№ 15049
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110129109 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Ч., с ЕГН:
**********, адрес гр. София, ..........., чрез адвокат М. В. М., със съдебен адрес - гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от
управителя ..........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща недължимо
платена сума по договор за кредит №486965/07.08.2023г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба в съда – 21.05.2024 г., до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че сключила Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023 година
с ответника. Твърди, че съгласно същия получила заемна сума в размер на 800,00 лева, при
ГПР от 48.100%, при 9 на брой месечни вноски. Съгласно чл.8 от Договора следвало да
заплати и неустойка в размер на 689,99 лева, поради това, че не предоставила обезпечение
по кредита. Твърди, че платила и погасила задължението по процесния договор, като
заплатила общо сумата от 1400,00 лева. Счита сключения Договор за паричен заем № 486965
от 07.08.2023г., за нищожен. Твърди, че същият противоречи на чл.22 от ЗПК, във връзка с
чл.1,ал.1,т.9 от ЗПК. Твърди, че въпреки посочения годишен лихвен процент, в договора
липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали
лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита или е променлив. Нарушението
било още по съществено доколкото нито в договора, пито в погасителния план имало
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се
направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от
заемодателя. Твърди, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11 ал. 1 от
ЗПК. Твърди, че посоченият в договора ГПР не включвал всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислявал по специална формула. Твърди още, че липсвала ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира същият/. Също така не ставало ясно от договора дали
предвидената неустойка била включена в ГПР. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и
поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния
размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала за
1
неустойка в размер на 689.99 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Твърди, че поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Поддържа, че неустойката но чл.8 от Договор за паричен заем № 486965 от
07.08.2023г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от
ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като развива
подробни съображения в тази връзка. Във връзка с горното иска от съда да постанови
решение, с което да осъди „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от управителя ........... да
заплати на М. А. Ч., с ЕГН: **********, адрес гр. София, ..........., чрез адвокат М. В. М., със
съдебен адрес - гр.Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б на основание чл.55 ал.1
от ЗЗД, сумата в размер на 600 лева, недължимо заплатена по недействителен Договор за
паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., ведно със законовата лихва от момента на
депозиране на исковата молба – 21.5.2024 година до заплащане на задължението. В
условията на евентуалност иска съдът да осъди „Креди Йес“ ООД на основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД, да заплати на ищцата, сумата в размер на 500,00 лева, недължимо заплатена неустойка
по Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., ведно със законовата лихва от
момента на депозиране на исковата молба – 21.5.2024 година до заплащане на задължението.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като
неоснователна. Ответникът не оспорва, че ищцата е кредитополучател, който е сключил с
дружеството „КРЕДИ ЙЕС” ООД договор за паричен заем № 486965 на 07.08.2023г., при
общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр.
Не се оспорва, че договорената сума от 800,00 лева е получена от кредитополучателя, за
което той подписал РКО от 07.08.2023г. Не се оспорва, че било уговорено връщането й на 9
месечни погасителни вноски от по 104.33лв., както и че бил посочен и размерът на
погасителната вноска от по 181,00 лв. месечно, в който размер била включена и дължимата
неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора
погасителен план. Ответникът сочи, че страните постигнали съгласие за фиксиран месечен
лихвен процент от 3.330% и годишен процент на разходите от 48.100%. Твърди, че между
страните било уговорено и предоставяне от страна на кредитополучателя на обезпечение в
3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на
поръчител/ипотека/особен залог/банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение
се дължи неустойка. /чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/. Ответникът
оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора и съответно за нищожност на
клаузата на чл.8 от процесния договор. Ответникът иска от съда да отхвърли исковата
претенция и да му присъди разноски.
С писмена молба вх. № 79238/06.03.2025г. ищецът е направил искане по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения главен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо
775,31 лева, както и за изменение на размера на предявения евентуален осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от
общо 640,99 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 12.03.2025 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С проекта на доклад, обективиран в определение № 43390/24.10.2024 г., и обявен за
окончателен в проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е отделил, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че е бил сключен Договор за паричен заем № 486965 на
07.08.2023 г., че договорената сума от 800,00 лева е получена от кредитополучателя, че е
уговорено връщането й на 9 месечни погасителни вноски от по 104.33лв., че е посочен и
размерът на погасителната вноска от по 181,00 лв. месечно, в който размер е включена и
дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение.
Съгласно чл. 6 от договора страните се споразумяват той да бъде обезпечен
едновременно с две отделни обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал.
2
2, т. 1 от ОУ към договора за заем, и с второ, избрано от заемателя обезпечение – ценна
книга, издадена в полза на заемодателя.
В чл. 8 от договора е посочено, че с подписването му заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че при непредставяне на уговореното в чл. 6 обезпечение в
тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от него
обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ, същият дължи на
заемодателя неустойка в размер на 689,99 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в
погасителен план към договора за заем.
Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на
„Креди Йес“ ООД, е, че в чл. 10, ал. 2, т. 1 от тях са предвидени конкретни изисквания
относно обезпечението „гарант“, както следва: две физически лица, всяко от които да
отговаря кумулативно на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в
размер над 1 000 лева съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.
Между страните не е спорно, а се установява от представения по делото като писмено
доказателство разходен касов ордер, че заемодателят е предоставил на заемателя
уговорената заемна сума в размер на 800 лева.
Между страните не е спорно, а се установява от представената по делото справка от
ответника /л.64/, че за погасяване на задълженията си по процесния договор за кредит
заемателят е извършил в полза на заемодателя седем плащания, в резултат на което
погасените суми са следните: погасена главница по договор – 800 лева, погасена лихва по
договор – 131.64 лева, погасена неустойка по договор – 640.99 лева, погасена наказателна
лихва – 2.68 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание – недължимо платена сума по
нищожен договор за потребителски кредит, евентуално по нищожни отделни клаузи от него.
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: сключване на договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, вкл. на оспорените клаузи, които противоречат на императивни
материалноправни норми или на добрите нрави; извършени от ищеца плащания на сумите
по договора за заем в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи в процесния договор за заем, въз
основа на които са извършени начисления на процесната стойност.
В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит и включените в него клауза за възнаградителна
лихва и неустоечна клауза.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия
ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
3
закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай към договора е приложен
погасителен план, неразделна част от него, в който са посочени погасителните вноски по
брой, размер и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и за всички вземания по него, изискването за посочване
последователността на разпределението на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 8 от процесния договор за паричен
заем.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 48,100 %, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния
по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно - неустойката в размер на 689,99 лева, която
се начислява автоматично от заемодателя при непредставяне на уговореното в чл. 6
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, или в случай, че предоставеното от
него обезпечение не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 и 4 от ОУ.
Настоящият състав приема, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
4
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема
е било обусловено от предоставяне на едновременно на две „обезпечения“, едно от които
„гарант“, отговарящ на определени изисквания на заемодателя, като заемателят се е съгласил
да заплати неустойка в размер на 689,99 лева, която се заплаща разсрочено съгласно
приложен към договора погасителен план. С уговорената в чл. 8 неустоечна клауза се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната
сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от спецификата и краткия
срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на което е уговорена
неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема.
Тридневният срок за предоставяне на „гарант“ – 2 физически лица, е прекомерно кратък и
това създава значително затруднение за заемателя, както за предоставяне на обезпечение
чрез двама поръчители, тъй като последните следва да отговарят на критерии, чието
изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на множество
документи, вкл. официални такива. Същевременно в договора и в ОУ липсва клауза, която да
предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако
предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив,
тридневният срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда
задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи
действия. По този начин ясно се установява, че кредиторът не е очаквал изпълнение на
задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи като
обезпечение „поръчителство“, той е можел да постави сключването на договора за заем и
предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на
поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания, каквато възможност, той има
съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва да се
отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на
неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към
изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма
да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи
характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143 ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
противоречи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Съдът приема, че уговорената в чл. 8 неустойка
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора
са посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването
в тях на обсъжданата сума по чл. 8 те не могат да изпълнят отредената им функция - да
дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
5
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Както беше посочено по-горе, между страните не съществува спор, че ищецът е
заплатил по договора следните суми: погасена главница по договор – 800 лева, погасена
лихва по договор – 131.64 лева, погасена неустойка по договор – 640.99 лева, погасена
наказателна лихва – 2.68 лева., поради което предявеният главен осъдителен иск за връщане
на недължимо платената сума в размер на 775,31 лева /сбор от погасена лихва по договор –
131.64 лева, погасена неустойка по договор – 640.99 лева, погасена наказателна лихва – 2.68
лева/ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
По отношение на претендираното от процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в общ размер на 480 лв. с вкл. ДДС, настоящият съдебен състав
приема за основателно релевираното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като аргументите за това са следните:
В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който страните по упълномощителната сделка - ищецът, от една страна и
адвоката, от друга страна, са направили съвпадащи изявления, че правната помощ се
предоставя като безплатна поради това, че ищецът е материално затруднено лице - чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА. Според правилата на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ГПК, страната следва да бъде
компенсирана за реално извършените разноски по спора за един адвокат, каквито при
безплатната правна помощ безспорно няма - поради което и в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА
възнаграждението се присъжда на процесуалния представител, а не на страната, в чиято
полза е разрешен спора.
Съгласно задължителното за националните съдилища решение от 25.01.2024 г. на
СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г.
на ВАС и следва да откаже прилагането й, вкл. когато присъжда възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА, тъй като същата нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС.
Предвид гореизложеното, като взе предвид: вида и обема на осъществената правна
защита в исковото производство, липсата на фактическа и правна сложност на спора,
срочното разглеждане на делото в едно съдебно заседание, в което процесуален
представител на ищеца не се е явил, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
240 лв. с вкл. ДДС (в този смисъл са Определение № 12574 от 12.08.2024г., постановено по
в.ч.гр.д. № 6143/2024 г. по описа на СГС, VI-4 с-в, Определение № 12716 от 16.08.2024г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 8537/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-„З“ с-в, Определение №
14430 от 19.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 10225/2024 г. по описа на СГС, ГО, II-Ж с-
в, Определение № 14721 от 25.09.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 9457/2024г. по описа на
СГС, ЧЖ-I-„Л“ с-в, Определение № 15714 от 09.10.2024г., постановено по в.ч.гр.д. №
9834/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-„В“ състав, и др.).
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на М. А. Ч., с ЕГН: **********, адрес гр.
София, ..........., чрез адвокат М. В. М., със съдебен адрес - гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№81, ет.3, ап.Б, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 775,31 лева, представляваща
недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023 г., ведно със
законната лихва от 21.05.2024г. до окончателно изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 50,00 лева, представляваща сторените по делото разноски за платена
държавна такса.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати в полза на адвокат М. В. М. от АК-Пловдив,
със съдебен адрес - гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 240,00 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на М. А. Ч., с ЕГН: **********,
безплатна правна помощ в производството пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
БАНКОВА СМЕТКА, посочена от ищеца на осн. чл.127, ал.4 ГПК:
IBAN: BG86UNCR70001521514235
BIC: UNCRBGSF
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7