Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №7137 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищците Г. Ж. А. и Е.В.А. срещу решение от 17.01.2017 г. по гр.д. №8339/2013 г.
на Софийския районен съд, 47 състав, с което са отхвърлени предявените от
ищците срещу Б.М.С. и И. С. М. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване
владението върху 22,38 кв.м. от собствения на ищците имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 32216.2291.88 и с правно основание чл.109 ЗС за
осъждане на ответника да премахне част от телената ограда, както и част от
масивна плътна ограда, които са разположени в собствения им имот, както и
предявения от ищците срещу Б.М.С. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неоснователно ползване на процесните 22,38 кв.м. в размер на
1000,00 лв. за периода 30.10.2008 г. - 26.02.2013 г., като ищците са осъдени да
заплатят на ответниците разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС
е неправилно и незаконосъобразно. Поддържат, че неправилно СРС не е кредитирал
изцяло заключението на СТЕ в частта, в която е прието, че процесните огради са
изградени в имота на ищците, както и че не е налице несъответствие между
границите на имотите по регулационния и кадастралния планове. Предвид
изложеното, жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да уважи предявените искове. Претендират разноски.
Въззиваемите
Б.М.С. и И. С. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по
жалбата, в о.с.з. - оспорват същата. Не претендират разноски.
Във
въззивното производство с определение от 26.06.2019 г. на ищците на основание
чл.253, чл.129 ал.4 вр. ал.2 вр. чл.127 ал.1 ГПК са дадени указания за
отстраняване нередовностите на исковата молба в частта, в която е предявен иск
с правно основание чл.108 ЗС, които нередовности са отстранени от ищците с
молби от 29.07.2019 г. и 11.09.2019 г., като с определение, постановено в
о.с.з., проведено на 13.12.2019 г., въззивният съд е допуснал направеното
уточнение на исковата молба.
Във
въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК са допуснати и приети
заключенията на СТЕ от 05.04.2019 г. и 09.07.2020 г.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат,
но по следните съображения:
Видно от
представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №47, т.ХІХ, н.д.
№3484/02.08.1966 г., С.Д.М.и Б. Б.М.са дарили на И. С. Д. и В.Б.Б. собственото
си дворно място, образуващо парцел ІІІ-382 в кв.22 по плана на с. Иваняне –
София, с площ от 585 кв.м., без да даряват находящите се в него сгради, при
съседи: улица, Р.А.С.и Г.П.М..
Видно от
представения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот №141т. ХХІV, н.д.
№4065/20.08.1986 г., В.Б.С. е дарила на сина си Б.М.С. собствената си 1/2 ид.ч.
от следния недвижим имот, а именно: Дворно място без намиращите се в него
постройки, находящо се в землището на с. Иваняне – гр. Банкя, съставляващо
парцел ХVІІ-98 в кв.19а по регулационния план на с. Иваняне - гр. Банкя, цялото
с площ от 585 кв.м., при съседи: улица, Г.П.М., Й.А.С., Р.А.С.и В..М.А..
Видно от
представения по делото нот. акт за замяна не недвижими имоти №189, т.ХХVІІІ,
н.д. №602/24.04.1992 г., С.Г.П.е прехвърлил на ищците следния свой собствен
недвижим имот: Дворно място с площ от 1010 кв.м. по скица, а по нот. актове –
986 кв.м., съставляващо парцел ХVІІІ-88 в кв.19а по плана на с. Иваняне – гр.
София, при съседи: улица и парцели №№ХVІІ-98, VІІ-90, VІ-87 и ХІХ-86, заедно с
построената в имота едноетажна жилищна сграда.
Представени
са още скици, разрешение за строеж на ограда №11/28.03.2007 г., обяснителна
записка и разписен лист от 14.04.2007 г.
От
приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява, че
между УПИ ХVІІІ-88 /собственост на ищците/ и УПИ ХVІІ-89 /собственост на ответниците/
в кв.19а по плана на с. Иваняне са изпълнени две огради – телена ограда с
железобетонни колове и масивна плътна ограда, като регулационната линия между
двата имота върви по имотната граница, а изпълнената масивна плътна ограда е
разположена по действащата регулационна линия между двата имота, която макар и
да върви върху линията на регулацията навлиза в УПИ ХVІІ-88, а изпълнената
телена ограда с железобетонни колове спрямо действащата регулационна линия се
намира изцяло в УПИ ХVІІІ-88 и върви по имотната граница между двата имота.
Изпълнената плътна ограда навлиза в УПИ ХVІІІ-88, като в различните точки
навлизането е между 11 см. и 36 см., а телената ограда се намира изцяло в УПИ
ХVІІІ-88. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която са отразени
спрямо регулационната линия съществуващите между двата имота две огради –
телена ограда с железобетонни колове и масивна плътна ограда. От заключението
се установява още, че ПИ с идентификатор 32216.2291.88 по КККР представлява
дворно място, съставляващо парцел ХVІІІ-88 в кв.19а по плана на с. Иваняне, а
ПИ с идентификатор 32216.2291.89 по КККР представлява дворно място,
съставляващо парцел ХVІІ-89 в кв.19а по плана на с. Иваняне, като двете огради
се намират на разстояние между 2 см. и 49 см. в различните точки.
От
приетото в първоинстанционното производство допълнително заключение на СТЕ се
установява, че площта, на която телената ограда навлиза в имота на ищците,
съобразно регулационната линия със съседния имот, възлиза на 22,38 кв.м., а
площта, на която масивната ограда навлиза в имота на ищците, съобразно
регулационната линия със съседния имот, възлиза на 12,46 кв.м. От заключението
се установява още, че средната пазарна наемна цена на площта, на която телената
ограда навлиза в имота на ищците, за периода 30.10.2008 г. - 26.02.2013 г.
възлиза на 1005,00 лв., а средната пазарна наемна цена на площта, на която
масивната ограда навлиза в имота на ищците, за периода 30.10.2008 г. -
26.02.2013 г. - на 560,00 лв.
От
показанията на свид. Т.М.се установява, че между имотите на ищците и
ответниците са изградени две огради – от мрежа, опъната на бетонни колчета, и
циментова ограда, която е от страната на ответниците.
От
показанията на свид. С.Д.се установява, че между имотите на ищците и ответниците
през периода 1965 г. - 1966 г. е изградена ограда от циментов бордюр и желязна
мрежа, която съществува и към настоящия момент, а по-късно ответниците са
поставили до металната мрежа и друга платна ограда.
От
приетото във въззивното производство заключение на СТЕ от 05.04.2019 г. се
установява, че регулационната граница между УПИ ХVІІ-89 и ХVІІІ-88 в кв.19а по
действащия регулационен план, одобрен със заповед №РД-50-09-381/19.11.1985 г.
съвпада с кадастралната граница между имот с идентификатор 32216.2291.89 и имот
със стар идентификатор 32216.2291.88 по
одобрената КККР, одобрени със заповед №РД18-12/17.01.2012 г., както съвпада и с
кадастралната граница между имот с идентификатор 32216.2291.89 и имот с
идентификатор 32216.2291.2831, одобрена със заповед №КД-14-22-1499/01.10.2013
г. От заключението се установява още, че вътрешните имотни граници по
кадастралната карта и регулационния план съвпадат в границите на допустимата
точност, дефинирана в чл.18 Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
като единствено границите на север с ул. „Какач“ се разминават по-осезаемо
между 0,3 м. и 1,00 м. Вещото лице е изготвило комбинирани скици по
регулационните и кадастрални планове от 1963 г., 1985 г., 2012 г. и 2013 г.,
както и геодезическо заснемане от 02.04.2019 г.
От
приетото във въззивното производство заключение на СТЕ от 09.07.2020 г. се
установява, че действащият регулационен план за имотите /УПИ ХVІІ-89, основа на
ПИ с идентификатор 32216.2291.89 и УПИ ХVІІІ-88, основа на ПИ с идентификатор
32216.2291.89/ е одобрен със заповед №РД-50-09-381/19.11.1985 г., а през 2012
г. е одобрена кадастралната карта със заповед №РД18-12/17.01.2012 г., а със
заповед №КД-14-22-1499/01.10.2013 г. е изменена границата на ПИ с идентификатор
32216.2291.88 към улицата и е образуван нов ПИ с идентификатор 32216.2291.2831,
но действащата КК се припокрива с дворищнорегулационната линия по действащия от
1985 г. план. Вещото лице сочи още, че навлизането на масивната ограда в имота
на ищците е в рамките на графическата точност, която в конкретния случай е 20
см., а навлизанията са между 3 см. и 9 см. Вещото лице е изготвило комбинирани
скици по регулационните планове от 1963 г., 1985 г., КК и местоположението на
двете огради. В о.с.з. вещото лице сочи още, че телената ограда е разположена
изцяло в имота на ищците.
Други
относими доказателства не са ангажирани.
Според
разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на
предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/
ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/ процесният имот да се владее
или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът
да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на
първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за
владение/ – върху ответника.
Искът по
чл.109 ЗС предоставя защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на
собственост, което макар и да не накърнява владението, ограничава, смущава или
пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото
предназначение от неговия собственик. В ТР №4/2015 на ОСГК на ВКС е посочено,
че за уважаване на иска по чл.109 ал.1 ЗС ищецът следва да докаже, че е
собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, а също, че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот, по-големи от обикновените / чл.50 ЗС/. Преценката за това кои
въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими е
конкретна по всяко дело. Разяснено е, че има хипотези, при които от самото
естество на извършеното от ответника нарушение е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Пример за това е случаят, при
който ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа
създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има
облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот.
Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което
задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия
върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко
въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за
собственика да упражнява правото си.
По делото
не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищците
са собственици на процесния имот с идентификатор 32216.2291.2831 по действащата
кадастрална карта, а ответниците - собственици на съседния имот, представляващ
имот с идентификатор 32216.2291.89 по действащата кадастрална карта. Не е
спорно и е установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на две огради между имотите – телена и
масивна. Спорен остава въпросът дали е налице неправомерно действие -
изграждане на част от оградите в имота на ищците, вместо по протежението на
имотната граница.
Съгласно
пар.5 ал.1 ПЗРЗКИР, регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се
отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова
в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни. Ако в производството по иск
за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те
следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от
ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на
ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно
границите на имота /ТР №8/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Предмет на доказване по
делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или
неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР №2/1993 г. на
ОСГК на ВС и ТР №3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до
промяна на границите.
В случая
от приетите във въззивното производство заключения на СТЕ, които настоящият
съдебен състав кредитира напълно, се установява, че регулационната граница
между имотите на ищците и ответниците по действащия регулационен план
съвпада по кадастралната граница между
имотите по одобрената КККР. Когато кадастралната и регулационната граница между
два съседни имота по дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ
отм., съвпадат, както е и в настоящия случай, следва да се приеме, че правото
на собственост се притежава в границите по регулационния план, която граница е
правилно нанесена в действащата кадастрална карта.
От заключенията
на описаните по-горе експертизи се установи при условията на пълно и главно
доказване, че отклонението на процесните огради е в рамките на допустимите
стойности, съгласно чл.18 Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
т.е. в случая има навлизане в имота на ищците, но то следва да се прецени в
контекста на чл.50 ЗС. След като има нормативна уредба, която сочи допустимите
отклонения от техническите изисквания, свързани с нанасянето на границите на
имотите в кадастралната карта и след като в случая нарушаването на техническите
правила и норми при поставянето на оградите е в рамките на допустимото
отклонение, то минималното навлизане в имота на ищците не представлява пречка,
по-голяма от обикновеното по смисъла на чл.50 ЗС. Разпоредбата на чл.18 Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016 г. е приложима и при разглеждане на спорове по чл.108 и
109 ЗС /решение №793/26.10.2009 г. по гр.д. №1627/2008 г. на ВКС, IV ГО, определение №233/12.05.2020 г. на ВКС по
гр.д. №3512/2019 г., I ГО/.
При това положение и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №9180/17.01.2017 г., постановено по гр.д. №8339/2013 г. по описа на СРС, ГО, 47 състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.