№ 674
гр. Пещера , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА в публично заседание на двадесет и шести
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Камен Гатев
Секретар:Е. Н. Г.
като разгледа докладваното от Камен Гатев Гражданско дело №
20205240100857 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът Ц. А. Ц.,ЕГН ********** от гр.Батак, **** е депозирала
против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ 029, ет.7, представлявано от Н. П. П.,
искова молба, с доводи за нищожност на Договор за паричен заем №0386286,
евентуално на отделни клаузи, сключен с ответното дружество. Молбата е да
бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем №0386286/
10.09.2019г. или на клаузите по чл.6 и чл.8 от договора.
Твърди ищецът, че на 10.09.2019г. е сключила с ответното дружество
договор за паричен заем № 0386286, по силата на който са й предоставени в
собственост заемни средства в размер на 300 лв., при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 40, 05 %, годишен процент на разходите - 48, 09 % и
срок за погасяване на заема 10 месеца. Съгласно чл. 6 и чл. 8 от договора,
заемателят следва да предостави като обезпечение банкова гаранция или да
осигури личното обезпечение на поръчител, който да отговаря на условията
на чл. 9.2 от Общите условия към договора за заем, като при неизпълнение
той дължи неустойка в размер на 338, 58 лв., която той следва да престира
разсрочено, заедно с погасителната вноска и с която падежното вземане
1
нараства на 71 лв. месечно. От Общи условия, публикувани на сайта на
ответника е видно, че кредитополучателят следва да осигури обезпечение при
следните параметри:
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход;"
Твърди ищецът, че е усвоила изцяло заемната сума, но не дължи
плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен,
поради следните съображения:
С договорения в чл. 3, т. 7 от договора фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,05 % се нарушават добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на
финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на
кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното
възнаграждение. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения.
При заем с кратък срок на ползване /10 месеца/, уговарянето на
възнаградителна лихва от 40, 05 % не е обяснимо нито с разходите, които
прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба. Освен това, реалният размер
на дължимата договорна лихва е в по-голям размер от предвидените в
договора 40, 05 %, поради скритото увеличаване на печалбата на
2
кредитодателя чрез включването на договорката по чл. 8 за заплащане на
неустойка. Съдебната практика приема, че противоречаща на добрите нрави
е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на
законната лихва. При необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да
не надхвърля повече от три пъти законната лихва. В настоящият случай
договорената между страните лихва в размер на 40, 05 % годишно, към която
следва да се добави уговорената по чл. 8 от договора неустойка надхвърля
повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото.
Счита ищецът, че в процесния казус нищожните клаузи на договора
относно определянето на процента на възнаградителната лихва не биха могли
да се заместят по право от повелителни норми на закона, тъй като
законодателят не е въвел императивни размери на цените на кредитите, а и с
оглед на задължителното тълкуване с редица преюдициалн заключения на
Съда на ЕС, с които е дадено разрешението, че националните съдилища не са
овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи, че
договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение
освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът, тъй като ако на националния съд бъде позволено да
изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно
правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член
за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите
и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо
потребителя.
Счита ищецът, че е неприложима и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД, тъй като договорът за потребителски кредит не би могло да бъде
сключен без недействителната му част, тъй като той нормативно е уреден като
възмезден и кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за
отпуснатия кредит, което води до нищожността на целия договор.
Твърди още ищецът, че за да заобиколят материално- правните
изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем,
3
фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите
за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/или
предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадали
предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на
неизпълними условия към потребителите, те включили в договорите за
потребителски кредит санкции - заплащането на неустойки или пък
предвидили заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя
на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез
предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси,
които те събират за осигуряване на фирми -гаранти, небанковите финансови
институции си осигурили допълнителна печалба, която вече е калкулирана с
договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли
законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния
обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от
неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от TP на ОСТК
на ВКС по т.д. № 1/09. В случая , предвидената неустойка в размер на 338.58
лв. е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото
тя е по- висока от размера на заетата сума от 300 лв., без да зависи от вредите
от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Тя създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
потребителя, което е в противоречие със задължението за договаряне
съобразно принципа за спазване на добрите нрави.
Твърди ищецът, че неустойката по спорния договор има санкционен
характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение с поемане
на поръчителство от физическо лице, респ. за осигуряване на банкова
гаранция, при уговорени изисквания, създаващи значителни за изпълнението
им препятствия противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като
цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката по чл. 6.2 от
договора, поради което същата е нищожна като нарушаваща добрите нрави и
като неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП.
4
Неустойката, за която кредиторът е създал предпоставки да я получи, е
добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го
обогатява неоснователно доколкото лихвата по същество е облагата, която
получава кредитора за предоставения заем.
Договорената при процесните препятстващи изпълнението условия
неустойката представлява допълнителна облага-печалба към
възнаградителната лихва, без обаче тя да бъде обявена по този начин на
потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и без тя да бъде включена в договорното
съдържание като договорна лихва и като част от ГПР, съобразно
императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл . 21
ЗПК уговорката, която има за цел или за резултат заобикаляне на
изискванията на закона има за юридическа последица нищожност на клаузата.
Поради заобикаляне на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК в
договора да се впишат действително прилаганите в правоотношението цена
на кредита и ГПР, разписаните в чл. 3.5 и чл. 3.7 лихва и ГПР са
недействителни уговорки. Съгласно чл. 22 ЗПК, уговорките за лихвата и за
ГПР са задължителни реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в
съдържанието му на тези съществени елементи води до отричане на правния
ефект на цялата кредитна сделка.
Твърди ищецът, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11,
ал. 2 от ЗПК, общите условия да бъдат подписани от потребителя. Поради
неизпълнение на това императивно изискване и съгласно чл. 22 ЗПК следва
да бъде отречен правния ефект на сключената кредитна сделка с
произтиащите правни последици по чл. 23 ЗПК - потребителят дължи
възстановяване само на чистата стойност на кредита.
Счита още ищецът, договорът за кредит е изначално недействителен и
на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът
да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения
процент. Действително ЗПК не въвежда легална дефиниция какво се разбира
под "условията за прилагане" на лихвения процент по кредита. От
граматическото и логическо тълкуване на този израз както в контекста на
правната разпоредба на чл. 11 от ЗПК, така и в контекста на нормите,
съдържащи изисквания по чл.10 ал.1, чл.11, ал.1 т.7 -12 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.9,
5
които, ако не са спазени договорът за потребителски кредит е недействителен,
се налага изводът, че под "условия за прилагане" трябва да се има предвид
предварително разяснени на потребителя и съответно инкорпорирани в
договора предпоставки за прилагането на лихвения процент, според които да
става ясно как се начислява този, казано с други обяснителни думи - процент
за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху
остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от
длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните
начин.
Налице е неяснота върху каква стойност се изчисляват договорените 40,
05% възнаградителна лихва, което е необходимо, за да може както
потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този
указан размер.Тази информация е от съществено значение за защита
интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната
цена, която той ще заплати за предоставения му заем. Освен това, в
процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 48.09 %/.
Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по
кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно
обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен е лихвен процент по заема -
40, 05%, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се
съотнасят към ГПР по договора.
Съгласно чл. 10,ал. 2 и чл.10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и
действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с
6
договора, които не са предвидени в него.
Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт
страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право
да включва в обхвата на ГПР други разходи освен договорната лихва.
От друга страна, за да се изчисли правилно действително прилагания в
правоотношението размер на ГПР, кредиторът е следвало да включи в
обхвата му и допълнителната печалба - скритата под формата на неустойка и
на такса експресно разглеждане лихва. Съгласно чл. 21 ЗПК, уговорката
която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на закона има
за юридическа последица нищожност на клаузата. Поради заобикаляне на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК в договора да се впишат
действително прилаганите в правоотношението цена на кредита и ГПР,
разписаните в чл. 3.5 и чл. 3. 12 лихва и ГПР са недействителни уговорки.
Съгласно чл. 22 ЗПК, уговорките за лихвата и за ГПР са задължителни
реквизити на кредитния контракт и неуговарянето в съдържанието му на тези
съществени елементи води до отричане на правния ефект на цялата кредитна
сделка.
Моли ищецът Съдът да прогласи нищожността на договор за паричен
заем № 0386286, сключен със "Сити Кеш" ООД от 10.09.2019 г., като
противоречащ на императивни изисквания на Закона за задълженията и
договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредита, а в условията на евентуалност, да прогласи нищожността на клаузите
на чл. 6 и чл. 8 от договора за паричен заем като неравноправни и
противоречащи на добрите нрави.Ищецът пертендира разноски на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да беде присъден на адвокат Д. Ф.
адвокатски хонорар в размер на 450 лв. съобразно Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения на ВАС и съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Сити Кеш“
ООД, който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът не оспорва факта на възникнало между страните договорно
отношение, по силата на Договор за паричен заем №355632, сключен на 10
7
.09.2019г., към искане №386286. Ответникът оспорва твърденията на ищеца
за противоречие на уговорената възнаградителна лихва с добрите нрави и ва
наличието на скрито задължение, чрез договаряне на неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срок, както
и за прекомерен размер на неустойката. Оспорва наличието на неясноти при
формиране на годошния процент на разходите.Излага правни съобразжения и
цитира съдебна практика. Сочи доказателства и претендира разноски.
Пещерският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени
в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
и при спазване разпоредбата на чл.235ал.ІІ ГПК, от фактическа страна прие за
установено следното:
Не се спори между страните и е видно от относимите по делото
доказателства , че между ищцата Ц. Ц. и ответникът „Сити Кеш“ ООД е
сключен Договор за паричен заем №355632/ 10 .09.2019г., към Искане
№386286. Отпуснат е заем в размер на 300лв., който е усвоен от ищеца.
Годишният процент на разходите по заема е 48.09.%, а годищният лихвен
процент е 40.05%. Общата сума за плащане е изчислена в размер на
371.42лв., като първото плащане е на 10.10.2019г. и последно рлащане на
10.07.2020г. Замателят се е съгласил да изплаща заема съобразно приложен
погасителен план и Общи условия към договора за заем.
В чл.6 от Договора страните са се споразумели задълженията на
заемателя т да бъдат обезпечен по следния начин:
Банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9ал.ІІ
от Общите условия.
По делото се приеха Общи условия по договор за заем на „Сити Кеш“ ,
в сила на 01.05.2016г.Според чл.9ал.ІІ от Общите условия,се предвиждат
следните обезпечения:
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
8
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размерът на получавания от тях доход;"
По чл.8 от Договор за паричен заем №355632/ 10 .09.2019г. заемателят е
уведомен, че в случай, че не представи договореното по чл.6 обезпечение или
същото не отговаря на условията по чл. чл.9ал.ІІ от Общите условия, дължи
на заемодателя неустойка в размер на 338.58лв., с начин на разсрочено
плащане, по Приложение 1 към сключения договор.
По делото се прие съдебно – икономическа експертиза на вещото лице
Ц.К., която Съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от
страните.
При възприетата фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира
следното:
Предявени са главен иск с правно основание чл.26ал.І ЗЗД във вр. с чл.22
ЗПК, чл.23 ЗПК, чл.143ал.І във вр. с чл.146ал.І ЗЗП, както и евентуален иск
по чл.143ал.ІІ т.5 и чл.146ал.І ЗЗП.
Ищцовото дружество "Сити Кеш" ЕООД е небанкова финансова
институция, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства.Това обстоятелство определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. ІV ЗПК.По отношение на
породеното между страните по настоящето дело облигационно отношение
намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 ЗПК, както и чл.143 -148
ЗЗП.Ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13т.1 ДР ЗЗП.
Чл.24 ЗПК препраща към чл.143ал.І ЗЗП, според която разпоредба
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
9
негова вреда , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в договорите Съдът
следи служебно.
Според чл.146ал.І ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално.Чл.146ал.ІІ сочи, че клаузите по
сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително
изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да
влияе върху тяхното съдържание.
Съдът счита за нищожна клаузата за така договорената
възнаградителната лихва от 40.05% / договорната лихва/ по процесния
Договор за паричен заем №355632/ 10 .09.2019г ,която противоречи на
добрите нрави и поради това е нищожна.
Съгласно чл. 19ал. І от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. ІІ е предвидено, че
ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен
максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление на
Министерския съвет на Република България. В настоящия случай ГПР ,
посочен в договора, е в размер на 48.09% и не надвишава максимума от 50 %.
Законът не регламентира максимум на възнаграждението /
възнаградителна лихва/, но този максимум се налага от добрите нрави, а
критерий е законната лихва, чиито размери съгласно чл. 86 ал. ІІ от ЗЗД се
определят от МС.
С Постановление № 426 от 18.12.2014 г. МС е определил годишния
размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на
основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта. В настоящият случай, договорът
е сключен на 10 .09.2019г , като към този момнт ОЛП, определен от БНБ е
10
0%.Увеличен с 10 пункта,означава, че ГЛП е 10%, а трикратният размер е
30%.
Съдебната практика трайно приема, че, когато е уговорена
възнаградителна лихва, надвишаваща три пъти размера на законната лихва,
т.е над 30. 00 % към момента на сключване на договора на , налице
неравноправие, съотв. неоснователно обогатяване, при необезпечени заеми, а
при обезпечени – двукратния размер. В настоящият случай е очевидно , че
уговорената между страните възнаградителната лихва от 40.05% надвишава
максимално допустимият в практиката на Съда трикратен размер, при
необезпечени договори за потребителски кредит. Тази клауза се явява
противоречаща на добрите нрави, поради което е нищожна и не обвързва
кредитополучателя .
Съдът намира, че така установената нищожност на клаузата от
процесния договор за потребителски кредит относно процента на
възнаградителната лихва не би могла да се замести по право от повелителни
норми на закона,както и договорът не би могъл да бъде сключен без тази
недействителна част, по смисъла на чл.26ал.ІV ЗЗД. Само това основание е
достатъчно да се прогласи нищожността на целия договор.
На второ място Съдът констатира, че договорът за заем е недействителен
и досежно клаузата на чл.8 от Договора за дължима на заемодателя неустойка
в размер на 338.58лв. С тази клауза е уговорена неустойка за неизпълнение
на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на
сумата от 338.58лв., което е дори повече от размера на отпуснатия заем в
размер на 300лв.
В този смисъл трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която
се приема, че Съдът винаги извършва проверка на действителността на
договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за
нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми,
както и при противоречие на норми, установени в обществен интерес,
каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството
им на икономически по-слабата страна в това облигационно правоотношение.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
11
Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. В цитираното тълкувателно решение е
посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.Следва да се посочи, че освен
типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има
и санкционен характер.
В настоящият случай неустойката е уговорена с оглед санкциониране на
заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване
на главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна
гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.
Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран
размер, по- голям в случая от размера на главницата, Съдът намира за
установено в разрез с добрите нрави. По този начин се цели да бъде
осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения
годишен процент на разходите, който по този начин се явява само привидно
съобразен с законоустановените изисквания за действителността му.
Следва да се посочи още, че в конкретния случай размерът на неустойка
12
от 338.58лв. по чл. 8 от договора не е съпоставен по никакъв начин с размер
на отпуснатия заем в размер от 300лв., подобно на договорката по чл.7 ал.ІV ,
където е предвидена неустойка при настъпила предрочна изискуемост в
размер на 75лв., представляващи 25% от размера на кредита от общо 300лв.
Прави впечатление също, че още при сключването на процесния Договор
за паричен заем №355632/ 10 .09.2019г , в погасителния план към договора е
предвидено разсрочено заплащане на неустойката за неизпълнение на
посоченото задължение за предоставяне на обезпечение.Вярно поставена е
звездичка –„ * “ , уточняваща, че неустойката се дължи при непредставяне на
поне едно от обезпеченията по чл.6 от Договора.Така договорените
обезпечения обаче са трудно изпълними, а практически и неизпълними от
кредитополучателя, особено и в предвидения кратък тридневен срок. Поради
това вноските за неустойка са кумулирани към погасителните вноски.
Практическият резултат от уговорената неустойка по чл.8 е оскъпяване на
кредита в рамерите и процентите, уставени от вещото лице ,а именно
възнаградителната лихва е нарастнала на 201 % ,а годишният процент на
разходите – 541.3309 %,съобразно формулата по Приложение 1 към ЗПК.
От тази гледна точка, процесният договор за заем е недействителен и на
основание чл. 22 от ЗПК , във вр. с чл. 11 ал. І т. 10 ЗПК - договорената
неустойка по чл.8 , като скрита форма на допълнително възнаграждение за
кредитора не е калкулирана в общия размер на ГПР.
Ето защо предявеният от ищеца главен иск следва да бъде уважен, без
произнасяне по евентуалния иск.
С оглед изходо на делото, ответникът дължи на ищцата сторените
разноски по делото.В случая ищцата Ц.Ц. е освободена от заплащане на такси
и разноски , като и е оказана безплатна правна помощ от адв. Десислава
Филипова.
На основание чл. 38 ал. ІІ от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.ІІт.1 от Наредба №1 / 2004г. за минималните размери нва адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 300 лева,
съгласно представения Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съобразно чл.78ал.VІ ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
13
Районен съд Пещера разноски за държавна такса в размер на 50 лева,
определена по аргумент от чл.1 от Тарифата за държавни такси , които се
събират от съдилищата по ГПК, както и заплатеното от бюджета на Съда
възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лева.
Водим от горното Пещерският районен съд
РЕШИ:
Прогласява за нижощен Договор за паричен заем №355632/10
.09.2019г., към Искане №386286, сключен между Ц. А. Ц.,ЕГН ********** от
гр.Батак, **** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н. П. П..
Осъжда Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н. П. П.
да заплати на адвокат Д. Любенова Ф., вписана в Софийска адвокатска
колегия с личен № **********, с адрес на кантората гр. София, ул. "Петър
Парчевич" №1, ет. 5, ап. 14, разноски по делото в размер на 300/ триста/ лева
за адвокатско възнаграждение.
Осъжда Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Славянска“ №29, ет.7, представлявано от Н. П. П.
да заплати на Районен съд Пещера сумата от 300/ триста/ лв., представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14