Р Е Ш Е Н И Е № 260044
03.11.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня
Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина
Джонева
При участието на секретаря: Любка Николова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№280/2020г. и, за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение №
286/04.06.2020 г. на Районен съд – гр.
Дупница по гр. дело № 635/2020 г. по описа на същия съд, по подадена от Д. И.К.,ЕГН ********** с адрес *** молба за защита
от домашно насилие, е постановил мерки
за закрила на основание чл. 5, ал.1 от
Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:Задължил е на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Д.И.Д.,ЕГН********** с адрес *** да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Д.И.К., ЕГН **********, забранил е на осонвание чл.5, а.1 т.3 ЗЗДН Д.И.Д., ЕГН ********** да приближава на по- малко от 50 метра Д.И.К., ЕГН **********,
обитавоното от нея жилище, местоработата й, както и местата й за отдих и
социални контакти за срок от дванедесет месеца, предупредил е на основание
чл.16, ал.2 ЗЗДН Д.И.Д., егн **********, че при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата по реда на чл.21, ал.3 ЗЗДН.Наложил е на основание чл.5 ал.4 от Закона за защита от домашното насилие на Д.Д. да заплати глоба в размер на ****
лв. Осъдил го е да заплати и сторените в
производството разноски- държавна такса в размер от 25 лева в полза на ДРС и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на **** лева в полза на
молителката.Съдът е постановил, издаването на заповед за защита, както и
изпращане на решението и заповедта на началника на съответното РПУ на основание
чл.16, ал.3 ЗЗДН.
На 08.06.2020г. препис от решението е връчен на Д., чрез пълномощника му адв.А.Р., а на 11.06.2020г. е подадена въззивна жалба, от същия(регистрирана с вх.№5409/11.06.2020г.по регистъра на ДнРС).В жалбата се твърди неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението.Според жалбоподателя до посочения резултат се е стигнало след като съдът е приел за достоверни показанията на свид.Н.К.– брат на молителката, без да ги съпостави с другите доказателства, в частност с показанията на свид.К.З., установяващ, че на процесните дати по време, посочено в молбата за защита, Д. Д. е бил с него на съвсем различни места от посочените в декларацията по чл.9.Игнорирането на показанията му, като противоречиви и некорeспондиращи с останалите доказателства определя, като несериозни, при отсъствие на сериозен разбор на същите.В жалбата се твърди, че е придадена по- голяма от дължимата доказателствена тежест на декларацията по чл.9 ЗЗДН, без да се обсъди друго значимо обстоятелство – заболяването на Д.,удостоверено с представеното решение на ТЕЛК, от което е видно, че той е с 95% инвалидност, трудно подвижен и с пълна пареза на лявата ръка.Посочено е че е практически невъзможно при тези данни да управлява колата си, стискайки волана и около „40 см.нож“, като междувременно е извършвал маневри, сменял е скорости и пр.Казаното от свидетеля, в защита на сестра му е определено, като лъжа, съдебното минало на Д. е посочено, като ирелевантен факт.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на подадената молба.
Препис от жалбата е връчен на другата страна – молителката Д.К..В срок е подаден писмен отговор чрез пълномощник адв.З.В..Подадената жалба е оспорена, като неоснователна. В отговора са противопоставени следните възражения, че не са налице доказателства за недостоверност на показанията на свид.К., като следва да се имат предвид, непосредствените впечатления на съдията от вида на свидетеля, поведението му в зала, начина на свидетелстване.Изтъкват се следните обстоятелства – наличие на подробно описание на актовете на домашно насилие в молбата и декларацията към нея, представляващи частен случай на иначе продължаващ в продължение на месеци тормоз, отправяни сигнали на тел.112, три сигнала до „******“ и три образувани досъдебни производства – за опит за палеж на сграда, за унищожаване и повреждане на автомобила на дъщеря й, многобройни закани за убийство вкл. и по месторабота, което е продължило докато по отношение на ответника не е била определена мярка за неотклонение“домашен арест“.В отговора се твърди, че действия във връзка с осъщественото на 02.05.2020г. насилие са записани на охранителна камера на дома й, предоставена на органите на ДРП във връзка със сигнал за извършено престъпление по чл.290 НК.Изтъква се факта, че молителката няма проблеми и пререкания с други лица, целият тормоз е започнал след напускането на ответника.Изтъква се факта,че ответникът е с многобройни осъждания – за грабеж, телесна повреда и заплахи, не цени човешката личност и неприкосновеност , при отсъстващи или ниски интелектуално – волеви момент и задръжки.В отговора са определение, като недостоверни показанията на свид.З., целящи само да създадат алиби за ответника.Визира се противоречие, с оглед защитната теза на ответника, че здравословното му състояние изключва възможност за извършване на описаните в молбата действия и показанията на свидетеля, установяващ, че жалбоподателя е „гонил коне със свидетеля“.В отговора се поддържа, че описаните актове за насилие за извършени от ответника, доказани с представената декларация и показанията на свид.К., който е бил очевидец, и показанията на който не биха могли да бъдат игнорирани само поради родствената му връзка с молителката, подаден до ДРП сигнал за извършеното от Д. престъпление.В отговора се съдържа искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция не намира пороци, обуславящи извод за нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Решението е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
Във въззивното производство е извършен преразпит на свидетелите и е прието, като доказателство заявление вх.№116320/18.06.2020г.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Производството пред Дупнишкия районен съд е образувано по молба с вх.№4113/13.05.2020г. подадена от Д.И.К., ЕГН ********** *** срещу Д.И.Д.,***.В молбата е посочено, че страните са живели във фактическо съжителство до 01.01.2020г., повече от четири години, като през това време около 1 година тя и нейните близки са се грижили за него след като е претърпял лек инсулт.Молителката сочи, че поради постоянния стрес и тормоз е напуснала ответника, а откакто го е напуснала и се върнала в родната си къща, е подложена на ежедневен тормоз, стрес, преследване, постоянно следене и всевъзможни обиди и заплахи.В молбата е заявено, че тормоза е постоянен, нещата постоянно ескалират, при всяко излизане молителката е придружавана от близък , въпреки което ответникът не спира със следенето, висенето пред дома и, пресрещане, опити за физическо насилие и вербални заплахи.При излизанията й от вкъщи, тя винаги среща ответника, който и говори обидни неща и отправя неприлични жестове.На няколко пъти са и били отправени тежки закани за убийството й, преследва я с автомобила си.Свидетели на поведението му стават нейните роднини – брат й, дъщеря й, както и нейните работодатели, всяко излизане е съпроводено с обаждания на телефон 112.Била насочена от полицията към националния център за защита „******“, като провела разговори на 28.02, 09.05 и 10.05.2020г.Междувременно с голям камък над 5 кг. било счупено предното стъкло на принадлежащ на дъщеря й автомобил, на 10.05.2020г., след като на 09.05.2020г. ответникът ги бил преследвал и опитал да ги удари, като и бил направен опит да бъде запалена селскостопанска сграда.В молбата е посочено, че независимо, че пред дома им има камери, злосторникът е действал зад обсега им, като камъкът бил хвърлен с особена жестокост, при отсъствие на мотив за агресия към дъщеря й, която е на 19 години, няма врагове или конфронтация с никога, която също е обект на преследване, за което тя е сигнализирала органите на полицията с жалба подадена по електронен път с вх.№732/15.04.2020г., жалба била подадена и от нейна приятелка, както и от нейния брат.На 14.04.2020г. брат й отишъл да я вземе от работа, за да се прибере и след като си тръгнали от магазина в който работи, вървейки по тротоара, ги застигнал ответника, който карал автомобила си с висока скорост, и изкрещял „дееба боклуците“ и продължил по пътя си.На улицата не е имало други хора.На 02.05.2020г. придружавана от брат й, молителката излязла от дома си и тръгнала по левия тротоар на работа, към 6.40 сутринта, тъй като била първа смяна.На около 30 метра от дома им, ответника ги пресрещнал с джипа си, като идвайки срещу тях им показал среден пръст и ги напсувал.Продължили по пътя си и след няколко минути( минута – две) ответникът ги застигнал с джипа си, и започнал да кара до тях, като колата му била в насрещното пътно платно.Прозорецът на автомобила бил свален и той започнал да вика и заплашва“ че ви вкарам сичките у гробищата .. че ви размажем и нема да могат да ви съберат..“, „ че ви унищожим“, като през цялото време ги псувал с мръсни и гадни псувни и наричал молителката с унизителните думи“ пачавро.. курво“ а към брат и“копеле“.Продължили да вървят по тротоара без да му обръщат внимание, ответникът си тръгнал, но като стигнали на кръстовището с ул.“Георги Сава Раковски“ срещу тях изкочил отново ответника, който налетял да ги гази с джипа.Брат й я дръпнал назад, което ги спасило, скрили се зад един стълб за улично осветление, а ответника спирайки пред стълба казал“ тая пачавра че я разводиш докато си жив, оти сама нема да смее да излезе от дома“ и тръгнал да слиза от джипа.Като отворил врата казал „е са ви утепах“, в ръката си държал голям нож с дължина 30 -40 см.Брат й, казал на молителката да се обади на 112 но тя била толкова уплашена, че не реагирала, когато го чула той да казва, „сега звъня на 112“.Това явно стреснало Д., който се върнал към джипа си, качил се в него и като треснал вратата, се отдалечил.Молителката била вцепенана от страх и треперела, като не била в състояние за работа.Преди това имало заплахи и на работното и място, като станали свидетели и помогнали работодателите и, които я търпят и и влизат в положение.Молителката заявява, че се чувства стресирана изпитва уплах, и не се чувства спокойна дори в дома си, да не говорим навън.Взела си отпуска за да си отпочинат домашните й, които все били принудени да я придружават навън.С оглед на извършеното молителката е отправила искане за налагане на мерки по чл.5 ЗЗДН- задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, забрана да я приближава за максималния законов срок, и задължаване на ответника да посещава специализирани програми.
Към молбата е представена декларация, посочени са имената ,ЕТН , номер на лична карта и адрес на молителката Д.И.К. и е отразено, правно основание чл.9, ал.3 ЗЗДН. В декларацията са въпроизведени твърденията, съдържащи се в молбата, относно това, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство до 01.01.2020г., и относно тормоза осъществяван от ответника след раздялата им, следене, проверяване на работното място, обиди при срещите им и неприлични жестове, и буквално твърденията относно действията му, отправените обиди и закани на посочените в молбата дати 14.04.2020г. и 02.05.2020г., като е ясно мястото на извършване, начина по който са извършени актовете на насилие, както и как се развиват взаимоотношенията между страните след 01.01.2020г.
На 14.05.2020г. е издадена заповед за незабавна защита.
Ответникът чрез пълномощника си адв.Р. е оспорвал молбата, твърдейки, че описаното в молбата не се е случило, позовал се и на факта, че е ответникът е с 95% инвалидност.
По делото са разпитани, като свидетели лицата Н.К.– брат на молителката и К.З. съсед на ответника.
Свидетелят Н.К.потвърждава,
че сестра му и Д. са живели заедно до 01.01.2020г., като поради забрани да
общува с дъщеря си и майка си, постоянни забележки тя не издържала и се
прибрала.Свидетелят заявява, че му е известно, че на 28.02.2020г. е била
отправена закана за убийство от ответника, в присъствието на шефовете на сестра
му, поради което от тогава всеки ден я придружават до работа.Споделя за
конфликт във връзка с начина по който племенницата му управлява автомобила си,
с участието на другия свидетел и лице с имена С. станала н 15.01.2020г., след
което гумите на автомобила на племенницата му били срязани на 23.01.2020г.На
14.04.2020г. отишъл да пресрещне сестра си от работа, на връщане в началото на
улицата на която живеят ,Д. ги задминал са автомобила с бясна скорост, крещял с
обидни думи –„дееба и боклуците“, както обикновено.На 02.05.2020г. сестра му
била първа смяна и я придружил до работата й.Това станало в кв.“*****“ на
ул.“Иван Вазов“ №59, излезли към 06.40 часа, не били изминали и 30м. и Д. ги
пресрещнал с неговия джип, видял че показва среден пръст и говорел нещо, но не
разбрал какво, защото карал Бързо.Продължили по същата улица пеша, след по-
малко от 1 минута Д. ги застигнал отново с джипа си, карал в насрещното, и
казал“ ще ви размажем и нема да могат да ви съберат“, „ ей боклук защо си
подала жалбата“.Свидетелят му отвърнал, че „бог дава живот, бог отнема живот“
при което Д. избеснял.Продължили по
улицата и гледали да са до електрическите стълбове да не ги смачка.В началото
на ул.“Сава Раковски“ на широко място,Д. обърнал джипа и тръгнал срещу тях.В
дясната си ръка държал голям нож, двамата се скрили зад стълба, а Д. спрял до тях , отворил вратата и крещял
„сега ви утепах“, свидетелят избутал сестра си и и казал да „звънне на
полицията“, но тя не му отговорила.Извадил телефона и тогава Д. затворил
вратата и тръгнал.Сестра му била вцепенена от страх.Свидетелят заявява ,че с
дясната ръка Д. държал волана и ножа едновременно.След случая отишли в работата
на сестра му, която цялата треперела.Знае за здравословните проблеми на Д., че
лявата му ръка е парализирана, показвал среден пръст с дясната ръка.Първият път
бил с бял „Мерцедес“, а втория път с джип, с чуждестранен заден номер.На
02.05.2020г. бил с джипа, а на 14.04.2020г. с Мерцедес.При разпита му във
въззивното производство свидетелят потвърждава показанията си, уточнява, че на
14.04.2020г. си тръгнали от работата на сестра му към 3 часа, малко по- късно
от обичайното, в кв.***** по улица „Георги Сава Раковски“ към ул.“Иван Вазов“
на която живеят, вървели по тротоара, когато ответникът минал покрай тях
отправяйки цинизми.Заявява, че след първата заплаха за убийство на 28.02.2020г.
всеки ден придружавал сестра си до работата, защото ответникът всеки ден ги
следвал, по 5-6 пъти минавал покрай дома им,навсякъде.Във връзка със събитията
от 02.05.2020г. свидетелят завява, че е чул от ответника, през отворения ляв
прозорец на автомобила му ,“Ще ви вкарам всички в гробищата“, „ Ще ви размажа
всички.Ще видиш тази пачавра.Няма да смее да излезе от вас и все ще я водиш
докато си жив .Движейки се до тях в насрещното, и при приближаване на широкото
на ул.“Г.С.Раковски“, като той и сестра му били до стълбовете, защото ги
заплашил, видял, при завиване, че в дясната ръка с която управлява волана държи
нож, свидетелят извикал, притеснил се .Ответникът тръгнал, отворил вратата на
джипа и казал“Ей сега ви утепах“.Свидетелят
се развикал, по това време нямало хора на улицата, казал на сестра си бързо да
извика полиция, застанал пред нея, та ако стане нещо да става с него, като
извикал да звъни на полицията, ответникът тръшнал вратата и заминал.Споделя за
рязане на гуми, чупене на стъкла на семейния им автомобил, съмнение за палеж,
за които не бил открит извършителя, както и, че само 2 -3 дни от времето когато
сестра му ходела на работа не бил виждал ответника.От показанията на свид.К. се
установява, че на 14.04.2020г. ответникът е управлявал автомобил „Мерцедес“, а
на 02.05.2020г. джип.
Свидетелят К.З. познава страните, които живеели заедно, знае, че много пъти е викана полиция.След като в първоинстанционното производство заявява пред съда, че на 14.04.2020г. правил градеж за конете и Д. бил през целия ден с него от сутринта до вечерта откъм 8.00ч. до 21.00ч., дори правел кюфтета и не знае да са имали конфликт с Д., то при преразпита му във въззивното производство изразява съмнение относно точната дата на която са били заедно, на място, където прави градеж за конете, което зад къщата, където живее в „*****“ на 2 улици от работното място на Д..В първоинстанционното производство заявява, че на 02.05.2020г. в 05.00ч. сутринта, се обадил на Д. да дойде пред тях с колата, да го вземе и да гонят коне, като З. гони конете, а Д. седи в колата, викнал го да го закара и да го прибере, като стояли пред дома му до към 0.30.-9.00ч., къщата му е на около 400 м. от къщата на К., и не знае какво се е случило след 9.00ч. защото отишъл на работа, а при преразпита във въззивното производство, обяснява, че един ден, който не може да посочи, е карал Д. да го закара до *********с автомобила, връзва конете за автомобила и ги докарва, като прекарали заедно до 8 часа, след което свидетелят отишъл на работа, като работното му време е от 8.00 до 5.00часа с почивен ден събота и неделя.Заявява, че е има прлоблеми – баща с инсулт, а майка му била починала преди 8 месеца.
Видно от ЕР на
ТЕЛК №0469 от 24.02.20г. , влязло в сила на 26.03.2020г. е, че Д. е с призната
по надлежния ред трайно намалена неработоспособност 95% с чужда помощ с
диагноза мозъчен инфаркт, с-е след ИМИ в БДСМА(м.02.2019г), левостр. Центр.
Спаст.пареза тежка по степен до плегия за ръката, ИБС, едноклонова корн.болест,
с- след антеросептален МИ, стенокардия, АХ ІІІ стад.сърд. и моз.форми,
хипертонично сърце, едноклонова коронарна болест, с-ние след ПЦИ и стент на
ЛАЗ, дислипидемия, +Д тип с КСДС – диабетна невропатия на долните краници,
варици по двете подбедрици.
Д. е осъждан за престъпление по чл.198, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 и чл.20, ал.4 НК, с присъда по нохд №91/92, влязла в сила на 04.02.1993г., за престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр. с чл.130 а.1 НК с присъда по нохд №542/2000г. на ДнРС влязла в сила на 29.09.2020г., с присъда по нохд №1273/2011г. на ДнРС влязла в сила на 06.02.2012г., за престъпление по чл.129, ал.2 пр.3, ал.1 вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, за престъпление по чл.144, ал.2 вр. с ал.1 НК с присъда по нохд №59/2012г. на Районен съд – Дупница, влязла в сила на 14.10.2013г., за престъпление по чл.129, ал.2 пр.3 т.1 вр. с ал.1 и вр. с чл.20, ал.2 НК с присада по нохд №147/2015г. на ДнРС влязла в сила на 19.02.2015г.
По отношение на Д. не са налагани мерки по ЗЗДН.По делото е представен протокол по н.ч.х.д.№453/2020г. без отбелязване за датата на влизането му в сила, от който се установява, че по отношение на Д. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ във връзка с досъдебно производство за престъпление по чл.144 ал.3 т.3 вр. с ал.1 вр. с чл.26 НК и чл.144а ал.3 вр. с ал.1 НК.Няма данни определението да е влязло в сила. В с.з. пълномощника на ответника заявява, е ответникът търпи мярка за неотклонение“домашен арест“.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът намира обжалваното решение за правилно:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо
определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът. Според чл.3, ал.1 т.2 от Закона защита по този закон
може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:1. съпруг
или бивш съпруг;2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство.
С разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се дава защита срещу всяко агресивно поведение,всеки целенасочен акт който е насочен към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия. В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация, преследване. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, важна особеност на производството по реда на ЗДДН е предвидения облекчен ред за доказване в полза на молителя, като е установена възможност това да стане с декларация.От разпоредбата на чл.13, ал.2 т.3 ЗЗДН следва, че при липса на доказателства, които да опровергават отразеното в декларацията, същата е достатъчно доказателство за налагане на мерки по реда на ЗЗДН.
В конкретния случай по делото няма спора за това, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, което обуславя извод за допустимост на подадената молба.
В молбата са описани действия на ответника, неприлични жестове, отправени обиди и закани, твърди, се че те са извършени от него, както и, че са породили у ищцата страх, отрицателни емоции от засягане на честта и достойнството и.Посочени са конкретни дати , мястото на действията, описани са действие и са посочени обидни изрази и закани, споменато е, че след раздялата им от 01.01.2020г. ищцата непрекъснато се натъква на ответника около дома си и местата които обичайно посещава като напр.работното и място, съпроводено с опити за физическо насилие и вербални заплахи, твърди се, че нейни близки също са обект на посегателства.Искането е конкретизирано с оглед конкретно извършените на 14.04.2020г. и 02.05.2020г. от ответника действия - крещене на обидни думи от автомобил и отправяне на неприлични жестове, целенасочено и нежелано от молителката движение с автомобил в насрещното платно по посока на движение на молителката и нейния брат, и отправяне на закани и заплахи, закана при слизане от автомобила с нож в ръка с дължина 30-40 см.
За установяване на твърденията си ищцата е представила декларация, в която под страх от наказателна отговорност е потвърдила, че изложените в молбата й твърдения са истинни.
Доказателства опровергаващи истинността на удостоверените в декларацията обстоятелства не са представени.
Необосновано е позоваването от жалбоподателя на показанията на свид.З., като източник на сведения за това, че на посочените в декларацията дати, не е било възможно ответникът да извърши описаните действия, тъй като по същото време е бил на друго място заедно със свидетеля.Доколкото при преразпита му свидетелят изрази съмнение относно датите, за които е съобщил, че бил ангажирал ответника, във връзка гонитба и придвижване на коне, като не потвърди заявеното пред районния съд, че това е станало на посочените в декларацията дати и за посоченото в декларацията време, съдът не може да приеме дадените показания като годно и достатъчно доказателство в подкрепа на тезата на ответника.
Отразеното в декларацията се потвърждава, относно факта ,че на 14.04.2020г. задминавайки молителката и брат й, движейки се с автомобил ответникът е крещял обидни думи „ даеба боклуците“, както и, че на 02.05.2020г. движейки се паралелено до тях, в насрещното пътно платно, през отворения прозорец на автомобила си ответникът е викал и заплашвал с изразите “Че ви вкарам сичките у гробищата“ и относно отправена на същата дата обида и закана „ тая пачавра, че я разводиш докато си жив“ от друга страна се потвърждават от показанията на свид.К., който установява допълнително и с какви автомобили се е предвижвал ответника.Лицето излага пред съда едни и същи обстоятелства, при разпита му в първоинстанционното и във въззивното производство.Има известно противоречие в казаното от него относно момента в който при инцидента на 02.05.2020г. е била отправена обидата и закана“тая пачавра, че я водиш докато си жив“ , тъй като свидетеля заявява, че това е станало докато ответникът се е движил с автомобила преди автомобилът да завие, а в молбата и в декларацията се твърди, че това е казано след завиване на автомобила и спирането му.Съдът счита, че не са налице доказателства, които да опровергават удостовереното в декларацията, че след като ответникът е тръгнал да слиза от джипа е извикал „е сега ви утепах“ държейки в ръката си голям с нож с дължина 30-40 см.Действително, да се държи волана на автомобила и едновременно с това нож е много трудно, но не е и абсолютно невъзможно, като молителката не твърди такова нещо.Доколкото свид.К. твърди такова нещо, съдът не намира в това основание за изключване на доказателствената стойност на показанията му. Посочените детайли, не изключват убеждението на съда, за поведение на ответника, нежелано от молителката - целенасочено движение с автомобила в близост до нея, закани и крещене с нож в ръка, породило отрицателни емоции и страх.По делото липсват доказателства които да създават съмнение в достоверността на показанията на свидетеля К. .Доколкото по делото има данни за образувано наказателно производство във връзка с инцидента от 02.05.2020г. по тъжба на свидетеля съдът намира, че този факт не е основание за игнориране на показанията му.
В образувано досъдебно производство съдът не намира основание да игнорира подадената молба, като акт насочен към постигане на друг резултат вкл. да бъде злепоставен ответника, освен този да бъде предотвратена възможността за посегателства по отношение на молителката.
Съгласно чл.103 ал.4 ЗЗ представеното решение на ТЕЛК, неоспорено от молителката, с обвързваща доказателствена сила установява, признато по надлежен ред трайно намаляване на работоспособността на ответника -95% намалена работоспособност.От мотивите към решението е видно, че това решение е обосновано с оглед парезата на лявата ръка, едноклонова корон.болест, и за захарен диабет тип ІІ перорално лечение и диабетна полиневропатия на долни крайници.В решението е отразено, че походката е силно затруднена с едно помощно средство и придружител, и не може да се самообслужва.Отразеното в решението не изключва възможността ответникът да е осъществил действията във връзка с които се търси защита.Сам той в жалбата сочи доказателства с оглед показанията на свид.З., че независимо от състоянието му управлява автомобил и не е неподвижен.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано извършването от ответника на описаните в молбата дати 14.04.2020г. и 02.05.2020г. действия, отправените обиди и закани, които като агресивни прояви, представляващи източник на негативни емоционални и психически преживявания, представляват актове на насилие, обуславящи налагането на предвидените в закона мерки за закрила.Не се твърди и не са представени доказателства ответникът да е бил предизвикан да извърши описаните актове, като негова защитна реакция,в който случай извършеното не би представлявало акт за домашно насилие.Обжалваното решение с което молбата е уважена е правилно и следва да бъде потвърдено.
Независимо, че в жалбата не са изложени твърдения, касаещи съответствието на определените мерки и ограничения по отношение на ответника, с тежестта на деянието му, личността на извършителя, отношенията между страните, съдът намира за необходимо да отбележи, че наложените ограничения на правата на ответника и определения срок в който той трябва да търпи тези ограничения, предвид влошените взаимоотношения между бившите партньори, извършените посегателства, сведенията от показанията на свид.К. за друг инцидент през м.февруари 2020г., след който молителката не излиза сама от дома си, сочещо на сериозно емоционално и психическо отражение на стореното върху нея, както и предвид обременено съдебно минало на ответника и то изразено преимуществено чрез престъпления срещу личността,са подходящи и ще осигурят в необходимата степен предупредително и възпиращо въздействие по отношение на ответника с цел избягване на по-нататъшни конфликти.
С оглед неоснователността на жалбата, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на КнОС д.т. в размер на 12,50 лева., а на ответницата по жалбата разноски за въззивното производство в размер на 350.00 лева( заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 286/04.06.2020 г. на Районен съд – гр. Дупница по гр. дело № 635/2020 г.
ОСЪЖДА Д.И.Д.,ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Кюстендилския окръжен съд държавна такса в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА Д.И.Д.,ЕГН ********** *** да заплати Д.И.К., ЕГН ********** *** разноски за въззивното производство в размер на 350.00 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: