Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260026., 20 ноември 2020 г. , град
КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесети октомври през две хиляди
и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав :
СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар Йордан
Кръстев, прокурор…………, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
239 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД моли съда да
признае за установено в отношения с ответницата Н.П.Н., че ответницата дължи на
ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение № 22/01.02.2019 г. по ЧГД № 42/2019 г. на РС Котел за следните
парични суми : 623.09 лева, представляващи просрочена главница, дължима по
договор за заем № 5382258/08.09.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД,
заемодател, и Н.Н., заемател, 99.19
лева, представляващи договорна лихва за периода от 07.11.2017 г. до
05.06.2018 г., 294.00 лева, представляващи такса за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредита за периода от 07.11.2017г. до 05.06.2018г.,
175.00 лева, представляващи такса разходи за събиране на просрочени задължения,
70.00 лева, представляващи такса разходи
за дейност на служител, 293.91 лева, представляващи неустойка за периода от
07.11.2017 г. до 05.06.2018 г., 42.26 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 04.06.2018 г. до 31.01.2019 г., законната лихва, считано от подаване
на заявлението на 01.02.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението,
като вземанията по договора за кредит са били цедирани в полза на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД с договор за цесия от 04.06.2018 г.
Тъй
като заповедта е била съобщена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК,
съобразно указанията на съда ищецът е предявил в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК
искове за установяване на заявеното вземане.
Твърди
се, че на 08.09.2017 г. между „Вива кредит“ ООД, от една страна, и ответницата,
от друга, бил сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5382258, за
сума в размер на 700.00 лева, която заемателят се задължил на върне на
заемодателя заедно с договорна лихва в размер на 122.69 лева. Връщането било
уговорено да се извърши чрез 9 равни месечни вноски, всяка по 91.42 лева,
първата платима на 08.10.2017г, последната – на 05.06.2018г. В договора заемателят декларирал получаването
на сумата и в тази клауза имала характер на разписка, доказваща изпълнение на
задължението на заемателя да предаде сумата.
Съгласно
Тарифата на „Вива кредит“ ООД, при забава на плащането на погасителна вноска,
на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължал плащане на 10 лева, а
на единадесетия и двадесет и петия ден – 15 лева, като максималният размер на
начислените разходи не можел да надвишава
75 лева за заемни суми в размер на 300 лева, 125 лева - за заемни суми в
размер на 400 лева и 175 лева – за заемни суми от 500 до 1500 лева. На
ответницата била начислена такса разходи в размер на 175.00 лева за покриване
на разходите на заемателя за проведени телефонни разходи, изпращане на писмени
покани и електронни съобщения.
Страните
били договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска
с повече от 57 календарни дни, на 58-я ден заемателят дължал на заемодателя
еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляващи разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането.
Заемателят
поел задължение да представи на заемодателя в тридневен срок от подписване на
договора (т.е. най-късно на 11.09.2017г) две алтернатилно уговорени
обезпечения: 1/поръчител физическо лице, което да представи бележка от
работодателя, издадена не по-рано от три дни от деня на представянето и да
отговоря на следните изисквания : лицето да е навършило 21-годишна възраст, да
работи на безсрочен трудов договор, да
има минимален стаж при настоящия си работодател шест месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните пет години да няма
кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по-лош от 401
„Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател; 2/ валидна банкова
гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължението по процесния договор, която да е валидна за целия срок на
договора. Тъй като заемателят не изпълнил задължението си, била начислена
неустойка в размер на 330.75 лева, която страните се били договорили да се
плати разсрочено на 9 равни вноски, всяка от които в размер на 36.75 лева,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Заемателят
бил избрал да ползва допълнителна услуга експресно разглеждане на документите
за одобрение на заема, поради което дължал такса в размер на 330.75 лева, която
страните се договорили да се плати разсрочено на 9 равни вноски, всяка от които
в размер на 36.75 лева, включени в размера на вноските за погасяване на
главницата и договорната лихва.
В
обобщения, общият размер на всяка от погасителните вноски възлизал на 164.91
лева.
Тъй
като страните се били договорили да се дължи законна лихва за всеки ден забава
при просрочие на вноските, се претендира сумата 42.26 лева за периода от
04.06.2018г. до 31.01.2019г.
Всички
вземания по договора за заем били прехвърлени в полза на настоящия ищец на
04.06.2018г. по силата на приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013г. Твърди се, че цедентът „Вива кредит“
ООД изпратил уведомление до длъжника за извършената цесия, което било върнато в
цялост. Тъй като цедентът „Вива кредит“ ООД упълномощил цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД да уведомява цедираните длъжници по чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесионерът изпратил на 09.05.2019г. до ответницата уведомление, което пак
било върнато в цялост невръчено. Позовава се, в условията на алтернативност, на
връчване на уведомлението за извършена цесия, приложено към исковата молба, в
рамките на образуваното съдебно производство. Цитира съдебни актове на ВКС,
постановени по реда на чл.290 от ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение. Моли за присъждане на разноските по заповедното
и по настоящото производства.
Искът
с цена 632.09 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът
с цена 99.19 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът
с цена 293.91 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Исковете
с цена 294.00 лева, 175.00 лева и 70.00 лева са с правна квалификация чл.286,
ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
Искът
с цена 42.26 лева е с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.
В
срока по чл.131 от ГПК адв. Г.М. – назначен за особен представител на ответницата
по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, е подал отговор срещу исковата молба, в която се
оспорва както допустимостта, така и основателността на предявените искове.
Съдът е оставил без уважение възражението за неправосубектност на дружеството –
ищец и съответно искането за прекратяване на производството по делото на това
основание. При извършена служебна справка в ТР се установи, че дружество
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ********* не е заличено, както се
твърди, и е правоприемник „Агенция за събиране на вземания“ ООД, което е
заличено, и което е било с ЕИК *********.
Ответницата
не била уведомена за извършената цесия. Тъй като исковата молба не ù
била връчена, което наложило назначаване на особен представител, то връчването
на уведомлението за цесия, приложено към исковата молба, на особения
представител нямало ефект на съобщаване на цесия по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Моли за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание не се явява представител на ищеца.
Исковете се поддържат чрез писмено становище.
Особеният представител поддържа отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на ищеца и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 08.09.2017г. между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД и ответницата бил
сключен договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5382258, по силата на
който заемодателят се задължил да предаде в собственост на
заемателя заемна сума в размер на 700.00 лв, която заемателят се
задължил да му върне ведно с
договорната лихва, на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 128.16
лв. всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 08.10.2017 г., а на
последната - 05.06.2018 г. Фиксираният годишен лихвен процент е в размер на
40.29 %, а годишният процент на разходите - 49.45 %, като е предвидено какво се
включва в ГПР. Уговорен е и лихвен процент, приложим при отказ от договора до
14-тия ден – 0.11 %. С подписването на договора заемателят удостоверил
получаването на заемната сума и била уговорена изрична клауза, че договорът има
силата на разписка. Приложен е и разходен касов ордер, с който на полза на
заемателя е изплатена сумата 401.99 лева. С останалите 298.01 лева са били
погасени стари задължения на ответницата към заемодателя – чл.2, ал.1.
В чл.1 от договора страните заявили, че са сключили договора
на основание предложение, направено от заемателя, както и стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя, посочващ индивидуалните
условия на бъдещия паричен заем, като заемателят е декларирал, че приема всички
условия, посочени в преддоговорната информация.
Приложено е отправеното от ответницата предложение за
сключване на договор за паричен заем, в което били описани основните елементи
на бъдещия договор.
В чл.1, ал.3 заемателят се задължил да заплати такса в
размер на 330.75 лева за експресно разглеждане на кредит.
В чл.5 в тежест на заемателя било установено задължение
тридневен срок (считано от подписването на договора за заем) да предостави на
заемодателя определено обезпечение на задълженията му по договора,
като били уговорени и последиците от непредставяне – заплащане на неустойка в
размер на 330.75 лева, която още тогава се съгласили, т.е. преди изтичане на
срока, да бъде платена разсрочено и заедно с всяка от погасителните
вноски.
В чл.9, ал.2 от договора е предвидена отговорност на
заемателя да заплаща законната лихва в случай на забава.
В чл.4 от договора е уредено право на заемодателя по всяко
време да прехвърли правата си по договора на трето лице.
В чл. 13 заемателят заявил, че е запознат и съгласен с
Тарифа за таксите на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, актуална към датата на сключване на
договора, която се намирала на видно място във всеки търговски обект от
клоновата мрежа и партньорската мрежа на заемодателя, както и на електронната
страницата на заемодателя www.vivacredit.bg .
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
22.01.2013 г. „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като цедент, прехвърлило на ищеца, като
цесионер, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за заем, сключени от цедента с физически лица, които не изпълнявали
задълженията си по тях, като вземанията е уговорено да се индивидуализират в
Приложение № 1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото
съставяне. Уговорено е, че всяко едно от прехвърлените вземания включва всички
непогасени задължения ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, засечени към датата на
подписване на съответното Приложение № 1. В чл.4.1. е предвидено, че моментът
на подписване на съответното Приложение № 1 се счита за надлежна
дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното
Приложение № 1 става неразделна част от Рамковия договор. Подписано е и
потвърждение на извършената цесия. По делото е приета като доказателство
извадка от Приложение №1 със заличени данни на останалите длъжници, в което е
отразено, че на 04.06.2018 г. цедентът „ВИВА КРЕДИТ“ ООД прехвърлил на
цесионера – ищец вземанията по процесния договор, по който общата дължима сума
била 1564.19 лв.
Цедентът „ВИВА КРЕДИТ“ ООД упълномощил цесионера да
уведомява от името на цедента цедираните длъжници по договора за цесия, описан
в предходния пункт.
До ответницата са били изпратени две уведомления за
извършената цесия – от 21.06.2018г. и от 09.05.2019г, които не са били връчени,
тъй като не била намерена.
От приетата по делото съдебносчетоводната експертиза се
установява следното : Кредитът бил изцяло усвоен, като със сумата 298.01 лева
били погасени стари задължения на ответницата към заемодателя, а остатъкът от
401.99 лв бил изплатена с разходен касов ордер № 153/08.09.2017г. Ответницата е
направила плащане в общ размер 165.00 лева, с което е погасена изцяло първата
вноска, дължима на 08.10.2017г., включваща 67.91 лв главница, 23.50лв лихва,
36.75 лв неустойка и 36.75 лв такса за експресно разглеждане. От дължимата на
07.11.2017г. втора вноска са платени 0.09лв главница и 0.09лв такса за
експресно разглеждане. Размерът на непогасената главница е 632.09 лв, на
договорната лихва, дължима за периода от 07.11.2017г. до 05.06.2018г – 99.19лв
и на законната лихва върху неплатената главница за периода от 05.06.2018г. до
31.01.2019 г. – 42.32 лв.
Относно размера на неустойката, на разходите за дейност на
служител и разходи на кредитора вещото
лице е ползвало справката, изпратена от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, като я пресъздава
дословно.
На 01.02.2019 г. “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД подало до РС Котел заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата Н.Н.. Въз основа на
заявлението било образувано частно гражданско дело № 42/2019 г., по което на
01.02.2019 г. било постановено разпореждане № 137, с което е разпоредено да се
издаде заповед за изпълнение срещу длъжницата за сумите : 623.09
лева, представляващи просрочена главница, дължима по договор за заем №
5382258/08.09.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД, заемодател, и Н.Н.,
заемател, 99.19 лева, представляващи договорна лихва за периода от 07.11.2017
г. до 05.06.2018 г., 294.00 лева, представляващи такса за експресно разглеждане
на искането за отпускане на кредита за периода от 07.11.2017г. до 05.06.2018г.,
175.00 лева, представляващи такса разходи за събиране на просрочени задължения,
70.00 лева, представляващи такса разходи за дейност на служител, 293.91 лева,
представляващи неустойка за периода от 07.11.2017 г. до 05.06.2018 г., 42.26
лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.06.2018 г. до 31.01.2019
г., законната лихва, считано от подаване на заявлението на 01.02.2019 г. до
окончателното изпълнение на задължението, като вземанията по договора за кредит
са били цедирани в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с договор
за цесия от 04.06.2018 г., както и разноски в размер на 82.13 лева.
Тъй като длъжницата била
уведомена за издадената заповед за изпълнение № 22/01.02.2020г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви по реда на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (ДВ, бр.86 от 2017г) установителен иск за заявеното
вземане.
Исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело, е била подадана в указания едномесечен
срок.
Изложената фактическа обстановка
съдът установи след анализ на събраните писмени доказателства, които кредитира,
съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Към доказателствената
съвкупност съдът приобщи и изготвената счетоводна експертиза, след като
съобрази, че дава отговори на поставените въпроси.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно, че „ВИВА КРЕДИТ“
ООД, заемодател, и ответницата, заемател, са сключили договор за потребителски
паричен заем, по силата на който заемодателят предоставил на ответницата
парична сума срещу задължението за връщането ù с изрично уговорено
оскъпяване, имащо характер на възнаградителна лихва. Договорната връзка е породила
както права, така и задълженията между страните. Сделката е търговска по
смисъла на чл.286, ал.1 от ТЗ, тъй като е сключена от търговец и е свързана с
упражняваното от него занятие. Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и
за двете страни по сделката – чл.287 от ТЗ. Тъй като в ТЗ липсва специална
уредба на договора за кредит се прилагат правилата на чл.240-241 от ЗЗД, както
и на ЗПК.
Цесията, с която всички вземания по договора за кредит са били прехвърлени в полза на настоящия ищец, е надлежна съобщена на ответницата като цедиран длъжник с връчването на съобщението за цесия, приложено към исковата молба. Независимо че исковата молба не е връчена лично на ответницата, тя е връчена на назначения ù особен представител и следва да се зачетат и съобразят от съда настъпили всички факти, настъпили след подаване на исковата молба. Връчването на всички книжа по делото на ответницата е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици - решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК.
Ответницата има качеството на
потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и
следователно се ползват от закрилата на този закон и на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Съдът е задължен да изследва служебно дали договорът е
действителен като съобразен с императивните норми на закона и да се произнесе
по изрично наведените възражения.
Липсват очевидни нарушения на формата, установени в ЗПК и
съдът приема, че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред
които – общият размер на кредита и условията на усвояването му (т.7); лихвен
процент по кредита и условията на прилагането му (т.9); годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10); условията за
издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.11).
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени. В
чл.3 от договора е посочен общият размер на кредита (700.00 лв.) и
условията за усвояването му. Записани са и условията за издължаването, като е
посочен размерът на вноските, техният брой, периодичността на плащанията, падежите
на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен процент, общият размер на
дължимата сума и годишен процент на разходите. Макар да няма отделен документ с
наименование „погасителен план“, в съдържанието на договора е инкорпорирана
цялата изисквана от чл.11, ал.1 от ЗПК информация. Тъй като договорът е сключен
при фиксиран лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него,
последното изискване на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК – за посочване на
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, е неприложимо. Такава информация следва да се съдържа в погасителния план
единствено при наличието на различни лихвени проценти.
В чл.1 от договора ответницата е заявила, че преддоговорната
информация ù е била предоставена под формата на стандартен европейски
формуляр, с което са удовлетворени изискванията на закона.
Тъй като договорът в частта му относно задължението,
установено в тежест на ответницата да върне получената главница, е
действителен, то искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК е изцяло
основателен и следва да бъде уважен до предявения размер. Ответницата не
противопостави възражение за погасяване на възникналото за нея задължение.
Искът с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за присъждане на възнаградителна лихва в размер на 99.19 лева също се явява основателен. При извършената служебна проверка на клаузата за възнаградителна лихва съдът не установи тя да е недействителна на основание чл.26 от ЗЗД или като неравноправна. Доколкото не са противопоставени възражения срещу действителността на тази клауза, съдът не дължи излагане на подробни съображения в тази насока.
Искът за неустойка е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като съдът прецени клаузата за
неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните
съображения: Критериите за нищожността поради противоречие с
добрите нрави на неустойка се очертани в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ВКС, ОСТК – когато неустойката е уговорена извън присъщите
ù обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението – така решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009
г., II т. о.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните
неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са
уговорили клауза, по силата на която в тежест на заемополучателя е възложено задължението
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, неизпъленението на което е активирало коментираната клауза за
неустойка в абсолютен размер – 330.75 лева. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на задълженията по договора за
паричен заем, съобразно договореното. От съдържанието на чл.5 обаче е видно, че
още преди да е бил изтекъл тридневният срок за представяне обезпечение,
предварително е уговорено, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със
всяка вноска по договора и така вноските нарастват с още 36.75 лв.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза
извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя
за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля
вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка
на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение и в този смисъл обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечаване на главното задължение, т.е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната
цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на
връщане сума с почти двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни
граници на добрите нрави и не е позволено от закона. По тези съображения искът
с правно основание чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена на иска 293.91 лева следва да се отхвърли като неоснователен, тъй
като съдът установи нищожност на клаузата, на която се основава.
По исковете с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК, единият от които с цена 175.00
лева, представляващи разходи за събиране на просрочени задължения, а другият –
с цена 70.00 лева, представляващи такса разходи за дейност на служител :
Процесният договор не е установил за кредитополучателя такива задължения за
плащане. Те са фиксирани в споменаваната неколкократно Тарифа, която била
публикувана на интернет страницата и била поставена на видно място в офисите.
Според императивната разпоредба на чл.33,
ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в
случая се претендира наред с вземането за два вида разходи и така се стига до
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК. Освен това тези разходи са по естеството си
такива по управление на кредита и поради това заплащането им от потребителя влиза в противоречие със
забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. По изложените съображения тези
два иска са изцяло неоснователно и следва да бъдат отхвърлени.
По иска с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК с цена 294.00 лева, представляващи
такса за експресно разглеждане на кредита: При извършената служебна проверка
съдът установи, че клаузата на чл.1, ал.3 от договора за заем е недействителна
поради противоречие с чл.10а, ал.2 от ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, поради което и на основание чл.21, ал.1 от същия закон е нищожна. Експресното разглеждане е именно
действие, свързано с отпускането на кредита, което предхожда сключване на
договора. Тази дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването
на дълга. С претендираната такса кредиторът се домогва да набави допълнителни
плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга, която
да е била предоставено срещу дължимостта на посочената сума, още повече, че не
е установена разликата между обикновеното и приоритетно разглеждане на
документите. Отделно от това, уговореният размер на тази такса - 330.75 лева, е
равен по размер на уговорената неустойка и сборът им почти се равнява на
главницата по заема, като по този начин е заложено прекомерно оскъпяване на
кредита чрез заобикаляне на императивни разпоредби. По изложените причини този
иск също се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне, тъй като е основан на
недействителна клауза.
Искът с правна квалификация чл.286, ал.1 вр. чл.287 от ТЗ вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК за мораторна лихва с цена 42.26 лева е основателен. Мораторната лихва е начислена след изпадане на ответницата в забава до подаване на заявлението в съда. Основанието на този иск произтича от чл.9, ал.2 от договора, според който при забава на плащане на задълженията заемателят дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. В случая са неприложими постановките в т.2 от ТР № 3 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ВКС, ОСГТК, тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем.
В обобщение и
след анализ на клаузата за неустойка, за която се установи, че е
недействителна, съдът стигна до извода, че същата не води до недействителност
на целия договор и в частност до клаузите за връщане на главница,
възнаградителна и мораторна лихва.
Ответницата е погасила част от задълженията за неустойка и таксата за експресно разглеждане, в размер общо на 73.59 лева, които клаузи съдът прие, че са нищожни, но само констатацията в мотивите не е достатъчна за активиране на реституционната норма на чл.34 от ЗЗД за връщане на дадено или съдът служебно, без направено такова възражение, да премине към изчисление по реда на чл.76 от ГПК какви задълженията биха били покрити чрез плащанията, отнесени за погасяване на задължението за неустойка и за таксата - № 1503/10.02.2009г. на ВКС по гр. дело № 5819/2006г., ІV г.о.
По претенциите за разноски :
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
разглеждащ установителния иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се произнася
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство, като се произнася с осъдителен
диспозитив, тъй като разноските, направени в заповедното производство, не са
предмет на установителния иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от исковете. Разноските се претендират,
съобразно представен списък, както следва : по заповедното производство – 32.13
лв държавна такса и 50.00 лв юрисконсултско възнаграждение; по установителното
производство – 317.87 лв държавна такса, 350.00 лв юрисконсултско
възнаграждение, 342.45 лева платен депозит за особен представител и 300.00 лева
възнаграждение за вещото лице.
По заповедното производство разноските следва да се присъдят
така : общият размер на уваженото по настоящото дело вземане е 773.54 лв и
дължимата държавна такса по заповедното производство е в размер на 25.00 лв,
следователно претенцията за разноски за държавна такса за разликата до 32.13 лв
подлежи на отхвърляне. Претендираното юрисконсултското възнаграждение е в
минимален размер, поради което следва да се уважи. Следователно по заповедното
производство следва да се присъдят разноски в общ размер 75.00 лева.
По установителното производство : Уважени са три иска, по
всеки от които държавната такса е в размер на 50.00 лева, общо 150.00 лева и
след приспадане на таксата по заповедното производство, размерът на държавната
такса, която следва да се присъди в тежест на ответницата, е 125.00 лв.
Разноските за експертизата, възлизащи в размер на 300.00
лева, следва да се присъдят съразмерно на общия размер на уважените вземания,
отнесени към общия размер на предявените, а именно 149.49 лв.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, препращаща към чл.37
от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25
установява размери от 100.00 до 300.00 лева възнаграждение за дела с определен
материален интерес. Съгласно чл.1 от Наредбата, съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Ръководен от посочените критерии, съдът определя възнаграждение в размер от
100.00 лв.
Определеното и изплатено на особения представител възнаграждение е 342.45 лева. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца част от това възнаграждение, съразмерно на уважените искове, възлизащо на 170.64 лева.
Така общият размер на разноските, които следва да се
възложат на ищеца по настоящото дело, е
545.13 лв. Претенцията за разликата до 1310.32 лева следва да се
отхвърли.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град София, бул.
Д-р Петър Дертлиев 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, и ответницата Н.П.Н.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес ***, че ответницата дължи на ищеца
вземането, за което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение №
22/01.02.2019 г. по частно гражданско дело № 42/2019 г. на РС Котел, както следва
: 623.09 лева (шестстотин двадесет и три лева и девет стот),
представляващи просрочена главница, дължима по договор за заем №
5382258/08.09.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД, заемодател, и Н.Н.,
заемател, 99.19 лева (деветдесет и девет лева и деветнадесет стот),
представляващи договорна лихва за периода от 07.11.2017 г. до 05.06.2018 г.,
42.26 лева (четиридесет и два лева и двадесет и шест стот), представляващи
лихва за забава за периода от 04.06.2018 г. до 31.01.2019 г., законната лихва,
считано от подаване на заявлението на 01.02.2019 г. до окончателното изпълнение
на задължението, като вземанията по договора за кредит са били цедирани в полза
на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с договор за цесия от 04.06.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл.422 от ГПК, от ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, срещу ответницата Н.П.Н.,
с посочени данни, да се признае за установено в отношенията между тях, че
ответницата дължи на ищеца вземането, за което в полза на ищеца е била издадена
заповед за изпълнение № 22/01.02.2019 г. по частно гражданско дело № 42/2019 г.
на РС Котел, както следва: 294.00 лева, представляващи
такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита за периода
от 07.11.2017г. до 05.06.2018г., 175.00 лева, представляващи такса разходи за
събиране на просрочени задължения, 70.00 лева, представляващи такса разходи за
дейност на служител, 293.91 лева, представляващи неустойка за периода от
07.11.2017 г. до 05.06.2018 г.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.Н., с посочени данни, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, сумата 75.00 (седемдесет и пет)
лева, представляващи направени по ЧГД № 42/2019г. на РС Котел разноски, като
претенцията за разликата до пълния ù предявен размер 82.13 лв ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.П.Н., с посочени данни, да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с посочени данни, сумата 545.13 лева
(петстотин четиридесет и пет лева и тринадесет стот), представляващи направени
по настоящото дело разноски, като претенцията за разликата до пълния ù
предявен размер 1310.32 лева
ОТХВЪРЛЯ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС Сливен с възиввна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му.
С
Ъ Д И Я :