РЕШЕНИЕ
№ 1841
гр. Бургас, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120101817 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от „Банка
ДСК“ АД с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. С, район
„О“, ул. „М“ № , срещу М. И. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. Л бл.
ет., ап.1, и З. И. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр. Б, ж.к. С, бл., вх., ет. с която
се иска признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в
условията на разделност - всеки от тях по една втора от задължението,
следните суми произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление
сключен на 18.12.2013г.: 9124,24 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024г. до
окончателното изплащане на вземането; 9307,57 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.06.2015г. до 17.12.2023г.; 2289,78 лв. -
обезщетение за забава за периода от 05.06.2015г. до 17.12.2023г.; 1197,38 лв. -
обезщетение за забава за периода от 18.12.2023г. до 26.11.2024г.; 37,00 лв. -
заемни такси; 120,00 лв. - разходи при изискуем кредит, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3505/14.10.2024г., издадена по ч. гр. д. № 6562/2024г. на БРС. Претендират се
сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в
настоящото производство.
Твърди се в исковата молба, че между ищцовото дружество и И.М. Ж. на
18.12.2013г. бил сключен договор за текущо потребление с разрешен и усвоен
размер 10 000 лева и срок на издължаване - 120 месеца, с месечни вноски,
включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, с преференциален
1
променлив лихвен процент в размер на 11,95 % годишно или 0,03 % на ден,
при изпълнение на Условията по програма Промоционални условия по
стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на пенсия,
заедно със залог на вземане по сметка, подробно описани в Приложение № 2.
При нарушаване условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава, съгласно Условията. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение, е променлив лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните
изменения на променливата му компонента, който към датата на сключване на
договора за кредит е 14,95 % годишно или 0,04 % на ден. След усвояването на
кредита, кредитополучателят бил заплащал дължимите месечни вноски по
кредита до месец май 2015г. Твърди се, че Иван М. Ж. е починал на ......г., като
ответниците са приели наследството по реда на чл. 51 ЗН, по образувано ч. гр.
д. № 3140/2016г. по описа на PC Бургас. Крайният падеж на кредита е
настъпил на 18.12.2023г. На ответниците били връчени покани. Не било
извършено плащане. Поради това моли за уважаване на претенцията и
присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.
В срока и по реда на чл.131 ГПК процесуалният представител на
ответника подава отговор в който оспорва исковете. Възразява се, че
договорът е изцяло недействителен, както и че всички вземания по договора
са погасени по давност. Аргументира се, че са налице неравноправни клаузи
/нищожни/ в нарушение на Закона потребителския кредит и Закона за защита
на потребителите , като са начислявани лихви и разноски от ищеца , без
никакво законово основание , и претендираните суми не се дължат. Твърди се,
че наследниците – ответници имат качеството потребител. Признава се
обстоятелството, че ответниците са приели наследството. Сочи се, че в
договора и в общите условия към него не е посочено, какъв е размера на
променливата компонента и на непроменливата надбавка по кредита , при
сключване на договора, поради което потребителят не можел да прецени
икономическите последици от сключения договор. Липсвала такава
информация и в представеното Приложение 2, което като форма и съдържание
не отговаряло на чл. 5 , ал.2 ЗПК. В общите условия било посочено, че
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент , който е зависим от базов
лихвен процент /променлива компонента/ определян по одобрена от
кредитора методология, поради което лихвата се променяла при промяна на
БЛП по решение на кредитора. Това обосновавало извод, че тази клауза е
неравноправна и нищожна, тъй като променливата компонента е в зависимост
от решение на кредитора , а не на обективните заложени фактори. В договора
за кредит не била посочена методологията по която се изчислява Базовия
лихвен процент /променлива компонента/. Какъв лихвен процент е прилагала
банката по кредита, било неизвестно , като нямало никакви данни
кредитополучателя или ответниците, да са давали съгласие за промяна на
лихвения процент по кредита. Поради всички тези съображения потребителят
не можел да прецени икономическите последици от сключения договор.
Аргументира се, че всички извършени от банката завишения на договорения
2
от страните лихвен процент над 11,95% били незаконосъобразни, въз основа
на неравноправни и нищожни клаузи , съответно начислените
възнаградителни и/или обезщетителни лихви били недължими. Сочи се, че в
договора е записано, че при забава в плащане на месечна вноска от деня ,
следващ падежната дата ,определена в Договора , частта на вноската
представляваща главница , се олихвява с договорния лихвен процент ,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Тоест, лихвата
от 11,95 % - определена т.7-ма от договора , плюс още 10% , или общо 21,95%
. Тази клауза била в нарушение на чл. 33, ал.1 и ал.2 ЗПК според които
договореното обезщетение за забава, не може да надвишава законната лихва.
За периода 05.06.2015г. - 17.12.2023г. посочената лихва по погасителнния план
възлизала на 5405,08 лева, а не претендираната 9307,57 лева. Възразява се, че
наследниците не са надлежно поканени за плащане. По отношение на
разходите при изискуем кредит се възразява че липсва договорно или законово
основание за това задължение. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си представител,
поддържат предявените искове и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар платен от ответниците. Прави се възражение за
прихващане, в случай че съдът прецени да присъжда разноски в полза на двете
страни.
Ответниците чрез своите процесуални представители в съдебно
заседание оспорват исковете.
Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите
са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, като срещу нея е подадено възражение в срок и
исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания за това.
Разпореждането за допускане на незабавно изпълнение е отменено, а
издаденият изпълнителен лист е обезсилен.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че между
ищцовото дружество и Иван М. Ж. на 18.12.2013г. е сключен договор за
кредит за текущо потребление с разрешен и усвоен размер 10 000 лева и срок
на издължаване - 120 месеца. Посочено е, че кредитът се усвоява по банковата
сметка на кредитополучателя. Посочен е годишен лихвен процент – 11.95 %,
като е записано още, че при неизпълнение кредитополучателят губи
префернциалния лихвен процент и същият се увеличава съгласно условията,
като максималният размер е определен съгласно променливият лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити със съответните
3
изменение на променливата му компонента, който към сключването на
договора е 14,95 % годишно. Посочено е ГПР по кредита в размер на 13,65,
койот може да бъде променян съобразно предпоставките предвидени в общите
условия. Към договора е приложен погасителен план, промоционални
условия, общи условия.
Представен е извлечението от счетоводните книги на банката от
27.11.2024 г. в което сумите са описани така както се претендират.
Представено е удостоверение за наследници, видно от което И.н Ж. е
починал на....... г., и е оставил наследници от първи ред – двама сина – М. М. и
З. Ж..
Представен е протокол от открито съдебно заседание от 27.10.2016 г., по
ч. гр. д. № 3140/2016 г. по описа на БРС, видно от който пред съда са
представени доказателства, че наследниците на И.н Ж. са извършили
разпоредителни сделки през 2015 г. с наследствено имущество, поради което
съдът е обявил, че наследството на И. Ж. е прието от М. М. и З. Ж. на
основание чл. 49, ал. 2 ЗН.
Представени са две покани – уведомление издадени от ищцовата банка с
която ответниците са поканени доброволно да заплатят сумата от 18135,83 лв.
по договора за кредит. Видно от приложени разписки, поканите са връчени на
ответниците съответно на 07.05.2024 г. и 29.04.2024 г.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че договорената сума по Договора за кредит в размер на 10 000,00
лв. е усвоена/преведена на .........г. по разплащателна сметка /........ в лева на
титуляра И. М. Ж. в Банка „ДСК“ АД. Сумите постъпили за месечни вноски
по погасителен план по заемната сметка /.....в лева в Банка „ДСК“ АД по
Договора за кредит са били от НОИ Бургас - удръжки от пенсия на
кредитополучателя Ж., като за периода 18.12.2013 г. – 08.07.2015 г. са
погасени общо 2404,67 лв., като 829,95 лв. са отнесени към погасяване на
главницата, а 1574,26 лв. са отнесени към погасяване на договорната
възнаградителна лихва. Съгласно счетоводните записвания на Банката към
27.10.2021. с протокол 046/ 19.10.2021, задълженията са отписани с кредитна
операция от заемната сметка № ......, в размер на : Платена главница = 9 124,24
лв.; Присъдени лихви = 3 111,76 лв. Последното плащане по заемната
сметка е на 08.07.2015 г. в размер на 106,99 лв. Ответниците са извършили
две плащания по ИД № .....г., които са отнесени по главницата от 9 124,24
лева, в размер на 2285,57 лв. Съобразно записванията в счетоводството на
банката и установените плащания от ответниците, експертизата изчислява, че
към датата на изготвяне на заключението - 02.07.2025, размерът на дълга
възлиза на : общо дължима главница - 6 838,67 лв.; дължима договорна лихва
от 05.06.2015/17.12.2023 г. - 9 307,57 лв.; обезщетение за забава от
05.06.2015/17.12.2023 г. - 2 289,78 лв.; обезщетение за забава от
18.12.2023/26.11.2024 г. - 1 197,38 лв.; обезщетение за забава от
27.11.2024/02.07.2025 г. - 564,44 лв.; дължими заемни такси - 37 лв.; разходи
при изискуем кредит – 120 лв.; Общо дължима сума = 20 354,84 лв.
Експертизата не разполага с информация на Банка „ДСК“ АД, относно
4
показанията на различни параметри, описани във формулата за определяне на
ГПР по ЗПК- Приложение № 1, както и липсва Методика за определяне на
ГЛП на Банката. Съгласно представен Договор за кредит от 18.12.2013. и
погасителен план от 18.12.2013., има определен ГЛП в размер на 11,95 % и
ГПР в размер на 13,65 %. Същите не са променяни във времето, т.е. били са
действащи до последната падежна дата - вноска № /........г. Съгласно
счетоводните записвания на Банката, размерът на дължимата договорна лихва
върху непогасена и дължима главница в размер на 9 124,24 лева от 05.06.2015
до 17.12.2023 вкл., възлиза на 9 307,57 лв. Съгласно записванията по
погасителния план от 18.12.2013, за периода от 18.12.2013. до 18.12.2023, за
общо 120 погасителни месечни анюитетни вноски, върху първоначална
главница от 10 000,00 лева, има определена договорна лихва в размер на
7041,77 лв. Резултат = ( 9 307,57 лв. - 7 041,77 лв.) = 2 265,80 лв.
Разликата се явява от дължимите месечни вноски, като при вноските по
погасителния план в общ размер на 143,18 лв. включващи (главница + лихва),
със всяка извършена погасителна анюитетна вноска съотношението : главница
към лихва, се променя всеки месец, като расте сумата по главницата за сметка
на намаляващата сума по лихвата. Размера на договорната лихва се определя
от остатъчния дълг по Договора за кредит. Банката е променила
съотношението главница към лихва, при своите записвания след 05.08.2015.
до 05.11.2023, като в общата сума по месечната вноска в размер на 143,18 лв.,
е определила дължима сума по всяка главница в размер на 52,32 лв. и дължима
лихва в размер на 90,86 лв., или : (52,32 лв. + 90,86 лв.) = 143,18 лв. за вноска.
Съгласно погасителния план от....., размера на дължими суми по главницата и
договорните лихви, възлизат : Главница – от вноска № /......г. до вноска № /1 =
5 445,17 лв. Лихва : От вноска №.......до вноска № г.. = 393,97 лв.
Експертизата дава заключение, че за процесния период, първоначално
уговореният лихвен процент не е променян.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като отговарящо на
счетоводните записвания на банката. Юридическото значение на тези
записвания ще бъде обсъдено в следващата част на мотивите.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Срещу издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми е постъпило възражение, поради което е указано
предявяване на установителните искове, като в законоустановения срок
същите са предявени, поради което настоящото исково производство е
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой
ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
5
на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно
формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал.
2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за
прогласяване недействителността на целия договор.
При извършено служебно изчисляване на ГПР, с оглед правомощията на
съда, съдържащите в разпоредбата на чл. 162 ГПК, и ползване на онлайн
калкулатор Calculator. BG Кредитен калкулатор - ГПР (calculator. bg) при
съобразяване с параметрите на договора, сред които размер на предоставения
заем, срок на кредита, размер на възнаградителната лихва, се установява, че
годишният процент на разходите по процесния договор е почти идентичен с
посочения в процесния договор. Т. е. съдържа само договорената
възнаградителна лихва и предвидените такси и е изчислен съгласно формулата
по Приложение 1 към ЗПК (така, както е посочени и в погасителния план) и
при съобразяване параметрите (допусканията) на договора. Следователно
посоченият в договора ГПР и обявен на кредитополучателя е действителният
такъв, като кредиторът е посочил и общата дължима сума от потребителя.
Върховната съдебна инстанция в практиката си приема, че при клауза в
договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с
възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена от промяна на БЛП,
но при липса на ясна методика и условия за промяната, доведена до знанието
на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12
ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на
банката - кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но
не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на договора
лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер/. Така се
приема в Решение № 50053 от 18.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 614/2022 г. и
Решение № 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г. В настоящия
случай е налице точно тази хипотеза, доколкото в договора е предвидена
такава клауза за едностранно изменение на БЛП, без да е изяснена
методологията за тази промяна. Това се установи и от заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 76 от делото). При
това положение дължима е възнаградителната лихва съобразно погасителния
план на договора, като клаузата за изменение на първоначално уговорения
лихвен процент е нищожна, тъй като е неравноправна. При това положение се
установява, че общия размер на дължимата по договора възнаградителна
лихва е 7041,77 лв. Счетоводните записвания на банката, както и
6
начисляването на възнаградителна лихва след настъпване на падежа на
последната вноска по кредита нямат гражданскоправни последици.
Съобразно казаното до тука, се налага извод, че банката неправомерно
едностранно е променила съотношението главница към лихва, при своите
записвания след 05.08.2015. до 05.11.2023, като в общата сума по месечната
вноска в размер на 143,18 лв., е определила дължима сума по всяка главница в
размер на 52,32 лв. и дължима лихва в размер на 90,86 лв., което не отговаря
на съдържанието на договора и е довело до неправилно изчисляване на дълга
по кредита.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност следва
да се съобразят постановките на Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на
ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК, според което при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. Следва да се съобрази също така, че
признаването и плащането по кредита извършено след като е изтекла
погасителната давност, няма за последица прекъсването и. Така се приема в
Решение № 671 от 27.06.2000 г. на ВКС по гр. д. № 689/99 г. и Определение №
50096 от 24.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2022 г.
Доколкото по делото не са налице данни за прекъсване на давността
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, съдът намира, че всички вземания за главницата с падеж преди
28.11.2019 г. и всички вземания за възнаградителна лихва с падеж преди
28.11.2021 г. са погасени по давност, тъй като за главницата се прилага
петгодишна давност, а за лихвата тригодишна.
С тези съображения съдът намира, че непогасените задължения за
главница са в размер на 5444,23 лв., а за възнаградителна лихва са в размер на
393,93 лв. Тези суми са посочени и от вещото лице съобразно заденият му
въпрос № 6 в експертизата. Размерът на възнаградителна лихва е малък, тъй
като съобразно погасителния план, в началото на погасителния период са
предвидени вноски с по-голям процент на възнаградителна лихва включен в
тях, които всъщност са погасени по давност. За тези сума следва да бъдат
уважени установителните искове, като за горницата същите лседва да бъдат
отхвърлени. Искът за заемни такси следва да бъде уважен изцяло, доколкото
съобразно погасителния план претендираният размер не се явява погасен по
давност.
За пълнота следва да се посочи, че плащанията извършени от
ответниците по изпълнителното дело на 22.01.2025 г. и 07.02.2025 г., когато са
заплатени сумите от 1842,57 лв. и 443 лв. не оказват влияние върху
посочените по-горе задължения по кредита. Това е така, защото въпреки че
падежиралите по-стари вноски са погасени по давност, платеното по тях не е
заплатено без основание. Тези плащания следва да бъдат отнесени именно за
издължаване на тези вече погасени по давност вноски по правилото на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД, тъй като вноските са с еднакъв размер и няма данни по делото при
7
плащането платецът да е посочил кое задължение погасява.
Поради това, че вземането за лихва за забава се погасява в рамките на
три години, то не се явява погасено за периода 28.11.2021 г. - 26.11.2024 г.,
поради което само за този период същата е дължима, изчислена върху
непогасените вземания за главница и възнаградителна лихва. Лихвата за
забава следва да се изчисли съобразно падежа на всяка вноска по отделно.
Същата се явява в размер на 1471,14 лв. за която сума установителния иск
следва да бъде уважен, а за горницата до пълния предявен размер да бъде
отхвърлен.
По отношение на претендирантие разходи за изискуем кредит в размер
на 120 лв., следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за сторени
извънсъдебни разноски във връзка с връчването на поканата или във връзка с
други действия. Поради изложеното искът в частта за претендираните разходи
при изискуем кредит се явява недоказан, а от там и неоснователен, поради
което следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора доказаните разноски от страните следва да
бъдат присъдени съобразно уважената част от исковете в полза на ищца и
съобразно отхвърлената част в полза на ответника. Доколкото ищецът е
направил възражение за прихващане на вземанията за разноски същото е
допустимо и съдът следва да извърши прихващане в диспозитива на
съдебното решение, като присъди единствено остатъка.
Относно разноските съдът намира че възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника е основателно, поради което същият следва
да бъде репариран до сумата в размер на 1800 лв. На ищеца следва да бъде
репарирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за исковото
производство и 100 лв. за заповедното. Тези размери според настоящата
съдебна инстанция съответстват на фактическата и правна сложност по
делото. Ищецът доказа разноски в размер на 1893,04 лв., които следва да бъдат
присъдени съобразно уважената част от иска, а именно за сумата в размер на
629,95 лв. Ответникът доказа разноски в размер на 1800 лв., които следва да
бъдат присъдени съобразно отхвърлената част от исковете, а именно за сумата
в размер на 1201 лв. При уважаване на възражението за прихващане на сумите
за разноски дължими от двете страни, остават дължими 571,05 лв. в полза на
ответниците, които следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че М. И.
М. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ж.к. Л, бл. ет., ап., и З. И. Ж. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б, ж.к. С бл., вх., ет., дължат на „Банка ДСК“ АД с
ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. С, район „О“, ул. „М“
№ , в условията на разделност - всеки от тях по една втора от задължението,
следните суми произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление
сключен на 18.12.2013г.: 5444,23 лв. - главница, ведно със законната лихва,
8
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2024г. до
окончателното изплащане на вземането; 393,93 лв. - договорна
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2021г. до 17.12.2023г.; 1471,14 лв. -
обезщетение за забава за периода 28.11.2021 г. - 26.11.2024 г.; 37,00 лв. -
заемни такси, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3505/14.10.2024г., издадена по ч. гр. д. №
6562/2024г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за 120,00 лв. - разходи при
изискуем кредит, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и ОТХВЪРЛЯ исковете: за
разликата над уважения размер от 5444,23 лв. до пълния предявен размер от
9124,24 лв. – главница, ведно със законната лихва; за разликата над уважения
размер от 393,93 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
05.12.202г. до 17.12.2023г. до пълния предявен размер от 9307,57 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.06.2015г. до 17.12.2023г.; за
разликата над уважения размер от 1471,14 лв. – обезщетение за забава за
периода 28.11.2021 г. - 26.11.2024 г. до пълния предявен размер от 3487,16 лв.
– обезщетение за забава за периода 05.06.2015 г. до 26.11.2024 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3505/14.10.2024г., издадена по ч. гр. д. № 6562/2024г. на БРС, като
ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ АД с ЕИК121830616, със седалище и адрес на
управление: гр. С район „О“, ул. „М“ № , да заплати на М. И. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б, ж.к. Л, бл. ет., ап., и З. И. Ж. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б, ж.к. С, бл., вх., ет., сумата в размер на 571,05 лв. /петстотин
седемдесет и един лева и пет стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9