РЕШЕНИЕ
№ 1488
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330119187 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД от А.Г.,
починал в хода на процеса, заместен от наследниците си М. И. Г. и М. Ат. К. срещу Н.
П. Б..
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за наем, по силата на който
му е предоставил за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ
СОС с идентификатор ** по КК на гр. *** . Договорът бил прекратен с предизвестие от
наемодателя, но ответницата не върнала имота. Иска се осъждането на ответницата да
върне имота. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представения договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение за отдаване под наем на СОС с идентификатор *** по
КК на гр. ***. Имотът е бил предаден на ответницата за ползване при сключване на
договора, съгласно чл. 1, ал. 2 от същия.
В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че договорът е безсрочен и се прекратява с
едномесечно писмено предизвестие- чл. 9, ал. 1. Такова е получено от ответницата на
15.10.2021 г. и прекратяването на договора за наем е настъпило на 15.11.2021г. Няма
1
представени доказателства за изпълнение на задължението на наемателя да предаде
вещта, поради което на основание чл. 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД следва да я върне на
наемодателя.
Ето защо предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищците следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за държавна такса- 240 лева и за платено адв. възнаграждение- 630 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН **********, да предаде на М. И. Г., ЕГН ********** и М.
А. К., ЕГН **********, като наследници на починалия в хода на процеса А. В. Г., ЕГН
**********, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. ***,
одобрени със Заповед РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, който обект се
намира в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: за
търговска дейност, състоящ се от едно помещение от 10.95 кв.м. и склад с площ от 24.48
кв.м., на основание прекратен с предизвестие договор за наем, сключен на 30.10.2017г.
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН **********, да заплати на М. И. Г., ЕГН ********** и
М. А. К., ЕГН **********, сумата от 670.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2