Решение по дело №30/2019 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 514
Дата: 12 декември 2019 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20197100700030
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    514/12.12.2019 г.

                                                     

                        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ в открито съдебно заседание, проведено на десети декември  две хиляди и деветнадесета година, І касационен състав:      

                                                      

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ изслуша докладваното от председателя КАНД № 30/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “Свобода” АД с ЕИК *********, гр. Добрич, ул. “Калиакра“  № 57, срещу Решение № 429 от 14.11.2018 г. по НАХД  № 1170/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Жалбоподателят прави оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Настоява, че предписанието, за нарушение на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, е нищожно, поради което обжалваното съдебно решение противоречи на материалния закон – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Добавя, че дружеството е санкционирано за нарушение, което не отговаря на признаците на нарушение по чл. 415, ал. 1, във връзка с чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ). Според жалбоподателя съдебното решение е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение – чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като в наказателното постановление не могат да се установят признаците на твърдяното нарушение, с оглед на което наказаното дружество не може да осъществи правото си на защита. Прави оплакване, че съдът по недопустим начин е разместил доказателствената тежест и че липсват доказателства за неизпълнение на предписанията. Настоява, че издаването на тридесет отделни наказателни постановления е неправилно, като е трябвало административнонаказващият орган (АНО) да издаде едно наказателно постановление, в което да опише всички нарушения и да определи санкция, като се позовава на чл. 26, ал. 1 от НК. Счита, че с издаването на шестдесет наказателни постановления – тридесет за неплащане на трудово възнаграждение и тридесет за неизпълнение на предписания за заплащане на трудови възнаграждения се достига до репресивни мерки спрямо дружеството, което противоречи на принципите на правовата държава. Иска да бъде отменено съдебното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на РС или да бъде отменено съдебното решение и да бъде отменено наказателното постановление изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Адв. С. като процесуален представител на същия, представя молба, с която поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като настоява да бъде отменено въззивното решение и да се произнесе съдът по съществото на спора, като отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в предвидения по закон срок, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районният съд е потвърдил наказателно постановление № 08 - 001001/352/ 13.08. 2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка на 01.06.2018 г. в кожухарска фабрика, стопанисвана от „Свобода“ АД, от инспектори в Дирекция “ИТ” – Добрич по повод изпълнение на предписанията от Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г., е поканен представляващият дружеството да се яви на 05.06.2018 г. и да представи ведомости за заплати или други доказателства, удостоверяващи изпълнението на дадените с цитирания протокол предписания. Призовката е получена на 04.06.2018 г., но на указаната дата не се е явил представляващият, нито упълномощено друго лице. С оглед на това е установено, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило предписание по т. 13 от Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г. със срок на изпълнение 25.05.2018 г., да изплати уговорените трудови възнаграждения за месец юли 2016 г. на описаните в т. 13 работници и служители. С наказателното постановление (НП) на основание чл. 416, ал. 5 от КТ е наложена “имуществена санкция” на дружеството в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

За да потвърди наказателното постановление, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършването на нарушението е установено по безспорен и категоричен начин. Счел е за неоснователно възражението на касатора за изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е изложил подробни доводи в тази насока. Обсъдил е невъзможността за преквалифициране на нарушението по привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Приел е, че в случая не се касае за наказване на дружеството два пъти за едно и също нещо, както твърди процесуалният му представител, тъй като в случая е наложено наказание за неизпълнение на предписание на контролен орган да изплати трудовото възнаграждение на работниците, което е едно и то самостоятелно нарушение, а не наказание за неплащане на трудово възнаграждение. Основавайки се на факта, че е налице неизпълнение на дадено предписание, установено с краен срок за изпълнение, съдът правилно е счел, че се касае до множество нарушения на чл. 415, ал. 1 от КТ, макар и същите да са идентични по вид и тежест. Съдът е приел, че наложената минимална санкция по размер е съобразена със закона. Въз основа на тези свои изводи е направил обоснован извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и го е потвърдил изцяло.    

          Настоящата  инстанция споделя изцяло изводите на ДРС. При постановяване на решението съдът е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, обсъдил е доводите на касатора и подробно се е аргументирал защо не ги приема.

Възражението на касатора, че административнонаказващият орган е процедирал неправилно, като въз основа на един единствен протокол е издал 30 предписания и съответно 30 наказателни постановления, вместо да издаде едно предписание за целия период, предмет на протокола, и едно наказателно постановление. За констатираните при извършената проверка нарушения на трудовото законодателство са издадени 30 преписания, като всяко предписание обхваща отделни нарушения на трудовото законодателство, състоящи се в неизплащане на начислени трудови възнаграждения на работници и служители на дружеството за конкретно определени месеци за процесните 2015 - 2017 години Всяко едно от дадените предписания съдържа конкретен срок за изпълнение, респективно неизпълнението на конкретния срок и задължение за този срок, представлява отделно нарушение. От съдържанието на протокола от 21.05.2018 г. може да се направи извод, че с него са издадени 30 броя индивидуални административна акта, които технически са обединени в един документ. Неизпълнението на всеки един от тях влече след себе си самостоятелна административнонаказателна отговорност за работодателя. За пълнота следва да се отбележи, че нормата на чл. 26, ал. 1 от НК е неприложима в административнонаказателното производство с оглед разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.

Предписанието по т. 13 от  Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 год. със срок за изпълнение до 25.05.2018 год. е издадено именно за изпълнение на задължението за заплащане на уговореното трудово възнаграждение. Последното не е изпълнено, което е довело  до ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Като цяло възраженията в касационната жалба се основават на оплакване срещу Предписанието като принудителна административна мярка. В този смисъл следва да бъде съобразено, че Протоколът, съдържащ предписанията, е обжалван, като по жалбата е образувано адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на Административен съд – Добрич. Настоящото производство е спряно до приключване с влязло в сила решение на производството по адм. дело № 55/ 2019 г. по описа на АдмС – Добрич. С Решение № 102/ 22.03.2019 г. съставът на АдмС – Добрич е отхвърлил жалбата, като по отношение незаконосъобразност на мярката е отчел, че жалбата е подадена след изтичане на сроковете за обжалване по АПК, а на база анализ на доказателствата и приложимия закон е сторил извод за неоснователност на жалбата по отношение претендираната нищожност. Решението е влязло в сила на  1.11.2019 г., след което е възобновено производството по настоящото дело. С оглед влязлото в сила решение всякакви възражения, свързани с мярката, са недопустими и не следва да бъдат разглеждани.

Неоснователно е възражението на касатора, че общият размер на наложените санкции с издадените 30 наказателни постановления е в противовес с понятието за правова държава и справедливост, тъй като не преследва легитимната цел на санкцията. Преценката за тежестта на наложеното наказание се извършва по правилата на чл. 27 от ЗАНН - в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушението, като се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Определеното от наказващия орган наказание в конкретния случай е минималното предвидено по закон и е съобразено с конкретните данни по делото.

Неоснователно е възражението, че от НП не можело да се направи извод за деянието, предмет на отговорността, като липсвали и имената на работника, размер на неплатеното възнаграждение, падеж, на който е било дължимо, дата на прекратяване на трудовото правоотношение. В НП, АУАН, въз основа на който е издадено, ясно е изписано нарушението, месеца, за който не е платено възнаграждението, доказателствата, въз основа на които е установено. В Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г., който е част от административнонаказателната преписка, са изредени имената на работниците и дължимото, но неплатено трудово възнаграждение за всеки един от тях. В този смисъл това възражение е голословно.

Касаторът претендира, че НП е издадено на основание чл. 415, ал. 1 във връзка с чл. 414, ал. 1, т. 12 от КТ. Липсва подобно основание в НП. Вярно е, че Предписанието е издадено на това основание – чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, но това е с оглед, че част от трудовите договори на лицата, на които не е платено трудовото възнаграждение, са били прекратени. Нормата на чл. 414, ал. 1, т. 12 от КТ е приета през 2017 г. с цел изрично да укаже на работодателите, че задължението за заплащане на трудовите възнаграждения не отпада с прекратяването на трудовото правоотношение. От значение в случая е нормата на чл. 399, ал. 1 от КТ, съгласно който цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В тази връзка е именно и правомощието на „Инспекция по труда“ да дава предписания при нарушение на трудовото законодателство.

Неоснователно е възражението, че съдът е разместил доказателствената тежест. ДРС е анализирал събраните пред него писмени и гласни доказателства, от които еднопосочно се извежда заключението, че предписанията не са били изпълнени. Съдържанието на Протокол № ПР1815113/ 21.05.2018 г. не е оспорено, нито са представени доказателства в обратния смисъл, поради което правилно съдът е приел нарушението за доказано. Доказателства в обратния смисъл не са представени и пред касационната инстанция, поради което настоящият състав приема, че АНО по безспорен и категоричен начин е установил описаното в НП нарушение, както правилно е приел и РС.

С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, Административен съд – Добрич, І касационен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 429 от 14.11.2018 г. по НАХД  № 1170/ 2018 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: