№ 8497
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110147308 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата 2 678, 40 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2 от
Договор за наем № ../22.10.2012 г. за периода 21.05.2021 г. – 30.07.2021 г.,
начислена за разваляне на процесния договор.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен Договор за
наем № ../22.10.2012 г., със срок на действие до 22.10.2022 г., с предмет:
поземлен имот с пл. № 114, съставляващ . и ., с площ 1645 кв. м., находящ се
в гр. С.., представляващ игрище с бетонова настилка в спортен комплекс „Р.“.
На 10.06.2021 г. ищецът получил писмо № ../10.06.2021 г. от ответника, с
което бил уведомен, че следва да заплати такса за битови отпадъци,
пропорционално на наетата площ за периода 01.01.2021 г. – 20.05.2021 г. След
разговори между счетоводствата на двете страни ищецът разбрал, че таксата
се претендирала до м.05.2021 г. поради факта, че договорът за наем бил
прекратен с Уведомление № ../26.04.2021 г. на основание чл. 13, т. 2 от
договора, поради преустановяване на членството на ищцовото сдружение в
лицензирана спортна организация. Твърди се, че такова уведомление никога
не е получавано, макар ответното м. да сочело, че е било доставено на
05.05.2021 г., от която датата намирало и договора за развален. Ищецът
твърди, че лицето, което е разписало известието за доставяне на изпратеното
уведомление – В.К., е върнал същото в цялост, тъй като установил, че не е
адресирано до него, не бил служител на сдружението и нямал възможност да
се свърже с адресатите на писмото. Поради тази причина ищецът смята, че
договорът за наем не е бил надлежно прекратен на 05.05.2021 г. Липсвало и
1
основание за прекратяване на наемното правоотношение поради факта, че
към датата на издаването на уведомлението ищецът е бил член на
лицензирана спортна организация, а именно - „С..“. Обръща внимание, че
липсата на вписване в Регистъра на л. с. федерации и клубове към М. на
младежта и спорта не било равнозначно на липса или прекратяване на
членство в такава организация. Въпреки това ответната страна продължавала
да счита наемния договор за прекратен, като връщала всички заплащани суми
за наемна цена след 10.05.2021 г. Във връзка с прекратения според ответника
наемен договор била начислявана и неустойка на основание чл. 15, ал. 2 за
периода 21.05.2021 г. – 30.07.2021 г., в общ размер на 2 678, 40 лв., която
ищецът намира за недължима, поради все още съществуващо
правоотношение между страните.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. По
същество се твърди исковете да са неоснователни и наемното
правоотношение с ищеца да е прекратено валидно с Уведомление № 578500-
3821/26.04.2021 г. Налице са били и основания за прекратяване, тъй като
ищцовото сдружение не било вписано в Регистъра на л. с. федерации и с.
клубове по чл. 9, ал. 1 от ЗФВС /в сила от 18.01.2019 г./, поради неизпълнение
на задължението му да приведе дейността си в съответствие с изискванията
на новия закон в срок до една година от влизането му в сила – тоест до
18.01.2020 г.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
По делото не е спорно, че на 22.10.2012 г. страните сключили договор за
наем, по силата на който ищецът е предал на ответника следния недвижим
имот: поземлен имот с пл. № 114, съставляващ . и ., с площ 1645 кв. м.,
находящ се в гр. С.., представляващ игрище с бетонова настилка в спортен
комплекс „Р.“. Договорът е сключен за срок от 10 години при месечна наемна
цена в размер на 518 лв. с ДДС. Съгласно чл. 13 т. 2 страните са уговорили, че
договорът се прекратява с едностранно писмено волеизявление на
наемодателя без предизвестие при прекратяване на членството на наемателя в
лицензирана спортна организация. Уговорена е и неустойка, равна на двойния
размер на наемната цена, ако след прекратяване на договора наемателят не
върне имота в 15 – дневен срок.
На 26.04.2021 г. ответникът е изпратил уведомление до ищцовото
дружество, че прекратява договора за наем поради прекратяване на
членството на „Клуб по плажен футбол и футзал - МВР“ в лицензирана
спортна организация, считано от датата на получаване на уведомлението.
Видно от представеното известие за доставяне уведомлението е получено на
адреса по седалището на дружеството на 05.05.2021 г. и подписано от лицето
Касабов.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора за наем всички уведомления между
страните са валидни, ако са извършени в писмен вид на български език и са
2
изпратени по факс или с препоръчана поща с обратна разписка на посочените
от страните адреси. Наемателят е посочил именно адреса, на който е
изпратено и уведомлението за прекратяване на наемното правоотношение,
поради което следва да се приеме, че наемодателят е извършил коректно и
съобразно уговореното всичко необходимо, за да доведе до знанието на
съконтрахента си волеизявлението за прекратяване на договора. Съгласието
на лицето Касабов да получи и приеме книжата се обективира по безспорен
начин с полагане на подписа и изписване на имената му в обратния документ,
удостоверяващ получаването на книжата, поради което връчването е
извършено редовно и съгласно изискванията на чл. 46, ал. 2 и чл. 50, ал. 3
ГПК.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта
министърът на младежта и спорта води публични регистри за л. с. федерации
и с.те клубове – техни членове. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за
физическото възпитание и спорта, спортен клуб се вписва, съответно
заличава от регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 1 от министъра на младежта и спорта
или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на решение за
приемане, съответно изключване на клуба като член на лицензирана спортна
федерация. В § 5 от ПЗР на закона е предвидено и служебно заличаване от
регистъра в случай, че с.те клубове не приведат дейността си в съответствие с
изискванията на закона в срок до една година от влизането му в сила.
С писмо № 578500-4400/19.05.2021 г. ответникът е отправил до М.то на
младежта и спорта молба за предоставяне на информация дали сдружение
„Клуб по плажен футбол и футзал – МВР“ е вписано в регистъра по чл. 9, ал.
1, т. 1 ЗФВС и дали към този момент отговаря на изискването да ползва и
управлява спортен обект по смисъла на закона. В отговор ответникът е
уведомен, че към 28.05.2021 г. ищецът не е вписан в регистъра на л. с.
федерации и с. клубове – техни членове по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗФВС.
В същото време от представеното Удостоверение № 3 от 26.10.2011 г. се
установява, че ищцовото дружество е член на „С..“, която съгласно заповед №
РД-10-16 от 27.01.2020 г. притежава безсрочен спортен лиценз № 63 за
многоспортова федерация по чл. 18, ал. 2, т. 2 ЗФВС за спорт по обединяващ
принцип – спорт „за служители от системата на МВР“. Издадено е и
удостоверение от 28.04.2021 г. /лист 151/, в уверение на обстоятелството, че
членството на ищеца в спортната асоциация е актуално към 28.04.2021 г.,
както и че към същата дата не е налице решение на управителния съвет за
прекратяването му или заявление за заличаване от публичния регистър. В
3
този смисъл съдът приема, че ищецът е бил член на лицензираната спортна
асоциация за периода от 26.10.2011 г. до 28.04.2021 г. без прекъсване, но
поради неспазване на административните изисквания на новия Закон за
физическото възпитание и спорта, обнародван на 18.10.2018 г., с.ят клуб не е
бил вписан или е бил заличен от публичните регистри, съгласно разпоредбата
на § 5 от преходните и заключителни разпоредби.
Липсата на вписване, респективно заличаването от регистъра по чл. 9
ЗФВС не може да се приравни на липса на членство в лицензирана спортна
организация.
Процесното основание за прекратяване по чл. 13, т. 2 от договора, е
предвидено в съответствие със законовите изисквания за отдаване под наем
на с. обекти или обособени части от тях – публична държавна и публична
общинска собственост. Съгласно чл. 73, ал. 4, т. 4 от правилника за прилагане
на ЗФВС не може да бъде наемател физическо или юридическо лице, ако е с
прекратено членство в лицензирана спортна организация, като аналогична
разпоредба се съдържа и в отменения нормативен акт, въз основа на който е
сключен и процесният договор за наем. Следователно юридическият факт,
който законодателят е определил като предпоставка за отдаване на тези
специфични обекти под наем е именно членството в спортната организация,
което се прекратява на изрично посочените в Учредителния акт на
лицензираното дружество основания, а в конкретния случай: с прекратяване
или обявяване в несъстоятелност на ЮЛ – член на сдружението; При
системно невнасяне на членски внос и неучастие в дейността на Асоциацията
за повече от 3 години; изключване с решение на УС и доброволно с
едномесечно писмено предизвестие до УС /чл. 18 от учредителния акт на
спортна федерация „С..“/.
Съгласно чл. 2 от Наредба за публичните регистри в м.то на младежта и
спорта регистрите по чл. 9, ал. 1 ЗФВС се създават и поддържат с цел
осигуряване на публичност на актовете, издавани от министъра на младежта
и спорта и достъп до обществена информация за лицата и обектите по чл. 9,
ал. 1, т. 1 - 4 от ЗФВС. Следователно вписването и заличаването на
обстоятелства в единната информационна система има оповестително
/декларативно/ действие и придава публичност и бърз достъп до
информацията относно л. с. федерации и с.те клубове - техни членове и не
4
поражда конститутивно действие за изменение на членствени
правоотношения.
Предвид това тезата на ответника, че със заличаването на сдружението от
регистъра, прекратяването на членството настъпва по силата на закона не
намира нормативна опора и не съответства на волята на законодателя.
Допълнителен аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗФВС,
съгласно която с. обекти или части от тях – държавна или общинска
собственост, може да се отдават под наем за срок до 10 г., каквато е и
настоящата хипотеза. В цитираната алинея законодателят не е предвидил
вписването в регистъра като условие за възникване на облигационното
правоотношение, какъвто подход е възприел в ал. 2 – за отдаване на обекти за
срок до 30 години и в ал. 3 – при отдаване до една година без търг или
конкурс.
Предвид изложеното съдът намира, че членството на ищеца в
лицензираната спортна организация, като елемент от фактическия състав на
предвиденото в чл. 13, т. 2 от договора за наем прекратително основание, не е
било прекратено, поради което и не се е породило правото на ответника на
едностранно прекратяване на наемното правоотношение по смисъла на
цитираната разпоредба.
С оглед установената по делото липса на валидно прекратяване на
посоченото от наемодателя основание, то недължима се явява и
претендираната в тази връзка неустойка, поради което предявеният
установителен иск следва да се уважи.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за ищеца. На основание
чл. 78, ал. 1 следва да му се присъдят разноски в размер на 150 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., намалено от
съда на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и съобразно релевираното в тази връзка
възражение за прекомерност.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, 153 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД, че С.“, ЕИК . не дължи на М., ЕИК .. сумата 2 678,40 лв.,
представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2 от Договор за наем № ../22.10.2012
г. за периода 21.05.2021 г. – 30.07.2021 г.
5
ОСЪЖДА М., ЕИК .. да заплати на С.“, ЕИК . на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 750 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6