Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 12.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
Районен съдия:
Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4773 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по обективно
съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК и чл.6 ЗПФУР за съществуване на вземания по договор за потребителски
кредит, сключен от разстояние.
В исковата молба
ищецът „Бест Файненс” ООД, гр. София твърди, че ответникът В.Ц.А. *** е кандидатствал за получаване на потребителски
кредит, чрез сайта на дружеството на адрес www.bestcredit.bg. като на 09.07.2018г. от IP:
212.39.89.154
е подал заявка и е извършена регистрация с e-mail:
*******@*****.***. Поддържа, че в резултат на получената заявка, след обработване на
данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на 10.07.2018 г. на
ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат
на договора за кредит от разстояние и същият е потвърдил, с избиране на
изпратения му от "Бест Файненс" ООД линк за потвърждение, сключването
на Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски” №
3000358/10.07.2018г. в размер 1000 лв. както и получаването на Общите условия,
неразделна част от сключения договор и Стандартния европейски формуляр /СЕФ/.
Посочва, че съгласно чл. 2 от Договора, кредитополучателят се е задължил да
върне кредита на 19 равни двуседмични вноски, чийто падежни дати са уговорени в
погасителен план, представляващ неразделна част от сключения договор, като
последната падежна дата е 02.04.2019г. Изтъква, че с договора страните са
уговорили договорна (възнаградителна) лихва за срока на договора в размер
116.98 лв. и така кредитополучателят се е задължил да върне общо сумата 1166.98
лв., която е сбор от главницата и лихва за един лихвен период. Твърди също, че
в качеството си на заемодател, е изпълнил основното си задължение към
ответника, в качеството му на заемополучател, като на 10.07.2018г., чрез каса
на лицензирания оператор на парични преводи Easy
Pay, му е предоставил заемната сума от 1000 лв., предмет на процесния договор,
и за ответника е възникнало насрещното задължение да върне тази сума, заедно с
договорна /възнаградителна/ лихва, неустойките, мораторната лихва и сторените
разходи. Поддържа, че за периода на договора ответника не е изпълнил
задължението си по Раздел IV от него да осигури поръчител, отговарящ на
условията на чл. 3, поради което дължи и неустойка в размер 1330 лв. за целия
период на договора от 24.07.2018 г. до 02.04.2019 г. и така общо дължимата сума
по кредита /главница+лихва+неустойка/ е станала 2496.98 лв. Посочва, че от
длъжника са постъпвали плащания за погасяване на задължението, както следва: на
01.08.2018г. /с осем дни просрочие/ - 125 лв., с които са погасени 15 лв.
разходи, 0,13 лв. наказателна лихва; 70 лв. неустойка, 15,94 лв. договорна
лихва и 23,93 лв. от главницата; на 16.10.2018г. - 125 лв., с които са погасени
105 лв. разходи, 0,42 лв. наказателна лихва и 19,58 лв. от главницата. Изтъква,
че с настъпване на падежа на договора - 02.04.2019 г., кредитополучателят не е
погасил изцяло дължимите суми и е изпаднал в забава, като съгласно клаузите на
договора и чл. 10.3 от Общите условия на „Бест Файненс“ ООД, дължи и законната
лихва за всеки ден забава (ОЛП+10%), ведно с всички разноски за извънсъдебното
и/или съдебно събиране на вземането. Твърди също, че поради липсата на плащане,
просроченото задължение е възложено на колектор, чрез сключен между страните
Договор за събиране на просрочени вземания, който е следвало да посредничи и
осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона средства, за да
го стимулира да плаща задължението си. Въпреки многократните позвънявания по
телефона, обаждания до работодателя на длъжника и посоченото лице за контакт,
отново не е последвало изпълнение на задълженията и ответника продължил да
трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение.
Поддържа, че е подал Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което Врачански районен съд е образувал ч.гр.д. № 2994/2019г., по което е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът В.Ц.А. е подал
възражение, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за него
е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу ответника. Моли съда, след като установи изложеното, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника В.Ц.А., че същия му дължи сумите: 957, 26 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на
основание Договор за потребителски кредит „BestCredit
на вноски” №
3000358/10.07.2018г., 151, 05 лв. - договорна
лихва за периода от 24.07.2018 г. до 02.04.2019 г., 1260, 00 лв. - неустойка за неизпълнение на
задължение по Раздел IV от Договора за кредит, 48, 77 лв. - мораторна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 29.05.2019
г., 605, 00 лв. - разходи за
събиране за периода от 14.08.2018 г. до 14.11.2018 г. съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, 825, 00 лв. - разходи за
събиране за периода от 15.11.2018 г. до 14.02.2019 г. съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, 705, 00 лв. разходи за
събиране за периода от 15.02.2019 г. до 18.05.2019 г. съгласно ОУ и Тарифа на
дружеството, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателното изплащане на
задължението. Моли също съда да му присъди разноските, направени в
хода на заповедното производство, както и разноските, направени в хода на
настоящото производство за
държавна такса и адвокатски хонорар в размер 400 лв.
Ответникът В.Ц.А.
***, в писмения отговор на исковата молба и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание
и размер и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни и му присъди направените в производството разноски. Твърди, че не дължи
претендираните суми или поне не в твърдения в исковата молба размер. Посочва,
че клаузите за неустойка и такси разходи в сключения договор за кредит са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и моли
съда да обяви тяхната нищожност. Наред с това поддържа, че претенциите за такса
разходи са неоснователни, тъй като сключеният граждански договор, с който
ищцовото дружество, за да си събере сумите по договора за кредит, е възложило
своите права на трето лице - колектор, не може да породи правни последици
спрямо него. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца и моли същото да бъде намалено, в случай на уважаване на
исковете, макар и частично.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, намери за установено от фактическа страна,
следното:
С Договор
за потребителски кредит "BestCredit на вноски" № 3000358 от 10.07.2018
година, сключен между ищеца „Бест Файненс“ ООД, наричано дружество,
и ответника В.Ц.А., наричан кредитополучател, дружеството се е
задължило да предостави в собственост на кредитополучателя сумата 1000 лв.,
която сума кредитополучателят се е задължил да върне заедно с уговорените между
страните лихви, разноски и други плащания, съгласно условията на договора и
Общите условия за предоставяне на кредит на дружеството (Раздел І от договора).
В Раздел ІІІ. т.1. е уговорено договарянето между страните да се
осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние, като договорът за
кредит се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг
траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за потребителския кредит (ЗПК) и др. Страните
са уговорили срок за предоставяне на кредита в рамките на 24 часа от
одобрението и срок на връщане от кредитополучателя на 19 равни двуседмични
вноски, падежни дати на вноските съгласно приложения към договора погасителен
план, с последна падежна дата 02.04.2019 г. (Раздел ІІ. а.), като сумата по
кредита е следвало да бъде изплатена чрез превод - за теглене на каса в
системата на "Изипей" АД. Съгласно погасителния план общо дължимата
сума по кредита /главница+лихва за един лихвен период/ е 1166. 98 лв., а в
случай, че кредитополучателят не е осигурил поръчител, размерът на общо
дължимата сума по кредита /главница+лихва+неустойка/ е 2496, 98 лв.; срок на
договора 38 седмици; първа падежна дата 24.07.2018 г.; фиксиран ГЛП 41% и ГПР
49, 65%.
По делото
са приложени Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на
"Бест Файненс" ООД и Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит.
Към
исковата молба е приложена и Разписка за извършено плащане
номер 2000000155918087 от дата: 10.07.2018 10:41 ч., от която се
установява, че "Бест Файненс" ООД е извършил паричен превод към
EasyPay по договор № 3000358 от 10.07.2018 г. на сума от 1000, 00 лева в полза
на В.Ц.А..
Посочените
дотук документи не носят подписа на ответника.
Въз основа на подадено на 26.07.2019г.
от "Бест Файненс" ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 2994/2019г. на Врачански районен съд, по
което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 1844 от 29.07.2019г.,
по силата на която ответникът в настоящото производство В.Ц.А. *** е осъден да заплати на заявителя-ищец "Бест
Файненс" ООД, гр. София сумите: 957, 26 лв. - главница по договор за
потребителски кредит № 3000358/10.07.2018г., 151, 05 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2018 г. до 02.04.2019 г., 1260, 00 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV
от Договора за кредит, 48, 77 лв. - мораторна лихва за периода от
24.07.2018 г. до 29.05.2019 г., 605, 00 лв. - разходи за събиране за периода от 14.08.2018 г. до 14.11.2018 г.,
съгласно ОУ и Тарифа на дружеството, 825, 00 лв. - разходи за събиране за периода от 15.11.2018 г. до 14.02.2019 г.
съгласно ОУ и Тарифа на дружеството, 705, 00 лв. разходи за събиране за периода от 15.02.2019 г. до 18.05.2019 г. съгласно
ОУ и Тарифа на дружеството, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 26.07.2019г.,
до
окончателното изплащане на задължението,
както и направените съдебни разноски: 91,04 лв. държавна такса и 389,32 лева адвокатско
възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжника по делото е
подал възражение по чл.414 от ГПК, като в същото е възразил и срещу размера на
присъденото на заявителя адвокатско възнаграждение, като прекомерно, и в
предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е
предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на ищеца претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за кредит суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л.. От заключението
на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема изцяло като
обективно, професионално и пълно, се установи, че ответникът В.Ц.А., чрез каса на EasyPay, е получил сумата 1000, 00
лева, за което е издадена Разписка за извършено плащане
номер 2000000155918087 от дата: 10.07.2018 10:41 ч. Според
заключението кредитополучателят е извършил плащания по процесния договор с два
превода в полза на „Бест Файненс“ ООД в общ размер 250,00 лв., която
сума е отнесена за погасяване на задълженията му, както следва: разходи за събиране
на вземания - 120,00 лв.; наказателна лихва - 0, 55 лв.; неустойка с падеж
24.07.2018г. - 70, 00 лв.; договорна лихва на първа погасителна вноска с падеж
24.07.2018г. - 15,94 лв.; частично главница по първа погасителна вноска с падеж
24.07.2018г. - 43, 51 лв. Вещото лице е установило, че непогасените
задължения на кредитополучателя по договора за потребителски кредит към датата
на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 26.07.2019г., и към датата
на изготвяне на заключението са в общ размер 4 497,74 лв., по
пера както следва: 956,49 лв. - главница за периода от 24.07.2018г. до
02.04.2019г.; 151,04 лв. - договорна лихва за периода от 07.08.2018г. до
02.04.2019г.; 45, 21 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.07.2018г. до
29.05.2019г.; 2085, 00 лв. - разходи за събиране за периода от 14.08.2018г. до
18.05.2019г.; 1260, 00 лв. - неустойка за периода от 07.08.2018г.
до 02.04.2019г. и 45, 21 лв. - обезщетение за забава върху незаплатената
главница за периода от 24.07.2018г. до 29.05.2019г.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с
правно основание:
1/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
и чл.6 ЗПФУР за сумата 957, 26 лв. главница;
2/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
и чл.6 ЗПФУР за сумата 151, 05 лв. договорна лихва за периода от 24.07.2018г.
до 02.04.2019г.;
3/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а,
предл. 1 ЗПК за сумата 2135, 00 лв. разходи за събиране на вземания за периода
от 14.08.2018г. до 18.05.2019г.;
4/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 1260,
00 лв. неустойка за неизпълнение на задължение по раздел ІV от договора за кредит
за периода от 07.08.2018г. до 02.04.2019г.
и
5/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 48, 77 лв. обезщетение за забава за
периода от 24.07.2018г. до 29.05.2019г.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителен иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане
срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявените искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.6 ЗПФУР и чл.9 ЗПК
ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между него,
в качеството му на кредитор, и ответника, като кредитополучател, възникнало въз
основа на валидно сключен договор за потребителски кредит, съдържащ валидни
уговорки за заплащане на главница и договорна лихва, по който
кредиторът-доставчик е поел задължението да предостави на ответника-потребител
заемната сума, а последния е поел задължението да издължава главницата и
лихвите по кредита, съгласно договора и погасителния план. С оглед твърденията
на ищеца, че договора за кредит е сключен във
формата на електронен документ, в тежест на същия е да докаже съставянето на такъв документ при спазване на изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Ищецът следва да
установи също, че е изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок,
основното от които е реално предаване на заетата сума на кредитополучателя,
както и че е настъпила изискуемостта на вземанията. Ищецът следва да докаже и
размера на претендираните вземания по отделни пера към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
С оглед оспорването от ответника
на предявените искове в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
Съгласно
разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече. Съгласно дадената дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко
средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние,
без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет,
провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл
представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от
ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението
между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на преддоговорна информацията на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като
за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от
Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги.
В настоящия
случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са
представени неподписани документи – Договор за потребителски кредит
"BestCredit на вноски" № 3000358 от 10.07.2018 г., Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към същия, за които се твърди, че са
потвърдени от ответника с натискането на бутон на интернет страницата на
дружеството-кредитор. От представения на хартиен носител договор за кредит е
видно, че съдържа посочване на ответника като автор и титуляр по смисъла на чл.
4 ЗЕДЕУУ, както и индивидуализиращите лични данни на същия. Настоящият съдебен
състав намира, че този договор съдържа електронно изявление, записано на
предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. с чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 носител
с възможност да бъде възпроизведено, т. е. попълненият по електронен път
договор за кредит представлява електронен документ.
Приложена
по делото е и Разписка за извършено плащане
номер 2000000155918087 от 10.07.2018г. за извършен паричен превод
от "Бест Файненс" ООД в полза на В.Ц.А. по договор № 3000358 от 10.07.2018 г. на сума от
1000, 00 лева, която не е оспорена от ответника. Последният не оспорва нито сключването на договора за кредит,
нито получаването на заемната сума. Нещо повече, установеният по делото факт,
че ответникът е започнал изпълнение на задълженията си по сключения договор,
като е издължил част от дължимата сума, води до извода, че същият е сключил
договора за кредит и е получил заемната сума.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен помежду им договор
за кредит. С реалното получаване на сумата от кредитополучателя е осъществен
фактическият състав на договора за кредит.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация относно формата и начина на сключване се съдържа в ЗПФУР, а относно
съдържанието на договора - в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.
24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а
според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение от ответника /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената служебна проверка, настоящият състав намира, че договорът за
потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в
цялост и не противоречи на изискванията на посочените разпоредби на ЗПК.
Спазена е писмената форма съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 3,
ал. 2 ЗЕДЕУУ. Договорът е сключен в съответствие с изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 1-12, като е разяснено и наличието на право на отказ от договора. Посочена
е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредита, начинът на усвояване, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи
погасителен план за извършени и предстоящи плащания, както и условията за
прекратяване на договора. Към договора е приложен и погасителен план, съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Тъй като договорът
е сключен при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по
него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК – за посочване последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, е неприложимо. Оплакванията
за нищожност на отделни клаузи не са в състояние да обосноват недействителност
на целия договор по аргумент от чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства е установено сключването на валиден договор за кредит, по силата
на който „Бест Файненс“ ООД, в качеството си на кредитодател, е
предоставил на В.Ц.А., в качеството му на кредитополучател, кредит в размер 1000,
00 лева, а ответникът се е задължил да върне сумата ведно с договорна лихва.
Изясни се,
че съгласно договора за кредит крайният му срок на действие, определен от
падежа на последната погасителна вноска, е 02.04.2019 г. Следователно, цялата
сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Установи се също по делото и не се оспорва от ответната
страна обстоятелството, че не е изпълнила задължението си да върне получената в
заем сума в пълен размер, което налага извода за дължимост на вземането. Така
установеното виновно неизпълнение е ангажирало договорната отговорност на ответника-кредитополучател,
поради което, въз основа на заявление по чл.410 от ГПК срещу същия съдът е
издал в полза на ищцовото дружество заповед за изпълнение на парично задължение
за претендираните със заявлението суми.
По отношение на претендираните
вземания по договора, съдът намира следното:
Относно претенцията за главница от
957, 26 лв.:
Падежът на
последната погасителна вноска по договора е настъпил на 02.04.2019 г., съгласно
Раздел ІІ, т.а.2 от същия, поради което претендираната сума за главница е била
изискуема към датата на подаване на заявлението - 26.07.2019г. От заключението
на назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че към датата на изготвяне на заключението е останала незаплатена главница от 956,49
лв. за периода от 24.07.2018г. до 02.04.2019г., поради което претенцията
за главница е доказана и основателна в този размер, а за разликата до
предявения размер от 957, 26 лв. не е доказана и не е неоснователна.
С оглед правоувеличаващия ефект
на предявяването на иска, основателно се явява искането на ищеца за законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 26.07.2019г.,
съгласно законовата фикция по чл. 422, ал. 1 от ГПК, до окончателното изплащане
на задължението.
Относно претенцията за договорна
лихва в размер 151, 05 лв. за периода от 24.07.2018г. до 02.04.2019г.:
Установи се
по делото, че страните по договора са уговорили годишен лихвен процент от 41, 00%
и годишен процент на разходите от 49, 65%, като размера на възнаградителната
лихва е 166, 98 лв., видно от погасителния план.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да
се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния. В тази връзка, преценката
за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. Така е прието в Решение № 335 от
4.11.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 420/2019 г.
Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл. 19 ЗПК /обн. ДВ, бр. 35 от
Посочената
клауза за договорна лихва не е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити
потребителя и да се избегне неоснователното обогатяване на финансовите
институции. В тази връзка, след като сборът на договорната лихва и другите
разходи не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с
определянето на лихвен процент от 41, 00% кредиторът не е целял да се обогати
неоснователно за сметка на кредитополучателя.
От
заключението на вещото лице се установява, че за периода от 07.08.2018г. до
02.04.2019г. ответникът дължи сумата 151,04 лева
договорна лихва, поради което претенцията му е основателна.
Относно
претенцията за обезщетение за забава от 48, 77 лв. за периода от 24.07.2018г.
до 29.05.2019г.:
По този иск в тежест на
ищеца бе да докаже неизпълнение на парични задължения от страна на ответника,
падежа и размера на задълженията, както и периода на забавата.
В Раздел V, т.1 от договора и в чл. 10. 3 от ОУ е
предвидено при забава на което и да е плащане от страна на кредитополучателя на
вноска по договора или при друго негово неизпълнение на задълженията по
договора, кредитополучателят да дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки ден забава (ОЛП+10%). От датата на
падежа ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от деня на забавата до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Видно от приложеното ч.гр.д. №
2994/2019г. на ВРС заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
в съда на 26.07.2019г., но с оглед на диспозитивното начало обезщетението
следва да се присъди до 29.05.2019г., както е поискал ищеца. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на обезщетението за забава върху
установената главница се равнява на 45, 21 лв., поради което претенцията на
ищеца за обезщетение за забава е основателна в този размер, а за разликата до
предявения размер от 48, 77 лв. не е доказана и е неоснователна.
Относно
претенцията за неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел ІV от договора
за кредит за сумата 1260, 00 лв. за периода от 07.08.2018г. до 02.04.2019г.:
По този иск ищецът следва да докаже предпоставките за възникване на правото му
да начисли неустойка - наличие на клауза за неустойка в договора за потребителски кредит за
ангажиране отговорността на кредитополучателя при неизпълнение от негова страна
на задължението му да осигури поръчител, отговарящ на
конкретно посочени условия; настъпване на предпоставките за
ангажиране отговорността на кредитополучателя и конкретния размер на
неустоечното вземане.
В Раздел ІV
"Обезпечения" от договора страните са договорили, че за обезпечаване
на вземанията си по предоставения потребителски кредит дружеството приема лични
обезпечения, а именно поръчителство, като кредитополучателят се задължава в
срок до 1 /един/ ден от получаване на заемната сума по договора, да осигури
действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно
задължение в полза на "Бест Файненс" ООД за връщане на всички
погасителни вноски, лихви, такси, разходи и неустойки по договора. Предвидено е
поръчителят да отговаря кумулативно на редица изисквания, определени като
минимални, които са подробно изброени в т. 3 от Раздел ІV. Страните са се
съгласили, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя да осигури
поръчител, отговарящ на условията на чл. 3 от Договора, ще причини вреди на
кредитора, за които се дължи неустойка като обезщетение в размер 0, 5% дневно
върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без
обезпечение, за целия срок на договора (Раздел ІV, т.4). В конкретния случай,
поради неизпълнение на горното задължение, съгласно условията на договора, общо
дължима сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурен
поръчител, възлиза на 2496, 98 лв. Начислената неустойка от ищеца е в размер 1260, 00 лв. за периода от
07.08.2018г. до 02.04.2019г.
При
преценка на дължимостта на начислената неустойка съдът, съгласно дадените в ТР
№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС разяснения, следва да извърши преценка за нищожност
на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави. Критериите дали е
налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени
в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о./.
Съобразявайки
последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне в срок от един ден от
получаване на заемната сума по договора на допълнително обезпечение – физическо
лице - поръчител, съдът намира, че неустойката не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от него. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на кредитополучателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на кредит към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. На практика неустойка би се
дължала дори и при редовно, точно и в срок изпълнение на ангажимента за плащане
на договорените погасителни вноски.
От
съдържанието на Раздел ІV, т.4 от процесния договор е видно, че размерът на
уговорената неустойка надхвърля значително сумата по кредита и е прекомерен,
поради което уговорката се явява в противоречие с обезщетителната функция на
неустойката. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира
към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по
този начин неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва на кредитодателя,
предвид условията, на които трябва да отговаря обезпечението, и поради това го
обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в
гражданските правоотношения. Уговорена по този начин ясно прозира, че целта с
въвеждането й е била кредиторът да си обезпечи сигурен, дължим с голяма
вероятност доход, който не е предварително регламентиран.
От друга
страна, съдът намира, че въведените в т. 3 от Раздел ІV от договора изисквания
за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения
на длъжника при изпълнението му до степен, то да е реално неизпълнимо. Следва
да се посочи, че за кредитополучателят е обективно невъзможно в предвидения изключително
кратък еднодневен срок да се снабди с изискваната информация за поръчителя, за
да я предостави на кредитодателя. Освен това изискуемата информация
представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което кредитополучателя
следва да ангажира поръчителя да се снабди лично с тази информация, което допълнително
препятства възможността да се изпълни договореното задължение в еднодневен срок
от получаване на заемната сума.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно
задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на кредитодателя и нарушава принципа за
справедливост, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а
предявеният иск за установяване на нейната дължимост в настоящото производство
е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за разходи за
събиране на вземания за сумата 2135, 00 лв. за периода от 14.08.2018г. до
18.05.2019г.:
По този иск ищецът следва да докаже предпоставките за възникване на това
вземане - валидна уговорка в договора за кредит за заплащане на такива разходи,
действията му за събиране на вземанията, за които е направил разходите и
размера на тези разходи.
В Раздел V, т.1 от договора и в чл. 10. 3 от ОУ е
предвидено при забава на което и да е плащане от страна на кредитополучателя на
вноска по договора или при друго негово неизпълнение на задълженията по
договора, кредитополучателят освен обезщетението за забава, да
дължи и всички разноски (за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия) за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането, направени от дружеството.
От страна
на ищеца по делото "Бест Файненс" ООД са представени доказателства,
от които се установява, че поради липсата на плащане от кредитополучателя, е
възложил просроченото задължение на колектор, като на 01.06.2019г. е сключил Договор
за събиране на просрочени вземания с Ц. Н. К., като изпълнител, с предмет
организиране и събиране на вземанията на възложителя от неговия длъжник В.Ц.А., срещу уговорено комисионно
възнаграждение на изпълнителя в размер 2135, 00 лв. За сторените разходи са
представени 2 бр. авизо за нареден кредитен превод на "Банка ДСК", от
25.04.2019г. и 28.06.2019г. съответно за
сумите 704, 97 лв. и 1513, 90 лв. с посочен наредител "Бест Файненс"
ООД и получател Ц. Н. К. с основание на превода: по граждански договор.
От една
страна, съдът намира, че цитираните по-горе клаузи от договора за кредит и ОУ
за заплащане на разноски противоречат на императивни законови разпоредби. Така
заявената от ищеца претенция за заплащане на разноски е обусловена от забава на
изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита от страна на
кредитополучателя, т. е. представлява обезщетение на кредитора при забавено
плащане, а разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, като тя не може да надвишава законната лихва. С
уговарянето на посочената клауза за заплащане на разноски по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК, чрез предвиждането на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
Такава клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
От друга
страна, нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК предвижда възможност на кредитора по
договор за кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора, но извършените от кредитора
действия, във връзка с които е направил претендираните разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, не представляват допълнителни услуги, които е предоставил
на кредитополучателя по силата на договора, а имат за цел да осигурят
изпълнението, включително и по принудителен път, на задълженията на потребителя
по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита, обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, обуславящо
нищожността на подобна клауза на осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
Гореизложеното
обуславя извод за неоснователност и на тази претенция и същата следва да се
отхвърли изцяло.
Видно от
заключението на вещото лице, внесените от кредитополучателя за погасяване на кредита
по процесния договор суми в общ размер 250,00 лв. ищецът е отнесъл за
погасяване на задължения, както следва: наказателна лихва - 0, 55 лв.; договорна
лихва на първа погасителна вноска с падеж 24.07.2018г. - 15,94 лв.; частично
главница по първа погасителна вноска с падеж 24.07.2018г. - 43, 51 лв.;
неустойка с падеж 24.07.2018г. - 70, 00 лв. и разходи за събиране на вземания -
120,00 лв. или общо прихваната към последните две вземания сума е
в размер 190, 00 лв. С оглед приетото в мотивите на настоящото решение, че
клаузите за неустойка за неизпълнение и за разходи за събиране на вземането са
нищожни, то извършените от кредитополучателя плащания, с които според
заключението са платени задължения за неустойка за неизпълнение и за разходи за
събиране на вземането, са недължими. С оглед искането на ответната
страна, направено в съдебното заседание, сумите, които са отнесени за
погасяване на тези задължения, следва да бъдат отнесени към погасяването на
задълженията за обезщетение за забава, възнаградителна лихва и главница в
последователността, посочена в раздел V, т.2 от договора, чл.76,
ал.2 от ЗЗД и съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Така със сумата
190, 00 лв. се погасяват чрез плащане изцяло вземането на ищеца за обезщетение
за забава от 45, 21 лв. и частично вземането му за договорна лихва от 151, 04
лв. и същото остава дължимо в размер 6, 25 лв.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на ответника,
че същия дължи на ищцовото дружество сумите 956,49 лв. -
главница по Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000358/10.07.2018г. и 6, 25 лв. - договорна лихва за периода от 24.07.2018г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 26.07.2019г. - датата на входиране на заявлението, до окончателното
изплащане на задължението.
Предявените
установителни искове за сумите 1260, 00 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение по раздел ІV от договора за кредит за периода от 07.08.2018г. до
02.04.2019г., 2135, 00 лв. разходи за събиране на вземания за периода от
14.08.2018г. до 18.05.2019г. и 48, 77 лв. обезщетение за забава за периода от
24.07.2018г. до 29.05.2019г., както и за разликата от
уважения размер на иска за главница от 956,49 лв. до предявения размер
от 957, 26 лв. и за разликата от уважения размер на иска за договорна лихва от 6,
25 лв. до предявения размер от 151, 04 лв., като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
По
отговорността за разноските:
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 259, 36 лв., за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лева и
за адвокатско възнаграждение в размер 400, 00 лв. Възражението на ответната
страна по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца, е неоснователно, тъй като същото е под предвидения в чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията към момента на подаване на исковата молба),
минимален размер. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 859, 36
лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство в размер 181, 75 лева, съразмерно с уважената част от исковете за
главница и за възнаградителна лихва.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 2994/2019г. на ВРС са направени разноски
от 91,04 лева държавна такса и 389,32 лева адвокатско възнаграждение.
Възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от заявителя, е неоснователно, тъй като същото е в
размер на предвидения в чл.7, ал.7 вр. с ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на
подаване на заявлението), минимален размер. Общо разноските на ищеца в
заповедното производство са 480, 36 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното производство в размер 101, 59 лева, съразмерно с уважената част от
исковете за главница и за възнаградителна лихва.
Ответникът
претендира адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния си представител
адв. И.Й.И. *** в исковото производство в размер, съгласно чл.38 от ЗА. В тази
връзка е представен договор за правна защита и съдействие от 01.04.2020г., в който
е договорено адв. И.Й.И. *** да оказва правна защита и съдействие на ответника в
настоящото производство, като е посочено, че за договорената услуга на адвоката
се дължи възнаграждение, съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При това положение, с
оглед интереса от 4 552, 08 лева, е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й преди изменението, обн. в ДВ бр. 45/15.05.2020г., в сила от същата
дата, въз основа на която адвокатското възнаграждение, дължимо в полза на
процесуалния представител на ответника е в размер 548, 65 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на адв. И.Й.И. *** следва да се присъдят разноски в
размер 432, 61 лева, съразмерно с отхвърлените искове за неустойка за
неизпълнение на задължение, за разходи за събиране на вземания, за обезщетение
за забава и за отхвърлената част от исковете за главница и за възнаградителна
лихва.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ц.А., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
че съществува вземането на "Бест Файненс"ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Манастирски ливади", к-с
"Бокар", бл. 35, ап. партер, по Договор
за потребителски кредит „BestCredit
на вноски” №
3000358/10.07.2018г.,
за следните суми: 956,49 лв. -
главница и 6,
25 лв. - договорна лихва за периода от
24.07.2018г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 26.07.2019г. - датата на
входиране на заявлението, до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 1844/29.07.2019 г. по ч. гр. дело № 2994/2019 г. по описа на Врачански
районен съд, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове за неустойка за неизпълнение
на задължение по Раздел ІV от договора за кредит в размер 1260, 00 лв. за
периода от 07.08.2018г. до 02.04.2019г.; за разходи за събиране на вземания в
размер 2135, 00 лв. за периода от 14.08.2018г. до 18.05.2019г.; за обезщетение
за забава в размер 48, 77 лв. за периода от 24.07.2018г. до 29.05.2019г.; както
и за разликата от уважения размер на иска за главница от 956,49 лв. до
предявения размер от 957, 26 лв. и за разликата от уважения размер на иска за
договорна лихва от 6, 25 лв. до предявения размер от 151, 04 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА В.Ц.А.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "Бест
Файненс"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. "Манастирски ливади", к-с "Бокар", бл. 35, ап.
партер, по съразмерност направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 2994/2019г.
на Врачански районен съд разноски в размер 101, 59 лв., както и разноските в настоящото
производство от 181, 75 лева.
ОСЪЖДА "Бест
Файненс"ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. "Манастирски ливади", к-с "Бокар", бл. 35, ап.
партер, ДА ЗАПЛАТИ на адв. И.Й.И. ***, л.н.:**********, адрес на кантората гр. Враца,
ул. "Поп Косто Буюклийски" № 8, ет.1, на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие за
осъщественото процесуално представителство на В.Ц.А. по гр.д. № 4773/2019г. на
Врачански районен съд, по съразмерност в размер 432, 61 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: