МОТИВИ:
Съдебното производство е
образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Севлиево, съгласно който
подсъдимият С.Н.О. е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1-во и
2-ро, т. 2, предл. 2-ро и т. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2
и т. 4, предл. 2-ро, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че за
времето от 21,00 часа на 21.08.2018 г. до 07,00 часа на 22.08.2018 г., в гр. Севлиево,
от ул. „Велика и Георги Ченчеви“ пред дом № 10А, противозаконно отнел оставено
без постоянен надзор чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ“,
модел „2105“ с ДК№ ЕВ****АК, без съгласието на собственика Ю.А.Т., от
владението на сина й Е.К.Т. с намерението да го ползва, като от деянието е
последвала повреда на моторното превозно средство – повреждане на
изпускателната система и липса на средно и задно гърне на ауспуха, на стойност
36,00 лева, и моторното превозно средство е изоставено без надзор;
-
на
22.08.2018 г., в с. Градница, общ. Севлиево, чрез използване на техническо
средство – контактен ключ за запалване, противозаконно отнел оставено без
постоянен надзор чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“ с ДК№ ЕВ****АС, собственост на Д.М.Д. от владението му без неговото
съгласие с намерението да го ползва, и моторното превозно средство е изоставено
без надзор;
-
на 11.11.2018 г., около 23 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Митрополит
Климент“ до дом № 4, чрез използване на техническо средство – контактен ключ за
запалване, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2105“ с рег.№ ЕВ****АМ, от
владението на П.И.П. без негово съгласие с намерението да го ползва, и
моторното превозно средство е изоставено без надзор,
като деянието е извършено повече от два пъти, при което
като непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
След
провеждане на разпоредителното заседание, като съобрази искането на подсъдимия,
изразено чрез служебния му защитник адв. П.Б., съдът пристъпи към разглеждане
на делото по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК – Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция.
В хода на съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Севлиево
заявява, че поддържа обвинението. Счита, че фактическите положения, изложени в
обвинителния акт и очертаващи приетата правна квалификация на престъплението,
са доказани, предвид и направените от подсъдимия самопризнания в процедурата по
съкратено съдебното следствие. Прокурорът предлага на подсъдимия О. да бъде
наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, което да се намали с
1/3 по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК и изпълнението му да се отложи по реда на
чл. 66, ал. 1 от НК.
При изслушването му в съдебно заседание подсъдимият С.О. заявява, че разбира
обвинението. В процедурата по съкратено съдебно следствие признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като дава
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Лично и чрез служебния
си защитник адвокат П.Б. пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в
размер на шест месеца, което да се намали по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3
до размер на четири месеца лишаване от свобода с приложение на института на
условното осъждане.
Съдът, след като съобрази, че са
налице формалните изисквания за провеждане на съкратено съдебно следствие,
разясни на подсъдимия С.О. разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК и на основание
чл. 371, т. 2 пристъпи към предварителното му изслушване. Въз основа на самопризнанията
на подсъдимия, както и доказателствата,
събрани в досъдебното производство - показанията на свидетелите и други
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.Н.О. е роден на *** г. и е непълнолетен. От години детето
живее при баба си Е.М.К. ***, като с решение № 18/09.02.2015 г. по гр. дело №
118/2015 г. по описа на Районен съд – Севлиево трайно е бил настанен в
семейството на баба си до навършване на пълнолетие. Със съдебно решение от края
на 2018 г. С.О. е настанен във Възпитателно училище – интернат „Н. Й. Вапцаров“
в гр. Завет, обл. Разград. Не е осъждан. От справка-характеристика на
подсъдимия, изготвена от инспектор ДПС при РУ – Севлиево при ОД на МВР –
Габрово (л.154-154а от ДП), се установява, че многократно са му били налагани
възпитателни мерки по реда на ЗБППМН за различни противообществени прояви -
предимно такива, покриващи признаците на състави на престъпления против собствеността.
І
Свидетелят Е.К.Т. ползвал лек автомобил марка „ВАЗ 2105“ с рег. № ЕВ****АК,
който бил собственост на майка му – свидетелката Ю.А.Т.. Обичайно св. Терзиев паркирал
автомобила пред дома си в гр. Севлиево, ул. „Велика и Георги Ченчеви“ № 10А.
Преди около година загубил контактния ключ за запалване на превозното средство
и от тогава същото се запалвало посредством два бутона /за контакт и за стартер/.
Когато не ползвал автомобила заключвал всяка от вратите отвътре, като оставял
отключена единствено задна дясна врата, тъй като същата заяждала и се отваряла
по-трудно.
На 21.08.2018 г., около 22.00 часа, подсъдимият О., заедно със свидетелите И.
T. и С.С., се намирал пред Къщичките на пазара в гр. Севлиево. Св. С. споделил, че е станало късно и няма с какво да
се прибере до дома си в с. Дамяново, общ. Севлиево. Тогава подсъдимият му
казал, че знае един автомобил, с който може да го закара до у тях. След това О.
придружен от св. T. отишъл до ул. „Велика и Георги Ченчеви“, където пред дом №
10А бил паркиран лек автомобил марка „ВАЗ 2105“ с рег. № ЕВ****АК, собственост
на Ю.А.Т.. Подсъдимият, чрез натиск, свалил стъклото на задна дясна врата на превозното
средство, след което отключил предната врата. После седнал на шофьорската
седалка, извадил кабелите за запалване на автомобила и с тяхна помощ успял да
запали двигателя. Св. T. се качил при него, след което двамата се отправили към
кооперативния пазар. Там в автомобила се качил св. С.С., след което тримата, с
управлявания от подсъдимия автомобил, поели към с. Дамяново, общ. Севлиево. След
като пристигнали в селото, О. оставил автомобила в близост до стопанския двор.
После заедно със свидетелите T. и С. се
разходил пеш до центъра на посоченото населено място. Там св. С. срещнал свой познат – Ф.И., с когото се
заговорил. Подсъдимият О. им предложил отново да ги повози, след което
свидетелите T. и С. и приятелят на последния
приели и се върнали до автомобила. След като всички се качили, подсъдимият потеглил
в посока към с. Градница, общ. Севлиево. Пътувайки отбил по черен път, където
автомобилът изгаснал. О. се опитал да го запали, но не успял. Изчакал 10
минути, за да се охлади двигателя, след което отново пробвал и автомобилът
запалил. Върнал св. С. и неговия приятел
в с. Дамяново и след като ги оставил потеглил в посока към гр. Севлиево, заедно
със св. T.. Преди да влезе в града отбил в дясно от пътното платно, навлязъл в
полето, където продължил да управлява превозното средство в посока към ж.к.
„Митко Палаузов“. В резултат от управлението по неравния терен последвала
повреда на изпускателната система на лекия автомобил - откачили се и паднали средното
и задното гърне на ауспуха. Въпреки повредата подсъдимият продължил да
управлява автомобила. Закарал св. T. до бензиностанция “Шопов“, където
последният слязъл и се прибрал до дома си пеша. След като останал сам О.
потеглил обратно към изхода на града отново в посока към с. Дамяново, общ.
Севлиево. На път между с. Дамяново и с. Градница, на около 2 км. преди с.
Градница, свършило горивото и автомобилът изгаснал, след което подсъдимият О.
го изоставил без надзор в дясно на пътното платно.
ІІ
Свидетелят Д.М.Д. притежавал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег. № ЕВ**** АС, който паркирал на улицата пред дома си в с. Градница, общ.
Севлиево, ул. „Христо Ботев“ № 9. Пострадалият имал обичая да оставя автомобила
отключен с поставен на стартера ключ за запалване, тъй като същият се ползвал и
от баща му – М.М.. На 22.08.2018 г., вечерта, М.М. паркирал автомобила пред
дома си, като оставил ключа за запалване на таблото. По-късно същата вечер подсъдимият
О. *** и забелязал, че превозното средство е отключено. Влязъл в автомобила и
седнал на шофьорското място, след което го привел в движение посредством ключа
за запалване. Отишъл до с. Дамяново, общ. Севлиево. Спрял на центъра на селото,
където се намирали свидетелите С.С., В.А. и Г.С.Г.. Пред тях се похвалил, че е
отнел автомобила от с. Градница, тъй като същият бил оставен отключен.
Предложил им да се разходят. Само св. С. се съгласил, след което двамата с подсъдимия се
повозили до овчарниците, намиращи се в края на селото. След това св. С. слязъл от превозното средство и се прибрал
пеша, а О. продължил да шофира в посока към гр. Севлиево. Когато влязъл в града
се насочил към ж.к. „Митко Палаузов“. В затревена площ, намираща се в близост
до бл. № 6, подсъдимият изоставил отключен лекия автомобил.
ІІІ
Свидетелят П.И.П. притежавал лек автомобил марка „ВАЗ 2105“ с рег. № ЕВ ****
АМ, който паркирал пред дома си на ул. „Митрополит Климент“ № 4 в гр. Севлиево.
На 11.11.2018 г., около 18.00 часа, пострадалият паркирал автомобила си на
обичайното място, като го оставил незаключен и с ключ за запалване поставен в
стартера. Същата вечер подсъдимият С.О. *** със свидетелите А. П. З. и Д.М.А.. Споделил
със свидетелите, че има намерение да отнеме лек автомобил. За целта си сложил
ръкавици и започнал да пробва вратите на паркираните по улиците автомобили.
Около 23.00 часа групата се движела по ул. „Митрополит Климент“, когато подсъдимият
установил, че предна лява врата на лекия автомобил на пострадалия П. е
отключена. Влязъл в превозното средство и видял, че ключът е оставен в
стартера. Веднага запалил автомобила и потеглил. Извикал на св. З. и св. Асанов
да се качат да ги повози. Св. Д.М.А. се изплашил и побягнал в посока магазин
„Кауфланд“, но св. З. се качил в лекия автомобил. Подсъдимият О. ***.
Междувременно св. П. чул шума от запалването на автомобила и излязъл навън, за
да види кой го управлява. В тъмнината не могъл да види кой шофира, нито да го
спре. Затова се върнал и взел велосипеда си, с който продължил да издирва
автомобила си в посоката, в която същият се отдалечил, като същевременно подал
сигнал за престъплението в РУ – Севлиево при ОД ан МВР - Габрово. Междувременно
О. продължил да управлява автомобила в посока към моста над река Росица в гр.
Севлиево. Когато приближил, се отклонил от асфалтовия път и поел по черен път,
водещ към коритото на реката. След това изоставил лекия автомобил отключен на
черния път, в близост до сградата на фирма „АВКО“ гр. Севлиево, с ключове, оставени
в контакта. Заедно със св. З. продължили пеш.
Според заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото
лице инж. Д.Д., което не се оспорва от страните и се приема за мотивирано и
законосъобразно, стойността на вредите по лек автомобил марка „ВАЗ 2105“ с рег. № ЕВ****АК,
собственост на Ю.А.Т., изразяващи се в повреждане на изпускателната система и
липса на средно и задно гърне на ауспуха, възлизат на 36 лв.
Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
съдебнопсихологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Ц.С.–
лекар-психиатър и Н.Д. – клиничен психолог, което не се оспорва от страните и
се приема от съда за мотивирано и законосъобразно, при С.О. се наблюдава
устойчив модел на диссоциално поведение, което е в сериозен разрез със
съответните за възрастта социални норми, като се касае за „Разстройства на
поведението“ – белег за дефектно формиращ се характер. Експертизата преценява,
че нивото на умствено развитие на С. му позволява да съзнава какво прави, как и
с каква цел го върши, и към време на деянията същият е разбирал свойството и
значението на постъпките си и е можел да ги ръководи; личностното и социално му
развитие са под очакваното за календарната възраст ниво, което се дължи на неблагоприятни
социални фактори, като личностната му недоустроеност дава основание да се допусне,
че е извършил деянието поради лекомислие.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от самопризнанията
на подсъдимия С.О. на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Неговите самопризнания се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства - показанията на свидетелите Е.К.Т., П.И.П.,
Д.М.Д., Г.С.Г., И.И. T., Слави Н. С. , В.Д.А.,
Д.М.А. и А. П. З. (протоколи за разпити на свидетели – л. 65-93 от ДП); писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.08.2018 г. с фотоалбум (л. 16-19 от ДП); протокол за
оглед на местопроизшествие от 24.08.2018 г. с фотоалбум (л. 20-23 от ДП);
протокол за оглед на местопроизшествие от 12.11.2018 г. с фотоалбум (л. 25-31
от ДП); справки от Централна база КАТ относно регистрацията на лек автомобил с
рег. № ЕВ****АК, лек автомобил с рег. № ЕВ****АС и лек автомобил с рег. № ЕВ****АМ
(л. 119-121 от ДП; справка-характеристика на непълнолетния С.О., изготвена от
инспектор ДПС при РУ – Севлиево при ОД на МВР – Габрово; заключението на
оценъчната експертиза; заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
Съдът счита, че по безспорен и
категоричен начин по делото се установява, че подсъдимият С.О. за времето от
21,00 часа на 21.08.2018 г. до 07,00 часа на 22.08.2018 г., в гр. Севлиево, от
ул. „Велика и Георги Ченчеви“ пред дом № 10А, противозаконно е отнел оставено
без постоянен надзор чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „ВАЗ“,
модел „2105“ с ДК№ ЕВ****АК, без съгласието на собственика Ю.А.Т., от
владението на сина й Е.К.Т. с намерението да го ползва, като от деянието е
последвала повреда на моторното превозно средство – повреждане на
изпускателната система и липса на средно и задно гърне на ауспуха, на стойност
36,00 лева, и моторното превозно средство е изоставено без надзор;
-
на
22.08.2018 г., в с. Градница, общ. Севлиево, чрез използване на техническо
средство – контактен ключ за запалване, противозаконно отнел оставено без
постоянен надзор чуждо моторно превозно средство – лек автомобил „Опел“, модел
„Астра“ с ДК№ ЕВ****АС, собственост на Д.М.Д. от владението му без неговото
съгласие с намерението да го ползва, и моторното превозно средство е изоставено
без надзор;
-
на 11.11.2018 г., около 23 часа, в гр. Севлиево, на ул. „Митрополит
Климент“ до дом № 4, чрез използване на техническо средство – контактен ключ за
запалване, противозаконно отнел оставено без постоянен надзор чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2105“ с рег.№ ЕВ****АМ, от
владението на П.И.П. без негово съгласие с намерението да го ползва, и
моторното превозно средство е изоставено без надзор,
като деянието е извършено повече
от два пъти.
По време на извършване на деянията подсъдимият О. е бил непълнолетен, но според
нивото на интелектуалното си развитие и способността на контролира поведението
си същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, поради което е наказателно отговорен.
От субективна страна подсъдимият О. е действал
при пряк умисъл на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на всяко
едно от деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал
настъпването на тези последици.
По изложените правни съображения съдът призна подсъдимия С.О. за ВИНОВЕН в
извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1-во и
2-ро, т. 2, предл. 2-ро и т. 3,
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, предл. 2-ро, във вр. с чл. 346, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което следва да носи наказателно отговорност.
При определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена
опасност на деянията и на подсъдимия, подбуди му, както и останалите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства.
За престъпление по чл. 346, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години. За непълнолетните, при
приложение на правилото по чл. 63, ал. 1 , т. 3 от НК, наказанието е до три
години лишаване от свобода.
Извършеното от подсъдимия О. престъпление е тежко по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК и е със завишена степен на обществена опасност, която се обуславя от
динамиката на извършване на подобен род престъпления. Предвид ниската възраст
на подсъдимия (на 15 години към инкриминирания период от време) и чистото му
съдебно минало същият не следва да се определя като лице с висока степен на
обществена опасност. Като отегчаващо обстоятелство съдът оценява осъществяването
на няколко от квалифициращите признаци от състава на престъплението. Смекчаващите
обстоятелства, които съдът взе под внимание са чистото съдебно минало на
подсъдимото лице; ниската му възраст и обусловените от социалната му среда
ниско ниво на интелектуално и духовно развитие, които са препятствали
способностите на непълнолетния пълноценно и адекватно да контролира желанията
си и поведението си. Принципно самопризнанието на подсъдимия, предвид
провеждането на съкратено съдебно следствие, не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. В случая, обаче, признанието на подсъдимия О. в
значителна степен е подпомогнало разследването, поради което това следва да се
отчете в негова полза при индивидуализация на наказанието. При съвкупната
преценка на изложеното, съобразявайки нормата на чл. 54 от НК, при приложение
на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, съдът определи наказанието при превес на
смекчаващите обстоятелства в размер на девет месеца лишаване от свобода. Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК, при
положение, че съдебното следствие е протекло по реда на глава 27 НПК, съдът е
задължен, след като определи размерът на наказанието лишаване от свобода, да го
намали с една трета. Следвайки императивните изисквания на цитираните правни разпоредби,
съдът намали с една трета определеното наказание от девет месеца лишаване от
свобода и наложи на подсъдимия С.О. наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Становището на съдебния състав е, че не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 НК и свързаното с това определяне на наказание пробация.
Съдът
счита, че са налице предпоставките за приложение на института на условното осъждане. Подсъдимият О.
не е осъждан на лишаване от свобода. Същият е млад човек и е ученик във ВУИ, където се работи
по корекции на поведението му. Не са изчерпани възможностите за поправяне и
превъзпитанието му в рамките на общността. По тези съображения и като отчете непълнолетиего му, на основание чл. 66,
ал. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода и ОПРЕДЕЛИ на подсъдимия С.О. изпитателен срок от
ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
С присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.Н.О.,
непълнолетен и действащ със съгласието на своята майка Н.О.О., да заплати по
сметка на Окръжна прокуратура – Габрово направените по делото разноски в размер
на 439.76 лв., от които 375.36 лв. за изготвяне на комплексната експертиза и
64.40 лв. за съдебно-оценъчната експертиза, както и да заплати по сметка на
съда 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата
не се внесе доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: