСИ по сметка на
ОД на МВР-Варна за изготвяне на справка /лист 55 от изп.д./;15 лв такса за
вписване на възбрана на лист 25 от изп.д. /т.10 от Тарифата/;15 лв такса за
налагане на запор върху банкови сметки-лист 56 от изп.д. /т.9 от
Тарифата/+10 лв такса за изпращане на съобщението по пощата /т.4 от
Тарифата/;15 лв такса за налагане на запор върху МПС-лист 58 от изп.д./т.9
от Тарифата/+10 лв такса за пощенската пратка /т.4 от Тарифата/; 5 лв такса
за издаване на удостоверение по чл.456 от ГПК-лист 60 от изп.д. /т.6 от
Тарифата/;50 лв такса за присъединяване на взискател-лист 61 от изп.д./т.11
от Тарифата/;20 лв такса за изготвяне на покана за доброволно изпълнение
/т.5 от Тарифата/ и 10 лв такса за изпращането й по пощата /т.4 от
Тарифата/.Общо дължимите от длъжника такси и разноски за извършени до
07.07.2022 г. действия са в размер на 272,50 лв,респ. 327 лв с вкл.ДДС.В
този смисъл посоченият в ПДИ размер от общо 322 лв с ДДС /107 лв+215 лв/
е съответен /дори по-малък/ на дължимото от длъжника.
Таксата по т.26 от Тарифата в размер на 158,40 лв с ДДС е изчислена
правилно върху сума от 1 400 лв,включваща размера на дълга по
изпълнителния лист от 1 000 лв и 400 лв разноски за адвокатско
възнаграждение.Правилно са изключени от базата за изчисляване на таксата
всички останали разноски в размер на 322 лв.С т.4 от „Забележки“ към т.26 от
Тарифата от размера на паричното вземане,въз основа на което се определя
таксата по т.26,се изключват изрично авансовите такси-по смисъла на т.29 от
Тарифата това са обикновени такси по т.1-19 от Тарифата,пропорционални
такси по т.20-25,27 от Тарифата,допълнителни такси по т.28 от Тарифата и
допълнителни разноски по т.31 от Тарифата.При база от 1 400 лв таксата по
6
т.26 б.“в“ от Тарифата се равнява на 158,40 лв с ДДС /132 лв+26,40 лв ДДС/.
Искането на жалбоподателя Н. за присъждане на разноски,сторени в
настоящото производство,не може да бъде удовлетворено.Същият няма право
на разноски с оглед изхода от спора-частично отхвърляне на жалбата му и
частично прекратяване на производството по същата.Право на разноски при
този резултат има взискателят по изпълнението,но същият не е претендирал
такива.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от Н. С. Н. с ЕГН ********** от гр.Д. в
качеството му на длъжник,в частта й срещу постановление за разноските на
ЧСИ Н. Ж. с район на действие Добрички окръжен съд,обективирано в покана
за доброволно изпълнение изх.№1694/07.07.2022 г. по изп.д.
№20228110400073 по описа на горния ЧСИ,с което е постановено,че
длъжникът Н. С. Н. дължи към датата на изготвяне на поканата сумите 107 лв
допълнителни разноски,215 лв разноски по изп.дело,адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на
158,40 лв с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,подадена от Н. С. Н. с ЕГН
********** от гр.Д. в качеството му на длъжник,в частта й,основана на
доводи за прекомерност на дължимото от длъжника адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв,визирано в постановление за разноските
на ЧСИ Н. Ж. с район на действие Добрички окръжен съд,обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх.№1694/07.07.2022 г. по изп.д.
№20228110400073 по описа на горния ЧСИ,както и в частта,в която е
насочена срещу обективираното в горната покана за доброволно изпълнение
постановление на ЧСИ за налагане на обезпечителни мерки с доводи за
свръхобезпеченост,
и
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№587/2022 г. на Добричкия
окръжен съд по жалбата в посочените й части.
В частта с характер на прекратително определение настоящото решение
7
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна,а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8