Решение по дело №715/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№……..                                       20.10.2020 г.                            гр.Плевен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Плевенски окръжен съд, въззивен наказателен състав

На  двадесет и първи две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                        КАЛОЯН ГЕРГОВ

                                                                             

 

Секретар :  П. П.

Прокурор : Виктор Доцев

Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВЧНД № 715  по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.         

 

            С Определение № 414 от 01.09.2020 г., постановено по ЧНД №20204430201557   г. по описа на Районен съд Плевен са групирани, на А.Б.М., с ЕГН: ********** на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК, наложените на наказания, както следва:  определено е едно общо най-тежко наказание на осъдения А.Б.М., с ЕГН: **********, измежду НОХД № 1259/2019 г. по описа на РС - гр. Плевен и НОХД № 116/2018 г. по описа на ОС - гр. Плевен, а именно - 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като  на основание чл. 24 от НК, така определеното общо най-тежко наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода е увеличено с 1/2, а именно - с 1 /една/ година лишаване от свобода, като му се определя едно общо най-тежко наказание в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК районния съд отложил изтърпяването на така определеното общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода, с 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК и присъединил на основание чл. 23, ал. 2 от НК, към така определеното общо най-тежко наказание на осъдения А.Б.М. наказанието конфискация на У идеална част от лек автомобил „****“, с рег. № *** и У идеална част от лек автомобил марка „****“, с рег. № ***.

            Срещу определението е подадена въззивна жалба от осъденото лице, в която се твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.24 от НК, тъй като нямало условия за това.

            В открито съдебно заседание осъденото лице поддържа жалбата си,   Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.

            Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че протестираното  определение е правилно и законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло. Съображенията за това са следните:

            Въззивният жалбоподател А.Б.М. е осъждан както следва :

            1.        Районен съд - Плевен, с присъда от дата 16.07.2020 г. по НОХД № 1259/2019 г. по описа на РС - Плевен, влязла в сила на 31.07.2020 г. е признал подсъдимия А.Б.М. за виновен и му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването било отложено с изпитателен срок от 4 години, за престъпление по чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление през периода началото на 2010 г. - 18.04.2012 г.

 2. С присъда на  ОС – Плевен по НОХД 116/2018 , влязла в сила на 31.07.2020 г. е признал подсъдимия А.Б.М. за виновен и му е наложил на осн. чл. 235, ал. 1 от НК наказание 2 години лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и конфискация на  идеална част от лек автомобил „***“, с рег. № **** и  идеална част от лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, за деяния извършени на 27.04.2012 г. и през периода 14.09.2011 г. - 01.11.2011 г., за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК и за престъпление по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 и т. 6, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от НК, извършено при условията на продължавано престъпление през периода началото на 2010 г. - 18.04.2012 г.

 

 

При така установената правилно фактическа обстановка и от районният съд, последният е направил правилният извод, че са налице  данни за престъпната дейност на осъдения сочеща на  усложнена форма на престъпна дейност, като част от деянията са в условията на съвкупност, преди същият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на  основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК  може и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД № 1259/2019 г. по описа на РС - гр. Плевен и НОХД № 116/2018 г. по описа на ОС - гр. Плевен, а именно - 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Районният съд като определил правилно размера на общото най-тежко наказание приел, че са налице предпоставките за увеличаване на наказанието по реда на чл. 24 от НК. Изложил е  подробни мотиви относно упоритата престъпна дейност на осъденият / осъждан за осем престъпления от общ характер/ и този извод напълно се подкрепя от доказателствата по делото – свидетелството за съдимост на А.М., от което е видно, че в периода 2003-21012 година. Това обстоятелство сочи на една явно трайно утвърдена практика и модел на поведение на осъденото лице сочещи единствено на нежеланието му да преустанови престъпната си дейност в различните й форми. Наложените наказания явно не са изпълнили превъзпитателният си ефект, като по никакъв начин не са мотивирали лицето към спазване на обществено установените правила на поведение. С оглед на това, въззивната инстанция приема, че възражението на подсъдимият относно приложението на чл. 24 от НК е напълно несъстоятелно и районният съд, като е съобразил всички относими данни е приложил правилно материалния закон. Тук следва да се посочи, че районният съд се е показал снизходителен като е дал шанс на осъдения единствено прилагайки разпоредбата на чл.24 от НК и въпреки това прилагайки института на условното осъждане. Въззивната инстанция приема, че по този начин осъденият ще има възможност да осъзнае стореното и да коригира поведението си.

            При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 414 от 01.09.2020 г., постановено по ЧНД №20204430201557   г. по описа на Районен съд Плевен са групирани, на А.Б.М., с ЕГН: **********.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.