№ 7264
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110142826 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Б. П. П. срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № *** от
14.02.2022 г. – поради протИ.речието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29 от
договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение - поради протИ.речието й със
добрите нрави и евентуално като неравноправна на основание чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и ответника
[фирма], в качеството му на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № *** от 14.02.2022 г. за предоставяне в полза на Б. П. на
паричен заем в размер на сумата от 800 лева със задължение за връщането й в срок от 30
дни, продължен с още един лихвен период срещу заплащането на сумата от 240 лева. Твърди
също, че в клаузата на чл. 19 от договора е предвидено вземането по кредита да бъде
обезпечено с поръчител, отговарящ на условия, посочени в ОУ или с банкова гаранция в
полза на институцията, отпуснала кредита. Излага се, че съгласно клаузата на чл. 29 от
договора за кредит при неизпълнение на задължението си по чл. 19 – за предоставяне в срок
на обезпечение, кредитополучателят дължи заплащането на неустойка за причинените вреди
на кредитора в размер от 0,9 % от стойността на усвоената заемна сума, като е предвидено
разсроченото й изплащане, заедно със съответната погасителна вноска. В исковата молба се
твърди, че ищецът не е предоставил такова обезпечение, поради което му е начислена
неустойка в размер от 240 лева, при което общата, подлежаща на връщане сума възлиза на
1040 лева. Ищецът оспорва действителността на процесния договор, намирайки, че същият
не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК поради неспазване на предвидената от
закона форма и конкретно поради несъблюдаване на нормативно предвидения шрифт на
текста на договора. Наред с това счита договорът за нищожен поради липсата на съществен
елемент от съдържанието му съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно годишният процент
1
на разходите. Поддържа, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено
като %, без изрично да са описани данните, послужили за неговото изчисляване,
конкретните компоненти, включени в него. Посочва, че описаните в договора разходи и
такси обуславят извод за различен размер на ГПР. Твърди се, че последният е грешно
посочен, а действителният му размер многократно надвишава допустимия максимален
размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка ищецът намира, че в пряко нарушение на
чл. 19, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК [фирма] не е включило в ГПР разходите за заплащане
на договорната неустойка, която по същността си представлява печалба за кредитора,
надбавка към главницата, предвидим разход, който е предварително заложен и обуславя
сключването на договора, поради което следва да бъде част от общия разход по кредита.В
случай на нейното включване в размера на ГПР, то последният се явява многократно над
допустимия такъв, което обуславя недействителността на договора. Б. П. намира, че
самостоятелно основание за нищожността на договора е и протИ.речието на клаузата за
възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй като нейният размер, включващ и размера на
договорната неустойка, е изключително висок и надвишава трикратния размер на законната
лихва за необезпечени кредити, респ. двукратния й размер за обезпечени такива. При
условията на евентуалност – в случай на извод, е процесният договор за кредит е валиден,
ищецът оспорва действителността на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждаща
заплащането от кредитополучателя на неустойка при непредставяне на договорно
обезпечение в размер от 0,9 % от отпуснатия кредит, поради протИ.речието й със закона,
заобикаляне на императивни законови разпоредби и протИ.речието й с добрите нрави.
Конкретно посочва, че в случая чрез тази неустойка кредиторът обезпечава неизпълнение на
договорно задължение на потребителя, несвързано с основното такова – за връщане на
заемната сума, поради което има характера на санкция за длъжника. Излага се, че
неустойката излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели неоснователно обогатяване за кредитора. Поддържа се, че с оглед
поставените изисквания към вида на обезпеченията и условията, на които да отговарят
същите, е налице изначална невъзможност за потребителя за осигури обезпечението в
краткия тридневен срок. С тази неустойка се уговаря допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди. Последната
обезпечава вредите от несъбиране на вземането от длъжника в срок, които вреди се
обезщетяват и чрез мораторна лихва, поради което е налице нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ищецът излага, че при непредставено обезпечение кредиторът разполага със защитата по
реда на чл. 71 ЗЗД. Намира оспорената клауза и за неравноправна такава съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на задълженията си да
заплати необосновано висока неустойка. С тези съображения ищецът отправя искане за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № *** от
14.02.2022 г. – поради протИ.речието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29 от
същия, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение – поради протИ.речието й със закона, като
неравноправна, евентуално порази протИ.речието й с добрите нрави. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез
пълномощника си адв. Н., оспорва исковите претенции като неоснователни. Не оспорва и
признава, че между ответното дружество, като кредитор и ищеца Б. П. П., като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *** от
14.02.2022 г., по силата на който на П. е предоставена заемна сума в размер от 800 лева,
която същият следвало да върне заедно с договорна лихва при условия и срокове, съгласно
погасителен план към договора. Поддържа, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и
2
ЗЕДЕУУ – като част системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние и в
съответствие с Общите условия на кредитора. Твърди, че в изпълнение на договорните си
задължения [фирма] предоставило на ищеца заемната сума, чрез изплащането й в брой на
каса на [фирма]. Посочва, че договорът е сключен по инициатива на Б. П., който чрез
създадения си личен профил, е попълнил заявка за кандидатстване за кредит от разстояние.
На последния е представена преддоговорна информация, включваща стандартен европейски
формуляр. Изяснява, че в изпратения на ищеца проект на договор за кредит и приложенията
към него са посочени дължимите от него суми, заявеният размер на главницата, брой и
размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение, с които ищецът се е съгласил, подписвайки
договора на 14.02.2022 г. Поддържа, че в конкретния случай не е начислявана и не е
събирана неустойка по реда на чл. 19 от договора, както и, че тази клауза е действителна,
като отговаряща на законовите изисквания. Намира, че доколкото неустойката е
самостоятелно съглашение между страните, макар обективирано в самия договор, то спрямо
същото не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите правила на ЗЗД. Същата е в
съответствие с присъщите си функции и е уговорена за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението на което не е обезпечено по друг
начин. Размерът й се определя като процент от заетата сума и се начислява докато не бъде
изпълнение задължението, което от своя страна зависи изцяло от волята на заемателя, който
е могъл сам да ограничи размера й. В отговора се посочва, че така уговорената неустойка не
води до неоснователно разместване на блага, като основната й цел е да репарира
причинените вреди от неизпълнението на задължението на ищеца. Посочва се, че няма
законоустановен максимален размер относно неустойката, поради което и последната не
протИ.речи на добрите нрави, но дори и да се приеме, че същата е прекомерна, то следва да
бъде намалена, без обявяване на клаузата за изцяло недействителна. Оспорва в настоящата
хипотеза да е налице изначална невъзможност за осигуряване от Б. П. на договорното
обезпечение, доколкото последният е имал възможността първо да осигури последното и
след това да сключи договора. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗЗП:
Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за потребителски
кредит № ***/14.02.2022 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на
страните, наличието на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя за
заплащане на възнаградителна лихва в конкретен размер и на неустойка при неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение.
В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на
конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните
съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 11 ЗПК, наличието на
основание за дължимостта на предвидената в договора лихва и неустойка, съответствието
им с добрите нрави, че последните не пораждат задължение за насрещната договаряща
страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и
индивидуалното им уговаряне.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на основание чл. 146,
3
ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 01.12.2024 г. и
обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че между ищеца Б. П. П., в
качеството му на кредитополучател и ответното дружество [фирма], в качеството му на
кредитор, е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ***/14.02.2022 г., по
силата на който на ищеца е предоставена в кредит паричната сума от 800 лева – в брой,
както и наличието на клаузи в същия, предвиждащи заплащането от кредитополучателя на
възнаградителна лихва и на неустойка поради непредставяне в срок на договорно
обезпечение.
Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени
доказателства по делото заверени преписи от договор за потребителски кредит под формата
на кредитна линия, предоставена от разстояние № *** от 14.02.2022 г., погасителен план към
договора и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние,
уреждащи отношенията между ответното дружество и потребителите, данните от които
сочат за сключването на договора за потребителски кредит на 14.02.2022 г. между [фирма], в
качеството му на кредитор и Б. П. П., в качеството му на кредитополучател, за предоставяне
на паричен заем под формата на потребителски кредит с максимално разрешен лимит по
кредитната линия в размер на сумата от 800 лева, представляващ максималният размер на
главницата, която може да бъде усвоена по договора , по избран от потребителя начин
измежду банков превод по посочена от него банкова сметка или на каса на „[фирма]“. Срещу
това ищецът е поел насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно
условията на договора – в срок до 30 дни – арг. чл. 1, т. 6. Съгласно клаузите на договора,
заемната сума следва да бъде върната от кредитополучателя чрез погасителни вноски с
размер и падеж, посочени в погасителния план, представляващ приложение № 2 към
договора. Установява се, лихвеният % по кредита по първия отпуснат транш, както и ГПР по
договора към този момент се равняват на 0 % - арг. чл. 1, т. 5 и т. 6, като общата подлежаща
на връщане сума по първия отпуснат транш възлиза на 800 лева – арг. чл. 1, т. 7. В чл. 1, т. 9
и чл. 19 от договора е установено, че вземанията на кредитора се обезпечават с
поръчителство от физическо лице, което да отговаря за изпълнение за изпълнение на всички
договорни задължения на потребителя, в т.ч. главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси чрез сключването на договор за поръчителство по реда на чл. 138 и сл.
ЗЗД. Предвидена е и друга възможна форма на обезпечение – банкова гаранция за пълния
размер на задълженията по договора, която да бъде със срок на валидност най-малко 30 дни
след падежа на последната вноска и да бъде предоставена в срок от 1 работен ден от датата
на писменото поискване за това от кредитора. Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 1 от договора
срокът за представяне на обезпечението е 3 работни дни, считано от сключване на договора.,
а съгласно чл. 19, ал. 2 поръчителят и банковата гаранция следва да отговарят на
изискванията, посочени в Общите условия и да бъдат одобрени от кредитора, което зависи
от неговата преценка. В клаузата на чл. 29 от договора е установено, че при допуснато от
кредитополучателя неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение по чл. 19, същият дължи заплащане на кредитора на неустойка в размер от 0,9
% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено
договорното обезпечение. Изяснява се, че периодично начислената неустойка е дължима
заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката е дължима и при представяне на
обезпечение след установения за това срок, като се начислява единствено за периода, през
който кредитът е останал необезпечен. Съгласно клаузата на чл. 28 от договора при
допусната от кредитополучателя забава за погасяване в срок на някоя от месечните вноски,
последният дължи законна лихва за забава върху всяка забавена погасителна вноска, а
4
съгласно чл. 30 при неизпълнение на което и да е договорно задължение, включително
неплащане на дължимата сума в срок, освен другите договорни неустойки, потребителят
дължи и неустойка в размер на 1 % от просрочената сума на ден. В клаузата на чл. 2 и в
раздел XI „Други условия“ е отразено, че неразделна част от договора са Приложение № 1 –
Заявление за кредит; Приложение № 2 – Погасителен план; Общи условия на договора за
потребителски кредит, предоставен от разстояние и Тарифа за такси и комисионни.
Посочено е, че с подписване на договора потребителят декларира предварителното
запознаване със същите, както и получаване на екземпляр от договора и приложенията към
него в електронна форма, в създаден профил в уебсайта на кредитора.
Съгласно данните, следващи от погасителния план, представляващ приложение № 2
към договор за кредит № ***/14.02.2022 г. общата дължима сума по кредита, включваща
главница и лихва за един лихвен период при промоционални условия за първи кредит,
възлиза на 800 лева, в т.ч. при непредставено обезпечение, а дължимата сума по кредита за
удължаване с още един лихвен период в размер от 240 лева. В погасителния план е посочен
срокът на всеки транш – 30 дни, при ГЛП от 0 % и ГПР при промоционални условия от
42,58 %, със срок на кредитната линия от 12 месеца и падеж на вноска по първи транш
16.03.2022 г. в размер от 800 лева.
Съгласно представените и приети по делото Общи условия на договора за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между [фирма] и
потребителите, чиято приложимост към процесния договор не е оспорена от ищеца,
сключването на договора в писмена форма се предхожда от кандидатстване за кредит чрез
средствата за комуникация от разстояние, от страна на кредитополучателя по един от
начините, описани в клаузите на раздел IV от ОУ, в т.ч. чрез попълване на електронна заявка
за кредит, намираща се на уебсайта на кредитора, чието ползване е предпоставено от
създаване на профил на потребителя. Изяснява се, че в заявката потребителят следва да
посочи трите си имена, адрес и ЕГН, желаната заемна сума и срока за връщането й, респ.
други данни – арг. чл. 6 ОУ. Съгласно клаузата на чл. 12 от Общите условия преди сключване
на договора кредиторът извършва оценка на кредитоспособността на потребителя, а при
необходимост и допълнителни справки за това, като уведомява насрещната страна за
съгласието си за отпускане на кредита и неговия размер или за отказа за това. Предвидено е
също, че, за да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен, потребителят може да
предложи едно от следните обезпечения – физическо лице поръчител или банкова гаранция
– чл. 14 ОУ, което предложение не задължава кредитора да предостави искания
потребителски кредит – чл. 15 ОУ. В клаузата на чл. 10 от процесните ОУ е посочено, че
преди сключване на договора кредиторът предоставя на потребителя необходимата
информация съгласно Стандартен европейски формуляр – на електронната поща, посочена
от потребителя. Съгласно чл. 12, ал. 3 и чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ при извършено от
кредитополучателя кандидатстване за отпускане на кредит посредством уебсайта на
кредитора, както и при одобряването му от кредитора, последният изпраща на потребителя
по електронен път договора за кредит, проект на погасителен план, както и всички други
приложения и Общите условия, като договорът за потребителски кредит се счита за
сключен в момента, в който кредитополучателят натисне бутона „подпис“. По делото не се
спори, че процесният договор е сключен именно по този ред. В клаузите на чл. 18 – чл. 22 от
процесните Общи условия, раздел VIII „Обезпечения“ са регламентирани видът и условията
на обезпеченията по договора за кредит. Изяснява се, че същите могат да бъдат
поръчителство или банкова гаранция, учредени в полза на кредитора – чл. 18, като следва да
обезпечават всички вземания по договора – чл. 19 ОУ. Предвидено е, че поръчителят трябва
да бъде физическо лице, навършило 21 години, с българско гражданство, с постоянно
5
местоживеене в страната, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца
преди датата на подаване на заявката за кредит, да полага труд по трудово/служебно
правоотношение по безсрочен договор и да не е в период на предизвестие за прекратяването
му, да е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца, да е поръчител
само на един потребител, както и да отговаря на следните допълнителни изисквания/да
представи следните документи: минимален осигурителен брутен доход от 1500 лева,
валидно правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на
записвания в ЦКР относно допуснати просрочия, загуба и т.н., да не е поръчител по
съществуващ кредит в банка или в небанкова финансова институция, нито настоящ
потребител на кредитора, да представи служебна бележка относно дохода си – чл. 20 ОУ.
Предвидено е след одобрение на поръчителя от страна на кредитора, последният да сключи
договор за поръчителство, от който момент задължението на потребителя за осигуряване на
обезпечение се счита за изпълнено. По отношение на другата форма на обезпечение –
банкова гаранция изискванията са да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана
търговска банка, съдържаща безусловно и неотменимо изявление за заплащане на всички
задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от
деня на получаване на писменото искане за това. Срокът на гаранцията следва да бъде най-
малко 30 дни след падежа на последната вноска, като същата следва да бъде осигурена от
потребителя в 3-дневен срок от получаване на заемната сума, с което същият е изпълнил
задължението си за осигуряване на обезпечение.
Данните по делото, следващи от събраните писмени доказателства, сочат, че преди
сключването на договора на кредитоискателя и потребител Б. П. П. е предоставен
стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за потребителските кредити и
конкретно: данни за кредитора, описание на основните характеристики на кредита – вид
(потребителски кредит); общ размер на кредита (максималният размер или общата сума,
предоставена по договора) – 800 лева; условия за усвояване; срок на договора – 1 година, с
автоматично продължаване на действието му с една година до три години; размер, брой,
падеж и периодичност на вноските, включващи главница и договорна лихва; общата
дължима сума – 800 лева; вида на изискваното обезпечение и срока за предоставянето му;
разходите по кредита – лихвен процент от 36 %; ГПР – 0 %. Уточнено е, че ГПР включва
общите разходи за потребителя, изразени като годишен % от общия размер на
предоставения кредит, както и, че при изчисляването му са взети предвид следните
допускания: валидност на договора за целия договорен период, точно изпълнение на
задълженията от всяка от страните, усвояване на максималната сума по кредита в размер на
800 лева, срок на първи транш 30 дни и погасяване на главницата след 1 година. Посочени
са свързаните с договора разходи – разходи при просрочени плащания, неустойка за
непредставено в срок обезпечение; правото на отказ от сключения договор и възможността
за предсрочното му погасяване.
Страните не спорят, а и от приетата по делото разписка за извършено плащане № ***/
14.02.2022 г. с наредител [фирма] и получател Б. П. П. следва, че е извършен паричен превод
в полза на ищеца чрез [фирма] на сумата от 800 лева, с описание: „усвоен кредит № ***“.
Ето защо, съдът приема, че заемната сума реално е усвоена от ищеца, с което е завършен
фактическият състав, очертан в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД и между страните е
възникнало заемно договорно правоотношение.
Изясни се, че ищецът оспорва действителността на процесния договор с твърдения за
протИ.речието му със закона, евентуално на клаузата на чл. 29, ал. 1, предвиждаща
заплащането на неустойка за непредставяне в срок на договорно обезпечение на кредита, с
твърдения за нищожността й поради протИ.речие със закона и протИ.речие с добрите нрави.
6
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, намирайки договора и
оспорената клауза за валидни и отговарящи на нормативните изисквания, оспорвайки такава
неустойка да е начислявана и реално събирана от ищеца.
За изясняване на обстоятелствата относно конкретно начислените от ответното
дружество като задължения суми по процесния договор и определяне размера на ГПР по
него при използване на различни компоненти по делото е изслушано и прието заключението
на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. В последната е изяснено, че кредитът,
под формата на кредитна линия в размер от 800 лева, е усвоен на датата на сключване на
договора – 14.02.2022 г., като е следвало да бъде върнат на 16.03.2022 г. с промоционални
условия за първи усвоен кредит – без начислени лихви и неустойки. Посочено е, че съгласно
представени от [фирма] справка – аналитичен регистър на дружеството, сметка 522 на името
на ищеца за начисленията и плащанията по процесния договор за кредит и справка на
счетоводните записвания по договора, при кредитора са получени и осчетоводени плащания
в размер от 1040,58 лева, с която сума са погасени главница в размер от 800 лева, договорни
лихви в размер от 24 лева, мораторни лихви в размер от 0,58 лева и неустойки в размер от
216 лева. Изяснено е, че съгласно направено уточнение от ответната страна лихвата е
начислена поради допуснато просрочие на плащането над 30 дни, а неустойката е договорна
такава и е за непредставено обезпечение съгласно чл. 29, вр. чл. 19. Експертизата достига до
извод, че процесният кредит е безлихвен, като промоционален първи кредит за
кредитополучателя, а при допуснато просрочие е дължима и лихва, поради което в договора
е посочен ГПР от 0 %. Въз основа на проведеното изчисление, при съобразяване реалното
наличие на два погасителни плана - до дата на падеж и след настъпването й, вещото лице
посочва, че ГПР по договора, при включени главница, лихва и неустойка възлиза на 1770 %
годишно. При изслушването си пред съда вещото лице уточнява, че след като е събрана
сума за неустойка следва, че такава е начислена. Посочва, че първоначално договорът е бил
за безлихвен кредит за срок от 30 дни, т.к. е промоционален първи такъв за
кредитополучателя, при което ако плащането е било в срок, кредитополучателят би дължал
само главницата с 0 % лихва и 0 % ГПР, но в случая поради допуснато просрочие с 3 дни,
счетоводно са начислени както лихви, така и неустойки. Съдът кредитира заключението,
преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, от
съответен специалист, отговорило на поставените задачи и останало неоспорено от
страните.
Както вече беше изяснено, процесният договор за потребителски кредит, под формата
на кредитна линия от 14.02.2022 г., предоставен от разстояние, е сключен като
потребителски такъв. Доколкото страна, в качеството си на кредитополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния
предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в
сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
7
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация
за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Сключеният между страните договор е в писмен вид, ясно и четлИ. написан, на
разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от изискуемия от
закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
В клаузата на чл. 1, т. 5 и т. 6 от процесният договор за потребителски кредит е
посочено, че ГПР по договора се равнява на 0 %, с 0 % лихва, а при допуснато просрочие с
лихвен процент от 10 %, в погасителния план – приложение № 2 към договора, че ГПР при
промоционални условия за първи кредит възлиза на 42,58 %, а в клаузата на чл. 28 от
приложимите към правоотношението Общи условия взетите предвид допускания при
определянето му.
Съдът намира, че така, както е отразен ГПР в самия договор и в погасителния план към
него липсва конкретизация относно начина, по който същият е формиран в случаите, при
които не се прилагат промоционални условия, както и относно основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на закона. Такава конкретизация
не е налице и в приложимите към правоотношението Общите условия, към които препраща
договорът. Съдът намира, че формалното посочване на ГПР в процесния договор като 0 %,
без да е изяснен размерът на този компонент в случай на допусната забава (предвид това, че
лихвата по договора в този случай не е 0 %, а 10 %), при посочен друг размер в
погасителния план, не изпълва законовото изискване по отношение на този реквизит и не
освобождава съда от проверка на действителния размер на ГПР.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
Последицата, свързана с неспазване на това изискване е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 на закона
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и с оглед чл.23 ЗПК -
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът намира, че в случая липсата на яснота относно конкретния размер на ГПР и
включените в него компонентни при неприлагане на промоционалните условия по договора
и начисляване на лихви и неустойки, каквото в случая се установи, че е налице, обуславя
допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а оттук и недействителността на договора.
Наред с това по делото се установи, че съгласно клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора
кредитополучателят и потребител дължи заплащането на неустойка при неизпълнение на
8
задължението си по чл. 19 от договора за предостави в полза на кредитора и в срок до 3
работни дни от сключване на договора на обезпечение чрез физическо лице – поръчител или
банкова гаранция, които да отговорят на изрично посочените условия в клаузата на чл. 20,
ал. 1 – ал. 3 и на чл. 22, ал. 1 от приложимите към правоотношението Общи условия на
[фирма]. Установи се, че неустоечното вземане се определя като % от усвоената сума по
кредита и е дължимо за всеки ден, през който кредитът е останал необезпечен, включително
и в случаите, при които обезпечение е предоставено, но не в уговорения 3-дневен срок.
Съгласно изводите на вещото лице в съдебносчетоводната експертиза в случая са начислени
като дължими договорни лихви в размер от 24 лева и неустойка за непредставено
обезпечение в размер от 216 лева.
Съдът, вземайки предвид характера на неустоечното вземане по чл. 29, ал. 1 от
договора и условията, при които същото е дължимо, достига до извод, че последната
подлежи на включване в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а
оттук и като величина при определяне на ГПР. В посочената дефинитивна разпоредба е
изяснено, че „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
По делото се установи, че задължението за заплащане на неустойка е предвидено при
самото сключване на договора, като предпоставката за възникването му е непредставяне от
страна на кредитополучателя на обезпечение – поръчител физическо лице или банкова
гаранция, които да отговарят на кумулативно предвидените предпоставки в клаузите на чл.
19, ал. 1 от договора, респ. чл. 20 – чл. 21 от Общите условия. При съобразяване на тези
изисквания, на срока, в който кредитополучателят следва да предостави това обезпечение,
както и посочването на конкретния размер на начислената неустойка, съдът достига до
извод, че в настоящата хипотеза последната има характера на сигурен разход за потребителя
и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.
В тази връзка следва да се отбележи, че въведените кумулативни изисквания откъм
поръчителя и банковата гаранция, както и определеният срок за осигуряване на
обезпечението са от естество да създадат значителни затруднения на длъжника при
изпълнението на задължението. Същевременно, предвид начина на начисляване на
неустойката по договора – като част от общо дължмите суми със същия падеж на
погасяване, както главницата и договорната лихва, съдът намира, че по същество се касае за
вземане с характер на допълнително възнаграждение за кредитора, наред с
възнаградителната лихва, подлежащо на включване в посочения ГПР, което в случая няма
данни да е сторено.
Изясни се, че съгласно изводите на съдебносчетоводната експертиза, при включване на
договорната лихва и неустойката при непредставяне на обезпечение като компоненти при
изчисление на ГПР по договора, то размерът на последния възлиза на 1770 % годишно, с
което надвишава установения максимален такъв съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК и равняващ се на
петкратния размер на законната лихва забава.
Предвид изложеното, съдът достига до извода, че процесният договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него
9
липсва посочен действителният размер на разходите по кредита при неприлагане на
промоционални условия, респ. на чл. 19, ал. 4 ЗПК поради надвишаване на максимално
допустимия размер на ГПР по договора за кредит, което прави договорът недействителен и
обуславя уважаване на исковата претенция на това основание, без съдът да изследва по
същество въведените останали доводи за недействителността му, свързани с размера на
договорната лихва.
Предвид всичко изложено, предявеният установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по предявения главен иск, то не е настъпило вътрешно
процесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск по
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 143 ЗПК за прогласяване нищожността
на клаузата на чл. 29 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка
поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение поради
протИ.речието й със добрите нрави и евентуално като неравноправна на основание чл. 143,
т. 5 и т. 19 ЗЗП.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена
сумата от 2270 лева - разноски по делото за държавна такса, депозит за съдебносчетоводната
експертиза и адвокатско възнаграждение (чието уговаряне и реално заплащане съдът прие за
доказано с оглед представения по делото договор за правна защита и съдействие – л. 67 от
делото и отразеното в същия заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част
последният има характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумата, съгласно
задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК). Същевременно съдът, при липсата на
изрично възражение от ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК, присъди пълния претендиран
размер на адвокатско възнаграждение от 1900 лева с вкл. ДДС. С оглед изхода на спора, в
полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по предявения от Б. П.
П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес] срещу [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *** от
14.02.2022 г. – поради протИ.речието му със закона.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на Б. П. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 2270 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10