Решение по адм. дело №1482/2022 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.215, ал.1 ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Р. К. Ц. и П. Ц. Ц. срещу Писмо изх.№ 94 Н-1565-1/27.05.2022 г., издадено от Зам. кмет на Община Родопи, с което на основание чл.223 от ЗУТ се предоставял едномесечен срок на П. Ц. за запръстяване изградената септична яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 [населено място] и се разпореждало да премахне резервоара за дъждовни води и подпорната стена.

Според жалбоподателите не са налице основания за даване на такива предписания, съоръженията не са незаконно изградени, а оспорения административен акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателите излагат аргументи за отмяна на оспорения административен акт.

ОТВЕТНИКЪТ – Зам.кмет на Община Родопи не се представлява в съдебно заседание. В постъпило от процесуалния представител адв. Н. писмено становище, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспореното писмо. Същата е подадена в срок, като се установява че в административния акт не е посочено пред кой орган и в какъв срок се обжалва същият. Поради това и съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване се удължава на два месеца. Доколкото съобщаването е извършено на 31.05.2022 г., то жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок.

Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

Видно от Нотариален акт от 16.12.20216 г. №174, том III, рег.№ 3547, нот. дело 568/2016 г. на Н. С. Й., вписан в Служба по вписванията с вх.рег.№ 43386 от 16.12.2016 г. жалбоподателите П. Ц. и Р. Ц. закупили поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], за който бил отреден УПИ ХХХVI-124.1335, заедно с построената в гореописания поземлен имот двуетажна жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] със ЗП 68.94 кв.м. и РЗП 156.70 кв.м. със степен на завършеност груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ, заедно с всички подобрения в поземления имот.

За изграждането на тази сграда било издадено Разрешение за строеж № 234/30.06.2016 г. от Гл.архитект на О. Р..

В одобрения проект за изграждането на жилищната сграда в УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 по плана на [населено място] в част ВиК се предвиждало изграждане на безотточна яма с размери 2.05/2.05/1.75 метра и вместимост 6 куб. метра, разположена на 3.00 метра от границите на имота с имоти с идентификатори 1336 и 1201.

На 15.12.2017 г. било издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда жилищна сграда с [идентификатор] по КККР на [населено място] със ЗП 68.94 кв.м. и РЗП 156.70 кв.м. изградена в УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 по плана на [населено място]. В същото се сочело, че строежът е изпълнен въз основа на скица с виза от 29.02.2016 г., издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти и останалите необходими строителни книжа.

На 04.02.2020 г. било издадено Разрешение за строеж № 62 от гл.експерт СК при Община Родопи за изграждане на плътна ограда изцяло в границите на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 по плана на [населено място] с обща височина 2.20 метра, по контур т.3-т.4-т.5 и т.6-т.1 съгласно трасировъчен план и с обща дължина 46.25 м. Предвиждало се изграждане и на подпорна стена изцяло в границите на имота с височина над терена 1.60 метра; съгласно трасировъчен план по контур т.1-т.2 и с обща дължина 5.40 метра.

На 27.05.2020 г. П. Ц. сключил договор с „Ейч Джи енд сонс“ ЕООД за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на биологична пречиствателна станция за отпадни води „BIO CLEANER”, производство на „ENVI-PUR”, модел „ВС - 6“, тип „Комфорт“.

Видно от приемо – предавателен протокол от 16.09.2020 г. биологичната пречиствателна станция била предадена доставена и монтирана.

На 22.12.2021 г. в Община Родопи била получена жалба с вх.№ 94 Н-1565-1 от Н. Р. – съсед на жалбоподателите, притежаващ имот с административен адрес [населено място], [улица]. В същата се оплаквал, че имотът му е наводнен от по-горестоящ имот, а именно този на жалбоподателя П. Ц. ( с административен адрес [населено място], [улица]). Сочел, че в имота на П. Ц. е изградена септична яма с размери 5х5х5 метра, която събира над 30 куб.метра. Сочел, че ямата е водопропусклива и тази вода минава под неговия имот, което компрометира основите на къщата му и наводнява мазето, лятната му кухня и гаража, пълни гаражния му канал с вода и извира от бетонните основи през него. Искало се спешно решаване на проблема, като се искало П. Ц. да направи ямата си непропусклива. Към жалбата бил приложен и снимков материал.

На 17.01.2022 г. било изготвено писмо изх.№94Н-1062-1/17.01.2022 г. до П. Ц. и Н. Р., в което се сочело че на 27.01.2022 г. ще бъде извършена проверка на място в [УПИ] и в [УПИ] на основание чл.223 от ЗУТ. На същата дата било изпратено писмото до П. Ц., като същото се върнало непотърсено. До Н. Р. било изпратено на имейл [електронна поща] на дата 17.01.2022 г. в 16.05 часа, като по преписката липсват данни кога същото е отворено.

На 18.01.2022 г. се сочи да е извършена проверка на място от комисия от Община Родопи, която огледала имотите на [улица] на [улица] в присъствието на собствениците Р. и Ц. и на кмета на [населено място]. Било посочено, че избата на жалбоподателят Р. е оводнена, като водата преминава през лятната кухня, пълни канала на гаража и плочника пред тях и се оттича на [улица]. Установено било в имот ХII-602 по имотната граница с имота на П. Ц. е прокопана дълбока канавка, в която по време на огледа няма наличие на води в нея. В имота на П. Ц. се установили три дворни съоръжения – септична яма, на която било констатирано само местоположение на отдушника на около 1 метър от имотната граница с УПИ ХII-602 и изграден резервоар за дъждовни води изпълнен на същата имотна граница. Сочело се, че тези съоръжения са изпълнени в нарушение на чл.47, ал.2 от ЗУТ и за тях не са представени строителни книжа. Установена била и подпорна стена на мястото на стара, амортизирана такава с вградени 5 броя ф110 и вградена тръба ф115 в основата, като за същата не са представени строителни книжа. Отбелязано било и разстоянието между жилищните сгради на Н.Р. и П. Ц.. В протокола се сочело, че са изискани строителни книжа от П. Ц.. В констативния протокол се сочи, че със Заявление от 24.01.2022 г. са входирани документи в Община Родопи. Въз основа на установеното било прието, че допълнително изградените пречиствателно съоръжение и резервоар за дъждовни води не фигурират в основния проект, като за тях не са представени документи и чертежи. Комисията препоръчвала запръстяване на септичната яма в едномесечен срок от получаване на протокола; изтегляне на пречиствателното съоръжение на 3.0 метра от имотната граница или представяне на нотариално заверена декларация за съгласие за намалено отстояние от съседа Н.Р.; премахване на резервоара за дъждовни води, като новото местоположение се съобрази с изискването за отстояние от 3.0 метра; за местоположението на съоръжението да в едномесечен срок да се изготви проект за площадкови ВиК мрежи, който да се внесе в Община Родопи; да се представи одобрен проект и разрешение за строеж за изградената в северозападния край подпорна стена.

По преписката са приложени и снимки от 18.01.2022 г., за които се сочи да са изготвени при изготвянето на протокола.

Самият протокол носи дата 18.01.2022 г., а в същия са посочени и представените документи от П. Ц. на 24.01.2022 г.

На 24.02.2022 г. било изпратено писмо изх. № 94Н-1565/24.02.2022 г, до П. Ц. и Н. Р.. В същото се сочели констатациите от проверката и се указвало в едномесечен срок на П. Ц. за запръстяване изградената септична яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 [населено място] и се разпореждало да премахне резервоара за дъждовни води и подпорната стена. Това писмо не било получено от П. Ц., а от Н. Р. било получено на 03.02.2022 (видно от саморъчно изписване), а видно от печат е получено на 02.03.2022 г.

В последствие било издадено процесното Писмо изх.№ 94 Н-1565-1/27.05.2022 г., издадено от Зам. кмет на Община Родопи, с което на основание чл.223 от ЗУТ се предоставял едномесечен срок на П. Ц. за запръстяване изградената септична яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 [населено място] и се разпореждало да премахне резервоара за дъждовни води и подпорната стена.

В хода на съдебното производство била представена от ответната страна Заповед №1141/04.10.2021 г., с която кмета на Община Родопи оправомощавал заместник кмета Е. Д. И. да осъществява функциите му по чл.224а, ал.1 от ЗУТ и по чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани лицата Е. Б., И. П. и Д. Я. по искане на жалбоподателите П. Ц. и Р. Ц.. Тези свидетели сочат какво е било фактическото положение във връзка с течащата по [улица]в [населено място] вода и какви действия са били предприети във връзка с това.

По искане на ответната страна като свидетел е разпитан служител на Община Родопи – Н. А., която сочи на какви действия във връзка със случая е присъствала и какъв е установения ред в Община Родопи за отработване на получени жалби.

С множество молби жалбоподателите по делото са представили по делото писмени доказателства и снимков материал.

От ответната страна са представени материали относно административна преписка по жалба вх.№ 94Е-829-1/25.04.2019 г. на св.Е. Б..

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза. Вещото лице П. сочи в заключението си, че имотите на И. П. и на Н. Р., както и горестоящите имоти на: П. Ц. и Р. Ц., както и имотите на [улица] №4, а и тези над тях от южната страна на улица ’’Студенец”, са разположени на скатен терен, с естестен водосбор на повърхностните води от имотите и улиците в района към тупиковата улица между имотите на [улица]с №№ 2, 2а и № 4, и находящият се северно под по нея имот на И. П. и през него по естествения склон към [улица]. Поради скатния терен, имотите и улиците в района, също следват естествения наклон на релефа.

[улица], е с наклон към източния край на [улица], и част от повърхностните води от ул.”3ахари С.” се стичат по [улица]. Самата [улица]е стръмна към западния си край, като повърхностните атмосферни води също се стичат към най-ниската й точка -тупиковата улица, между имотите на [улица]с №№ 2, 2а и № 4.

При интензивни валежи, нивото на подпочвените води се покачва, поради липсата на канализация, която да ги поема и отвежда извън населеното място.

Поради литоложките разновидности на терена - наличието на глинест пласт с мощност 1,20м и дълбочина от 0,70м до 2,10 м от терена, и плитката дълбочина от 0,70 м, земната почва, над глинестия пласт, не може да поеме голямото количество повърхностни води и водата излиза на повърхността и се оттича свободно през имотите.

Собствениците на имотите, разположени южно от [улица]и тези, разположени на [улица]самостоятелно, по един или друг начин са извели дъждовните си води от имотите си на улицата, което е повишава неимоверно падналото валежно водно количество на самите улици.

Може да се посочи за илюстрация, че само за площта на отсечката на [улица]от кръстовището й с [улица]до това с [улица]в западния й край, дебитът на оразмерителните количества атмосферни води е 45,04 литра в секунда (при широчина на улицата с тротоарните й настилки:6,35м х дължина на отсечката на улицата:251 м =1593,85 м2 х 0,0314=50,04 л/сек. X 0,9 =45,04л/сек.), които се събират в най-ниската й точка и следва да се отведат. Поради тази причина живущите на [улица]са изградили дъждоприемен линеен отводнител с решетка в горния край на тупиковата улица, между имотите на [улица]с № 2 и № 4, от който с канал от бетонови тръби, Ф300, дъждовните водни количества се отвеждат през подпорната стена в обособена канавка (изкопана от пръст вада) под подпорната стена в долния имот на И. П., където са се оттичали свободно. Реално обаче водата, идваща от целия склон и всичките му прилежащи имоти, се е стичала в имота под подпорната стена, разрушавайки прилежащия западен участък от подпорната стена между имота на жалбодателите по делото (сем. Ц.) и наводнявайки имота на И. П. и този на Н.Р., тъй като собствениците им не са канализирали излива на атмосферните води по наклонените към [улица]имоти.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото.

В хода на делото е назначена и втора СТЕ, която е изготвена от вещо лице с различна специалност от тази на вещото лице П.. Вещото лице сочи в отговор на въпросите на жалбоподателите следното : При извършена проверка в имота на сем.Р. не се констатира влага в нито едно помещение на къщата и по подпорната стена. Няма влага и в имота на И. П., след построяване на дъждоприемна канализация, която отвежда падналите валежи от имотите между [улица]и [улица]. Денивелацията, съгласно кадастралната карта между улиците„Студенец“ и „В. Левски“ е 11 метра. При тази денивелация е нормално падналите валежи да се стичат свободно от по-високата кота на [улица]към по-ниската кота на долната [улица]през имотите между двете улици, когато е нямало дъждоотводна канализация.

При направена проверка от В.л. на 08.05.2024 г. се констатира ,че мястото, където е прокопан каналът от г-н Р. в имота му на метри от подпорната стена, е сухо. Той в момента е зарит. Не се констатира влага и по подпорната стена. Не се констатира влага и в помещенията които са били наводнени. Вещото лице сочи, че постъпилите жалби от Н. Р. в община Родопи са Жалба Вх.№94Н-1565- 1/22.12.2021 г. и ВХ.Ш4Н-1062-1/21.12.2021. Вещото лице сочи, че дъждоотводната канализация е построена, след постъпило Заявление от живущите в [населено място] до Кмета на селото г-жа Т. с вх. № 30/21.01.2021 г. за нанесени щети в имотите на потърпевшите при оттичане на падналите валежи. Писмото не е подписано от г-н Н. Р.. Проведен е разговор от вещото лице с г-жа В. Р. след твърдение, че в имота на сем. Ц. има безоточна яма с обем 50 м3, като след преглеждане на предоставен снимков материал, не се установен размера на ямата и че същата е пълна с вода. Няма и снимки за проникване на влага от подпорната стана. Същата на всички снимки е суха. B.л. е помолило да бъдат прехвърлени снимки на телефона или имейла, но е получила отказ. Когато се е случило наводнение на помещенията, които са на кота терен е нямало изграден дренаж, около къщата.

C. Марково се намира в I зона и период на еднократно препълване на канализационните мрежи за една година q5 = 255 1/s.ha. При обилни интензивни валежи може да има повишаване на нивото на подпочвените води и да избие капилярно вода в ниските помещения на къщата. След изграждане на дренажна система, около къщата, няма жалби за наводнения.

При неизползваем имот няма консумация на вода и няма и отпадни води. Това означава ,че във водоплътната яма не постъпват никакви битово фекални водни количества. Замерените 10 см вода във ямата са дъждовни води, след обилните валежи през м. май. Дъждовните води могат да попаднат в ямата през отдушника, въпреки че се покрива. Те не могат да се инфилтрират в почвата, защото ямата е водоплътна. Вещото лице сочи, че инж. П. е измерил 4 см вода във ямата. Това количество вода не може да нанесе щети в имота на сем. Р.. Ямата е водоплътна и затова се задържа вода на дъното.

Ако има проникване на подпочвени или битови води от имота на сем. Ц. то те ще намокрят подпорната стена. Няма как подпорната стена да е суха, и изкопаната вадичка под подпорната стена също да е суха, а да се наводняват лятната кухня и гаража. Денивелацията е голяма, а под почвата има глинест слой, който не позволява проникване на вода надолу.

Поради естеството на терена и естественото отичане на повърхностните води подпорната стена е разрушена от дъждовните води, свободно оттичащи се по скатния теран. Преди изградения канал от Общината положението е следното : Свободно течащата вода, която се събира от линейния отводнител на [улица]преминава през тръба в двора на Е. Б. и след това свободно се излива в имота на И. П., попадайки в прокопана вада, която минава под подпорната стена между Е. Б. и П., и под подпорната стена на Ц. и П.. С голяма сила се удря перпендикулярно в бетоновия фундамент на оградата между И. П. и Н. Б., което се случва изцяло под подпорната стена на Ц. (граничеща с П.). След удара в подпорната стена водата тръгва 90 градуса да се изтича надолу, движейки се по границата (оградата) между имотите на П. и Р., след което през кръгъл отвор се излива свободно на [улица]. Водата, която тече денонощно и непрекъснато, поддържа непрекъснато влага на почвата. При обилен дъжд тази мокра почва е изключително нестабилна и податлива на разрушаване, а тя е в основата на подпорната стена, и това е довело до нейното падане. Отделно тази постоянна вода не попива поради глинестата почва, а се излива в имотите на П. и Р., като уврежда имотите им. Разрушена е само подпорната стена, под която тече водата и се случва това завихряне и обръщане посоката на движение на водата.

Каменната стена между [ПИ] (Ц.) и ПИ47295.124. 602 (Р.) , е била изградена преди да се построи къща на сем. Ц.. Наводняването в имота на Р. е в резултат на водата, която тече по вадата в имота на П., на границата между Р. и П.. Подпорната стена е изградена наново с Разрешение за строеж № 62

ПОДПОРНА СТЕНА изцяло в границите на [УПИ] /[ПИ] по КК/ кв.64, [населено място], както следва:

• височина над терена 1,60 м

• съгласно трасировъчен план по контур т.1-т.2

• с обща дължина 5,40 м ОБЕКТ: VI - та категория

Подписан е Акт обр. 2 за откриване на строителната площадка и определяне на строителна линия и ниво при спазване на чл.157, ал.1, 2 и 4; чл.158; чл.159 от ЗУТ.

В жалба подадена на 07.05.2019 г., Н. Р. и И. П. писмено са заявили причината за наводняване имотите им е: „всичката отпадна вода се оттича свободно в имотите ни ”.

В жалбата по същество е посочено, че двата имота под имота на Е. Б. (тези, ползвани от Н. Р. и И. П.) се наводняват и са неизползваеми поради непрекъснато течащата вода от така изградената „компрометирана тръбна система”.

По средата на тупиковата улица е положен канал от тръби Ф 300 отвеждащ водите от отводнителния канал с металните решетки в горната й част (снимка стр. 5 от СТЕ) и завършващ в събирателна шахта с решетка от кръгли тръби в средата на северния й край, От събирателната шахта, участъкът от отводнителния канал бил изграден от PVC тръби, които преминавали през имота на Е. Б. и през подпорната стена се изтичат в имота, собственост на И. П., където дъждовните води се оттичали свободно в изкопана вада под подпорната стена. Собствениците на имоти на [улица], 2, 4 и 6 са включили отпадните си води (дъждовни, битови, фекални) към компрометирана тръбна система. Тъй като [улица]е стръмна и по нивелация е с около 2-3 метра, всичката отпадна вода се оттича свободно. Водите в тази тръбна система нямат никакво пречистване. Имотът на сем. Ц. на ул. на [улица], не фигурира в тази жалба.

Водата е текла години под подпорната стена в имота на Н. Р., до ниво на пълното й разрушаване в едната част и е наводнявала имота на Н. Р. .

Освен земния натиск, върху подпорната стена при дъжд се получава и силен воден натиск, поради малката дълбочина, на която може да попиват повърхностните води. Теренът при интензивен дъжд подгизва и може да подаде подпорната стена, което ще доведе до срутване на част от двора на процесния имот.

Включването на дъждовните води, от [ПИ] собственост на сем. Ц. към така прокарания дъждоприемен канал е по-добро и целесъобразно решение, защото така ще се предотвратят наводнения при интензивни валежи.

Поради литоложките разновидности на терена - наличието на глинест пласт с мощност 1,20м и дълбочина от 0,70 м до 2,10 м от терена, (,видно от протокола за почви, пр. на л.400 от т.2 на д.) и плитката дълбочина от 0,70 м, земната почва, почвата над глинестия пласт, не може да поеме голямото количество повърхностни води и водата излиза на повърхността и се оттича свободно през имотите.

Свободно течащите дъждовни води през имотите стават причина за наводнения и разрушения. Септичната яма е изградена заедно със къщата в имота и ВиК инсталациите. Тя не е самостоятелно съоръжение. Тя е оразмерена по коти и нива с отвеждащите канализационни тръби на битово-фекални води. От приложения Нотариален акт в папката на делото е видно, че датата на закупуване на имота е 16.12.2016 г.

По размерите на септичната яма не са правени никога никакви промени.

Септичната яма е във вида в който е изградена по време на строежа на къщата и за нея е издадено

• разрешение за строеж на жилищна сграда № 234/30.06.2016г. за обект ,/Жилищна сграда” в [УПИ], кв. 64 по плана на [населено място], обект V-та категория;

• удостоверение № 157/15.12.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с [идентификатор] по КК , [УПИ], кв.64 на [населено място].

Вентилационната тръба на ямата се намира на същото място, както и септичната яма, и е със същите размери, утвърдени със акт на Главен архитект на Община „Родопи” през 2016 г.

Няма фактическа проверка от страна на комисията от Община Родопи, че септичната яма е с различни размери към момента на изграждането на къщата от разрешените във „В и К” проектите, нито е констатирано и доказано, че септичната яма да е променяна впоследствие.

Има издадено Разрешение № 62/04.02.2020г„ от Община Родопи с което се разрешава на Р. Ц. и П. Ц. право за строеж на плътна ограда и подпорна стена изцяло в границите на техния имот.

През 2021 е изпълнен дренаж, около къщата на Н. Р.. Това е метод, чрез който се събират и отвеждат подпочвените води с помощта на системи от тръби, канали и други устройства. Дренажът предпазва основите и приземните помещения на сградите от избиване на влага. Основната му функция е защитата от проникване на вода в основата на сградата , да предпазва от наводнения, подпочвени води и овлажняване вследствие на капилярна влага. След изграждане на дренажа няма жалби за наводнение в папката на делото.

Изграждане на дренаж, около къщата на сем. Р. се е наложило за предпазване от наводнения. При обилни валежи, добре направеният дренаж предотвратява натрупването на вода, около къщата, запазвайки я суха и безопасна.

При дълготрайни валежи с висока интензивност, количеството паднала вода не може да попие в почвата и се стича свободно през имотите по склона. При повишаване на интензивността на валежа само за броени минути нараства повърхностният отток, който причинява наводнения и материални щети. В България през последните години се установява тенденция към нарастване на интензивността на валежите. „Поради естеството на терена и естественото отичане на повърхностните води отвеждането им от имотите се осъществява, чрез съществуващ канал, преминаващ през ситуираните имоти южно от [улица]. Същият се оттича свободно от оградата на имот XI-501 /[имот номер]/ кв. 64 в [населено място] по тротоара, прилежащ към ул. В. Левски.

На поставените от ответната страна въпроси вещото лице е дало следните отговори : Водоплътната изгребна яма е във вида в който е изградена по време на строежа на къщата. За нея има одобрени проекти и е издадено Разрешение за строеж № 234/30.06.2016 г. за обект „Жилищна сграда” в [УПИ], кв. 64 по плана на [населено място], обект V-та категория. Издадено е и Удостоверение № 157/15.12.2017г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда с [идентификатор] по КК , [УПИ], кв.64 на [населено място]. Същата е изградена в югоизточния край на имота, чиито отдушник от вкопана PVC тръба, стърчи на 6-7 см над нивото на терена. На дъното на шахтата е налична вода, която при измерване от ВЛ, се установи, че нивото й е около 10 см от дъното на шахтата. По данни на собствениците, изгребната (водоплътна) яма в имота, никога не се ползвала по предназначение. В къщата се извършват довършителни работи и не е пригодена за живеене. В санитарните помещения няма монтирани санитарни прибори. Водоплътната изгребната яма е съоръжение от техническата инфраструктура, изрично упоменато в чл.87 ал.(1) от ЗУТ. В.л. измери разстоянията до съседните имоти и те са по 3,0 м. В обяснителната записка на проект част „ВиК“ е оразмерена ямата за отпадни води за 6 живущи в къщата и е с обем 6,50 куб.м., в жалбите на г-н Р. се твърди, че същата е с обем над 30,0 куб.м., за което няма никакви доказателства. По проект водоплътната яма е с вътрешни размери в метри 2,05/2,05/1,75 (височина), а не 5,0/5,0/5,0 както посочил в жалбата си г-н Р.. Ямата по проект е на 3,0 м. от имотните граници със съседните имоти. Септичната яма не е самостоятелен обект, в нея се заустват отпадните битови води от сградата ниско застрояване ( до 10,0 м.) и нищо друго. Тя има обслужващо предназначение към основното застрояване. Съгласно ЗУТ чл.140 (6), за обекти на техническата инфраструктура, визи за проектиране не се издават.

Водоплътните ями се изграждат по утвърдени типови проекти, в зависимост от броя обитатели на имота. Проектантът е оразмерил безоточната яма с размери 205/205/155 с обем 6,50 м3. В.Л. измери дълбочина 282 см., която отговаря на проектната дълбочина.

Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, определя септичните ями, като второстепенни постройки на допълващо застрояване. В.Л. измери разстоянията от отдушника на ямата до съседните имоти [ПИ] и ПИ47295.124.1336 . И до двата имота разстоянието е 3,00 м. Отдушника е разположен в ъгъла на шахтата. ДПС е монтирана с Приемо-предавателен протокол за доставка и монтаж от 16.09.2020 г. на биологична пречиствателна станция за отпадни води “Bio Cleaner”.

Допълнението на чл.87, ал. 1 от ЗУТ за съоръженията за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води е от 12 .11.2021 г. ДВ, бр. 16.

Пречиствателната станция за къща се изгражда на възможно най-малка дистанция от източника на замърсяване. Тя е монтирана на мястото на канализационната ревизионна шахта в проекта и отговаря санитарно-хигиенните и техническите изисквания в момента на монтажа. Със започването на строителството на една къща, паралелно започва и изграждането на необходимата тръбна инфраструктура.

Отвеждането на обратните води извън сградата е изпълнено с построяване на къщата.

При невъзможност за корекции в позицията на тръбата, относно спазване на най-малките хоризонтални светли разстояния между успоредно разположени технически проводи в план и отстоянието им от други съоръжения, същите се монтират в обсадна тръба.

ЛПС поставена в бетонова изолационна шахта, която изпълнява ролята на обсадна тръба, ще предотврати евентуално изтичане на вода в почвата при авария, природни бедствия и изплуване при високи подпочвени води.

Изграденото пречиствателно съоръжение не фигурира в одобрения проект, защото е монтирано на по-късен етап.

Локалните пречиствателни станции представляват инженерни съоръжения към канализационната система. Те са технически съоръжения към канализацията, чиято основна функция е обработката и пречистването на отпадните води от вредни вещества и токсини. Към момента на монтиране на пречиствателната инсталацията - 16.09.2020 г. не е съществувала разпоредбата на чл. 87 ал.1 от ЗУТ, уреждаща изрично пречиствателните съоръжения.

С изменението и допълнение на чл. 87, ал. 1 от ЗУТ, считано след 31.03.2021 г., законодателната разпоредба въвежда понятието „съоръжения за пречистване на образуваните в имотите отпадъчни води“.

Съгласно одобреният проект: Дъждовните води от водосточните тръби на покрива ще се оттичат свободно на терена и ще се насочат към зелените площи.

В.л. констатира , че дъждовната вода от покрива е заустена в канализация, около къщата и е отведена далече от основите на къщата в ревизионна шахта.

Но не са взети предвид високите подпочвени води, които се повишават значително при интензивен дъжд.

Къщата е въведена във в експлоатация на 15.12.2017 г. и към онзи момент всичко е било изпълнено съобразно одобрените инвестиционни проекти. След като е приключил строежа законодателят разрешава да бъдат извършвани текущи ремонти за които да не се изисква разрешение за строеж съгласно чл.151 ал.1 т.14 от ЗУТ.

Според вещото лице водосточните тръби, които отвеждат падналите валежи от покрива изградени от 2019 г. попадат в разпоредбата на чл.151 ал.1 т.14 от ЗУТ.

За подпорната стена има Разрешение за строеж № 62/04.02.2020 г. Подпорната стена е изцяло в границите на [УПИ] в [ПИ] кв. 64 по КК на [населено място]. Височината над терена е 1,60 м. с обща дължина 5,40 м. Обекта е VI категория. СР е издадено от Община Родопи и подписано от Гл. експерт „СК“ инж. Р. С..

За подпорната стена има и конструктивно становище от инж. Чечева от камарата на инженерите, което е одобрено от Община Родопи съгласно Заповед №94/20.10.2017 г.

Денивелацията на терена на [ПИ] е само един метър.

Дренирането на почвените и на просмукващите се в почвата води е основният и най-древен метод за отводняване на терени с високи подпочвени води. Около къщата е изградена дренажна система за отвеждане на падналите валежи. За изграждане на същата не се изисква проект съгласно чл. 147 от ЗУТ. Дренажната система е вид канализационна инсталация. Осъщественото отводняване не е предвидено в одобрените проекти, защото е изпълнено по-късно. Когато е проектирана сградата не е било предвидено изграждането на дъждоотводен канал от Община Родопи. След одобрение от общината дъждовните води ще се включат в изградения канал за дъждовни води. Според вещото лице винаги има разлика между предвиденото по проект отводняване и това, което е реализирано на място. Проекта е изработен за минало време. След това се изгражда дъждоотводен канал. Ако не е правен хидрогеоложки сондаж на терена, някои неща не могат да се предвидят от проектанта. Те възникват в процеса на експлоатация, и трябва да се отстранят. Затова след наводнение на избените помещения в имота на сем. Рачеви е направен дренаж, около къщата.

Старата регулация е допускала изгребни ями при сгради с нискоетажно застрояване. Законови промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) предвиждат по-различен режим за септичните ями.

Септичната (водоплътна) яма има обслужващо предназначение към основното застрояване. Тя не е самостоятелен обект, в нея се заустват отпадните битови води от сградата ниско застрояване и нищо друго.

Съгласно разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от ЗУТ, определя септичните ями, като второстепенни постройки на допълващо застрояване.

Според чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147 от ЗУТ септичната яма е строеж от шеста Категория.

Това заключение е оспорено от ответната страна.

Съдът счита, че следва да посочи следното относно доказателствения материал по делото :

На първо място съдът кредитира с доверие свидетелските показания на разпитаните свидетели на страните. Следва да се подчертае, че свидетелите Е. Б. и И. П. сочат какво е било положението с имотите им през продължителен период от време, какви действия са предприели за справяне с проблема с течащата вода. Техните показания не са от значение за преценката на достоверност или недостоверност на описаните в протокола от проверката факти, но са от значение при преценката дали са налице действия от страна на жалбоподателите по наводняване имота на Н. Р. или не. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие, доколкото те са последователни, логични и няма вътрешно противоречие в същите. Същевременно те се подкрепят и от други доказателства по делото, а именно заключенията на приетите по делото експертизи. Що се касае до показанията на св.Н. А. същите се кредитират с доверие, доколкото същата сочи каква е установената практика на администрацията по отработване на постъпили жалби. Показанията и относно предприетите действия при проверката не се кредитират с доверие, доколкото в протокола се сочи само разстояние на отдушника на септичната яма от имотната граница на имота на Н. Р., но не се сочат установени размери на същата. С оглед на това и показанията на св.А. се кредитират с доверие само в частта относно установената практика на администрацията.

Показанията на св.Д. Я. се кредитират с доверие, доколкото същите не се оборват от други доказателства по делото.

Що се касае до множеството представени от жалбоподателите снимки и видеоклипове, то същите следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, доколкото значителна част от тях са изготвени значително след издаването на оспорения административен акт, а друга част касаят период значително преди проверката.

Що се касае до искането на жалбоподателите да се изключи от доказателствената съвкупност констативния протокол от проверката следва да се посочи следното :

Действително се констатира, че в началото на същият се сочи да е извършена проверка на място на 18.01.2022 г., а в текста на протокола се сочат констатации във връзка с представени документи от жалбоподателите от 24.01.2022 г. Това не дава основание да се заключи кога точно е изготвен констативния протокол от комисията. Соченото не дава основание за изключване на протокола от доказателствата, доколкото липсата на достоверна дата в конкретния случай не дава основание да се заключи, че не са извършени действията на място. Няма как да се приеме за дата на съставяне 18.01.2022 г., доколкото видно от текста на протокола е било поставено изискване на П. Ц. да представи строителни книжа за жилищната сграда и папка част ВиК за сградата и дворните съоръжения, като в последствие е описано приетото от комисията по отношение на представените документи. Текстът на протокола не може да доведе на извод за отразяване на факти от бъдещето както се сочи в заявленията на жалбоподателите. Следва обаче с оглед на тази неяснота да се преценява същия критично и в съпоставка с останалите доказателства по делото.

При така описаната фактическа обстановка, от правна страна Съдът достигна до следните правни изводи.

В разпоредбата на чл.223 от ЗУТ се сочат правомощията на кмета на общината и служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община. Тази разпоредба не съдържа алтернативен ред на предвидения в чл.225а от ЗУТ за установяване на незаконно строителство на строежи от четвърта до шеста категория.

Предмет на настоящото съдебно оспорване е Писмо изх.№ 94 Н-1565-1/27.05.2022 г., издадено от Зам. кмет на Община Родопи, с което се предоставя едномесечен срок на П. Ц. за запръстяване изградената септична яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 [населено място] и се разпорежда да премахне резервоара за дъждовни води и подпорната стена.

Като основание за издаване на писмото се сочи чл.223 от ЗУТ, без да се посочва конкретизация на коя хипотеза от този текст е конкретно е налице. Следва да се посочи, че чл.223 от ЗУТ съдържа общо 9 алинеи и посочването единствено на чл.223 от ЗУТ не дава абсолютно никаква възможност на жалбоподателите да разберат на какво точно правно основание им се разпорежда извършването на дейностите сочени в писмото.

На следващо място следва да се посочи, че от позициите на процесуалните представители на ответната страна се установява, че в Община Родопи е трайно установена незаконосъобразна практика по отработване на жалби и сигнали свързани с незаконно строителство. Най – ясно това е видно от изказването на процесуалния представител в съдебно заседание на 26.01.2023 г., в което се сочи че целта на администрацията е била след една рутинна проверка да се търси бързина и доброволност за изпълнение на указанията в писмото. Сочи се, че тази проверка не е по чл.225а от ЗУТ, тъй като образуването на такова производство ще задължи компетентните органи на общината да издадат заповед за премахване на незаконен строеж или да прекратят производството. Изложените аргументи водят на извод, че в Община Родопи е трайно установено мнението, че разпоредбата на чл.223 от ЗУТ предвижда едно квази производство по чл.225а от ЗУТ, в което могат да се установяват незаконни строежи и да се издават разпореждания спрямо лицата, които следва да ги премахват, но без да се изпълняват елементите от фактическия състав на производството по чл.225а от ЗУТ, които гарантират правото на защита на лицата, чиито строежи се проверяват.

Тази разлика личи и от показанията на св.А., която прави разграничение между констативен протокол и констативен акт като актове, които се съставят при проверка от служители на Община Родопи, като сочи че единствено констативен акт се връчва на лицата, но не и констативен протокол. Сочи, че е установена практика в Община Родопи да се изпращат писма и ако не се изпълни соченото в тях да се провежда втора проверка, при която се съставя Констативен акт.

Преди да се обсъдят конкретните установявания от органите на Община Родопи следва да бъде обсъдена именно тази установена практика. Според настоящия съдебен състав тази практика е абсолютно незаконосъобразна и противоречи на законовите изисквания на ЗУТ за реда по който следва да се осъществява контрол по устройство на територията, в частност недопускане и отстраняване на незаконно строителство. Това е така, тъй като при предприемане на действия по проверка от страна на служители на Община Родопи по описания по-горе ред липсва гаранция за правото на защита на проверяваните лица. Очевидно е в случая, че същите по никакъв начин не могат да се запознаят с констатациите на проверяващите и да оспорят същите. На следващо място спрямо тях се издават индивидуални административни актове ( обективирани в писма), в които се разпорежда извършването на конкретни действия в конкретен срок, без да се сочат конкретни и ясни правни основания, въз основа на които се дават тези разпореждания.

В процесния случай следва да бъде посочено, че писмото е издадено от Заместник кмет на Община Родопи, като не се сочи на какво основание същата е оправомощена да го издава. По преписката обаче е приложена Заповед №1141/04.10.2021 г., с която кмета на Община Родопи оправомощавал заместник кмета Е. Д. И. да осъществява функциите му по чл.224а, ал.1 от ЗУТ и по чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В конкретния случай тази заповед е достатъчна, за да се приеме компетентност за издаване на Заповеди за премахване на незаконно строителство за строежи от четвърта до шеста категория, поради което и следва да се приеме компетентност на издателя на акта.

Соченото обаче не значи, че издадения административен акт не е нищожен.

В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е, когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани.

В конкретния случай се установява целенасочено заобикаляне на законоустановените процедури за установяване на незаконно строителство от страна на Община Родопи. Проведено е квази производство, в което е осъществена една проверка протекла при абсолютна липса на процесуални гаранции за правата на проверяваните лица. Това е така на първо място, защото за проверката не са уведомени жалбоподателите. Това е безспорно видно от приложените по делото уведомления за осъществяване на проверка, като същото не е връчено на П. Ц.. Изрично следва да се подчертае, че проверката е била планирана за 27.01.2022 г. ( за която и дата е направен опит за уведомление), а реално е осъществена на 18.01.2022 г. без предупреждение. Независимо от това на проверяващите е осигурен достъп до имота от П. Ц., каквото задължение има същият по закон. Следва обаче да се подчертае, че същият не е запознат с направените заключения, което нарушава правата му.

Отделно от посоченото дотук следва да се подчертае, че и в съставения констативен протокол не са достатъчно ясни направените констатации. Сочат се твърдения на лицето подало жалбата Н. Р., предвиждания по одобрените проекти, но не и достатъчно ясно какво точно е установено. Не са посочени и конкретни размери на установените съоръжения. Същевременно не е ясно кога точно е съставен протокола, защото в началото му се сочи дата 18.01.2022 г., а в текста се сочи какво се препоръчва да се извърши и се обсъждат документи представени със заявление от Р. Ц. и П. Ц. на 24.01.2022 г.

Всичко това прави констативния протокол незаконосъобразен, доколкото с него се прави опит за заобикаляне съставянето на констативен акт по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Освен това в констативния протокол не се съдържа ясно становището на комисията дали е налице незаконен строеж или не, както и каква е причината да се приеме това (ако се счита, че изградените в имота на Ц. съоръжения) са незаконно изградени.

Всичко това дава основание да се приеме, че издадения констативен протокол разкрива признака липса на форма. Същевременно обаче той не се явява административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, доколкото се явява част от административно производство и не подлежи на самостоятелно обжалване.

Пороците в него обаче се отразяват на оспорения административен акт. Това е така, доколкото и в него не е достатъчно ясно откроено какво точно приема административния орган. Така например в т.1 от описанието се сочи какво е предвидено в одобрения проект и какво твърдение излага в жалбата си Н. Р., но не се сочи защо се приема, че септичната яма е изградена в нарушение на чл.47, ал.2 от ЗУТ. Не са съобразени и издадени от самата общинска администрация документи като разрешение за строеж от 04.02.2020 г. за изграждане на подпорна стена и не се сочи защо се счита, че изградената на място такава е извън изискванията на разрешената за изграждане. Същевременно се дават разпореждания относно изградени съоръжения в имота на П. Ц..

Всичко това води на извод за липса на форма в издадения административен акт. Очевидно е, че нито описанието на констатациите в него, нито правните основания които са посочени са достатъчни, за да се направи извод за това, че същият е годен да породи правните си последици, а именно да се премахнат съоръженията изградени в имота на Ц.. Ето защо съдът приема, че административния акт предмет на оспорване е нищожен.

В конкретния случай констатираните пороци са такива, че не могат да бъдат санирани.

За пълнота следва да се посочи и че изградените в имота септична яма и подпорна стена не са незаконни. По отношение на септичната яма следва да се приеме, че тя е изградена съгласно одобрения проект. От заключението на експертизата на вещото лице Б. се установява, че същата е на разстояние от по 3 метра от съдените имоти. Не е установено категорично и тя да е с по-голяма вместимост и размери от одобрената по проект. С оглед на това и няма как да се приеме, че същата е изградена без строителни книжа или при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, т.е че са налице хипотезите на чл.225, ал.2, т. 2 или т.3 от ЗУТ.

По отношение на подпорната стена не са описани констатираните размери на изградената такава и не е ясно дали същата нарушава разрешените параметри по разрешението за строеж. Отразено е единствено, че такова не е представено. Същевременно обаче в общинската администрация би следвало да се съхранява копие от Разрешение за строеж № 62/04.02.2020 г. Ето защо не може да се приеме, че с непредставянето на това разрешение от П. Ц. и Р. Ц. (което е видно от описанието на документите представени към Заявление 94Р-585-5/24.01.2022 г.) същото не съществува, респективно не е издавано и следва да се приеме, че подпорната стена е изградена без разрешение за строеж. Соченото води на извод, че е недоказано наличието на основание по чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за незаконен строеж.

На следващо място следва да се посочи и че по делото е недоказано наводнението в имота на Н. Р. да е в резултат на изградените в имота на Ц. съоръжения. От приетите по делото експертизи и документи безспорно се установява, че имота на Ц. е въведен в ескплоатация на 15.12.2017 г., но не се обитава с оглед неизпълнени в цялост довършителни СМР в жилищната сграда. От представените по делото извлечения от операторите доставчици на електрическа енергия и вода не се установява консумация, която да е възможно да причини увреждания в имота на Н. Р.. От друга страна безспорно е установено, че имота на жалбоподателите Ц. е разположен на по-високо ниво от този на Н. Р.. С оглед доказателствата по делото следва да се приеме, че причина за наводняванията в имота на Р. са дъждовните води, които са се стичали продължителен период от време по [улица]към [улица], а не действията на жалбоподателите.

Горното обаче е без значение, предвид наличието на значително по-съществен порок на оспорения административен акт, обосноваващ извод за нейната нищожност.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна и доказана, а оспореното с нея писмо следва да бъде обявено за нищожно.

При този изход на спора и своевременно претендираните разноски от жалбоподателите, следва да му бъдат присъдени такива в размер на 1420 лева лв. - 20 лв.-платена ДТ и 1400,00 лв.- депозит за експертизи ( 400 лева за СТЕ изготвена от вещото лице П. и 1000 лева за СТЕ изготвена от вещото лице Б.). Неоснователно се явява искането за заплащане на сумата от 76.20 лева, доколкото представените снимки, за които са направени тези разходи са изключени от доказателствата по делото.

Ето защо Административен съд Пловдив, ІX състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПРОГЛАСЯВА по жалба на Р. К. Ц. и П. Ц. Ц. НИЩОЖНОСТТА на Писмо изх.№ 94 Н-1565-1/27.05.2022 г., издадено от Зам. кмет на Община Родопи, с което на основание чл.223 от ЗУТ се предоставя едномесечен срок на П. Ц. за запръстяване изградената септична яма в югоизточната част на УПИ ХХХVI-124.1335, кв.64 [населено място] и се разпорежда да премахне резервоара за дъждовни води и подпорната стена.

ОСЪЖДА Община Родопи да заплати на Р. К. Ц. и П. Ц. Ц., сумата от 1420,00 (хиляда четиристотин и двадесет) лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.