№ 51674
гр. София, 18.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110144661 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, с която срещу Й. Н. К. са предявени установителен иск и осъдителен иск по
реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.10.2022 г. между него и ответника при спазване на
изискванията на ЗПК е сключен договор за потребителски кредит, по който ищецът
бил кредитор, а ответникът – длъжник. Размерът на сумата по кредита била 1 500 лв., а
общото задължение по него възлизало на 2 222,29 лв. Ответникът Й. Н. К. закупила
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. След прибавяне на стойността на услугите
общият размер на задължението по потребителския кредит се увеличил до 3 797,29 лв.
Ищецът претендира, че изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като
извършил преводи по поискани от ответника рефинансирания на стойност съответно
689,56 лв. и 341,33 лв. Остатъкът от сумата по кредита – 469,11 лв. – бил преведен по
посочена от ответника в договора банкова сметка на 12.10.2022 г. От своя страна, Й. Н.
К. поела задължение да погасява предоставения потребителски кредит съгласно
изготвения погасителен план, неразделна част от договора, което не изпълнила, тъй
като направила само следните плащания – на 17.11.2023 г. 100 лв. и на 24.11.2023 г. 200
лв. Ответницата изпаднала в забава и били начислени мораторни лихви. На 05.12.2023
г. ищецът обявил предсрочна изискуемост на задължението и от тази дата запознало да
се начислява обезщетение за забава. Ищецът претендира са се установи
съществуването на вземане за главницата по договора за потребителски кредит в
размер 1 500 лв. и да се осъди ответникът да плати договорно възнаграждение в
размер на 555,33 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на
450,39 лв. и възнаграждение за закупените услуги – съотв. 585,27 за услугата „Фаст“ и
975 лв. за услугата „Флекси“.
Ответникът чрез адв. В. Тодоров, с пълномощно в заповедното дело, в
подадения в срок отговор на исковата молба твърди, че не е получила сумата по
потребителския кредит в пълен размер от 1 500 лв. Поддържа сумата 469,11 лв. да е
преведена по банковата сметка, но остатъкът от 1 030,89 лв. е бил изплатен
незаконосъобразно за рефинансиране, тъй като ответникът вече е погасил
1
задълженията си по предходните кредити, сключени между същите страни, съответно
не са били налице задължения, които е следвало да бъдат рефинансирани с остатъка от
сумата по процесния кредит. Ответникът претендира, че процесният договор съдържа
неравноправни и като такива – нищожни договорни клаузи. В условия на евентуалност
иска установяването на нищожност на целия договор, респ. на отделните договорни
клаузи. Ответникът твърди още, че уговорената възнаградителна лихва е прекомерна и
съотв. противоречи на добрите нрави, а поради това е нищожна. Ответникът твърди,
че това влече нищожността на целия договор, евентуално единствено на клаузите за
възнаградителна лихва. Според ответника възнаграждението за закупените услуги
„Фаст“ и „Флекси“ заобикаля закона и съотв. е нищожно. Направеното от ответника
плащане в размер от 300 лв. погасявало само главницата поради нищожността на
договора. Ответникът поддържа, че реално от кредита са усвоени единствено 469,11
лв., от които 300 лв. са били върнати. Не оспорва, че дължи на ищеца сумата от 169,11
лв. Заявява искане съдът да задължи ищеца да представи визираните по-горе договори
за потребителски кредит, ведно с извлечения от счетоводството на ищеца, отразяващо
движението по тези кредити.
На ответницата следва да се укаже по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК в срок
до приемане на доклада по делото в първото съдебно заседание да уточни
възраженията си, че сумата 1030,89 лева е била преведена за погасяване на недължими
задължения чрез рефинансиране, като посочи какви суми се е задължила да заплати по
тези договори, какви суми е погасила, респ. какви недължими задължения конкретно
са били погасени в остатъка от процесния кредит, който е бил преведен по другите
кредитни правоотношения.
В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на договора за потребителски
кредит, сключен от разстояние, на ответницата е била предоставена сума в
претендирания размер, че същият е усвоен от ответницата и за последната е
възникнало задължение за връщане на претендираната сума, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора за кредит,
дължимостта и размера на лихва за забава, че са уговорени и предоставени
допълнителни услуги, за които ответницата валидно се е съгласила да заплати
възнаграждение в съответните размери. В тежест на ищеца е да докаже също, че
сумата от 1 030,89 лв. е била използвана за погасяване на съществуващи задължения
на ответницата по други договори за кредит, по искане на самия кредитополучател.
При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответницата е да
докаже положителния факт на плащането на претендираното вземане. В тежест на
ответницата е да докаже и фактите, които погасяват, изключват или унищожават
отговорността . В тежест на ответника е да докаже, че задълженията по предходните
договори за потребителски кредит с ищеца са били погасени, съотв. рефинансиране
със заемната сума по процесния кредит не се е налагало.
В тежест на всяка от страните е да докаже твърденията си, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Във връзка с възраженията на ответницата и доколкото последната има
качеството потребител по смисъла на ЗЗП на страните следва да се укаже, че съдът
следи служебно за нищожност на договора за потребителски кредит, въз основа на
който ищецът извежда правата си, поради противоречието му с императивни норми на
закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави (съгласно ТР
№1/27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК), а на основание чл. 7, ал. 3
ГПК съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договора,
сключен с потребител. В тази връзка СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че могат да
депозират становищата си и по тези въпроси в първото по делото съдебно
2
заседание.
Безспорни между страните са фактите на сключване на договора за
потребителски кредит, направените от ответника плащания в размер на сумата 300 лв.
по процесния договор и превода по сметка на ответника от страна на ищеца на сумата
469,11 лв.
Писмените доказателства, представени от ищеца с исковата молба, следва да се
приемат и да се приобщят към делото, тъй като са относими и необходими за
разрешаването на спора.
Следва да се уважи искането на ответника ищецът да представи предходните
договори между страните във връзка с рефинансирането и извлечения от сметките,
показващи движението по тях.
По делото служебно е приложено ЧГД № 66239/2024 г. на СРС, 41 с-в.
Страните следва да се приканят към включването на спогодба или
разрешаването на спора извънсъдебно чрез преговори и/или медиация.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата на основание чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК в срок до
приемане на доклада по делото в първото съдебно заседание да уточни възраженията
си, че сумата 1030,89 лева е била преведена за погасяване на недължими задължения
чрез рефинансиране, като посочи какви суми се е задължила да заплати по тези
договори, какви суми е погасила, респ. какви недължими задължения конкретно са
били погасени в остатъка от процесния кредит, който е бил преведен за погасяване на
задължения по другите кредитни правоотношения.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства -
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично
в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от
тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението, като
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената
им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с
исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото открито
3
съдебно заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото изисканите от ответника договори за
потребителски кредит (№ 40010892713 и 40009315881), по които е извършено
рефинансиране, както и извлечение от счетоводството си, отразяващо движенията по
тези договори за потребителски кредит.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2026
г. от 11:10 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което се съдържа проект за доклада по
делото, да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата
молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4