Р Е Ш Е Н И Е
№ /20.02.2015 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И
ПЪРВИ ЯНУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. и в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 511 по описа за 2012 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени
от Производството е образувано по искова молба
от С.Д.Я. *** с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. Е.Д. *** и съдебен адрес гр.В. бул. „С.” № *** ет.* ап.* против Н.И.Г. *** с правно основание чл.124 от ГПК.
В исковата си молба ищцата излага твръдения, че с Решение № 1025/14.11.2003 г. на
0СЗ-Варна, на наследодателя на ищцата К.П.К. е признато право на собственост за
недвижими имот, представляващ ЛОЗЕ от 3,000 (три) дка, пета категория, находящо
се в землището на Виница, местност „Узун Алан", представляващо имоти №№
1339 и 1340 по кадастрален план-1956 г., а по кадастрален план от 1987 г.
имотът обхваща пл.№ 1962,1961и 2055. Със заповед № РД-06-7706-20/24.01.2006 г.
на Областен управител бил е одобрен ПНИ на с.о. „Траката" като по него
възстановения имот попадал изцяло върху имот с № 1961, целия с площ от 1055
кв.м. В разписния лист към ПНИ, обаче, за собственик на имот № 1961 е записана
ответницата Н.И.Г.. В разписния лист към ПНИ ответницата черпи права от
Нотариален акт № 117, том I, дело 258/1969 г. на Варненски нотариус, с който
е призната за собственик по замяна на
лозе от 1,0 дка, находящо се в м-ст „Куру дере", землището на гр.Варна,
при граници: от двете страни път и Ж.Х.Н., получено срещу нейно лозе,
находящо се в м. Владислав Варненчик, в землището на с. Владиславово от 1,0
дка, въз основа на Нот. акт № 14, том
III от 1953 год., препис от протокол на ТПС комисия-Варна. Видно от този
нотариален акт С.Р.С. продава на Н.И.Г. лозе от 1,0 дка, в землището на
с.Врадиславово, м.”Мешели тепе", при съседи: Г.П., Щ.И., Й.С. и Н.Р.П..
По образуваното административно
производство по адм.д.693/2006 г. на АС – Варна с предмет жалба против ПНИ се е
установило, че имотът с признато право на собственост на наследниците на К.П.К. с Решение № 1025/14.11.2003 г. на
ОЗС-Варна по т.4 е идентичен с имот пл.№ 1961 от ПНИ. По ПНИ този имот попадал
изцяло върху имот пл.№ 1961 с площ от 1055 кв.м. . Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл.18з, ал.З от ППЗСПЗЗ, при извършена замяна по реда на
отменения „Закон за ТПС”, правото на собственост се възстановява върху имота,
притежаван преди замяната. Само при застрояване или извършване на
разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в
сила. Твърди, че не са спазени законовите разпоредби на „Закона за ТПС”, поради
което и ответницата не е придобила валидно собствеността на имота и издаденият
в нейна полза констативен нотариален акт не може да породи права за
ответницата, които да я легитимират като собственик на имота посочен в този
нотариален акт.
Твърди, че дори и да се приеме, че
замяната е извършена законосъобразно и проявява своето правно действие, то след
1969 г. с дадения в замяна имот, който сега е идентичен с имот пл.№ 1961 по ПНИ
на с.о. Траката гр.Варна, не са извършвани разпоредителни сделки, нито същият е
застроен и по тази причина имотът следва да се възстанови на стария собственик
преди замяната - на н-ците на К.П.К., като същите да бъдат отразени като собственици на
този имот в регистъра на имотите към ПНИ. В тях сега неправилно е отразена
ответницата по настоящия иск като собственик на имота на н-ците на К.К.. Във връзка с гореизложеното, за
ищцата, като наследник на общия наследодател К.П.К., е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск, за постановяване на решение от съда, с което да
бъдат отречени правата на ответницата Н.И.Г. на основание разпоредбата на
чл.18з, ал.З от ППЗСПЗЗ като се признае за установено, че ответницата не е
собственик на имот № 1961 по ПНИ на с.о. Траката, целият с площ от 1055 кв.м.,
като към момента на завеждане на настоящата искова молба имотът не е застроен,
с него не са извършвани разпоредителни сделки от ответницата. Твърди, че имота
е във владение на наследниците на К.К., в това число и на ищцата С.Д.Я..
С молба от 07.03.2012 год. твърди,
че е ответницата Н.И.Г. се е разпоредила с процесния имот след приключване на
административното дело по обжалване на заповедта за одобряване на ПНИ и преди
разрешаването на възникналия спор за материално право и образуването на
настоящото дело, като е прехвърлила спорния имот на внуците си Р.М.Д. И Н.М.Д.
чрез покупко-продажба с нотариален акт № 59, том I, рег.№ 790, дело № 59/2011
г. на нотариус Р.Т., рег.№ 148 на НК.
Твърди, че процесния имот по
предявения отрицателен установителен иск, Е ИДЕНТИЧЕН с имот с идентификатор №
10135.2520.1961 по действащата кадастрална карта на гр. Варна, с.о. Траката,
целият с площ от 1055 кв.м., при граници: имоти с идентификатори
№№10135.2520.6950; 10135.2520.5046; 10135.2520.9555; 10135.2520.9557. Пискала е
конституирането на ответници по иска приобретателите на имота Р.М.Д. И Н.М.Д.,
а е оттеглила иска против ответницата Н.И.Г..
С определение № 657/09.03.2012 год.
съдът е конституирал в производството по делото като ответници то Р.М.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, и Н.М.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, на осн. чл. 228, ал.3 ГПК.
Делото против ответницата Н.И.Г. е прекратено поради оттегляне на иска.
Моли
съда, да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на
ответниците, че Р.М.Д. и Н.М.Д., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ НА ИМОТ, реална част с площ
от 631 кв. метра, от имот № 1961 по ПНИ на СО”Траката” гр.Варна, целият с площ
от 1055 кв. метра, идентичен с имот с идентификатор № 10135.2520.1961 по
действащата кадастрална карта на гр.Варна, с.о. Траката, при граници на реалната част по действаща
кадастрална карта и скица № 28215/27.10.2011 на СГКК-Варна, при граници имот №
10135.2520.5046; № 10135.2520.6950; № 10135.2520.9555 и останалата част от имот
№ 10135.2520.1961 тъй като тяхната праводателка Н.И.Г., ЕГН **********, не е била
собственик на този имот.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се
явява, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира разноски по делото, за което е
представила списък с разноските на основание чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Р.М.Д. е дала отговор на исковата молба в
който оспорва иска, като на първо място твърди, че замяната на ответника по
делото с нови ответници е недопустима.
Твърди че исковете са неоснователни и недоказани, тъй като е придобила
½ ид.част от процесния имота чрез покупко-продажба на 20.05.2011 год. с
НА, вписан под вх.рег.№10431/20.05.2011 год. на СВ-Варна и към него момент
върху имота нямаше никаква тежест, а исковата молба, е била подадена на
04.08.2011 год. срещу Н.И.Г., когато тя вече не е била собственик.
Твърди, че е придобила една втора идеална част от процесния недвижим
имот чрез покупко-продажба представляващ имот идентификатор 10135.2520.1961 по
кадастралната карта на град Варна, с площ
от 1055 кв.м., при съответните съседи добросъвестно от собственика
на имота, който се легитимира като такъв с нотариален акт № 117, т. I, д. №
258/02.03.1963 год. тъй като към момента на изповядване на сделката върху него
не имало вписани тежести.
Твърди, че нейната праводателка е била собственик на процесния имот от
02.03.1963 год. до 20.05.2011 год., и го е владяла през целия период, а след
тази дата тя, е придобила имота и е продължила владението.
Оспорва исковата претенция изцяло,
като твърди, че: К.П.К. НЕ Е БИЛ СОБСТВЕНИК на процесния
имот към 1963 год., респективно и неговите наследници също не са могли да бъдат
собственици на този имот. Оспорва твърденията, че процесния имот е владян и се
владее и към момента от ищцата и от трети лица, като твърди че процесния имот е
владян от м.03.1963 год. до 20.05.2011 год. от нейната праводателка Н.И.Г., а след тази дата от
ответницата и втория ответник Н.М.Д., което продължава и понастоящем, Оспорва
твърдението, че процесния имот се притежава от ответницата с нотариален акт №
117, т. I, д. № 258/69 г.,тъй като същия е съставен на 02.03.1963 год. и е
съставен на основание представеното пред Нотариуса решение на ТПС-комисия за
замяна на недвижими имоти.
Твърди, че
на нейната праводателка е предоставен в замяна имот бивша собственост на К.Г.А., който е бил отразен под № 1000 по
КП от 1969 год. и който имот е идентичен с процесния по местонахождение и
граници и по следващите планове. Възразява срещу твърденията на ищцата, с които
същата оспорва валидността и законосъобразността на извършената замяна, поради
неспазване на законовите разпоредби на закона за ТПС, доколкото това оспорване
е по специалния ред по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието предявяване обаче е погасено
по давност, т.е. не може да бъде предмет на настоящото производство и не следва
да се разглежда.
Не оспорва
факта, че имота не е застрояван, но твърди, че основанията посочени в ИМ за
приложение на чл.18, ал. З от ППЗСПЗЗ са несъотносими, поради това, че с имота
е извършена разпоредителна сделка на 20.05.2011 год., а молбата за привличането
й като ответник е от 07.03.2012 год., а самата ИМ срещу бившия собственик е
била подадена на 04.08.2011 год., т.е. няколко месеца след сделката.
Излага твърдение, че с НА от
20.05.2011 год. е придобила по надлежния ред правото на собственост от
собственика на процесния имот и е съсобственик на имота. Независимо от това с
възражение като средство на защита против иска твърди, че в полза на Н.И.Г. е
изтекла както кратката така и абсолютната придобивна давност, която следва да
се присъедини към упражняваното от нея владение след 20.05.2011 год. и към
настоящия момент се владее от двамата ответници. Прави доказателствени искания. Не се противопоставя да бъде
назначена СТЕ, като моли съда да й даде възможности постави и задача на вещото
лице. Да бъдат допуснати до разпит двама
свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще установява от кога,
кой е владял и кой в момента владее имота и какво е било неговото
местоположение и граници. Моля, да и се даде възможност да представи извадка от
Протокола на ТПС - комисията за замяната.
Моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
В съдебно заседание редовно
призована не се явява, представлява се от процесуален представител по
пълномощие, който поддържа отговора, оспорва иска. Претендира направените по
делото разноски. Представил е списък
разноските в срока по чл.80 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от адв. К.М. *** качеството й на особен представител на ответника Н.М.Д..
В отговора твърди, че искът е
недопустим , по делото липсва надлежна искова молба против представляваното от
нея лице с ясно формулиран петитум и изложение на обстоятелствата, на които
същият се основава.
Твърди, че искът е недопустим
поради и факта, че ответниците владеят имота и поради тази причина предявеният
от ищцата отрицателен установителен иск се явява недопустимо средство за
защита.
Твърди, че предявеният срещу
ответника Д. отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен.
Противопоставя на правата на ищцата самостоятелни права на собственост върху
половината от процесния имот, основаващи се на договор за покупко продажба,
обективиран в нот. акт 196, том XXIX, дело № 6275 / 2011 г., сключен с Н.И.Г.. В условията на евентуалност
заявява права върху имота, придобити по силата на изтекла в негова полза
придобивна давност чрез присъединяване на периода на владение от страна на
праводателя му от 1963 г. до момента на извършеното разпореждане.
Оспорва твърденията на ищцата,
отричащи правата на праводателя му Н.И.Г. върху имота. Твърди, че същата е била
собственик на имота към датата на разпоредителната сделка с него, като правата
си е придобила по силата на замяна, извършена от ТПС комисия, за което в делото
са налични писмени доказателства. Заявява , че ще се ползва от нот. акт 117 , том I, дело № 258 / 02.03.1963
г. Твърди, че праводателя му Н.И.Г. е била собственик на имота и по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност от 1963 г. до деня на извършеното от
нея разпореждане. През този период Н. Г. е владяла необезпокоявана от никого
процесния имот, поради което в нейна полза е изтекъл 10 годишен абсолютен
давностен срок.
Оспорва правата на ищцата върху
процесния имот. Решението на ОСЗГ Варна № 1025 от 14.11.2003 г. е постановено в
нарушение на закона и при липса на предпоставки за признаване на права върху
имота в хода на развилото се без участие на ответниците реституционното
производство. Имотът, описан в пункт четвърти на решението не е принадлежал
преди кооперирането му на праводателя на ищцата К.П.К.. От съдържанието на цитираното
решение заявителят е установил правата на наследодателя чрез декларация по чл.
12 , ал.З от ЗСПЗЗ, който способ е единствено приложим за установяване на права
на собственост само в административното производство, развило се пред ОСЗГ. По
настоящото дело доказателства за правата на К.К.преди кооперирането му липсват.
Прави доказателствени искания за разпит на трима свидетели, с които ще
установява необезпокоявано, трайно, явно и непрекъснато владение на неговата
праводателка от 1963 год. до настоящия момент. Моли съда да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
В
съдебно заседание, ответника редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора, оспорва
предявения иск. Претендира направени разноски. Представя списък с разноските по
реда на чл.80 от ГПК. Оспорва на основание чл.78 ал.5 от ГПК претендираните от ищеца разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищцата С.Д.Я., е наследник по закон
на К.К.Д. *** поч. на 19.02.2000 год. и е наследник по закон, по линия на
заместване на наследодателя К.П.К. б.ж. на
гр.Варна, поч. на 16.10.1912 год. за което е съставен акт за смърт №
ІІ-448/06.07.2007 год. на Община гр.Варна.
С Нотариален акт № 117 том.ІІ, дело
№ 258/1963 год. от 02.03.1963 год. Н.И.Г. е заменила собственото си лозе от 1
декар в землището на с.Владиславово, като е получила в замяна : лозе от 1
/един/ декар, в землището на гр.Варна, мест.”Куру Дере”при граници от двете
страни път.
При изповядване на сделката е
представен Препис от протокол на |ТПС комисия Варна.
Ответниците по делото, са
правоприемници по силата на сключен договор на Н.И.Г. обективиран във формата
на Нотариален акт № 59 том.І рег. № 790 дело № 59/2011 год. на Нотариус Р.Т. с рег. № 148 на НК, като са
придобили чрез възмездна сделка недвижим имот представляващ поземлен имот №
10135.25.20.1961, в местността „Фатрико дере” с площ от 1055 кв. м., с трайно
предназначение урбанизирана територия предназначено за ниско застрояване, с
номер по предходен план 5201961 при посочените траници.
С Решение № 448/20.10.1997 год. / л.247 от делото
том.ІІ/ по заявление № 40126/27.11.1991 год. със заявител К.К.Д. на наследниците на К.П.К. е отказала да възстанови правото на собственост за недвижими имот, представляващ
ЛОЗЕ от 3,000 (три) дка, пета категория, находящо се в землището на Виница,
местност „Узун Алан", представляващо имоти по КП 1956 год. № 1339 и 1340,
а по кадастрален план КП ”Траката” от 1987 г. имотът обхваща пл.№ 1962, и части
от пл. № 1961 и 2055.
С Решение № 1025/14.11.2003 г. на 0СЗ-Варна, по заявление №
40126/27.11.1991 год. със заявител С.Д.Я. на наследодателя на ищцата К.П.К. е признато право на собственост за
недвижими имот, представляващ ЛОЗЕ от 3,000 (три) дка, пета категория, находящо
се в землището на Виница, местност „Узун Алан", представляващо имоти по КП
1956 год. № 1339 и 1340, а по кадастрален план КП ”Траката” от 1987 г. имотът
обхваща пл.№ 1962, и части от пл. № 1961 и 2055.
Със заповед №
РД-06-7706-20/24.01.2006 г. на Областен управител е бил одобрен ПНИ на с.о. „Траката" като
по него възстановения имот попадал изцяло върху имот с № 1961, целия с площ от
1055 кв.м. В разписния лист към ПНИ, обаче, за собственик на имот № 1961 е
записана Н.И.Г..
В разписния лист към ПНИ
ответницата черпи права от Нотариален акт № 117, том I, дело 258/1969 г. на
Варненски нотариус, с който е призната
за собственик по замяна на лозе от 1,0 дка, находящо се в м-ст „Куру
дере", землището на гр.Варна, при граници: от двете страни път и Ж.Х.Н., получено срещу нейно лозе,
находящо се в м. Владислав Варненчик, в землището на с. Владиславово от 1,0
дка, въз основа на Нот. акт № 14, том III от 1953 год., препис от протокол на
ТПС комисия - Варна.
Представен и приет по делото
Протокол №12/16.07.1962г. на комисия по ТПС /лист 396-397 от делото/ по т.13. -
На Н.И.,*** се блокира 1 дка лозе в мест „Вл. Варненчик" и в замяна
получава 1 дка лозе в м. „Кору дере" на К.Г.А. при граници: път, Ж.Х.Н..
С определение № 657/09.03.2012 год.
съдът е конституирал в производството по делото като ответници то Р.М.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, и Н.М.Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, на осн. чл. 228, ал.3 ГПК, а
делото против ответницата Н.И.Г. е прекратено поради оттегляне на иска.
От приетите съдебно технически
експертизи се установи, че по плановете от 1936 год. и 1956 год., че не са
налице достатъчно данни за установяване на идентичност на имота на К.Г.А., който му е отнет по замяна с
Протокол №12/16.07.1962г. на комисия по ТПС. Вещото лице не е открило и записа
като съсед в протокола лице Ж.Х.Н. в разписните листи към плановете в процесната
територия. Границата път и записа на лицето К.Г.А. в разписния лист за ПИ №1341 в КП
от 1956г., не са необходимия минимум от данни за установяване на идентичност.
Дори да се приеме, че имота на К.Г.А., получен като замяна от Н.И., представлява ПИ №1341
по КП от 1956г. съответно ПИ 3706 по помощен план на м. „Траката" то
вещото лице е категорично, че не е налице идентичност на същия с процесния имот
(оранжев контур върху комбинираната скица), представляващ реална част от ПИ №1961
по ПНИ на м. „Траката", съответстващ на ПИ с идентификатор 10135.2520.1961
по кадастрална карта. Имота на Н.И. *** Варненчик, по НА местност „Мешели
тепе"-село Владиславово, няма идентифицирани имоти и съответно няма
определени за възстановяване такива по плановете на новообразувани имоти на
гореописаните две местности м. „Балъм дере" и м. „Ментеше", земл.кв.
Владислав Варненчик.
Вещото лице е приело че не е налице
и идентичност, и между описаната в клетвената декларация изходяща от К.К.Д. от 29.07.1992 год. и имот с
идентификатор 10135.2520.1961 по КК на гр.Варна, тъй като е налице една
единствена съвпадаща граница-път.
От така установената фактическа
обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения отрицателен
установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
Предявения отрицателен
установителен иск за собственост е допустим, тъй като е обусловен от наличието
на правен интерес, който се поражда от
твърдението на ищеца за наличие на притежавано от него, различно от спорното,
право върху същия обект, чието съществуване би било отречено и уважаването му,
ще осуетят неоснователната претенция на насрещната страна в спора, като се
приключи и реституционната процедура.
Ищцата е въвела, своя правен
интерес от представеното Решение № 1025/14.11.2003 г. на
0СЗ-Варна и е признато за възстановяване право на собственост в съществуващи
стари реални граници на Лозе от 3 декара, в землището на Виница, местност „Узун
алан” представляващ пл. № 1339, 1340 по КП от 1956 год. а КП от 1987 год. на местноста „Траката”
обхваща пл.№ 1962 и част от пл. № 1961 и 2055 , попадаща в §
4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
В административната преписка по
заявление № 40126/27.11.1991 год. на
наследниците на К.П.К. ПК-Варна е постановила Решение № 448/20.10.1997 год., с което е отказала
да възстанови правото на собственост за процесния недвижим имот. Решение № 1025/14.11.2003 г. на
0СЗ-Варна се явява последващо. В самото не е посочено да са налице предпоставките
на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ за изменяне на
предходното решение на поземлената комисия Решение
№ 448/20.10.1997 год., с
което е същата отказала да възстанови правото на собственост върху процесния
имот. Такива констатации в самото решение липсват.
При така изложеното се налага
извод, че Решение № 1025/14.11.2003 г. на
0СЗ-Варна е нищожно, тъй като е постановено при изчерпана компетентност на
административния орган. След като веднъж поземлена комисия, като единствен
компетен орган, който може да се произнесе за възстантовянане на правото на
собственост на земеделски земи, при наличие на стабилен административен акт,
без наличие на законовите представки не може да бъде отменен от издалия го
орган, Поземлена комисия /сега ОСЗГ/ не е притежавала компетентност да
постанови Решение № 1025/14.11.2003 год., с
което е възстановила на ищцата правото на собственост в стари реални граници.
Това решение е нищожно т.е. не е породило правни последици, като постановено
при изчерпана компетенция.
Нищожното Решение № 1025/14.11.2003 г., не създава за ищцата права и не може да
легитимира ищцата като лице, в чиято полза е признато правото на възстановяване
на собствеността
Изменение на решение се допуска при
наличие на точно определени в закона предпоставки – чл.4 ал.7 от ЗСПЗЗ.
Липсват в случая законовите тези
предпоставки визирани в чл.14 ал.7 от ЗСПЗЗ, именно откриване на нарушения на
този закон и правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови
писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението.
Ответниците по иска са
противопоставили на ищцата права, за които претендират че са придобили върху
имота, от своя праводател, който е придобил собствеността на процесния имот по
силата на замяна и за него е приложима нормата на чл.18з от ППЗСПЗЗ.
В случая в тежест на ответника по
делото е да докаже, че за него е възникнало спорното право на собственост върху
процесния имот.
Ответниците се легитимира като
собственици на процесния имот на основание договор за продажба, обективиран в
Нотариален акт № 59, том I, рег.№ 790, дело № 59/2011 г. на нотариус Р.Т., рег.№ 148 на НК.
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се установява, че общия праводател на ответниците е
придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на извършена
замяна по ЗТПС. В тази насока е представен нотариален акт Нотариален акт № 117
том.ІІ, дело № 258/1963 год. от 02.03.1963 год. Н.И.Г. е заменила собственото
си лозе от 1 декар в землището на с.Владиславово, като е получила в замяна :
лозе от 1 /един/ декар, в землището на гр.Варна, мест.”Куру Дере”при граници от
двете страни път, от който е видно, че по нотариалната преписка, послужила за
съставянето му е бил приложен и препис-извлечение от протокол от ТПС комисия. В
тази си част КНА се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на нотариуса, че към момента на съставяне на НА са
съществували и са били представени посочените документи. Тази доказателствена
сила важи спрямо всички до доказване на обратното.
По делото е представен протокол от
ТПС комисия за замяна под № 12 от 16.07.1962 год. в който Н.И. получава в
замяна от К.А. 1 декар лозе в м.”Куру дере”. Замяната по реда на ЗТПС се е извършвала
по принудителен административен ред, от оторизиран за това орган – общинска
комисия, чието решение е подлежало на обжалване пред съд.
От момента на влизане в сила на
решението се проявява и прехвърлителното действие на замяната.
Предвид гореизложеното праводателя
на ответника е собственик на процесния имот по силата на замяна, извършена по
реда на ЗТПС, а ответниците се легитимират като собственик на имота по силата
на договорното правоприемство в нотариален акт № 59, том I, рег.№ 790, дело №
59/2011 г. на нотариус Р.Т., рег.№ 148 на НК.
Правата на ищцата биха могли да
бъдат противопоставени на ответниците съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3
ППЗСПЗЗ предложение първо, при наличие на положително решение за възстановяване
правото й на собственост постановено от компетентен административен орган в
кръга на компетенциите му по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
След постановяване и влизане в сила
на Решение № 448/20.10.1997 год. на ПК-Варна,
реституционната процедура, по отношение на ищцата е приключила и предвид
нищожността на Решение № 1025/14.11.2003 г. на
ОСЗ-Варна не и е признато правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ относно
процесния имот. В този смисъл предявения отрицателно установителен иск се явява
неоснователен.
По отношение на разноските по
делото.
С оглед изхода на делото, съдът
следва да присъди в тежест на ищцата направените от ответниците разноски
възлизащи в размер на 885 лева разноски на отв.Н.М.Д. по списък л.386 т.ІІІ от
делото
Съдът не следва да се произнася по
направено възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представителна ищцата, тъй като в нейна полза съдът не следва да присъжда
такива.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛ И НЕДОКАЗАН предявения от С.Д.Я.
*** с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Е.Д.
*** и съдебен адрес гр.В. бул. „С.” № *** ет.* ап.* ПРОТИВ Р.М.Д., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, и Н.М.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
с който се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответниците Р.М.Д.
и Н.М.Д., НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ НА ИМОТ, представляваща реална част, с площ от 631
кв. метра, от имот № 1961 по ПНИ на СО”Траката” гр.Варна, целият с площ от 1055
кв. метра, идентичен с имот с идентификатор № 10135.2520.1961 по действащата
кадастрална карта на гр.Варна, с.о. Траката,
при граници на реалната част по действаща кадастрална карта и скица №
28215/27.10.2011 на СГКК-Варна, при граници имот № 10135.2520.5046; №
10135.2520.6950; № 10135.2520.9555 и останалата част от имот № 10135.2520.1961
тъй като тяхната праводателка Н.И.Г., ЕГН **********, не е била собственик на този имот.
ОСЪЖДА
С.Д.Я. да ЗАПЛАТИ на Н.М.Д.,
направените по делото разноски в размер на 885 лева.
Решението
на съда подлежи на обжалване в двуседмичен срок от редовното му връчване, с
въззивна жалба чрез първоинстанциония съд пред Апелативен съд гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: