№ 11034
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110100713 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
10.06.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 713/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. Г. К., в която се твърди, че ответника
била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
**********************, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 3479,05 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но ответника
не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху
главница за топлинна енергия в размер на 708,08 лева за периода от 15.09.2022 г. до
30.10.2024 г. Излага съображения, че е предоставил и услугата дялово разпределение,
поради което ответникът му дължал сумата от 20,56 лева, представляващи припадаща се
част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г.,
както и сумата от 9,49 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
1
периода 15.02.2022 г. до 04.04.2024 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, но длъжникът бил възразил, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми,
както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили два отговора на искова молба, като
претенциите се оспорват. В отговора на исковата молба с вх. № 70274/27.02.2025 г. се сочи,
че не се оспорват размера на претенциите на ищеца, респ. осчетоводяването на дължимите
суми. Поддържа, че не е собственик на имота, съответно негов ползвател, поради което
между страните не били възникнало облигационно отношение. Сочи, че имота бил
изключителна собственост на трето лице за спора. Навежда доводи, че няма качеството
потребител на топлинна енергия. В отговора на исковата молба с вх. № 74095/28.02.2025 г. се
поддържа, че претенциите са неоснователни, като се излагат съображения, за погасяването
на вземанията по давност, което е подробно обосновано. Излагат се съображения за липсата
на облигационно отношение между страните, както и липсата на качеството на потребител
на топлинна енергия, освен това имота бил отдаден под наем на трето неучастващо лице.
Излага съображения във връзка с оспорването на доказателствените средства по делото.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника е представило писмени
доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на
предявените искове.
С Определение от 19.03.2025 г., поставено по гр. д. № 713/2025 г. по описа на СРС, II
Г. О., 156-ти състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.
247 ГПК в диспозитива на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2024 г. издадена
по ч. гр. д. № 67157/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като по отношение на
началния период на вземането за дялово разпределение, вместо неправилно изписаното:
„м.2021 г.“ – да се чете правилно „м.12.2021 г.“. Определението в тази част, която има
характер на разпореждане е влязло в сила.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
2
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е списък на живущите за жилищна сграда в гр. *************** (л. 14-21
в кориците на делото), като по отношение на ап. 52 е посочени, че това е В. Г. К., като
списъкът е подписан и неоспорен.
Приложен е списък на етажните собственици (л. 25-27 в кориците на делото), като
същият е неясно коя етажна собственост касае и не може да се направи извод, че изобщо
касае процесния имот.
От Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 26.07.1988 г.
се установява, че ЦБГ е станала собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр.
***************.
Представено е Решение № 39 от 19.02.1999 г., постановено по гр. д. № 594/98 г. по
описа на СРС, БК, 85-ти състав, с което е прекратен поради развод брака, сключен на
21.09.1991 г. между ЦБК и В. Г. К., поради развод при условията на чл. 99 СК (отм.).
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на
ответника К. не са доказани никакви вещни права – на собственост или ползване по
3
отношение на процесния имот, доколкото е очевидно с оглед договора за придобиване на
имота, респ. решението за развод, че имота е придобит преди брака между страните, поради
което не е налице хипотезата на СИО, а по делото липсват доказателства, че ответника е
придобил право на собственост или ограничено вещно право на ползване на друго правно
основание. Освен това липсват и доказателства, че ответника е подал молба-декларация или
е сключил изрично индивидуален договор с ищеца, за да възникне облигационна връзка
между тях.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква
при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното
доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде
осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства
пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.
Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено – т. нар. индиции
или доказателствени факти. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в
съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените
доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени
доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като
гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства (веществени,
писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Тоест, българският граждански процес не предвижда
предустановени или формални доказателства. Те се преценяват поотделно, но и в
съвкупност на чл. 235 и чл. 12 от ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без
съмнение главният факт. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато
доказването има за предмет факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е
главно. Главното доказване трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у
съда в истинността или неистинността на съответното твърдение. Доказването се
осъществява с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват
релевантни факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за
осъществяването на правнорелевантни факти. Последните са такива факти от обективната
действителност, от доказването на които може да се заключи, че определен факт, предвиден
в хипотезиса на приложимата правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени
доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени
факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.
В случая представените от ищеца писмени доказателствени средства, представляват
косвени доказателства, т. нар. индиции. Но последните се разколебават от останалите
доказателства по делото, като напротив ответника не само е провел насрещно доказване,
което принципно е достатъчно, да не е пълно и главно, но да разколебае тезата на ответника,
а е провел пълно доказване, че трето лице за правния спор е собственик на имота, т.е.
облигационната връзка е с третото лице.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отхвърли претенциите за
главниците за топлинна енергия и услугата дялово разпределение, както исковете за
мораторни лихви върху всяка от главниците, доколкото последните претенции са акцесорно,
т.е. обусловени от изхода на производството по главните (обуславящите) искове. След като
обуславящите искове са неоснователни, то такива се явяват и обусловените.
4
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на
деловодни разноски разполага само ответникът. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, като е представил договор за правна защита и съдействие от 27.02.2025
г., в който е посочено, че адв. Катя Гигова е оказала правна защита при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 3 ГПК. Следователно с оглед предмета на правния спор, неговата фактическа и
правна сложности, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във
вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., в полза на адв. Гигова следва да се присъди сумата от 300,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **************** срещу В. Г. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***************, ********, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В. Г. К., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от
3479,05 лева, представляващи незаплатена цена на топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за
имот, находящ се в гр. **********************, както и сумата от 708,08 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 30.10.2024 г., както и сумата от 20,56 лева, представляващи цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.12.2021 г. до м.04.2023 г., както и сумата от
9,49 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за
периода от 15.02.2022 г. до 04.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 18.11.2024 г. по ч. гр. д. № 67157/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 36 ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адв. КПГБ от САК, л. № *********, с
адрес: гр. **************, сумата от 300,00 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5