Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 14.**.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 7084 по описа на ВРС за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е за делба във втора фаза по
извършване на делбата на допуснатия до делба недвижим имот, предсталяващ
АПАРТАМЕНТ **, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****.5, находящ се на третия
етаж на жилищна сграда с идентификатор *****, построена в гр. Варна, район „**”,
на ул. „**” № **, със застроена площ от 48.15 кв.м., състоящ се от: входно
антре, спалня, дневна с бокс, баня - тоалетна и един балкон, при граници: по
документ за собственост: апартамент №6, апартамент №4, стьлбищна
клетка и фасада, а съгласно скица: на същия етаж: самостоятелни обекти с
идентификатори ***** и *****.6, под обекта самостоятелен обект с идентификатор *****,
над обекта: самостоятелен обект с идентификатор *****, ЗАЕДНО с принадлежащото
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, със застроена площ от 9.46 кв.м., при граници: изба **,
изба №7, коридор и фасада; както и 8.30 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо, съгласно документ за собственост УПИ № **, попадащ в
квартал 47а по плана на 16 микрорайон на гр. Варна, с площ от 317 кв.м., при
граници по документ за собственост: ул. „**”, имот № **, имот № **, имот № ** и
имот № **, а съгласно скица, представляващо поземлен имот с идентификатор **,
при граници по скица поземлени имоти с идентификатори *****, между съсобствениците при квоти:
½ ид.ч. за Р.К.В. с ЕГН **********
и ½ ид.ч. за Д.С.В. с ЕГН **********.
С отговора
на исковата молба ответницата Д.В. е заявила претенция за възлагане на имота, на основание чл. 349 ал.1 от ГПК, при твърдения,
че процесният апартамент е неподеляемо
жилище, което е било СИО и ответницата няма собствено жилище.
В
първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба е приета за съвместно разглеждане претенция по сметките на осн. чл. 346 ГПК заявена от Р.К.В. с ЕГН ********** срещу Д.С.В. с ЕГН **********
с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 3162,42 лева, представляваща обезщетение за ползване на
имота в размер на 150 лева месечно за периода от 14.04.2015г. до 16.01.2017г. В молбата, с която се
предявява претенцията се излагат твърдения, че от момента на придобиване на
собствеността върху процесния имот ищцата е лишена от
възможността да ползва същия. Началната дата на претенцията – 14.04.2015г.
обосновава с датата на връчване на отговора на исковата молба по гр.д. № 9570/2014г. по описа на ВРС на
ответницата по настоящото дело, като в отговора е било обективирано
претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота. Отделно
от искането по чл.346 от ГПК, от Р.К.В. е направено и искане за
постановяване на привременни мерки по делбата за заплащане на сумата от **5
лева месечно за лишаване от ползването на имота за периода след 17.01.2017г. до
влизане в сила на решението по извършване на делбата.
Приета за съвместно разглеждане в делбата са и претенции по сметките на осн. чл. 346 ГПК заявена от Д.С.В. с ЕГН ********** срещу Р.К.В. с ЕГН **********,
както следва: 1. претенция с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 995.09 лева,
представляваща ½ от стойността на извършени и заплатени от страна на
ищцата подобрения в делбения имот през 2010 година,
от които Събаряне на
стара мазилка по стени и тавани - 113.69 кв.м. по 5.10лв./кв.м.; Вароциментова
мазилка по стени и тавани и грундиране - 113.69 кв.м. по
14.80лв./кв.м.; Гипсова
шпакловка по стени - 113.69кв.м. - по
10.21лв./кв.м.; Подови замазки над 4см. самонивелираща - 39.15кв.м. по
21.00лв./кв.м.; Поставяне на гранитогрес в коридора
(труд и материали) - 7.56кв.м. по 48 лв./кв.м.; Поставяне
на цокъл в коридора - 15.82м. по **.50лв./м.; Поставяне на теракот
на терасата (материали и труд) – 3.1 кв.м. по
40лв./кв.м.; Цокъл на терасата -
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По настоящото дело е допусната делба на АПАРТАМЕНТ **, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор *****.5, находящ се на третия
етаж на жилищна сграда с идентификатор *****, построена в гр. Варна, район „**”,
на ул. „**” № **, със застроена площ от 48.15 кв.м., състоящ се от: входно
антре, спалня, дневна с бокс, баня - тоалетна и един балкон, при граници: по
документ за собственост: апартамент №6, апартамент №4, стьлбищна
клетка и фасада, а съгласно скица: на същия етаж: самостоятелни обекти с
идентификатори ***** и *****.6, под обекта самостоятелен обект с идентификатор *****,
над обекта: самостоятелен обект с идентификатор *****, ЗАЕДНО с принадлежащото
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, със застроена площ от 9.46 кв.м., при граници: изба **,
изба №7, коридор и фасада; както и 8.30 кв.м. идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена
сградата, представляващо, съгласно документ за собственост УПИ № **, попадащ в
квартал 47а по плана на 16 микрорайон на гр. Варна, с площ от 317 кв.м., при
граници по документ за собственост: ул. „**”, имот № **, имот № **, имот № ** и
имот № **, а съгласно скица, представляващо поземлен имот с идентификатор **,
при граници по скица поземлени имоти с идентификатори *****, между съсобствениците при
квоти: ½ ид.ч. за Р.К.В. с ЕГН **********
и ½ ид.ч. за Д.С.В. с ЕГН **********.
Представен по делото е препис от отговор на искова
молба, депозиран по гр.д. №
9570/2014г. по описа на ВРС от Р. Калечва В., в който
е заявена претенция срещу Д.С.В. по чл.31, ал.1 от ЗС за заплащане на обезщетение
за лишаване от ползването на ½ ид.ч. от процесния имот (за който се е водило и гр.д. № 9570/2014г.). Видно от
призовка до Д.В. същата е уведомена за насроченото първо съдебно заседание,
заедно с препис от отговора на 14.04.2015г.
Представени
са договори за извършване на строително-ремонтни дейности от 03.05.2010г. и от
20.03.2013г., сключени между Д.С.В. и „Основи” ЕООД. Според първия договор
цената на договорените СМР е приблизително 10200 лева, а според втория – 3103.37
лева.
С
решение за по гр.д. № 1313/2016г. е прекратен брака между Д.С. Василев и **.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищцата – ** (съпруг на
ищцата) и двама свидетели на страната на ответницата – ** (сестра на
ответницата) и Веселин Красимиров Проданов. Съгласно показанията на св. Владовски ½ ид.ч. от имота
е закупен от съпругата му в началото на 2013г., но поради обжалване на
постановлението за възлагане същото е влязло в сила към края на 2013г. След това Р. започнала да търси Д., но не
можела да я открие, като открили само телефона на мъжа й Васил. В началото на
2014г. се свързали с него и поискали достъп до имота. Васил им показал имота,
но отказал да им даде ключове. Едва през пролетта на 2016г., след приключване
на другото дело, успели да се срещнат с Д., но тя отново отказала достъп до
имота. Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Владовски, въпреки възможната му заинтересованост,
доколкото същите по никакъв начин не противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. От показанията на свидетелите Панчева и Проданов,
които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, се установява, че в процесния
обект Д.В. на два пъти е правил ремонт – през 2010г. и през 2013г. Първият бил
масивен и бил направен при нанасянето на семейството на В. в апартамента.
Необходимостта от втория ремонт възникнала поради теч, който се получил във
водопроводните тръби. Засегнати били помещението баня и тоалет и кухнята в
апартамента. Подменени били водопроводната инсталация, плочките в банята и
мазилката в банята.
От заключенията на назначените по делото съдебно
технически експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвени, процесният
недвижим имот, се установяват следните обстоятелства: Имотът е неподеляем. Пазарната му стойност е в размер на 64000 лева.
Стойността на дяловете съобразно квотите на съделителите
е следната: 32000 лева за Р.К.В. и 32000 лева за Д.С.В.. Средномесечният
пазарен наем за процесния имот за периода от
14.04.2015г. до 16.01.2017г. е в размер на 4752 лева, като по години месечния
наем е определен, както следва: за 2015г. – 220 лева, за 2016г. – 230 лева и за
2017г – 250 лева. Описаните в претенцията по сметки на Д.В. подобрения са
изпълнени в имота. Стойността на СМР изпълнени през 2010г. възлизат общо на
10844,87 лева, а през 2013г – на 2949,59 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
По извършването на делбата
Съсобствеността във втора фаза на делбеното
производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене
на жребие – чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или чрез изнасяне на имота на
публична продан – чл. 348 ГПК. Основен
критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и
доколко стойността на
реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на
реални дялове за всички съделители
съобразно квотата им от допуснатите до
делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на
нейното извършване.
Предвид заключението на СТЕ досежно
поделяемостта на недвижимия имот, предмет на делбата,
съдът приема, че процесният недвижим имот е реално неподеляем, съобразно изискванията на действащите
нормативи. Основният способ за
ликвидиране на съсобствеността в делбеното
производство, когато се касае до неподеляем имот,
който не може да бъде поставен в един от дяловете, е изнасянето му на публична
продан.
По изключение, ако се касае до неподеляем
жилищен имот и са налице другите изисквания на закона съсобствеността може да
се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите
– чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В конкретния случай е налице претенция за
възлагане по чл. 349 ал.1 от ГПК от съделителя Д.
Саввова В., при твърдения, че е няма
собствено жилище, имотът е придобит в режим на СИО и бракът е прекратен, като съделителката живее в имота.
Съдът намира искането за възлагане на неподеляемото
жилище за неоснователно предвид. Предпоставките на чл.349, ал.1 от ГПК касаят
хипотезите подялбата на имот, който е бил съпружеска имуществена общност, която
е прекратена поради смърт на единия съпруг или поради развод. В настоящия
случай действително бракът между Д.В. и Васил Василев е прекратен с развод, но
едва през 2016г., когато съсобствеността им върху процесния
имот е била вече ликвидирана с възлагането на собствеността на ½ ид.ч. (частта на длъжника Васил Василев) върху Р.В..
Отделно от това чл.349, ал.1 от ГПК визира делба между бивши съпрузи на имота,
който е бил съпружеска имуществена общност, а не делба с трето лице, което е
придобило частта на съпруга след принудителното прекратяване на СИО.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че делбата на процесния
имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан.
По претенцията по сметки по
чл.31, ал.2 от ЗС, заявена от Р.В. срещу Давинка В.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС предвижда, че когато
общата вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат
обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото
поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване е съсобственото имущество да се
ползва лично от ответника и писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е лишен другия съсобственик. По своя характер тази покана е
едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което той трябва да
получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му
се заплаща обезщетение. Само по себе си последното е равнозначно на покана по
чл.81, ал.2 ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава. Ако
ползващия съсобствената вещ
отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно правата на
съсобственика, който не го ползва и последният откаже, обезщетение не се дължи.
Установи се по делото, че покана за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на
имота е инкорпорирана в писмения отговор на искова молба, подаден от Р.В. по
предявените от Д.В. и Васил Василев срещу нея искови претенции по гр.д. гр.д. № 9570/2014г. по описа на ВРС,
като препис от писменият отговор е получен ведно с призовката за съдебно
заседание от Д.В. на 14.04.2015г. Не
се оспорва обстоятелството, че ответницата е упражнявала фактическата власт
върху имота в претендираня период. Липсват
доказателства същата да е предоставила ползване на имота на ищеца за неговата ид.ч. Напротив, от ищцата са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпита на св. Владовски,
от чиито показания се установява, че на Р.В. изрично е отказано от страна първо
на Васил Василев,а после и от Д.В. да й
се предостави ползване на имота и ключове от същия.
Съгласно заключението на допълнителната СТЕ средният
пазарен наем на процеснич апартамент за периода от
14.04.2015г. до 16.01.2017г. е в размер на 4752 лева. От този наем съобразно
квотата на ищеца, ответницата следва да заплати сума в размер на 2376 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че
претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е основателна за целия период от 14.04.2015г.
до 16.01.2017г. и за сумата от 2376 лева, в която част искът следва да бъде
уважен, и е неоснователна разликата над сумата от 3162,42 лева до заявения
размер, в която част искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК
Претенцията на съделителката
Р.В. за заплащане на обезщетение за ползването на нейната част от имота от съделителката Д.В. в размер на **5 лева месечно за периода
от 17.01.2017г. до извършване на
делбата, съдът намира за основателна. Това обезщетение има характер на
привременна мярка по смисъла на цитираната законова разпоредба, касаеща
ползването на имота до окончателното приключване на делбата. Безспорно се
установи по делото, че и към настоящия момент имота се ползва лично от ответницата
(самата тя е направила такова твърдение с претенцията си за възлагане на имота),
като същата е поканен да заплаща обезщетение за ползването му и е отказала да
предостави ползване върху имота, нито е ангажирала доказателства за плащане на
същото. От заключението по допусната СОЕ съдът приема, че пазарният наем за
2017г. е в размер на 250 лева, от които ответницата следва да заплаща **5 лева,
считано от 17.01.2017г. до влизане в сила на решението по извършване на
делбата. Обстоятелството, че Д.С. доброволно е заплатила обезщетение за
определен период не основание за отхвърляне на искането за същия период,
доколкото не става въпрос за искова претенция, а за привременни мерки, като
плащането следва да бъде съобразено в последващите отношения между страните,
напр. в рамките на изпълнително производство за събиране на вземането.
По претенциите по сметки, заявени от Д.В. срещу Р.В.
Претенцията, касаеща извършения
ремонт през 2010г. е с правно основание чл.59 от ЗЗД. Квалификацията е с оглед
наведените от ищцата по този иск В. твърдения за липса на съсобственост между
страните към момента на извършване на ремонта през 2010г., но за увеличаване
стойността на имота, която не е взета предвид в постановлението за възлагане. В
този смисъл ищцата на практика навежда твърдения, че ответницата се е обогатила
с увеличената стойност на имота, предвид че не е заплатила същата при
закупуването му, а ищцата е обедняла със средствата за ремонта, като обогатяването
на ответницата е за сметка на обедняването на ищцата.
Съдът намира претенцията за
неоснователна по следните съображения:
С постановление за възлагане на недвижим имот от
28.02.2013г. по изп.д. № 20118080401043 на ЧСИ Захари
Димитров, с рег. № 808 в КЧСИ, вписано в Службата по вписванията с вх.рег. №
29086, акт № 49, том LXXVII, дело № 4118/2013г. е определена
сумата, която Р.В. следва да заплати за ½ ид.ч.
от процесния имот, която и е възложена. Същото
постановление е обжалвано от Д.В. и Васил Василев и с решение на ВОС и ВАпС са потвърдени действията на ЧСИ Захари Димитров, като
постановлението е влязло в сила на 18.10.2013г. Стойността на имота е
определена в рамките на изпълнителното дело, като Д.В. е имала правната
възможност да обжалва действията на съдия изпълнителя. Съдът намира, че но може
по повод настоящата претенция да преразглежда въпроса за определената в
изпълнителното дело цена на имота. Въпросът дали съответните подобрения от
2010г. са били взети предвид и доколкото очевидно са били вече направени, е следвало
да бъде поставен изяснен още в изпълнителното дело. Купувачът вече е придобил
собствеността върху имота в състоянието, в което е бил, срещу заплатената цена.
Претенцията, касаеща извършения
ремонт през 2013г. е с правно основание чл.30, ал.3 от ЗЗД. Квалификацията е с
оглед наведените от ищцата по този иск В. твърдения за наличието на
съсобственост между страните и извършен неотложен ремонт, поради възникнал теч,
с цел запазване на имота. Извършеният неотложен ремонт представлява необходими
разноски за запазването на вещта, в които безспорно по силата на чл.30, ал.3 от
ЗС всички съсобственици на вещта следва да участват съобразно своята идеална
част.
Съдът намира и тази претенцията
за неоснователна по следните съображения:
Установи се, че неотложният
ремонт е извършен през м.март-април 2013г. Към този момент постановлението за
възлагане на имота е било постановено от ЧСИ Захари Димитров, но не е било
влязло в сила. Както се установи, същото е влязло в сила на 18.10.2013г.
Собствеността върху имота се придобива от купувача от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане съгласно разпоредбата на чл.496, ал.1 от ГПК.
Следователно към момента на извършване на ремонта между страните все още не е
имало съсобственост. В този смисъл ищцата по този иск не разполага с правото по
чл.30, ал.3 от ЗС да претендира половината от извършените разноски от
ответницата, която няма качеството на съсобственик.
По разноските
Съобразно квотите на
съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижим имот, определена
по заключението на СТЕ, страните следва да заплатят държавна такса в размер по
4% върху стойността на притежавания от всеки от тях дял, а именно: Р.К.В.
следва да заплати
държавна такса от **80 лева и Д.С.В. следва
да заплати държавна такса в размер на **80 лева на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. По претенциите по
сметки и съобразно правилото на чл.355 от ГПК вр. 78
от ГПК Р.К.В. следва да заплати държавна такса по сметка на ВРС в
размер на 31.45 лева съобразно с отхвърлената част от иска по чл.31, ал.2 от ЗС,
а Д.С.В. следва да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 95.04
лева съобразно с уважената част от иска по чл.31, ал.2 от ЗС, 199.80 лева по
иска по чл.59 от ЗЗД и 62,07 лева по иска по чл.30, ал.3 от ЗС, или общо сума в
размер на 356.91 лева.
С оглед изхода на спора по
претенцията по сметки по чл.31, ал.2 от ЗС на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д.С.В.
следва да заплати на Р.К.В. разноските по тази претенция съобразно с уважената й част. Ищцата е представила списък по
чл.80 от ГПК съобразно, който
е направила разноски в размер на 1000 лева за платено
адвокатско възнаграждение и
130 лева за депозит за вещо лице. Видно от договора
за правна защита и съдействие
на л.198 от делото сумата
от 1000 лева е заплатена изцяло
и в брой и е за процесуално
представителнство в производство по сметки във втора фаза на делбата (т.е.
не включва самата делба). Доколкото не е изрично записано колко от тези
1000 лева са за защита по предявения от Владоска
срещу В. иск и колко за защита по предявените от В. срещу В. искове съдът
приема, че 500 лева за по иска, по който В. е ищец и 500 лева са по исковете,
по които е ответник. В този смисъл Д.В. следва да заплати на Р.В. разноски по
иска по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 473,33 лева. С оглед отхвърляне на
исковете по сметки на Д.В. срещу Р.В., на последната следва да бъдат заплатени и
разноските за адвокатско възнаграждение за защита по тези искове в размер на
500 лева.
Съразмерно с отхвърлената
претенция по чл.31, ал.2 от ЗС на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.К.В. следва да заплати на Д.С.В. направените по делото
разноски. В. също е заплатила общ адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, от
които следва да се приеме, че 500 лева са по иска, по който е ответник и 500
лева са по исковете, по които е ищца. В този смисъл разноските, които й се
следват са в размер на **4,34 лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ **,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.5, находящ
се на третия етаж на жилищна сграда с идентификатор *****, построена в гр.
Варна, район „**”, на ул. „**” № **, със застроена площ от 48.15 кв.м., състоящ
се от: входно антре, спалня, дневна с бокс, баня - тоалетна и един балкон, при
граници: по документ за собственост: апартамент №6, апартамент №4, стьлбищна клетка и фасада, а съгласно скица: на същия етаж:
самостоятелни обекти с идентификатори ***** и *****.6, под обекта самостоятелен
обект с идентификатор *****, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор *****,
ЗАЕДНО с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, със застроена площ от 9.46 кв.м.,
при граници: изба **, изба №7, коридор и фасада; както и 8.30 кв.м. идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, представляващо, съгласно документ за собственост
УПИ № **, попадащ в квартал 47а по плана на 16 микрорайон на гр. Варна, с площ
от 317 кв.м., при граници по документ за собственост: ул. „**”, имот № **, имот
№ **, имот № ** и имот № **, а съгласно скица, представляващо поземлен имот с
идентификатор **, при граници по скица поземлени имоти с идентификатори *****, при начална цена, определена
от съдебния изпълнител, но не по-малка от 64000 лева, като
получената при продажбата сума се разпредели между съделителите
съобразно техните квоти, а именно ½
ид.ч. за Р.К.В. с ЕГН ********** и
½ ид.ч. за Д.С.В. с ЕГН **********, на основание чл. 348 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ възлагателната
претенция на Д.С.В. с ЕГН ********** *** за възлагане на делбения
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ
**,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****.5, находящ
се на третия етаж на жилищна сграда с идентификатор *****, построена в гр.
Варна, район „**”, на ул. „**” № **, със застроена площ от 48.15 кв.м., състоящ
се от: входно антре, спалня, дневна с бокс, баня - тоалетна и един балкон, при
граници: по документ за собственост: апартамент №6, апартамент №4, стьлбищна клетка и фасада, а съгласно скица: на същия етаж:
самостоятелни обекти с идентификатори ***** и *****.6, под обекта самостоятелен
обект с идентификатор *****, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор *****,
ЗАЕДНО с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, със застроена площ от 9.46 кв.м.,
при граници: изба **, изба №7, коридор и фасада; както и 8.30 кв.м. идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, представляващо, съгласно документ за собственост
УПИ № **, попадащ в квартал 47а по плана на 16 микрорайон на гр. Варна, с площ
от 317 кв.м., при граници по документ за собственост: ул. „**”, имот № **, имот
№ **, имот № ** и имот № **, а съгласно скица, представляващо поземлен имот с
идентификатор **, при граници по скица поземлени имоти с идентификатори *****,
на основание чл. 349 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.С.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.К.В. с ЕГН
********** *** сумата от 2376 лева, представляваща
обезщетение за ползване на частта на Р.К.В. за периода от 14.04.2015г.
до 16.01.2017г. на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
**, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****.5, находящ
се на третия етаж на жилищна сграда с идентификатор *****, построена в гр.
Варна, район „**”, на ул. „**” № **, със застроена площ от 48.15 кв.м., състоящ
се от: входно антре, спалня, дневна с бокс, баня - тоалетна и един балкон, при
граници: по документ за собственост: апартамент №6, апартамент №4, стьлбищна клетка и фасада, а съгласно скица: на същия етаж:
самостоятелни обекти с идентификатори ***** и *****.6, под обекта самостоятелен
обект с идентификатор *****, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор *****,
ЗАЕДНО с принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, със застроена площ от 9.46 кв.м.,
при граници: изба **, изба №7, коридор и фасада; както и 8.30 кв.м. идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху
което е построена сградата, представляващо, съгласно документ за собственост
УПИ № **, попадащ в квартал 47а по плана на 16 микрорайон на гр. Варна, с площ
от 317 кв.м., при граници по документ за собственост: ул. „**”, имот № **, имот
№ **, имот № ** и имот № **, а съгласно скица, представляващо поземлен имот с
идентификатор **, при граници по скица поземлени имоти с идентификатори *****,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2376 лева до предявения размер от
3162,42 лева, на основание чл.31, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.С.В. с ЕГН ********** *** да заплаща на Р.К.В. с ЕГН
********** *** сумата от **5 лева на месец, представляваща
обезщетение за ползването на частта на Р.К.В. от делбения имот, считано от 17.01.2017г. до влизане в сила на
решението по извършване на делбата, на основание чл.344, ал.2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.В. с ЕГН ********** ***
срещу Р.К.В. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 4 995.09 лева, представляваща ½ от стойността на извършени и заплатени от
страна на ищцата подобрения в делбения имот през 2010
година, от които: Събаряне на
стара мазилка по стени и тавани - 113.69 кв.м. по 5.10лв./кв.м.; Вароциментова
мазилка по стени и тавани и грундиране - 113.69 кв.м. по
14.80лв./кв.м.; Гипсова
шпакловка по стени - 113.69кв.м. - по
10.21лв./кв.м.; Подови замазки над 4см. самонивелираща - 39.15кв.м. по
21.00лв./кв.м.; Поставяне на гранитогрес в коридора
(труд и материали) - 7.56кв.м. по 48 лв./кв.м.;
Поставяне на цокъл в коридора - 15.82м. по **.50лв./м.; Поставяне на теракот
на терасата (материали и труд) – 3.1 кв.м. по
40лв./кв.м.; Цокъл на терасата -
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.В. с ЕГН ********** ***
срещу Р.К.В. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от
1551.69 лева, представляваща ½ от стойността на извършени и
заплатени от страна на ищцата необходими разноски за неотложен ремонт в съсобствения имот, завършен на 22.04.2013 година, от които:
събаряне на старите плочки от стени и мазилки от
таван - 28.1кв.м. по 5.10лв./кв.м.; Вароциментова
мазилка по стени и тавани, грундиране - 28кв.м. по
14.80лв./кв.м.; Гипсова шпакловка по таван - 4.6 кв.м. по **
лв./кв.м.; Изкъртване на стар теракот по пода - 4.6 кв.м. по **лв./кв.м.;
Подмяна на ВиК инсталацията (водопровод и
канализация); Направа на подова замаска и поставяне
на гранитогрес на пода в банята -4.6кв.м. по 61 лв./кв.м.;
Полагане на фаянс на стени - 23.5 кв.м. по
35лв./кв.м.; Поставяне на санитария, смесители и др.; Подменен е бойлер;
Извозване на строителни отпадъци, на основание чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.С.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.В.
с ЕГН ********** *** сумата от 973.33 лева, представляваща направени разноски
по претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Р.К.В. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.С.В. с ЕГН ********** *** сумата от **4.34 лева,
представляваща направени разноски по претенциите по сметки.
ОСЪЖДА Р.К.В. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на **80 лева върху стойността на дела, както и
държавна такса по исковете по сметки в размер на 31.45 лева.
ОСЪЖДА Д.С.В. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на ВРС държавна такса в размер на **80
лева върху стойността на дела, както и държавна такса по исковете по сметки в
размер на 356.91 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: