РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Кърджали, 05.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200538 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *******, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на Д. Д. Б. с ЕГН
**********, в качеството й на законен представител на „М. С.О.П.“ ООД с ЕИК *********,
гр.С., ул.„К." № *, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 21.04.2023 г. в гр.К.
Жалбоподателката Д. Д. Б. намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен,
постановен в противоречие с материалния закон и при нарушение на процесуалните
правила. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се
представлява. Чрез упълномощен адвокат е депозирала молба по делото, в която излага
доводи за незаконосъобразност на атакувания фиш. Сочи, че от представените доказателства
не се достига до недвусмислен извод за описаното в електронния фиш нарушение. Предвид
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП не било ясно дали мястото на нарушението е в зоната
на действие на ограничителен пътен знак. Електронният фиш не бил надлежно връчен и
това съставлявало съществено процесуално нарушение.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
1
законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.04.2023 г. в гр.К. се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 № *******. Същият бил
позициониран в гр.К. на бул.„Б.“, до бензиностанция „Е.“, където действащото ограничение
на скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 10.24 часа на 21.04.2023 г. бил заснет
движещ се по бул.„Б.“ в гр.К., до бензиностанция „Е.“, в посока от село К. към ЕГ „Х. Б.“,
лек автомобил „М. *******” peг.№ ********, със скорост 86 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч. След обработване на информацията от заснемането бил издаден
атакуваният електронен фиш, в който като нарушител в графа собственик, на когото е
регистрирано МПС/ползвател, било вписано името на Д. Д. Б. - законен представител на „М.
С.О.П.“ ООД, ползвател на превозното средство. В описателната част на електронния фиш
било вписано движение с установена скорост от 86 км/ч. - превишаване с 36 км/ч.,
съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 21.04.2023 г., в
който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата на
нарушението, номерът на техническото средство; Справка за регистрация и собственост на
МПС, видно от която като ползвател на автомобила „М. *******” peг.№ ******** е вписано
дружеството „М. С.О.П.“ ООД гр.С.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ ********* и Протокол от проверка № **********/29.06.2022 г., от които се установява по
безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство;
Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата
21.04.2023 г.; Писмо от 22.06.2023 г. и справка на сектор ПП-К.; Справка от АИС АНД, в
която е отразено, че ЕФ серия К № ******* е връчен на 31.05.2023 г., както и че същият е
платен; Снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Заповед от 01.02.2022
г.; Списък от 01.02.2022 г. на полицейски служители относно проведено обучение за работа
със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
2
същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.К. бул.„Б.“, до
бензиностанция „Е.“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено
място. Тъй като в настоящия случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за
движение в населено място с 36 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1,
т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 400
лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 31 до 40 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана
отговорността на жалбоподателката е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като
административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство,
съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № ******** от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Обосновано в електронния фиш името на Д. Д. Б. е посочено като нарушител, в качеството
й на управител и законен представител на фирмата ползвател на моторното превозно
средство. Жалбоподателката попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП и затова следва да
отговаря за извършеното нарушение, отразено в електронния фиш. Съгласно чл.188, ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря
за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Предложение първо на разпоредбата регламентира, че субект на нарушението може да бъде
както собственика на МПС, така и лицето, на което автомобилът е предоставен, в случая
ползвателя. Според второто предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не
посочи лицето, на което е предоставил МПС. В процесния случай ползвателят е известен,
регистриран официално при регистрацията на автомобила в П. п., а именно „М. С.О.П.“
ООД, представлявано от жалбоподателката. Определената за нарушението „глоба“ е в
предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са неприложими критериите на
чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за намаляване на санкцията. Както вече се посочи,
установеното в процесния случай деяние безспорно е нарушение и осъществява състава на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, но в издадения електронен фиш като нарушен е посочен чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН,
настоящата въззивна инстанция да приложи закон за същото административно нарушение,
без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и
преквалифицира нарушената норма на деянието по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Няма пречка това да
бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими
напълно към състава на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. По силата на цитирания текст
от ЗАНН, съдът разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното
нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на
цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване
3
правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава
предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите,
покриващи признаците на чл.21, ал.1 от ЗДвП са описани в атакувания акт. По изложените
съображения, електронният фиш следва да бъде изменен, като нарушената правна норма се
преквалифицира по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Това няма да доведе дори до промяна на санкцията,
която се следва на същото основание /чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП/ и е в същия абсолютен
размер.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от
жалбоподателката нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо
средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба
№ ******** от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на АТСС
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № ******** от 12.05.2015 г., съгласно одобреното
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, действащото ограничение на скоростта и други обстоятелства,
необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. При
съставяне на фиша са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е описано пълно и
самото нарушение и мястото на извършването му. Видно от електронния фиш, нарушението
се изразява в това, че на 21.04.2023 г. в 10.24 часа в гр.К., бул.„Б.“ до бензиностанция „Е.“, в
посока от село К. към ЕГ „Х. Б.“, е превишена от МПС „М. *******” peг.№ ********
разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. и с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1 № ******* е отчетена скорост на движение 86 км/ч. (възприета след
приспадане на съответния толеранс), при което е констатирано превишаване от 36 км/ч. Това
описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на
жалбоподателката да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в
пълен обем защитата си по него. Мястото на нарушението е в гр.К., т.е. населено място,
където по закон действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. и пътен знак в случая не е
имало. Това е видно и от съставения протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, представляващ
доказателство за отразените в него обстоятелства. От приетата по делото справка от АИС
АНД се установява, че атакуваният фиш е връчен на 31.05.2023 г., отразено е и че същият е
платен. Жалбоподателката безспорно е научила за издаване на електронния фиш, но е
избрала предвидения ред за съдебно обжалване, а не възможността за процедура и подаване
на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Не на последно място, нарушението и превозното
средство, с което е извършено е безспорно установено от приложената по делото разпечатка
на снимков материал от 21.04.2023 г., тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
4
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *******, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на Д. Д. Б. с ЕГН
**********, в качеството й на законен представител на „М. С.О.П.“ ООД с ЕИК *********,
гр.С., ул.„К." № *, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 21.04.2023 г. в гр.К., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушената правна норма по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. Д. Б. с ЕГН **********, адрес гр.С., ул.„К." № *, да заплати на
Областна дирекция на МВР-Кърджали сумата от 80 лв., представляваща направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5