РЕШЕНИЕ
№ 21261
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110125521 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. М., срещу
„Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано
от управителя И.В.Д. и Д.В.Н., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
5,00 лева, част от сума в общ размер 524,00 лв., като платена от ищеца без основание по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/21.01.2017г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.05.2025 г. до окончателното плащане на
дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 05.05.2023 г. между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит №****** за сумата от 800 лв., при ГЛП 35 % и
годишен процент на разходите- 49.66%.
Съгласно чл.5 от посочения договор, заема се обезпечавал с поръчителство,
предоставено от „М.В.“ в полза на ответника, за което заплатил сумата от 400 лв. Излагат се
подробни съображения за недейсвтителност на сключения между страните договор, респ. за
клаузата на чл. 5 от същия.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Твърди, че сключения между ищеца и „М.В.“ е отделно облигационно отношение, с трето
лица, като иска е предявен срещу ненадлежна страна.
Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
1
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 5,00 лева, частичен иск от иск в размер на 524,00 лв., представляваща
недължимо платена по процесния договор сума, поради неговата недействителност. В
тежест на ищецът е да докаже, че е извършил реално плащане в полза на ответника на
процесната сума, при начална липса на основание.
Процесният договор за заем е потребителски - страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13,
т. 2 ЗЗП. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за
потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни
клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от „F.B.“ в полза на дружеството - ответник. Страните не
спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство
предоставено от „F.B.“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор
за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър и
публично достъпния Търговски регистър на М., достъпен на /адрес/, се установява, че
едноличният собственик на капитала на ответника „Ф.Б.“ ЕООД е лицето М. СЕ,
идентификация ********-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Ф., като същото лице
е и единият от собствениците на M.B. P.L.C. / променено наименование на
F.B./.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите, като индикатор за общото оскъпяване на договора за
кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1,
т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл.
19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор,
надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 800 лева, като е посочено, че
ГПР е в размер на 48,76 % (чл. 4), т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК и същия не надвишава максималния размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът обаче
намира, че този размер не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, сключен от потребителя с "Фератум Банк", което се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Предвид това, може да се направи
законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има
значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на
ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК). Съдът намира, че възнаграждението дължимо на
поръчителя следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК за общ разход. И предвид, че в уговорения годишен
процент на разходи по процесния договор не са включени всички действителни разходи, то е
налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК (В този см.Определение №
2
50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261440/4.03.2021 г. по
в. гр. д. № 13336/2019 г. на СГС, Решение № 3321/21.11.2022г. по в. гр. д. № 8029/2021 г. на
СГС). Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи по кредита. Установи се по делото, че по процесния договор ищеца
е заплатил сумата от 1510,00 лв., съгласно засключението по ССЕ, поради което сумата над
800 лв. подлежи на връщане. Или иска следва да бъде уважен изцяло за сумата от 5,00 лева,
представляваща частична претенция от иск в размер на 524,00 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 1650,00 лв., от които 50,00 лв. за дължима държавна такса, 400,00 лв. за депозит за
вещо лице и 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и ДПЗС.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 5,00 лева (пет
лева) - частичен иск от иск с общ размер от 524,00 лв., представляваща платена без
основание сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/21.01.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 07.05.2025 г. до
окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на Д. Г. П., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 1650,00 лeвa
(хиляда шестстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3