№ 273
гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20254000500452 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№ 8180/24.06.2025г. на Д. Д. К. ЕГН ********** против Решение № 261 от 22.05.2025г.
постановено по гр. дело № 379/ 2024г. по описа на Окръжен съд –Велико Търново, В
ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника срещу Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София , иск с правно основание чл.511 ал.1 т. 2 от КЗ
вр. чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 80 000.00лв.
представляваща разликата от присъдената сума от 80 000.00лв. до пълния предявен размер
от 160 000.00лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Д. Д.
К. в качеството му на фактически съжител и семейство на К. Н. К. ЕГН **********,
загинала вследствие на ПТП от 06.08.2023г., на път III-3002 км. при 18 км + 400 м.,
реализирано от С. М. П. - виновен водач на л. а. „Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422, който
риск е покрит със застраховка при ADAC Autoversicherung AG, с код D-5135, съгласно чийто
кореспондент е ЗАД „Алианц България“ ЕИК040638060 (кореспондент на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“), в едно със законна лихва върху тази
сума, считано от датата на уведомяване на Сдружение„НББАЗ“ с извънсъдебната
претенция-26.10.2023г. до окончателното и изплащане.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на
1
материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде присъдено
обезщетение в пълния претендиран размер.Твърди нарушаване на съдопроизводствените
правила,изразяващи се в неизпълнение на задължението на съда да извърши задълбочена и
всестранна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за определяне размера на
причинените неимуществени вреди и съответно дължимото на тях обезщетение. Излага, че
определеното от съда застрахователно обезщетение не съответства на реално претърпените
и доказани по делото неимуществени вреди, неправилно е приложен критерият за
справедливост, като при определяне на обезщетението в полза на ищеца не са взети
предвид особено близките отношения и силната духовна и емоционална връзка между
загиналата при ПТП и ищеца, съответно интензитета и продължителността на търпените
страдания от нейното прекъсване. Не е отчетен инфлационен индекс и социално-
икономическите условия в страната към момента на приключване на съдебното дирене,
както и практиката на съдилищата в страната по сходни казуси/ цитира се такава/.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В срока по чл.276 от ГПК е депозиран отговор от ответната по жалбата страна, в
който същата се оспорва като неоснователна, претендира се оставянето й без уважение и
потвърждаване на решението в обжалваната част, както правилно и законосъобразно, както
и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът,редовно призован не се явява
лично,чрез процесуален представител, с писмена молба поддържа жалбата, претендира
уважаването й, както и присъждане на разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, редовно призован не се явява,чрез
процесуалния си представител с писмена молба,поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба.Претендира потвърждаване на решението в обжалваната част, както и
присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд –Велико Търново е образувано по иск на Д. Д. К.
, с правно основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД против Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ гр.София за осъждане на
ответника да му заплати сумата 160 000лв. за причинените неимуществени вреди, в
качеството му на фактически съжител и семейство на К. Н. К. ЕГН**********, загинала
вследствие на ПТП от 06.08.2023г.,реализирано от С. М. П. - виновен водач на л.
а.“Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422, ведно със законната лихва върху същата, считано от
26.10.2023г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на настъпило на 06.08.2023г., ПТП
между л.а. „Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422 и л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“ с ДК№ВТ37****,
управляван от него, возилата се като пътник на предна дясна седалка до него -К. Н. К. ЕГН
*********, с която същия живее на семейни начала е загинала. Твърди, че изключителна
2
вина за настъпване на процесното ПТП носи водачът на л.а. „Мерцедес“, който нарушил
правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение. Излага,
че в резултат на виновно причинената смърт на К. К., е претърпял и продължава да търпи и
към момента неимуществени вреди.. Твърди, че за л.а. „Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422,
към дата 06.08.2023г., е имало валидно сключена застраховка „гражданска отговорност " при
ADAC Autoversicherung AG, с код D-5135, съгласно чл.511 ал.1 т.1 от КЗ, чийто
кореспондент е ЗАД „Алианц България“. Ищецът отправил претенция към ответника по реда
на чл. 380 от КЗ, по която ответникът не му заплатил обезщетение, което поражда правният
му интерес от предявяване на иска. Претендира обезщетение в размер на 160 000лева, което
счита за справедлива обезвреда за причинените му неимуществени вреди . Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който не оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на неговата
отговорност за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили за ищеца като пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП. Не оспорва, че ищецът е предявил
застрахователна претенция на 26.10.2023г. за процесиите вреди пред ЗАД „Алианц
България“АД, в качеството му на кореспондент за територията на Р.България на германския
застраховател „ADAC Autoversicherung AG”. Оспорва изцяло отговорността на водача на л.а.
„Мерцедес С 200“ с рег.№PSZ4422, С. М. П. за настъпилото ПТП, механизма на
реализирането му и причинната връзка между вредите и пътния инцидент. Оспорва
твърдението, че ищецът е фактически съжител и семейство на починалата К. Н. К. към
датата на ПТП и в предхождащ събитието период. Оспорва изцяло претърпяването на
твърдените неимуществени вреди - болки и страдания, морални и психични травми от
ищеца, предмет на обезщетяване в настоящото производство. Оспорва ищецът да страда от
посттравматичен стрес в причинна връзка с преживяната от него лична загуба.Претендира
отхвърляне на предявения иск и заплащане на разноски.
При условията на евентуалност оспорва размера на предявения иск като прекомерно
завишен.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното решение е валидно, постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
3
жалбата оплаквания.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“/СНББАЗ/ по чл.511 от КЗ, следва да се
установи, че на територията на Република България е настъпило ПТП, при което са нанесени
имуществени, неимуществени вреди или смърт на трето лице, както и че ПТП е причинено
от МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата и отговорността на водача да е предмет на валидно
застрахователно правоотношение по международната система за автомобилна застраховка
на "Гражданска отговорност" - "Зелена карта" със застрахователно дружество без
кореспондент на територията на страната или при наличие на такъв, когато съгласно
вътрешните правила на Съвета на бюрата, бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
Следва да са налице и кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за
пострадалия от сочения вид и в търсения размер.
В настоящото производство с въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите на фактическия състав на
визираната правна норма за ангажиране отговорността на СНББАЗ за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от смъртта на К. Н. К. ЕГН
**********, загинала вследствие на ПТП от 06.08.2023г.,на територията на Р.България,
реализирано от С. М. П. - виновен водач на лeк автомобил „Мерцедес С 200“ с pег.
№PSZ4422 с валидно сключена застраховка „гражданска отговорност " при ADAC
Autoversicherung AG, с код D-5135, с кореспондент ЗАД „Алианц България“, съгласно чл.511
ал.1 т.2 от КЗ.
В частта, с която искът е уважен за сумата от 80 000 лева, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Механизмът на ПТП е установен от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с per.№2023-1029-829/06.08.2023г. по описа на РУ МВР –Левски, както и от
заключението/ основно и допълнително/ на приета по делото САТхЕ, което съда кредитира
като обосновано. От същите се установява , че на 06.08.2023г. около 11:50 ч., на път III-3002
км при 18км+400м., водачът на л.а. „Мерцедес С 200“ с рег.№PSZ4422, движейки се в посока
с.Божурлук, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.16 ал.1 oт ЗДвП, след десен
завой навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал правилно движещият се л.а.
„Ситроен Ц3 Пикасо“ с ДК№ВТ37****. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП Д. Д. К.,получил множество телесни увреждания и бил откаран по спешност в МБАЛ
„Сърце и мозък“ЕАД Плевен. Пътувалата в л.а. „Ситроен Ц3 Пикасо“, К. Н. К. получила
несъвместими с живота телесни увреждания и починала на място.
С Постановление от 09.05.2024г. на прокурор в ОП-Плевен ДП№4499/2023г. по
описа на ОП-Плевен, образуваното ДП ЗМ№128/06.08.2023г. по описа на РУ МВР-Левски и
пр.пр.№4499/2023г. по описа на ОП-Плевен, е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 ввр.
4
чл.24 ал.1 т.4 от НПК- смърт на виновния водач С. П., осъществил състава на престъпление
по чл.343 ал.3 пр.4 б.„б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК.
Не се оспорва и завеждането на 26.10.2023г. на претенция пред ЗАД„Алианц
България“АД, в качеството му на кореспондент за територията на Р.България на германския
застраховател „ADAC Autoversicherung AG”, във връзка с което е регистрирана претенция
№1021/23/217/500091, както и, че по същата на К. не е изплатено обезщетение.
Спорен пред настоящата инстанция и предмет на преценка е единствено размера на
определената сума за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Кръгът на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение при смърт
на техен близък е регламентиран по императивен начин в чл.493 а ал.3 и ал.4 от КЗ /ДВ, бр.
101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г./. Според цитираните разпоредби, в съответствие с
разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.
За установяване на отношенията на ищеца приживе с починалата К. Н. К. и за
претърпените от него болки и страдания от смъртта й в следствие на процесното ПТП,
съдът кредитира в условията на чл.172 от ГПК, като непосредствени и взаимно
непротиворечиви показанията на разпитаните по делото свидетели- Д. К. и И. К.- деца на К.
К.. От същите се установява, че те познават ищеца от 2006г. , когато, майка им ги е запознала
с него. Заживели заедно, като семейство в една къща на ул.„Трети март“ в гр.Свищов.
Независимо , че св. Костов не е бил постоянно в страната, т.к. пътувал и работел в чужбина,
а св. Костова след като навършила 19 години заминала за Великобритания, свидетелите
излагат , че възприемат ищеца като член на своето семейство, между него и майка им имало
разбирателство, шегували са се един с друг, пътували са заедно, били много сплотени,
разбирали се, обичали се,били са едно семейство. По време на злополуката свидетелят бил
при сестра си в Шотландия. На другия ден се прибрали в Р.България. Д. К. не бил на
погребението на майка им, т.к. бил в болница. Бил съкрушен тотално от тази загуба, не я е
преодолял, бил променен, не можел да спи, не бил толкова социален, както преди, било
трудно. Сега продължавали да съжителстват заедно, както и преди - Д. Д. К. заедно с децата
на К. К..
За това, че ищецът и починалата са били в много близки отношения на обич и
разбирателство, че са били семейство, се установява и от показанията на св.С. А.,без
родство със страните, които съдът кредитира като обективни. Същата излага , че видяла Д.
Д. К. през м.февруари, когато се прибрал от болницата, плакали и двамата. Състоянието му
тогава, като и понастоящем не било добро, загубил социалните си контакти, не се събирал с
5
компании,не можел да преодолее загубата на Кръстинка.
От приетото в първоинстанционното производство заключение по допуснатата
Комплексната съдебна психологическо-психиатрична експертиза,което съдът кредитира като
обосновано и изчерпателно се установява, че вследствие на процесното ПТП К., развил
краткотрайно невротично състояние - остра стресова реакция предизвикана от
неочакваността и силата на стресора. Като последващото състояние, което възниква в
периода на адаптация към последиците от стресогенно жизнено събитие, е получил
Протрахирана депресивна реакция,от около 1.5година, включващо тревожност, потиснато
настроение и кошмарни сънища. ПТП настъпило неочаквано и предизвикало силни и
интензивни преживявания на уплаха, ужас, заплаха за своя и на съпругата живот и здраве,
липса на контрол, безсилие и безпомощност. Заради силната емоционална връзка помежду
им, живеели са на семейни начала в едно домакинство, загубата на К. К. оставила дълбок и
болезнен отпечатък, К. се чувства потиснат, тъжен, загубил е радост и смисъл, изпитва
страхове за бъдещето си.
От анализа на коментираните доказателства безспорно е установено , че ищецът и
починалата са съжителствали на съпружески начала в продължение на 17 години до дата на
ПТП. Неоспоримо доказателство в тази връзка е и установения по делото факт , че и след
смъртта на своята майка , децата й припознават ищеца като техен близък и живеят в едно
домакинство.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52
ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност и други релевантни обстоятелства, съобразно указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. Определеното
обезщетение следва да служи единствено за репариране на вредите, а не да представлява
средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалите лица, което налага отчитане
и на икономическата обстановка в страната към датата ПТП. В тази връзка, съдът
съобразява минималната работна заплата за страната към м.08.2023 г.– 780 лв., както и,че
годишният общ доход средно на лице от домакинство е 10846 лева. Съдът отчита и високия
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в
размер до 10,420 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент, както и съдебната практика по
сходни случаи за обезщетение на близки при смърт от ПТП през 2023 г.
Прилагайки критерия за справедливост, съдът съобразява възрастта на починалата –
53г., обстоятелствата, при които е настъпила внезапната й трагична смърт, действителното
естество и съдържание на отношенията в семейството на починалата, силната емоционална
привързаност между членовете на семейството, мястото, което тя до смъртта си е заемала в
живота на ищеца, неговата възраст към момента на загубата й- 59г., емоционалния отговор
за смъртта й, необратимия характер на понесените морални болки и страдания. Загубата на
спътника в живота му, когато и двамата са били в зряла, осъзната възраст, невъзможността
6
да реализира градени общи планове, да разчита на подкрепата на обичан човек, както и
предвид доказаната по делото тяхна емоционална свързаност, е травма, която не може да
бъде преодоляна лесно, бързо и без последствия. Внезапната и настъпила по трагичен начин
смърт на спътницата в живота му, на 53г. и в добро здравословно състояние,му е причинила
сериозни и трайни болки и страдания. Интензитетът им е бил особено голям непосредствено
след инцидента, когато ищецът бидейки в болница не е могъл да присъства на погребението
й. Безсилието да й помогне при самото ПТП, както и нелепостта на смъртта й, са
стресиращи негативни изживявания, преработването на които изисква дълъг период на
емоционално възстановяване.
С изложените мотиви, съдът намира, че адекватно на претърпените от ищцата и
доказани по делото неимуществени вреди и справедливо възмездява същите е обезщетение
от 150 000 лева.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение, следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца иск за
сумата от присъдения размер от 80 000 лева, до претендирания от 150 000 лв. / или за още
70 000 лева/ и вместо него постановено друго, с което иска да бъде уважен в размер от 150
000 лева. В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта, с която Д.
Д. К. е осъден да заплати на СНББАЗ сумата от 23 176.00 лева – направени от ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Основателността на главното вземане обуславя основателност и на акцесорното
такова за заплащане на законна лихва. Съгласно чл. 429 ал. 2 т.2 КЗ, застрахователното
обезщетение покрива и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. Деликвентът безспорно отговаря за
лихви пред увредения без покана, съгласно чл. 84 ал.3 от ЗЗД. Според следващата алинея на
разпоредбата, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. От
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице по чл. 380 от КЗ, която от датите е най-ранна. Следователно, деликвентът
дължи лихви от датата на деянието, а застрахователят от горепосочените дати, в случая най-
рано от уведомяването му по чл. 380 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ
за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/
изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи
лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ./Така в Решение №
128/04.02.2020г. по т.дело № 2466/2018г. ВКС, първо т.о./ В конкретния случай иска е
предявен поради отказ от определяне/плащане на застрахователно обезщетение.
7
Представени са доказателства, неоспорени от ответника, за уведомяването му на
26.10.2023г., поради което законната лихва се дължи от този момент до окончателното
изплащане върху главница.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавната такса , поради което на чл. 78 ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по см. на ВТОС сумата от още 12.50лв. – заплатен депозит за вещи лица;сумата от
още 2800.00лв., както и по см. ВТАС сумата от 1400.00 лева - представляващи държавна
такса върху уважената част от иска.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1793.00лв. с ДДС – заплатено възнаграждение на един адвокат и 141.00 лева –
депозити вещи лица в първа инстанция, като и 1208.60лв. с ДДС – заплатено
възнаграждение на един адвокат за въззивното производство.
Присъденото в обжалваното решение в полза на адв. Д. възнаграждение по чл.38 от
ЗА, следва да бъде съобразено с размера на уважения иск, като ответникът бъде осъден да
му заплати още 4320.00 лева с ДДС.
В случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по
всеки един от предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна. С оглед
приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери. В
този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 50015/16.02.2024г. по
т.д. № 1908/2022г. на първо т.о., Определение № 2349/28.08.2024г. по т.д. № 678/2024г. на
първо т.о.,която настоящият съдебен състав споделя. Съгласно размера предвиден в чл.7 ал.2
т.4 и т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за адвокатска работа,
дължимото в полза на адв. Н. Д. възнаграждение за оказано процесуално представителство
на ищеца е в размер на 12 780.00 лева с ДДС при цена на иска 150 000лв. и 7500.00лв. с ДДС
при цена на иска 70 000 лв.
Преценка за размера на дължимото в полза на адвоката възнаграждение съдът
прави, по критерия за фактическа и правна сложност на делото и осъществения обем на
процесуално представителство, като отчита, че спорен пред въззивната инстанция е
единствено размера на обезщетението, като фактите по основния фактически състав не се
оспорват, а в проведеното заседание, адв. Д. не се явил, като е депозирал писмена молба.
Следва да се има предвид, че материалният интерес не може да е единствен критерий, но
същият не следва да бъде изцяло игнориран. В конкретната хипотеза, при съобразяване на
направените от страните възражения по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът счита, че не е налице
хипотезата на чл.2 ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнагражденията за адвокатска
работа – производството не се отличава с изключителна фактическа и правна сложност и че
възнаграждение в размер на 4800.00лв. с ДДС съответства на обема на осъщественото от
8
адв. Д. процесуално представителство на ищеца – въззивник по реда на чл.38 от ЗА в хода
на въззивното производство изразяващо се в депозиране на жалба и процесуално
поведение в открито съдебно заседание, чрез депозиране на молба по хода на делото.
Присъденото в обжалваното решение в полза на адв. Д. възнаграждение по чл.38 от ЗА,
следва да бъде съобразено с размера на уважения иск, като ответникът бъде осъден да му
заплати още 4320.00 лева с ДДС.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261 от 22.05.2025г. постановено по гр. дело № 379/ 2024г. по
описа на Окръжен съд –Велико Търново, В ЧАСТТА, с която Е ОТХВЪРЛЕН предявения от
въззивника срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София , иск с
правно основание чл.511 ал.1 т. 2 от КЗ вр.чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 80 000 лв. до 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Д. Д. К. в качеството
му на фактически съжител и семейство на К. Н. К. ЕГН **********, загинала вследствие на
ПТП от 06.08.2023г., на път III-3002 км. при 18 км + 400 м., реализирано от С. М. П. -
виновен водач на лeк автомобил „Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422, който риск е покрит със
застраховка при ADAC Autoversicherung AG, с код D-5135, съгласно чийто кореспондент е
ЗАД „Алианц България“ ЕИК040638060 (кореспондент на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“), в едно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на уведомяване на Сдружение „НББАЗ“ с извънсъдебната претенция - 26.10.2023г.
до окончателното и изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА, в която Д. Д. К. Е ОСЪДЕН да
заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“
гр.София, сумата от 23 176.00 лв. представляваща направени от ответника разноски по
делото ,съобразно отхвърлената част от иска, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК *********,гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. К. ЕГН**********
сумата от 70 000/седемдесет хиляди /лева, представляваща разликата над присъдения
размер от 80 000 лева до размер от 150 000 лева, ведно със законната лихва върху същата,
считано от 26.10.2023г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на Д. Д. К. в качеството му на фактически съжител и
семейство на К. Н. К. ЕГН **********, загинала вследствие на ПТП от 06.08.2023г., на път
III-3002 км. при 18 км + 400 м., реализирано от С. М. П. - виновен водач на лeк автомобил
„Мерцедес С 200“ с pег. №PSZ4422, който риск е покрит със застраховка при ADAC
Autoversicherung AG, с код D-5135, съгласно чийто кореспондент е ЗАД „Алианц България“
ЕИК040638060 (кореспондент на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“), на основание чл. 511 ал. 1 т. 2 от КЗ и чл.86 от ЗЗД .
9
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК ********* ,гр.София ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по см. на ВТОС сумата от 2812.50/две хиляди осемстотин и дванадесет
лв. и петдесет ст./ лева и по см. на ВТАС сумата от 1400.00/хиляда и четиристотин/ лева,
на основание чл.78 ал.3 и чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. К. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“ ЕИК ********* ,гр.София сумата от
3001.60/три хиляди и един лв. и шестдесет ст./лева с ДДС – заплатено възнаграждение на
един адвокат и сумата от 141.00/сто четиридесет и един /лева съдебни разноски пред
ВТОС,на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ ЕИК *********, гр.София адв. Н. Н.Д. -ШАК сумата от 9120.00/девет
хиляди сто и двадесет/лева с ДДС за осъществено процесуално представителство на Д. Д.
К. пред ВТОС и ВТАС, на основание чл.38 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10