Р Е Ш Е Н И
Е
София, 27.03.2020 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на четвърти юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар Р. А., с участието на прокурор Д., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 77 по описа за 2018 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по
жалба на адвокат Г.Г. от АК Р., защитник на подсъдимия Л.В.В. ***, срещу
присъда № от 02.02.2018 г., постановена
по НОХД № 201 по описа за 2017 г. на Районен съд С..
С
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия В. за виновен
в това, че на 16.01.2017 г., около 05.00 часа в гр. С. , ул. „Т.“, пред частен
дом № е унищожил противозаконно чужда
движима вещ – лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. №, собственост
на М.Г.Т.,***, като са причинени вреди на стойност 1 800 лева, поради което и
на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от
три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С
присъдата е осъден подсъдимия В. да заплати на частния обвинител и граждански
ищец М.Г.Т. сумата от 1 800 лева за вредите, причинени по автомобил, ведно със
законната лихва, считано от 16.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
На
подсъдимия В. е възложено да заплати в полза на ОД на МВР сумата от 518.42 лева
за направените разноски по ДП, както и сумата от 300.97 лева по сметка на РС С.
за направените разноски в съдебното производство и сумата от 72 лева за
дължимата ДТ по уважения иск.
С
определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1, незабавно след
произнасяне на присъдата, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
са групирани наказанията, наложени на подс. В. по настоящото дело с наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено по НОХД № 293/2016 г. по
описа на РС С., изпълнението на което също е отложено за срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, като е определено общо наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три
години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
С
определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, незабавно след
произнасяне на присъдата, е възложено на подсъдимото лице да заплати на М.Г.Т.
и сумата от 650 лева, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Недоволен
от присъдата е останал защитникът – адвокат Г., който на 14.02.2018 г. е подал
въззивна жалба, с която иска отмяна на присъдата на РС С. и признаването на Л.В.
за невиновен. Счита присъдата за незаконосъобразна и недоказана. Твърди, че
доверителят му не е унищожил противозаконно чужда движима вещ – лак автомобил,
като присъдата е основана само на косвени доказателства и на показания на
свидетели, които не са очевидци.
В
съдебно заседание защитникът поддържа подадената жалба. Твърди, че не са
обсъдени други версии за случилото се, като определя за най-вероятна деянието
да е извършено от познат на подсъдимия, Изтъква, че по ръцете, дрехите и лицето
на подсъдимия няма каквото и да било, което да е доказателства, че е възбудил и
извършил палеж. Изразява становище, че разстоянието няма как да е пропътувано
от подсъдимия. Иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
невиновен.
Подсъдимия
Л.В. се явява в хода на въззивното производство. В хода на съдебните прения че
никога, с нищо не сее залял. Посочва, че
ако е минал тези километри то е защото там живеят неговите деца.
При
упражняване правото си последна дума подсъдимия В. иска да бъде оправдан.
Представителят на С.о.п. оспорва подадената жалба, като я счита за неоснователна и иска потвърждаване на присъдата. Счита, че по безспорен начин е установено извършеното престъпление и участието на подсъдими в него. Оспорва твърдението на защитата за наличие само на косвени доказателства като твърди наличие на гласни доказателства – показания на свидетел очевидец. Иска потвърждаване на постановената присъда.
Частният обвинител М.Г.Т. се явява лично в проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание. Представлява се от упълномощен повереник – адвокат Ю.С., която оспорва подадената жалба. Иска потвърждаване на присъдата, като счита за безспорно и несъмнено доказана вината на подсъдимия. Иска потвърждаване на постановената присъда, включително и в частта за уважения граждански иск. Претендира присъждане на направените разноски.
В хода на производството пред настоящия съд не са събирани нови или допълнителни доказателства.
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 319 от НК и от надлежна страна, а така също е администрирана по съответния ред от първия съд.
По същество е неоснователна.
Фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд в мотиви на обжалвана присъда, напълно се припокрива с фактическите обстоятелства, установени и от настоящия съд. При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата инстанция, съдията докладчик при РС С. е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като тези доказателства за изложени и подробно, съобразно източникът им. Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации на първия съд, които са доказателствено аргументирани и накратко са следните:
Подсъдимия Л.В. е живял до 2012 г. със св. Л. Г.Т. на семейни начала, като двамата са родители на пълнолетния свидетел М. Л. В. и малолетната в момента К.-И. Л.а В..
Подсъдимия и св. Т. се имали влошени лични отношения, без да са известни конкретните причини за това, при което е имало отправени закани от страна на подсъдимия, конкретно че ще запали домът им, което е мотивирало св. Т. да вземе предпазни средства, поставяйки пожарогасители из жилището. Подсъдимият е осъждан за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с присъда от 26.01.2017 г., в сила от 11.02.2017 г., при което му е наложено наказание „лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
При комуникация между подс. В. и св. М. Л.В., осъществена чрез приложение за мобилна комуникация „Viber“, първият е изразил закана/намерение да запали превозното средство, ползвано от св. Т. – лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. № № , собственост на частния обвинител и граждански ищец М.Г.Т..
На 15.01.2015 г., в дневните часове подсъдимия е върнал в дома на св. Т. дъщеря им, с която през този ден е осъществявал правото си на лични контакти. В същият ден цитираният автомобил е бил върнат на св. Т. от ремонт и се е намирал паркиран в близост до домът им, находящ се на адрес гр. С., ул. „Т.“ № .
Във вечерните часове на 15.01.2015 г. подсъдимият се е намирал в гр. З., намиращ се в близост до гр. П., в дома на своя приятел – свидетеля Е. Т.в Е., който е притежавал няколко различни превозни средства, сред които и лек автомобил марка/модел „Мерцедес 124“, с peг. № ., с тъмносин цвят на купето. Автомобилът се намирал до дома на свидетеля, в отключено състояние и с ключове на таблото. В началните часове на 16.01.2015 г. подсъдимият си е тръгнал от дома на св. Е., при което, без да уведоми приятелят си е използвал посоченият автомобил, за да отпътува за гр. С.. Около 05 часа на 16.01.2015 г. подсъдимият се е приближил пешком до автомобила „Шкода“, модел „Октавия“, счупил е предното дясно стъкло и излял във вътрешната част на автомобила силно запалимо вещество, което е запалил със средство с открито пламъчно горене – горяща клечка кибрит, пламък от запалка или др.
В този момент св. Т., която се е намирала в жилището си се е събудила от непривичен шум, пряко е видяла е запалването на автомобила, както и подсъдимия, който и бил с поставена маска на лицето. След викове от страна на свидетелката, докато се е намирала на терасата на къщата, подсъдимият е напуснал мястото, след което с цитираният автомобил „Мерцедес“ се отпътувал за гр. З., където е оставил автомобила пред дома на св. Е.. Около 07.30-08 часа подсъдимият се е намирал в гр. П. в компанията на свои приятели, сред които и св. Г. Р. Б., при което е бил информиран по телефон от свой роднина, че органи на МВР го издирват.
Пътуването до гр. С. е осъществено от подсъдимия в периода след 03 часа на 16.01.2017 г., а в обратна посока след 05.00 часа на същата дата. При тези пътувания мобилният телефонен номер ., ползван от подсъдимия по договор с „Мобилтел“ ЕАД /търговско наименование „А1“/, е обслужен от различни клетки, намиращи сена административни адреси в Б.п. и с. С.в периода от 04.30 – 05.30 часа на 16.01.2017 г.
При връщане от гр. С., ползваният от подсъдимия автомобил „Мерцедес 124“, с peг. № ., е заснет от две отделни охранителни камери, намиращи се на главна улица в с. И. и докато първата от тях е регистрирала преминаване на автомобил, наподобяващ цитираният по форма и цвят, то втората камера е заснела регистрационният номер на автомобила. Заснемането на автомобила от двете камери е осъществено около 05 часа и 08 минути на 16.01.2017 г.
При възникване на пожара и след напускане на района от подсъдимия, свидетелката Т. е предприела действия по предотвратяване на пожара, при което е използвала пожарогасител, а в същото време е сигнализирала и на телефон 112. На сигнала са се отзовали служители на РЗПАБ С., сред които и св. С. Ц. С., като тези лица са довършили гасенето на пожара.
Вредите, по автомобила, собственост на частния обвинител М.Г.Т. възлизат на обща сума от 1 800 лева, при което е отчетена стойността на запазените /неизгорели/ части от него.
Фактическите обстоятелства се установяват без никакви противоречия от събраните в хода на наказателното производство доказателства: Гласни - разпити на свидетелите Л. Г.Т., М.Г.Т., М. Л. В., Е. Т.в Е., Г. Р. Б. и С. Ц. С.; Писмени – справка за съдимост, справка от „Мобилтел“ ЕАД и разпечатка за регистрирано ползване на услуги и комуникация на номер .; Заключения на вещи лица - комплексна пожаро-техническа експертиза, автотехническа и оценителна експертиза, видеотехническа експертиза;
При тези факти, установени без съществени противоречия настоящия съд намира че основателно съдебния състав при РС С. е приел, че от обективна страна са осъществени обективните признаци на престъпното деяние по чл. 216, ал. 1 от НК, като съответстващ на обективните признаци на деянието е изводът, че няма престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, след като липсва елемент от този престъпен състав, отнасящ се до размера на причинените вреди, а именно значителните такива.
Подсъдимият В. е извършил действия – предизвикал е запалване във вътрешността на автомобила „Шкода Октавия“, вследствие на които е причинил увреждане на тази вещ, собственост на частния обвинител и граждански ищец М.Г.Т.. Деянието е осъществено при пряк умисъл, след като съзнателните и целенасочени действия – счупване на предното дясно стъкло, изливането на силно летливо, запалително вещество и запалването му показват ясни представи за характера на действията и целене именно на резултата – увреждане чрез запалване.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на обвинението, Правилно защитата отбелязва, че липсват преки доказателства, но това не е пречка за постановяване на осъдителна присъда, след като косвените такива еднозначно и еднопосочно установяват вината на подсъдимия за осъществяване на престъпното деяние, без да са налице доказателства опровергаващи този изводо. Възможността да ползва автомобила, собственост на св. Е., без същият да разбере и да е давал съгласие за това, заснемането на автомобила малко след извършване на деянието в близост до мястото на извършването му, регистрирането на мобилния телефон на подсъдимия в района на местопроизшествието са съвкупност от доказателства еднозначно определящи присъствие на подсъдимия в района, където е извършено деянието. Макар и да не е извършено разпознаване по смисъла на НПК няма как да не бъде отчетено и разпознаването, извършено от свидетели, наблюдавали видеозаписите от охранителни камери, заснели преките действия на лицето, извършило деянието. Показанията в тази насока на свидетелите М.Г. и Л. Г. съдържат категорично изявление на тези лица за разпознаване на подсъдимия като заснетото от видеокамерите лице – извършител, обосновавайки се с натрупани за годините съжителство впечатления за размери, походка и осанка на подсъдимия. Косвена индикация за авторството е също така и несъмнено установения факт за неколкократни закани на подсъдимия да извърши такъв вид деяние и търсенето на помощ от страна на св. Л.В..
Поради това основателно и в съответствие с доказателствата по делото подсъдимия В. е признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, а именно: за това, че на 16.01.2017 г., около 05.00 часа в гр. С. , ул. „Т.“, пред частен дом № е унищожил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка „Шкода“ модел „Октавия“ с рег. № № , собственост на М.Г.Т.,***, като са причинени вреди на стойност 1 800 лева.
Следва да бъде прието за законосъобразно и определянето на наказанието на подс. В., като въззивната инстанция не споделя изцяло изводите на първостепенният съд, че са налице единствено смекчаващи вината обстоятелства, което е дало основание на първостепенният съд да наложи минимално предвиденото наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. Като отегчаващо обстоятелство следва да бъдат отчетени начинът на осъществяване на деянието, разкриващо завишена опасност предвид наличните частично признаци на общоопасно престъпно деяние, без да са причинени значителни вреди и да не е имало реална опасност то засягане на друго имущество или застрашаване на човешки живот, но без съмнение унищожаване на една вещ чрез предизвикване на запалване разкрива по-висока обществена опасност на деянието от обикновените случаи на престъпления по чл. 216. Завишена обществена опасност разкрива и личността на дееца предвид мотивите за осъществяване на деянието и предварителното търсене на съдействие от св. В.. Всичко това е без значение обаче, след като липсва протест на прокурора или жалба на частното обвинение, поради което е недопустимо влошаване положението на подсъдимия чрез изменение на присъдата в тази част.
Правилни и законосъобразни са изводите на РС С. и относно уважаване изцяло на предявения граждански иск, след като размерът на вредите и вината на подсъдимия са установени без съмнение, което дава основание за ангажиране на гражданско-правната му отговорност за причинените съставомерни вреди.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число и извън неоснователните оплаквания, изложени в жалбата, не бяха констатирани основания за изменение или отмяна на постановената от РС С. присъда, респективно за отмяна и връщане за ново разглеждане, поради което следва да бъде потвърдена изцяло присъда № от 02.02.2018 г., постановена по НОХД № 201 по описа за 2017 г. на Районен съд С..
Предвид на изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № от 02.02.2018 г., постановена по НОХД № 201 по описа за 2017 г. на Районен съд С..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева
2.
Стефан Стойков