№ 6433
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100501066 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника Я. С. Б.
срещу решение № 23341 от 24.12.2024 г., постановено по гр. д. № 50246/2022
г. по описа на СРС, 34- ти състав, с което Я. С. е осъдена да заплати на И. Г. Р.
по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 2500.00 лева, предявена като
частичен иск от сума в общ размер от 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесени обиди на
08.11.2021г. и на 09.11.2021г. посредством приложение Вайбър: а именно:
„свино“, „клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „****", „бесна ****“,
„**** долна“, „пача долна“, „боклук скапан“, „парцал“, ведно със законната
лихва за забава, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 2500.00 лева, предявен като частичен иск от сума в общ
размер от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди след разпространени позорни и неверни обстоятелства
относно личния живот на ищцата и нейното поведение чрез публикуване на
коментар в интернет страницата https://www.bgmamma.com на 12.11.2021 г., с
текст: „БЯГАЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ЧДГ СЛАВЕЙЧЕ!!! Освен че децата ви са бити
и им се предлагат мизерни условия и лоша храна, собственичката на детска
градина Славейче- И. Г. Р. прелъстява и бащите на вашите деца. Моят мъж
отиде да запише детето в ЧДГ Славейче и тя, която освен, че е семейна, има
и син на 11 години, влиза в любовни отношения с ММ и започва да го води по
1
екскурзии, като лъже съпруга си че е с приятелки. До скоро съпругът й не
подозираше за нейните забежки, но сам разбра цялата истина и в момента е
в процес на развод. Скоро госпожата ще е съвсем свободна и тогава това
няма да се счита за „аморално “ Един съвет мами, водете сами децата в
градината и дръжте далеч вашите половинки!!!." ведно със законната лихва
за забава, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност,
неправилност, непълнота и необоснованост на първоинстанционното
решение. Твърди се, че в хода на производството не са събрани доказателства,
от които по безспорен и категоричен начин да се установява, че ответницата е
автор на твърдените обидни думи и изрази, а изложените от районния съд
изводи се основават на предположения. Навежда се, че в процесния случай
написаното в публикацията представлява негативно мнение и оценка, като в
същото време отговаря на действителното положение и обективната истина,
поради което не е противоправно. Посочва се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличието на причинно- следствена връзка между
влошеното здравословно състояние на ищцата, каквото същата не твърди в
исковата си молба, и обидното поведение спрямо нея. Оспорват се
присъдените размери на обезщетенията като прекомерни и завишени. Излагат
се твърдения за наличие на основания за отвод на съдебния състав, разгледал
дело по същество, тъй като последният бил предубеден и съществували
съмнение относно неговата безпристрастност. Моли се съдът да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените
искове. При условията на евентуалност се иска намаляване на размерите на
присъдените обезщетения.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца И. Г. Р., чрез своя процесуален представител адв. В., в който е
изразено становище за нейната неоснователност. Въззиваемата страна счита,
че оплакванията на въззивника за неправилността на съдебния акт поради
скрита предубеденост на съдията били неоснователни, тъй като в хода на
цялото производство по никакъв начин не били налице обективни основания
за отвод, нито осъществено процесуално поведение от страна на съда,
предпоставящо съмнение за някаква пристрастност на последния. Не можели
да бъдат споделени доводи, че доколкото претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на отправени
обиди под формата на 8 деяния, то след като съдът приел за установени
половината от тях, не е следвало да определи обезщетението в пълния
претендиран размер. Сочи, че петитумът на исковата молба сезира съда да
присъди едно глобално обезщетение за целия продължил период на
непрестанни обиди от 08.11.2021 г. до 21.11.2021 г. По-нататък по отношение
на възраженията, свързани с авторството на деянията, изтъква, че от приетото
по делото писмо от „Йеттел България“ ЕАД се установява факта на
използване на телефонен номер +**** от ответницата Б.. Същото
обстоятелство било и признато лично от нея в съдебно заседание. От
2
заключението на приетата СТЕ се установявало, че в периода от 08.11.2021 г.
до 22.11.2021 г. от процесния мобилен телефон чрез мобилното приложение
„Вайбър“ са изпратени текстови съобщения до телефония номер, ползван от
И. Р., съдържащи думи и фрази, както следва: „свиньо“, „клюкарко гнусна“,
„тетевенска пача“, „****“, „бесна ****“, „**** долна“, „пача долна“, „боклук
скапан“, „парцал“. Тежестта за доказване, че процесните съобщения,
съдържащи обидни изрази и фрази, не са били изпратени от процесния
мобилен телефон, а друго устройство, се носела от ответницата, но тя не
успяла да докаже това свое твърдение. В тази насока била разпитана
единствено свидетелката Е.Ц.- майка на Б., която е дала показания за това, че
била виждала таблет „iPad” през 2020 г., което устройство впоследствие не
била виждала. По отношение на публикацията в интернет страницата
https://www.bgmamma.com изтъква, че по делото са събраните доказателства,
от които се установява, че потребителският профил е регистриран с
електронен адрес, използван от Я. Б., поради което се доказвало авторството и
на извършената клевета. С тези съображения въззиваемата страна моли се
съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
За да постанови своето решение, Софийски районен съд е приел, че въз
основа на експертното заключение по назначената и приета СТЕ се
установява, че за процесния период от телефонния номер на ответницата до
телефонния номер на ищцата са отправяни съобщения със обидно
съдържание. Приел е, че от приетото писмено доказателство- справка от
мобилен оператор, се установявал ползвател на изпратилия съобщенията
телефонен номер е Я. Б.. Намерил е, че използвани думи и изрази „свиньо“,
„клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „****“, „бесна ****“, „**** долна“,
„пача долна“, „боклук скапан“, „парцал“ се ползват с негативна оценка в
обществото и са приети за обидни, натоварени с негативен заряд, изразяващи
упадъчност на личността, неморални качества, липса на морални устои и
нравствени задръжки, като придават на личността характеристики на жена,
която води развратен начин на живот. Приел е за достоверни дадените от
свидетеля Т. свидетелски показания относно начина, по който ищцата е
преживяла събитията, а именно, че последната е била с разбита нервна
система и заради нервния срив е получила сърбеж по тялото, била цялата в
рани, нямала никакъв личен живот и вече не можела да управлява бизнеса си.
По отношение на публикацията, съдържаща клеветнически твърдения, е счел,
че доколкото потребителският профил е регистриран с имейл адрес, който
3
според справка от бившия работодател на ответницата е бил предоставен на
нея за ползва и към настоящият момент е активен, то и авторството на това
деяние доказано. Счел е интернет публикацията за клеветническа в нейната
цялост. Приел е, че по делото не са събрани доказателства, установяващи
истинността на твърдението, че ищцата е започнала интимна връзка със
свидетеля Т., докато последният е бил все още във взаимоотношения с
ответницата. Не била доказана и истинността на твърденията, касаещи
условията в детската градина, чийто директор е Р.. При извод за доказаност на
твърдените противоправни действия, съдът е счел за съответстващ принципа
за справедливост по чл. 52 ЗЗД обезщетения в пълния предявен размер по
двете претенции от по 2500 лв. Отчел е броя на употребените обидни думи и
изрази, продължителността на противоправното поведение, обстоятелствто, че
публикацията в интернет страницата е била достъпна за четене до
неопределен кръг лица, обема и интензитета на понесените болки и
страдания, възрастта на увреденото лице, нейното служебно положение и роля
в обществото.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол
съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение
№1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира
следното.
Спорни пред настоящата съдебна инстанция се явяват въпросите
относно авторството на твърдените от ищцата обиди и клевети, дали
публикацията в https://www.bgmamma.com са изложени неистинни и
позорящи ищцата обстоятелства, както и дали така определените обезщетения
отговарят на условията за справедливо обезщетяване на претърпените от Р.
неимуществени вреди.
Пред въззивната инстанция по реда на чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК бе прието
като доказателство Решение №900/17.01.2025 г., постановено по гр. д.
№40075/2023 г. по описа на Софийски районен съд, което не е влязло в сила,
установяващо, че между същите страните се е налице висящо гражданско
производство с предмет предявени от Р. срещу Б. искове по чл. 45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за твърдяно от ищцата, извършено от
ответницата, непозволено увреждане на 16.07.2023 г.
По отношение на предявения от И. Р. осъдителен иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане Я. Б. да заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на насени обиди и
осъществен психически тормоз в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.11.2021 г. до окончателно изплащане
на вземането, настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа
и правна страна следното.
В проведеното на 28.06.2023 г. открито съдебно заседание ответницата
4
Б. е признала факта, че телефонен номер ********** е неин личен от 2017 г.
насам, респ. че тя го използва. Признанието на този факт се ползва с висока
степен на доказателствена стойност, тъй като по съществото си е неизгоден за
страната факт, като елемент от веригата твърдения на ищцата относно начина,
по който са й били отправени процесните обиди, а именно посредством
телекомуникационната мрежа „Вайбър“ именно от този номер. Признанието
също така се подкрепа и от приетото писмено доказателство- писмо от
„Йеттел България“ ЕАД /л.119/.
От заключението по назначената и неоспорена съдебнотехническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и
пълна, се установява, че за периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г. от
телефонен номер ********** до телефонен номер ****, последният от които
на ищцата, в приложението за комуникация „Вайбър“ са изпратени
съобщения, съдържащи следните думи и изрази: „свиньо“, „клюкарко
гнусна“, „тетевенска пача“, „**** и ковеш“, „бесна ****“, „**** долна“,
„боклук скапан“, „парцал“. В съдебно заседание експертът пояснява, че
данните /съобщенията/ са на сървър, който той е прочел през телефона на
ищцата и от техническа гледна точка не е необходимо процесът да бъде
повтарян и през телефона на ответницата. Изложил е, че след проведен
разговор с Б., последната му заявила, че на нейния телефон не се съдържат
данни от комуникация между нея и Р.. Заявява, че разлика в информацията не
би имала, ако тя бъде свалена и от телефона на ответницата, тъй като тя е
една, защото се чете от едно място. Пояснил е, че приложението „Вайбър“
може да бъде инсталирано паралелно на няколко устройства, но експертизата
не може да даде отговор от какво устройство са изпращани съобщенията /бел.
от мобилен телефон или от таблет/. Посочил е, че за да бъде извършена
регистрация на друго устройство, приложението изисква автентификация от
телефона чрез сканиране на QR код.
При съвкупен анализ на доказателствената съвкупност се налага извод за
доказаност на авторството на процесните съобщения, като водещо значение
има именно съдебното признание на факта от страна на ответницата, че
телефонният номер, от който са изпратени, се използва от нея от 2017 г. до
този момент.
Неоснователни се явяват оплакванията, залегнали във въззивната жалба,
че не е доказано авторството на изпратените съобщения. По отношение на
възраженията на ответницата, че трето лице е изпратило процесните
съобщения посредством притежавания съвместно с бившия й партньор Т.
таблет, по делото не са събрани никакви доказателства. Доказателствената
тежест за установяване факта кой е причинителят на вредата се носи от
ищцата, но при доказване на последователните факти на използването на
процесния телефонен номер от страна на Б., както и на съдържанието на
изпратените съобщение чрез „Вайбър“, то в тежест на ответницата е да докаже
насрещното си твърдение, че друго лице е използвало регистрацията й в
телекомуникационната мрежа, която тя не е успяла да осъществи. От
5
свидетелски показания на св. Ц. /майка на ответницата/ не се установяват
конкретни правнорелевантни факти, доколкото същата единствено е посочила,
че е виждала в съвместно обитаваното жилище на ответницата на Т. преди
раздялата им таблет. Тази информация не е достатъчна, за да бъде прието, че
на процесното техническо устройство е била активна регистрация във
„Вайбър“ през телефонния номер на Б., нито че друго лице е използвало
устройството и е изпратило процесните съобщения.
На следващо място, макар да не се спори между страните, че
използваните думи и изрази са обидни, съдът дължи самостоятелна преценка
на това обстоятелство, респ. дали поведението /изпращането на съобщения/ е
противоправно /нарушаващо разпоредбата на чл. 32 КРБ, уреждаща
абсолютно право на чест, достойнство и добро име/. Фактическият състав на
„обидата“ се съдържа в чл. 146, ал. 1 НК, но той е приложим и при
гражданския деликт. Унизителният характер на казаното се преценява спрямо
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като
казаното устно или писмено не се свързва с обстоятелства от обективната
действителност, а със субективното виждане и оценка на извършителя на
обидата за личността на пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не
би могло да бъде характеризирано като неприлично и непристойно, не
осъществява състава на обидата. В този смисъл съдът дължи да направи
разграничение между отрицателното мнение, което по същество представлява
критика към някого, и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани
думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които
според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични.
В конкретния случай доказаните като използвани от ответницата думи и
изрази, а именно „свиньо“, „клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „**** и
ковеш“, „бесна ****“, „**** долна“, „боклук скапан“, „парцал“ са безспорно
цинични и годни да засегна достойнството на пострадалата. Употребената
думи и използвани изрази са общоприети като такива с негативна конотация и
олицетворяващи аморално човешко поведение, нравствен упадък и липса на
морални устои. В този смисъл, ответницата като е употребила тези
„определения“ за личността на ищцата е нарушила нейното право на
достойнство, чест и добро име, т.е. нейното поведение е противоправно по
смисъла на чл. 45 ЗЗД.
По отношение на претърпените от Р. неимуществени вреди съдът
приема следното. Дадените от свидетеля Т. показания, преценени през
призмата на чл. 172 ГПК, доколкото между страните не се спори, че
последният е в интимна връзка с ищцата, установяват, че вследствие на така
водената комуникация Р. е била с разбита нервна психика. В останалата част
показанията не разкриват информация, попадаща в предмета на доказване в
настоящото производство, а касаят цялостната хронология и развитие на
взаимоотношенията на страните в производството помежду им, така и със
свидетелите Т. /бивш партньор на ответницата/ и Р. /бивш съпруг на ищцата/,
поради което и съдът не формира фактическите си и правни изводи въз основа
6
на тях. Показанията, в частта, разкриваща негативни отражения от
преживяното върху физическото състояние на ищцата също не следва да
бъдат взети предвид, от една страна, тъй като липсват такива твърдения в
исковата молба, а и още повече, че не са събрани медицински документи,
които да подкрепят тези данни.
Налага се извод, че ищцата не е претърпяла повече от обичайните за
такъв тип увреждане неимуществени вреди. Въведените с въззивната жалба
оплаквания за неправилно приложение на материалната норма на чл. 52 ЗЗД
съдът намира за основателни. Поначало, въпреки невъзможността да се
съпоставят претърпените болки, страдания и психически затруднения и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС), като например: вида и характера на увреждането, начина на
извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При определянето му съдът следва да отчете характера и вида на
претърпените болки и страдания, техния интензитет и продължителност,
всички други особености и обстоятелства по случая, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото,
което е от значение за номиналния размер на обезщетението. При искове
по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени
вследствие на отправени обиди, правнорелевантни обстоятелства за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са
въздействието на противоправния акт на издателя върху здравето на ищеца,
субективните му негативни преживявания, отражението на противоправния
акт върху социалната сфера на общуване и работа, контактите и
взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както и други
подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета
или обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като
база за определяне на обезщетението служи още икономическият растеж и
стандартът на живот в страната към датата на деликта.
Настоящият съдебен състав отчита, че в процесния случай обидните
думи са отправени нееднократно, а в периода от 08.11.2021 г. до 22.11.2021 г.,
т.е. е налице е едно трайно противоправно поведение, проявено с упоритост от
страна на ищцата. Следва да бъде съобразено, макар и да не е предмет на
настоящото производство, че след като е била блокирана в приложението
„Вайбър“, Б. е продължила да изпраща съобщения с идентично съдържание
чрез други платформи за комуникация. От друга страна, от свидетелските
7
показания не се установява психическите страдания на ищцата да са
отличават с голяма продължителност, доколкото в основната си част са
неконкретни. Като бъде съобразен и икономическият растеж и стандарт на
живот в страната към датата на увреждането, настоящият състав намира, че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 1000 лв. за
претърпените неимуществени вреди отправените обиди.
По отношение на предявения от И. Р. осъдителен иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане Я. Б. да заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на разпространени позорни и
неверни обстоятелства относно личния живот на ищцата и нейното
поведение чрез публикуване на коментар в интернет страницата
https://www.bgmamma.com, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2021
г. до окончателно изплащане на вземането, настоящият съдебен състав приема
за установено от фактическа и правна страна следното.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният потребителски
профил с наименование „ianchi” е пожелал да се възползва от правото,
предоставено от платформата BG-Mamma „да бъда забравен“. Видно от
писмо, изпратено от „НЕГ.БГ“ АД /юридическото лице, поддържащо интернет
страницата/, потребителският профил, от който е публикуван коментарът е
бил регистриран с имейл адрес ****@*******.***. От удостоверение, издадено
от ЧСИ М.П., се установява, че по изпълнително дело, по което ответницата Б.
е длъжник, последната изпращала лично молби по имейл чрез адрес
****@*******.*** на 14.02.2024 г. и 29.03.2024 г. От приетото уведомително
писмо от „Спектър“ АД, бивш работодател на Б., се установява, че лице с три
имена Я. С. Б. с ЕГН ********** е работила за търговското дружество за
периода от 13.10.2006 г. до 09.03.2009 г., като във връзка с изпълнение на
трудовите си задължения й е бил предоставен служебен имейл за
кореспонденция, а именно ****@*******.***, до който достъпът не е прекратен.
При така събраните доказателства съдът намира, че авторството на
публикацията в социалната платформа е доказано чрез косвено доказване.
При косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се
намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан
в спорното производство. Тоест съдът може да приеме за установено
обстоятелство, което е доказано по косвен път тогава, когато се изгражда
система от доказателствени факти, която изключва всяка друга вероятност и
създава сигурност, че правнорелевантният факт се е осъществил- така
Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр.д. № 3270/2020 г. на IV Г.О. на ВКС. Тук
е именно налице такава верига от доказани факти, които последователно и
еднопосочно водят до единствения възможен извод именно Я. Б. да е
използвала имейл адресът за регистрация и съответно за публикуване на
процесния коментар: „БЯГАЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ЧДГ СЛАВЕЙЧЕ!!! Освен че
децата ви са бити и им се предлагат мизерни условия и лоша храна,
собственичката на детска градина Славейче- И. Г. Р. прелъстява и бащите
на вашите деца. Моят мъж отиде да запише детето в ЧДГ Славейче и тя,
8
която освен, че е семейна, има и син на 11 години, влиза в любовни отношения
с ММ и започва да го води по екскурзии, като лъже съпруга си че е с
приятелки. До скоро съпругът й не подозираше за нейните забежки, но сам
разбра цялата истина и в момента е в процес на развод. Скоро госпожата
ще е съвсем свободна и тогава това няма да се счита за „аморално “ Един
съвет мами, водете сами децата в градината и дръжте далеч вашите
половинки!!!"
По въпросът дали разгласените обстоятелства съставляват клевета се
налагат следните правни изводи. Клеветата е противоправно деяние и може да
се изразява в две форми: а) разгласяване на несъществуващо позорно
обстоятелство или б) приписване на неизвършено престъпление (чл. 147, ал. 1
НК). При първата форма трябва да е налице довеждане до знанието на трето
лице на твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име
в обществото. В гражданското право не е необходимо деликтът,
представляващ клеветнически твърдения срещу трето лице, да покрива
състава на клеветата по НК. Достатъчно е да е извършено противоправно
деяние чрез изнасяне на неверни позорящи факти, включително с твърдения за
престъпна дейност, нанесло вреди на оклеветения, като при твърдяно
престъпление не е необходимо лицето да е осъдено с влязла в сила присъда.
Клеветническите твърдения следва да са ясно свързани с личността на ищеца
(а при твърдения за извършено престъпление - с негови служители), дори да
не покриват напълно фактическия състав на чл. 147, ал. 1 НК, като
оклеветеният следва да е посочен по име или по всякакъв друг начин, който не
оставя съмнение относно неговата личност. Твърдението трябва да е ясно и да
изразява несъмнено знание за съдържащите се в него факти. Освен това
неверните позорящи факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. В този смисъл на критерия за оценка коя част
от публикацията представлява клевета, съдът намира, че единствено второто
изречение, в частта „собственичката на детска градина Славейче- И. Г. Р.
прелъстява и бащите на вашите деца.“ отговаря на критериите за
клеветническо твърдение. Същото е пряко свързано с личността на ищцата Р.
и излага позорящи спрямо обществения морал обстоятелства, свързани с
интимния живот на последната. Разпространената информация отговаря и на
критерия за неистинност, тъй като по делото няма събрани доказателства Р. да
е започнала взаимоотношенията си със св. Т., докато същият е бил все още във
връзка с ответницата Б.. Няма данни и за други интимни взаимоотношения,
които Р. е започнала с бащи на посещаващи ЧДГ „Славейче“ деца.
С оглед изложеното доказан по основание се явява и вторият предявен в
условията на кумулативност иск за обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да бъдат
съобразени гореизложените в настоящите мотиви критерии. Настоящият
състав съобразява, че клеветническото твърдение публикувано в същия
9
период, през който ответницата е отправяла многократни обиди към Р., което
води до заключение за особена дързост и упоритост при осъществяване на
противоправното поведение. На съобразяване подлежи и фактът, че
неистинното твърдение касае личния и интимен живот на ищцата, което
предполага по-висока степен на уязвяване на увреденото лице. Отделно, по
този начин е засегната и професионалната сфера на Р., доколкото се твърди, че
нейното аморално поведение се извършва пряко във връзка и по време на
изпълняваната от нея работа. Съдът отчита също и начинът на
разпространяване на клеветата, а именно използването на социална
платформа, до която достъп имат неограничен кръг от лица и публикацията е
била прочетена от множество хора. При отчитане на всички тези фактори,
настоящият състав намира, че справедливото обезщетение възлиза на сума в
размер на 1500 лв.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че първоинстанционното
решение, в частта, с която Я. С. е осъдена да заплати на И. Г. Р. по предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
следните суми: сумата от 2500.00 лева, предявена като частичен иск от сума в
общ размер от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за нанесени обиди на 08.11.2021г. и на 09.11.2021г.
посредством приложение Вайбър: а именно: „свино“, „клюкарко гнусна“,
„тетевенска пача“, „****", „бесна ****“, „**** долна“, „пача долна“,
„боклук скапан“, „парцал“, ведно със законната лихва за забава, считано от
22.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, следва да бъде
отменено за разликата над 1000 лв. до претендираните и присъдени от
районния съд 2500 лв., както и в частта, с която Я. Б. е осъдена да заплати на
И. Р. сумата от 2500.00 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер
от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди след разпространени позорни и неверни обстоятелства относно личния
живот на ищцата и нейното поведение чрез публикуване на коментар в
интернет страницата https://www.bgmamma.com на 12.11.2021 г., с текст:
„БЯГАЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ЧДГ СЛАВЕЙЧЕ!!! Освен че децата ви са бити и им
се предлагат мизерни условия и лоша храна, собственичката на детска
градина Славейче- И. Г. Р. прелъстява и бащите на вашите деца. Моят мъж
отиде да запише детето в ЧДГ Славейче и тя, която освен, че е семейна, има
и син на 11 години, влиза в любовни отношения с ММ и започва да го води по
екскурзии, като лъже съпруга си че е с приятелки. До скоро съпругът й не
подозираше за нейните забежки, но сам разбра цялата истина и в момента е
в процес на развод. Скоро госпожата ще е съвсем свободна и тогава това
няма да се счита за „аморално “ Един съвет мами, водете сами децата в
градината и дръжте далеч вашите половинки!!!." ведно със законната лихва
за забава, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането
за разликата над 1500 лв. до присъдените от първата инстанция 2500 лв.
По отговорността за разноски:
10
При този изход на спора и с оглед уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК за първата инстанция на ищцата се дължат
разноски в размер на 1176,20 лв. (при общ претендиран размер от 2352,40 лв.).
Пред първата инстанция ответникът не е претендирал и не е сторил разноски,
поради което и такива не му се дължат. Пред въззивната инстанция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззиваемата й се дължат разноски в размер на
500 лв. (при общ претендиран размер от 1000 лв.), а на основание чл. 78, ал. 3
ГПК на въззивницата се дължат 50 лв.- за заплатена държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II-ж възз. състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №23341/24.12.2024 г., постановено по гр. д.
№50246/2022 г. в частта, с която Я. С. Б. е осъдена да заплати на И. Г. Р. по
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 2500.00 лева, предявена като частичен
иск от сума в общ размер от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди за нанесени обиди на 08.11.2021г. и на
09.11.2021г. посредством приложение Вайбър: а именно: „свино“, „клюкарко
гнусна“, „тетевенска пача“, „****", „бесна ****“, „**** долна“, „пача
долна“, „боклук скапан“, „парцал“, ведно със законната лихва за забава,
считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за
разликата над 1000 лв. до претендираните и присъдени от районния съд 2500
лв., както и в частта, с която Я. Б. е осъдена да заплати на И. Р. сумата от
2500.00 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 5000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди след
разпространени позорни и неверни обстоятелства относно личния живот на
ищцата и нейното поведение чрез публикуване на коментар в интернет
страницата https://www.bgmamma.com на 12.11.2021 г., с текст: „БЯГАЙТЕ
ДАЛЕЧ ОТ ЧДГ СЛАВЕЙЧЕ!!! Освен че децата ви са бити и им се предлагат
мизерни условия и лоша храна, собственичката на детска градина Славейче-
И. Г. Р. прелъстява и бащите на вашите деца. Моят мъж отиде да запише
детето в ЧДГ Славейче и тя, която освен, че е семейна, има и син на 11
години, влиза в любовни отношения с ММ и започва да го води по екскурзии,
като лъже съпруга си че е с приятелки. До скоро съпругът й не подозираше за
нейните забежки, но сам разбра цялата истина и в момента е в процес на
развод. Скоро госпожата ще е съвсем свободна и тогава това няма да се
счита за „аморално “ Един съвет мами, водете сами децата в градината и
дръжте далеч вашите половинки!!!." ведно със законната лихва за забава,
считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за
11
разликата над 1500 лв. до присъдените от първата инстанция 2500 лв., както и
в частта, с която Я. С. Б. е осъдена да заплати на И. Г. Р. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2352,40 лв. за разликата над сумата от 1176,20 лв., като
вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Г. Р. с ЕГН ********** срещу Я. С. Б. с
ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 2500.00 лева, предявена
като частичен иск от сума в общ размер от 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за нанесени обиди на
08.11.2021г. и на 09.11.2021г. посредством приложение Вайбър: а именно:
„свино“, „клюкарко гнусна“, „тетевенска пача“, „****", „бесна ****“,
„**** долна“, „пача долна“, „боклук скапан“, „парцал“, ведно със законната
лихва за забава, считано от 22.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, следва да бъде отменено за разликата над 1000 лв. до
претендираните и присъдени от районния съд 2500 лв., както и за сумата
от 2500.00 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 5000.00
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди след
разпространени позорни и неверни обстоятелства относно личния живот на
ищцата и нейното поведение чрез публикуване на коментар в интернет
страницата https://www.bgmamma.com на 12.11.2021 г., с текст: „БЯГАЙТЕ
ДАЛЕЧ ОТ ЧДГ СЛАВЕЙЧЕ!!! Освен че децата ви са бити и им се предлагат
мизерни условия и лоша храна, собственичката на детска градина Славейче-
И. Г. Р. прелъстява и бащите на вашите деца. Моят мъж отиде да запише
детето в ЧДГ Славейче и тя, която освен, че е семейна, има и син на 11
години, влиза в любовни отношения с ММ и започва да го води по екскурзии,
като лъже съпруга си че е с приятелки. До скоро съпругът й не подозираше за
нейните забежки, но сам разбра цялата истина и в момента е в процес на
развод. Скоро госпожата ще е съвсем свободна и тогава това няма да се
счита за „аморално “ Един съвет мами, водете сами децата в градината и
дръжте далеч вашите половинки!!!.", ведно със законната лихва за забава,
считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за
разликата над 1500 лв. до претендираните и присъдени от първата
инстанция 2500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Я. С. Б. с ЕГН ********** да заплати на И. Г. Р. с ЕГН
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв.- разноски,
сторени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Г. Р. с ЕГН ********** да заплати на Я. С. Б. с ЕГН
********** основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лв.- разноски, сторени
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13