РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Радомир, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря В.М. К.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730100603 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Е. Б. М., с ЕГН: ********** срещу И. А. Б., с ЕГН:
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9
ЗБЛД за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето К. И. А. в чужбина - до
всички държави-членки на Европейския съюз, ВЕ.кобритания, Република Сърбия,
Република Северна Македония, Република Турция, придружавано от своята майка или
упълномощено от нея лице, за неограничен брой пъти за срок от пет години, както и за
заместване липсващо съгласие на бащата за издаване на паспорт за пътуване на детето.
В исковата молба се твърди, че страните са родитЕ. на малолетното дете К. И. А., с
ЕГН:**********. Посочва се, че с одобрена от съда спогодба по гр.д. №./2022г. по описа на
РдРС постигната между страните е постигнато и одобрено от съда съгласие родителските
права по отношение на малолетното им дете К. И. А. да бъдат предоставени на майката Е.
М., като на бащата И. Б. е определен съответен режим на лични отношения с детето.
Твърди се от ищцата, че към момента ответника изцяло е дезинтересиран от
отглеждането, възпитанието и издръжката на детето. Ищцата сочи, че въпреки
многократните й опити да получи, съгласие от бащата за издаване на задграничен паспорт на
малолетното им дете и декларация за пътуване в чужбина, не е успяла да получи такова.
Посочва се в исковата молба, че в интерес на детето е да може да пътува извън страната,
особено когато се касае за страни в рамките на ЕС и, че майката и детето имат право на
свободно придвижване, като това право им е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и
Конвенцията за правата на детето, като това право не подлежи на никакви ограничения,
освен на тези, предвидени в закона.
Сочи се също, че при съобразяване на изложените обстоятелства, съдът следва да
приеме, че на детето следва да бъдат задоволявани желанията и неговите емоционални и
образователни потребности, като същото пътува до други държави.
Ответника Б. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК .
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се явява лично и с адв.Д., който
1
поддържа изцяло исковата молба и моли за уважаването й. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Ответникът, редовно призован, в се явява в с.з. и моли съда да отхвърли предявения
иск.
Радомирския районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно и от представеното удостоверение за раждане се установява, че
страните по делото са родитЕ. на детето К. И. А., роден на ... г. в гр.П., с ЕГН:**********.
По делото е представен Протокол от 27.06.2022г. , по гр.д.№./2022г. по описа на РдРС
, видно от който в с.з. страните по делото Е. М. и И. Б. са постигали спогодба относно
упражняването на родителските права, издръжката на малолетното дете К., режим на лични
отношения с детето, като родителските права са предоставени на майката и е определен
месечен размер на издръжката платим от бащата, както и режим на лични контакти с детето.
От извършеното социално проучване и представения Социален доклад рег.№. от
25.10.2024г., се установява, че родитЕ.те на малолитния К. са разделени от края на 2013г. и
от тогава до настоящия момент детето се отглежда от майката, която е осигурила много
добри жилищни условия за отглеждането му и основната грижа за отглеждането и
възпитанието на детето е на майката. Детето е ученик в пети клас. Детето е привързано към
майка си и рядко контактува с баща си и роднините си по бащина линия. бащата е заявявал
многократно пред майката несъгласието си синът му да напуска предЕ.те на Р България.
Становището на отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Радомир е,че съдът следва да
постанови решение, което ще защити най-добре интереса на малолетното дете.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетелката Ем. М. Й., която е близка приятелка на ищцата и
познава детето от съвсем ранна възраст се установява, че ищцата не може да пътува на
летни почивки с К. в чужбина и най-вече в съседните държави, защото няма съгласието на
баща му. Свидетелката заявява, че знае, че К. тренира карате и понякога се налага да излиза в
чужбина във връзка с участието си в състезания, за което също се изисква съгласие на
родитЕ.те.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени
от страните. Съдът кредитира показанията на свидетелката Ив., като ги намира за логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и изградени на база нейни непосредствени
впечатления.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е допустим, а разгледан по
същество – основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При решаване на въпроса относно пътуването и пребиваването на дете в чужбина
следва да се изхожда от неговите интереси, като се съблюдава баланс между гарантираните с
нормативни актове права на детето и родителските отговорности. Упражняването на
последните, не може да става по начин, противоречащ на най-добрия интерес на детето.
В производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а, ал. 2 от СК съдът
е задължен служебно да следи за интересите на детето (аргум. и от чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и
ал. 4 от СК), поради което съдът не е обвързан от конкретно претендираното (или оспорвано)
от страните искане по чл. 127а, ал. 2 от СК, нито от желанията на родитЕ.те и/или на децата.
2
Относно преценката при какви ограничения, с оглед интересите на детето, следва
да се разреши по реда на чл. 127а СК пътуването му в чужбина без съгласието на единия
родител, настоящият състав изхожда от мотивите към т. 1 от ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК, съгласно които изискването за съществуването на конкретно
защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да
бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг
е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой
пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.
Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва както
възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в
която то живее, така и свободно да напуска и да се завръща в тази територия. Това право се
гарантира от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България, както и от чл.
10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна.
По делото безспорно беше доказано, че ответникът не живее заедно със своя син и не
полага никакви грижи за него, като е прекъснал контактите помежду им и не взема никакво
участие в неговото отглеждане и възпитание.
Наред с това, събраните по делото доказателства относно грижите, които майката
полага за детето К., както и данните от социалното проучване, не сочат нито на занижен
контрол, нито на лишаване на детето от средства и издръжка. От това следва, че майката не
би предприела действия по извеждане на детето си извън границите на страната в случай, че
би й било невъзможно да го обезпечи материално или пък би го поставила в застрашаващи
условия. Установи се по делото, че детето тренира карате, поради което се налага да участва
в организирани пътувания за състезания в различни страни. Наред с това, майката има
възможности да пътува с цел развлечение – почивки и екскурзии, но не може да вземе със
себе си К., поради липса на съгласие от страна на баща му за излизане в чужбина и за
издаване на задграничен паспорт. Несъмнено в интерес на детето е да опознава чужди
култури и да има възможност да попадне в среда, в която се говори на чужд език и да
подобри и обогати познанията си и за други езици. Искането на майката е за конкретни
пътувания на детето неограничено за срок от пет години до определени държави, а именно :
страните членки на ЕС, както и до страни извън ЕС –ВЕ.кобритания, Турция, Република
Северна Македония и Сърбия, където Р България може да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между детето
и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. В тази връзка,
следва да се посочи, че в случай на неправомерно отвличане или задържане на дете между
държави членки на ЕС, компетентността на съдилищата в държавата член е уредена
подробно в чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., като разпоредбите на този регламент
имат предимство пред други конвенции, включително и пред Хагската конвенция от
25.10.1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца - чл. 60
от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. За другите държави извън ЕС – ВЕ.кобритания, Турция,
Република Северна Македония и Сърбия, те или са страна, ратифицирала Хагската
конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, или с
тях Република България е сключила договор за правна помощ по граждански дела,
включително и семейни .Посочената Хагска конвенция, представлява едно от най-важните
многостранни споразумения в областта на закрилата на децата, предпоставяща, че решение
относно връщането може да бъде постановено от съд на държавата, където детето е било
отведено, като в случай, че един от родитЕ.те незаконно прехвърли детето в друга държава –
страна по Хагската конвенция, детето трябва да бъде върнато възможно най-бързо до
предишното си местопребиваване. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са
установени факти, които да могат да обусловят извод, че майката има други намерения,
противопоставими на интереса на детето.
3
По тези съображения при съобразяване интереса на детето, молбата следва да бъде
уважена, като бъде заместено съгласието на бащата за неограничен брой пътувания на
детето до посочените държави, за период от пет години . Този срок съдът намира за
подходящ предвид възрастта на детето.
Що се отнася до искането за заместване съгласието на бащата за издаване на паспорт
на общото дете на страните, то съдът, след като прецени, че такъв до момента не е издаван, в
това число и липсата на каквито и да са пречки за издаването му, намира молбата, в тази й
част за основателна, поради което и следва да бъде постановено решение, с което да бъде
заместено съгласието на ответника за издаване на паспорт на общото дете на страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по на адвокат-
пълномощника на ищцата М., адв. П. Д. от САК, предвид осъществено процесуално
представителство по делото на ищцата на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
във вр. с чл.7 , т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения сумата в размер на 750 ,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА да бъде издаден задграничен паспорт на непълнолетното дете К. И. А.,
с ЕГН:**********, въз основа на подадено и подписано заявление до ОД на МВР - Перник
само от майката Е. Б. М. , с ЕГН:********** от с.Д. Р., общ.Р. , обл.П., без съгласието на
бащата И. А. Б., с ЕГН:********** от гр. Р., жк.Г.“, бл., ет.., ап..
Настоящото решение замества съгласието на бащата И. А. Б., с ЕГН:********** от
гр. Р., жк.Г.“, бл.., ет.. ап.. за издаване на задграничен паспорт.
РАЗРЕШАВА на непълнолетното дете К. И. А., с ЕГН:**********, да пътува
неограничен брой пъти за срок от пет години от датата на влизане в сила на настоящето
решение до страните от ЕС, Великобритания, Турция, Сърбия и Република Северна
Македония, придружаван от неговата майка Е. Б. М. , с ЕГН:********** от с.Д. Р., общ.Р. ,
обл.П. , без да е необходимо за тези действия съгласието на бащата И. А. Б., с
ЕГН:********** от гр. Р., жк.Г.“, бл,.,ет..,ап...
ОСЪЖДА И. А. Б., с ЕГН:********** от гр. Р., жк.Г.“, бл.1., ет.., ап.. ДА ЗАПЛАТИ
на адв.П. Д. от САК сумата от 750,00 лева /седемстотин и петдесет лева / за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от деня на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4