Решение по дело №568/2019 на Апелативен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    62/ 03.02.2020г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на двадесет и втори януари                                              Година 2020

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 568    по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от А.К., гражданин на Република Украйна, с ЛНЧ ********** против решение № 52/21.06.2019г. на Силистренския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 43/2018г., с което е признато за установено по реда на чл. 694 ал. 3 и ал.5 ТЗ несъществуването на  негово вземане за сумата от 34 000 лева срещу  „Авмор Шипинг енд Трейдинг” ООД / в несъст./, ЕИК ********* на основание предоставен допълнителна парична вноска на дружеството, което вземане е включено като прието в Списъка с приетите вземания по т.д. № 18/2016 г. на Силистренски окръжен съд. По съображения, подробно изложени в жалбата и обосноваващи извод за недопустимост на обжалваното решение, евентуално – за неговата неправилност поради допусната от първоинстанционния съд незаконосъобразност при събирането на доказателствата по делото, се иска същото да бъде отменено.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Синдикът на дружеството И.В.К. изразява становище за основателност на подадената въззивна жалба.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявените  искове са с правно основание чл.694 ал.1 и ал.3 ТЗ.

          Ищците „Авмор Шипинг енд Трейдинг” ООД / в несъст./, ЕИК *********, Л. К.У. и Н. А.У. претендират за установяване несъществуване на вземането на ответника А.К.  за сумата от 34 000лв, което вземане е включено в Списъка на приетите вземания по т.д. № 18/2016г. на Силистренския окръжен съд, с посочено основание „допълнителна парична вноска“.

          От събраните по делото доказателства и извършената служебна справка по партидата на дружеството за извършените вписвания и обявявания в ТР се установява следната фактическа обстановка :

          С решение № 36 от 14.03.2016г. по т.д. № 18/2016г. по описа на Окръжен съд Силистра е открито производство по несъстоятелност на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно за срок от една година. С решение № 87 от 17.10.2017г., в производство по реда на чл.632 ал.2 от ТЗ, производството по несъстоятелност е възобновено, назначен е временен синдик и е определена дата за провеждане на Първото събрание на кредиторите.

          С молба от 15.11.2017г.  А.К. е предявил свое вземане срещу дружеството в размер на 34 000лв, произтичащо от предоставена допълнителна парична вноска. Вземането е включено от синдика в Списъка на приетите вземания.

          Срещу това вземане е подадено възражение вх.№ 3666/22.11.2017г. по чл.690 ал.1 ТЗ от  Л.У. и Н.У., в качеството им на управители на „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД. Тъй като възражението е подадено преди обявяване на списъка на приетите вземания в ТР на 15.12.2017г., съдът е разпоредил същото да бъде докладвано след обявяване на списъците.

          Второ такова възражение от същата дата, но с вх.№ 3670 е подадено от Л.У. и Н.У.  - л.32 на т.д. № 41/18г. на СсОС, ведно с допълнение към него от 12.12.2017г. – л.33.

          С определение № 95/12.03.2018г. по т.д. № 18/16г. съдът по несъстоятелността е разгледал възражението  и го е оставил без уважение. Доколкото първото възражение срещу приетото вземане на А.К. е подадено в срок и от Л. и Н. Улибини, в качеството им на управители на дружеството, съдът намира, че то е подадено именно от длъжника „Авмор Шипинг енд Трейдинг“ ООД. Предявявайки в срок и надлежно възражението си длъжникът придобива активна процесуална легитимация да предяви отрицателния установителен иск по чл.694 ал.1 т.1 от ТЗ, предвид на това, че възражението му е оставено без уважение. В този смисъл възражението на въззивника К. за недопустимост на производството по чл.694 ал.1 т.1 от ТЗ поради неподаване на възражение по чл.690 ал.1 ТЗ и непроизнасяне на съда по него е неоснователно.

          Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество се явява неоснователен, по следните съображения  :

          В молбата по чл.685 ал.1 от ТЗ А. Корочинский посочва, че вземането му произтича от предоставена на дружеството „допълнителна парична вноска“ в размер на 34 000лв. Към молбата е приложен списък по чл.628 ал.1 т.3 от ТЗ от 20.01.2016г. Освен това вземането му е отразено и в Отчета за паричните потоци от 20.11.2015г., подписан от него в качеството му на управител на дружеството и от регистриран одитор Ж. С., съгласно одиторски доклад от 21.12.2015г. Доколкото в молбата за предявяване на вземането кредиторът е посочил като основание „допълнителна парична вноска“ недопустимо е изменението на същото това основание на вземането, направено в отговора на исковата молба – като неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД.

          Вземането се явява недоказано по делото.  За извършването на допълнителна парична вноска чл.134 ал.1 от ТЗ предпоставя взето решение на ОС на съдружниците. В отговора на исковата молба ответникът признава, че такова решение не е вземано. От депозираните от одитора свидетелски показания става ясно, че одиторът е  направил отказ от мнение досежно верността на отчета. Главното основание се свежда до това, че дружеството не е водило счетоводство, че не са потвърдени разчетите към кредитори и съдружници, че одиторът не е присъствал на инвентаризация на касата и не знае дали съответно посочените суми са налични.

          В заключение – липсват каквито и да е доказателства за направената парична вноска, както по основание, така и по размер. Предвид на това исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

          Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава.

          Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не присъжда такива.

          На осн.чл.694 ал.7 от ТЗ ответникът А.К. се осъжда да заплати по сметката на Варненския апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване в размер на 170лв.

          Водим от горното, съдът

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/21.06.2019г. на Силистренския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 43/2018г.

          Разноски не се присъждат.

          ОСЪЖДА А.К., гражданин на Република Украйна, с ЛНЧ ********** да заплати по сметката на Варненския апелативен съд сумата от 170лв, представляваща държавна такса за въззивно обжалване на решението по т.д. № 43/2018г. на Силистренския окръжен съд, търговско отделение.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :