№ 426
гр. Русе, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20234520102350 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изп. директор
Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че
ответникът Т. В. П. е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия
в имот в гр. ******, с абонатен №24080210170, като по 18 бр. фактури за
периода от 22.12.2021г. до 27.09.2022г. му дължи общо сумата 437.96 лв.
Ответникът дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура,
който е 45 дни след периода на доставката до 05.01.2023г. в размер на 22.78
лв. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №176/2023г. на
Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае
за установено по отношение на Т. В. П., че му дължи сумите 437.96 лв за
доставена и разпределена топлинна енергия по 18 бр. фактури за периода от
22.12.2021г. до 27.09.2022г., заедно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.01.2023г. до
окончателното изплащане, 22.78 лв лихва за забава. Претендира направените
разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото
дело.
1
Ответникът Т. В. П. чрез назначения му по реда на чл.47 ГПК особен
представител взема становище за неоснователност на иска. Счита, че
начислената топлоенергия по представените фактури не е потребена от
ответника. Моли искът да се отхвърли.
По делото са представени писмени доказателства, прието е заключение
на техническа експертиза и е приложено ч. гр. дело №176/2023г. на Районен
съд - Русе.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от ч. гр. дело №176/2023г., че в производство по чл.410 и сл.
ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№116/06.01.2023г. срещу Т. В. П. за сумите 437.96 лв стойност на доставена и
разпределена топлинна енергия по 18 бр. фактури за периода от 22.12.2021г.
до 27.09.2022г. в имот на длъжника в гр. ******, абонатен №24080210170,
заедно със законната лихва от 06.01.2023г. до окончателното изплащане,
22.78 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура до 05.01.2023г. и за 77.20
лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона едномесечен срок.
От представените по делото фактури за доставена топлинна енергия за
периодите 22.12.2021г.-21.01.2022г., 22.01.2022г.-28.02.2022г., 01.03.2022г.-
31.03.2022г., 01.04.2022г.-30.04.2022г., 01.05.2022г.-26.05.2022г., 27.05.2022г.-
30.06.2022г., 01.07.2022г.-22.07.2022г., 23.07.2022г.-16.08.2022г. и
04.09.2022г.-27.09.2022г., както и от приложеното на л.27 извлечение от
сметка по партида №24-08-02-1-0170 за дължими суми от Т. В. П., се вижда,
че ответникът дължи на ищеца за доставена топлинна енергия за обект в гр.
Русе, ул. “Тулча ” №4, вх.А, ет.6, за исковите периоди общо сумата 437.96 лв
с ДДС.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено устно от
вещото лице инж. М. Т. Д. в съдебно заседание на 29.02.2024г., се установява,
че имотът с административен адрес гр. ******, е присъединен към
топлопреносната мрежа на “Топлофикация Русе” АД, чрез групова абонатна
станция, както и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово
2
разпределение на топлинна енергия, като през исковия период услугата
“дялово разпределение на топлинна енергия” за отопление е извършвано от
”Техем сървисис“ ЕООД гр. София, а дяловото разпределение на топлинната
енергия за битова гореща вода – от “Топлофикация Русе” ЕАД. В имота се
водят под отчет три отоплителни тела, от които два радиатора с монтирани на
тях индивидуални разпределители на топлинна енергия и една щранг – лира
без уред за дялово разпределение. За битовата гореща вода се водят под отчет
два водомера за битова гореща вода.
Периодът, посочен в исковата молба (22.12.2021г.-27.09.2022г.),
включва четири отоплителни месеца от отоплителен сезон 2021/2022г. и пет
неотоплителни месеца от 2022г. Претендираната в исковата молба сума е
формирана за отопление в имота, съобразно регистрираното потребление чрез
индивидуалните разпределители, потреблението за щранг-лирата е
определено по реда на т.6.9, респ. т.6.5 от Методика за дялово разпределение,
за дял “сградна инсталация” е начислявана топлинна енергия по реда на т.6.1
от Методика за дялово разпределение към Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020г., а за битова гореща вода е начислявана топлинна енергия
съобразно показанията на водомерите за БГВ. За отопление на общи части на
сградата не е начислявана топлинна енергия.
При спазване правилата на Методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия към Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването вещото лице е извършил контролни изчисления на
подлежащите на начисляване суми, при което топлинната енергия, падаща се
на имота за периода 22.12.2021г.-27.09.2022г., е 4.2213 MWh на стойност
432.88 лв с ДДС, а с отчитане на таксите за услугата “дялово разпределение
на топлинна енергия” – 456.16 лв.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения от
страните.
В исковата сума 437.96 лв не са включени лихви за забава на
плащанията. От цит. по-горе извлечение от сметка по партида №24-08-02-1-
0170 се вижда, че размерът на лихвата за забава от падежа на всяка от
фактурите до 05.01.2023г. възлиза на 22.78 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК
същото има доказателствено значение за отразените в него факти.
Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнила
3
задължението си да заплати своевременно на ищеца стойността на
доставената топлоенергия за исковите периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се
уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае за
установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 437.96 лв
стойност на доставена и разпределена топлинна енергия за периода
22.12.2021г.-27.09.2022г., заедно със законната лихва от 06.01.2023г. до
окончателното изплащане и 22.78 лв лихва за забава за периода до
05.01.2023г., включително, тъй като е недопустимо да присъди повече от
поисканото. Ответникът дължи на “Топлофикация Русе” АД и сумата 77.20 лв
разноски по ч. гр. дело №176/2023г. на РРС.
Възраженията на особения представител на ответника, че не дължи
сумите за доставена и разпределена топлинна енергия по представените
фактури за периода 22.12.2021г.-27.09.2022г., тъй като същата не е потребена
от него, е опровергано от заключението на техническата експертиза, поради
което е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
679.60 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса,
302.30 лв за вещо лице, 202.30 лв за особен представител и 100 лв за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на
разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на
“Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул.
“ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев Желев, ЕИК
*********, към Т. В. П. от гр. *******, ЕГН **********, за сумите 437.96 лв
стойност на доставена и разпределена топлинна енергия по 18 бр. фактури за
периода от 22.12.2021г. до 27.09.2022г., заедно със законната лихва, считано
от 06.01.2023г. до окончателното изплащане и 22.78 лв лихва за забава за
периода до 05.01.2023г., вкл.
ОСЪЖДА Т. В. П. да заплати на “Топлофикация Русе” АД сумите 77.20
4
лв разноски по ч. гр. дело №176/2023г. на Русенски районен съд, както и
679.60 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5