Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 04 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 27.09.2019 г. в състав:
при участието на секретаря Миланова,
като разгледа докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.д. № 3358/19 г., намери за
установено следното:
Жалбоподателят Н.В.И., с
ЕГН: **********, е оспорил в срока и по реда на чл. 409, ал.4, вр. чл. 258 и
сл. ГПК в качеството си длъжник протоколното решение от 18.07.2019 г. по
н.ч.х.д. № 7108/17 г. на СРС (НО, 96
с.), с което е било допуснато в полза на кредитора Б.В.В. (ЕГН: **********) да
бъде издаде дубликат на изпълнителен лист за сумата от 812 лв., съставляваща дължими
от И. към В. разноски, направени в хода на н.ч.х.д. № 7108/17 г. в размер на
812 лв. (412 лв. – разноски пред първоинстанционния съд; и 400 лв. – пред
втората инстанция).
Жалбата е разгледана от
СГС по реда за оспорване на съдебните актове в гражданското съдопроизводство
(чл. 409, ал.4 ГПК), но в проведеното на 27.09.2019 г. страните, макар и
редовно призовани, не се явяват.
Въззивният съд намери, че
следва да потвърди обжалваното решение.
Оспорваният дубликат на
изпълнителния лист (ИЛ) е бил издаден правилно.
С влязлата в сила присъда
по цитираното н.ч.х.д. № 7108/17 г.
Софийският районен съд (НО, 96 с.) е оправдал подс. Б.В. по повдигнатото му с
тъжбата на Н.И. обвинение и е осъдил тъжителя И. да заплати разноските, към
която сума впоследствие са били кумулирани и тези, направени пред втората
инстанция. Районният съд правилно е констатирал, че върху оригинала на влязлата
в сила присъда има отбелязване за издаден ИЛ в полза на Б.В., но липсват
данни въпросната процесуална ценна книга
да е било реално връчена на кредитора. Неясно е и местонахождението на
документа, защото очевидно той не се намира в кориците на делото.
Повечето възражения на
жалбоподателя И. касаят не толкова развилата се пред СРС процедура по издаване
на дубликата, колкото съществуването на годно изпълнително основание, но този
въпрос е бил разгледан прецизно от първата инстанция и е и намерил отговор с
позоваването на чл. 404, т.1 ГПК. Изобщо, данните по делото еднопосочно
обосновават, че първоначалният ИЛ е бил „изгубен“ (чл. 409, ал.1 ГПК), т.е. с
неустановено местонахождение, и че са били налице основания подаденото от
молителя В. писмено искане да бъде уважено.
Предвид изложеното и на
основание чл. 271, ал.1 ГПК, СГС, НО, ІІ в.с.:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение от 18.07.2019 г.
по н.х.ч.д. № 7108/17 г. на СРС, НО, 96 с-в.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: