Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на седми юни две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 973 по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.186,
ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Две следи“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“Приморски“№91,
вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от управителя Ж.Р.Г., подадена чрез адв.Т.,
съдебен адрес-***, против
заповед №91-ФК/19.04.21г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна,
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- сладкарница ******, находящ се в
гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№154 и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Твърди и че с оглед разпоредбата на чл.187
ал.4 ЗДДС, издаването на ПАМ е недопустимо без нарушителят да има качеството на
административнонаказано лице, т.е. преди издаване на НП, което представлява
съществено процесуално нарушение и лишава жалбоподателя от възможността да се
възползва от привилегията по чл.187 ал.4 ЗДДС. Твърди, че срокът на наложената
ПАМ е несъразмерен с установеното нарушение, като не е взето предвид, че
търговецът е отчел извършената продажба, поради което за фиска не са настъпили
вредни последици. Принудителната административна мярка е с превантивна цел,
което в случая не е налице, тъй като към момента на прилагането й
административното нарушение е било преустановено. Счита, че размерът на неотчетеният
приход и последващото издаване на касов бон мотивират извода, че оспорената
мярка е наложена в несъответствие с целите, регламентирани в чл.22 ЗАНН и с
принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Твърди, че в случая заповедта съдържа
бланкетни мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка, не
съдържа конкретни съображения относно конкретния търговец и конкретното
нарушение, не е взето предвид, че продажбата е на незначителна стойност, констатираното
нарушение е първо такова, като става дума за малък търговски обект, дружеството
не е извършвало друго нарушение, дневният му оборот е около 21.49лв., поради
което е и необоснован определения срок от 14 дни. Твърди, че в тежест на
органите, прилагащи мярката, е да докажат непосредствена и висока степен на
опасност на деянието, което в случая не е сторено, а затварянето на обекта за
14 дни ще засегне интересите на търговеца, т.е. нарушава се принципа на
съразмерност по чл.6 АПК. Моли да бъде отменена обжалваната заповед и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна – началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ф., в писмена молба
поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед №91-ФК/19.04.21г. на началника на
отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- сладкарница ******, находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№154 и забрана на достъпа до него за срок от 14
дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0432190/17.04.21г. се установява, че на 17.04.21г. при
извършена проверка в сладкарница ******, находяща се в
гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№154 е извършена контролна покупка на един паста и
соленки на обща стойност от 3лв., заплатени в брой от проверяващата Д.
с две
монети от по 1лв. и 2 от по 0.50лв., като плащането е прието от Ж.
Г. -продавач, като не е издаден фискален касов бон
от въведеното в експлоатация ФУ в обекта, нито бележка от кочан. Констатирано е,
че разчетената касова наличност от ФУ е 0лв., фактическа наличност-131.54лв.,
сума на паричните средства в началото на работния ден- 0лв., въвеждане на пари
в касата- 0лв., извеждане на пари от касата- 0лв., разлика-131.54 лв. Към
протокола е приложен и изведения при проверката отчет от ФУ, видно от който не
е регистрирана продажбата, извършена при проверката, а и извършени продажби.
Приложен е и опис на паричните средства, в който Г. е дала обяснения, че относно
разликата между разчетената и фактическа касова наличност от 131.54 лв. няма
обяснения, парите са от предния ден. От АУАН № F
609946/22.04.2021г.
се установява, че е съставен на търговеца за това, че не е регистрирало и отчело
извършената на 17.04.2021г. продажба от търговския обект чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство, с което е нарушил разпоредбите на чл.25 ал.1 т.1 вр. чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.06г. на Министъра на финансите вр. чл.118 ал.1 ЗДДС.
От заповед № 91-ФК/19.04.21г.
се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ
на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на
нарушение, което изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС и на основание
чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – сладкарница ****** и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Относно размера на
срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че
определеният от законодателя размер на срока за запечатване на търговския обект
указва значимостта на охраняваното обществено отношение, като в конкретния
случай са взети предвид неспазването на реда на издаване на касова бележка,
неиздаването на фискален касов бон за извършената покупка на стойност 3лв.,
разнообразието от артикули, които се продават в обекта и за да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати изврършването на нови
нарушения. Органът, издал оспорения акт е посочил и че следва да се отчете фактът,
че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти, като издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ,
наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се
изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва
организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена мярката съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби водещо до
неправилно определяне на дължимите данъци. При определяне на срока е съобразен
и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно заповед №ЗЦУ-1148/25.08.20г.
От представения с
жалбата дневен финансов отчет се установява, че след проверката дружеството е
отразило 130.55лв.- сл.въведени, 130.55 лв.- сл. изведени, общо налични –
6.40лв.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че с АУАН № F
609946/22.04.21г.
е установено, че е извършено от жалбоподателя нарушение на чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно не е издаден фискален касов бон от наличното
в обекта фискално устройство за извършена от него продажба, за което в чл.185,
ал.1 ЗДДС е предвидено налагане на наказание-глоба или имуществена санкция.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118. В конкретния случай дружеството не е изпълнило задължението
за издаване на касова бележка - чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС.
Безспорно
неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба
- фискален бон е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл.186 от ЗДДС. В тежест на административнонаказващият
орган е да установи всички фактически основания за необходимостта от налагане
на ПАМ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл.186, ал.1, б „а” ЗДДС има превантивно действие, а именно
да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност следва да е мотивиран и
обоснован, за да се направи извод, че нарушителят може да извърши друго
административно нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана
заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
За да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от
него да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. При установено
по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез
издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца принудителна административна мярка. Неиздаването на
надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е предпоставка
за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
В случая при извършена продажба и плащане в брой не е издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо ФУ в обекта. Касов бон за сума от 3 лв.
не е представен по делото.
Съдът намира, че в обжалваната заповед липсват конкретни мотиви относно
срока на запечатване на търговския обект. Заповедта съдържа пасаж „Мотиви
относно продължителността на срока“, но съдържанието му не се отнася нито за
конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение.
Посочените в акта фактически и правни основания относно срока на запечатването
са общи и бланкетни, като не са анализирани нито конкретната дейност на
търговеца, нито взаимоотношенията му с фиска, обекта, в който осъществява
дейността- местоположение, стоки, вид, оборот, наличието на други нарушения по
наредбата, тежестта на нарушението, последиците от него, други обстоятелства от
значение за определяне на срок около средния размер, предвиден от законодателя.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект”, съставлява нарушение на
изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи
дали актът е в съответствие с целта на закона - чл.146, т.5 от АПК. С
обжалваната заповед административният орган е определил срок на запечатването на
обекта и забрана на достъпа за 14 дни. Разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1 ЗДДС
установява срок до един месец за налагане на тази
мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок
от 14 дни, като мотиви относно продължителността на мярката не може да се
извлече и от останалите документи на административната преписка.
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност
при определяне на срока на ПАМ, но следва да обоснове законосъобразното
упражняване на тази самостоятелност, като изложи съответни на установеното
нарушение и конкретния нарушител мотиви. Законодателят е определил срок на
мярката до един месец и административният орган следва да обоснове упражняването
на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона и като не е
направил това съдът не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое
правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията,
посочени в чл.146 АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Това нарушение е
особено съществено и е основание заповедта да бъде отменена като
незаконосъобразна.
При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на
жалбоподателят следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лева, от които 50лв. за
държавна такса и 350лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №91-ФК/19.04.21г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна,
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която „Две следи“ООД е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- сладкарница ******, находящ се в
гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“№154 и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП да заплати на „Две следи“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“Приморски“№91, вх.А, ет.5, ап.15, представлявано от
управителя Ж.Р.Г. сумата
в размер на 400лв., представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: