№ 47
гр. Разград, 30.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101972 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 и чл.
92 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Аресгаз“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, “Алабин“
№ 36, представлявано от Изпълнителния директор Венета Райкова, чрез адв.
Л. Малева от АК – Варна, съдебен адрес: гр. Варна, ул. ”Цар Симеон I” № 25,
ет. 7, срещу „МЕТАЛ АМБАЛАЖ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Дянково, п.к. 7270, общ. Разград, обл. Разград, ул.
”Козлодуй” № 6, представлявано от управителя Гафур Хюсеин Гафур, с която
се моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца,
следните суми: 1817,17 лева, представляващи неплатена цена за доставен и
консумиран природен газ по Договор за доставка на природен газ за
стопански нужди с № Р-05-059/24.07.2018 г. за периода от 01.10.2019 г. до
23.01.2020 г. (когато е спряно газоподаването към обекта, включващо и
корекция за промяна на ценовата група през м. декември 2020 г.), 52,55 лева,
представляващи неустойка за забавено плащане за периода 01.11.2019 г. до
30.11.2020 г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК на 28.07.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането; както и сторените по ч.гр.д. № 1649/2021 г. на Районен съд –
Разград разноски в размер на 37,40 лева за държавна такса и 350 лева за
адвокатски хонорар. Претендират се и всички направени разноски по
настоящото производство.
В исковата молба се сочи, че между ищеца, в качеството му на дружество,
притежаващо лиценз за разпределение и обществено снабдяване от краен
снабдител с природен газ, издаден от Комисията по енергийно и водно
регулиране (КЕВР), и дружество-ответник е сключен Договор за доставка на
1
природен газ за стопански нужди с № Р-05-059/24.07.2018 г., с който ищеца
като доставчик се е задължил да доставя, а ответникът като купувач да
приема и заплаща доставения газ на обект, представляващ производствена
сграда - цех литография в гр. Шумен, Промишлена зона, разположена в имот
с идентификационен № 83510.669.57 по кадастрална карта на гр. Шумен.
Уредът за търговско измерване - разходомер № 0847878, с ел. коректор, с
фабр. № **********, е бил монтиран на 09.10.2018 г., съгласно Констативен
протокол № **********/09.10.2018 г., с код на клиента в дружеството-
доставчик № 2276003. Твърди се, че първоначално за обекта е подадено
заявление за присъединяване към газоразпределителната мрежа на „Аресгаз“
ЕАД и е сключен Договор № 052-330/24.07.2018 г. за присъединяване към
газоразпределителната мрежа (ГРМ) между „Аресгаз“ ЕАД и собственика
„Инвестбанк“ АД. Впоследствие поради сключен договор за наем от
21.06.2018 г. между „Инвестбанк“ АД и „МЕТАЛ АМБАЛАЖ” ЕООД за
гореописания обект, всички документи за узаконяване на газовата инсталация
в обекта: свидетелство за техническа проверка на оборудване №
0130/30.08.2018 г. от „Евро-инженеринг“ ООД, ревизионен акт №
03/07.09.2018 г. на ИДТН - Шумен, Констативен протокол №
**********/09.10.2018 г. за присъединяване към ГРМ, са със страна
ответника. Ищцовото дружество твърди, че ответника не е изпълнил
задълженията си по договора, като не е заплатил своевременно в договорения
срок дължимите суми за природен газ, въпреки отправената му
покана с изх. № 1555/18.11.2020 г., получена лично от собственика на
19.11.2020 г. Сочи се, че вследствие неизпълнението, доставчикът е спрял
доставката на природен газ към обекта на основание чл. 33 от договора,
поради неплащане на дължими суми за консумиран природен газ на стойност
3723,79 лева. За спирането на доставката бил съставен Констативен протокол
№ 1/23.01.2020 г. От цитираното задължение частично е платена една част,
като остатъка за плащане е сума в размер на 1869,72 лева. Сочи се, че
консумираните количества природен газ са отразени в месечните актове за
м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г., м. декември 2019 г. и м. януари
2020 г. В ИМ се сочи, че съгласно чл. 24 от договора, месечния акт се съставя
и публикува от доставчика на електронната платформа на интернет адрес:
www.aresgas.bg, в срок до 3 дни след края на отчетния месец, като купувачът
се задължава да се запознае със съдържанието му и да го потвърди. Съгласно
чл. 25 от договора, в случай че купувачът не потвърди месечния акт в
посочения срок, констатациите в него се считат за валидни и задължителни за
двете страни. Дружеството-ответник не е потвърдило констатациите и няма
подадено възражение срещу тях. Твърди се, че с оглед продължилото
неизпълнение от страна на купувача, са отправени покани за доброволно
плащане без резултат. На 28.07.2021 г. ищцовото дружество подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.
№ 1649/2021 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично
вземане, в полза на „Аресгаз“ ЕАД за сумата от 1869,72 (хиляда осемстотин
шестдесет и девет лева и 72 стотинки) лева, представляваща 1817,17 лева –
неплатена цена за доставен, консумиран природен газ по Договор за доставка
на природен газ за стопански нужди с № Р-05-059/24.07.2018 г. и 52,55 лева –
неустойки за забавено плащане, както и сторените по делото разноски в
размер на 37,40 лева за държавна такса и 350 лева за адвокатски хонорар.
След подадено възражение, съдът е указал на ищцовото дружество да предяви
иск за установяване на вземането си. Посочено е, че ищцовото дружество е
2
издало и предоставило на ответната страна фактури (дебитни известия) и
известия за начислена неустойка за забавено плащане, общо за сумата от
1869,72 (хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и 72 стотинки)
лева, представляваща 1817,17 лева - неплатена цена за доставен, консумиран
природен газ по Договор за доставка на природен газ за стопански нужди с
№Р-05-059/24.07.2018 г. и 52,55 лева – неустойки за забавено плащане, както
следва: Фактура № ********** от 31.10.2019 г.; Фактура № ********** от
01.11.2019 г.; Фактура № ********** от 15.11.2019 г.; Фактура №**********
от 30.11.2019 г.; Фактура № ********** от 01.12.2019 г.; Фактура №
********** от 01.01.2020 г.; Фактура №********** от 31.12.2020 г., както и
Известия за начислена неустойка за забава с номера: ********** от
30.11.2019 г.; ********** от 31.12.2019 г.; № ********** от 31.01.2020 г.; №
********** от 29.02.2020 г.; № ********** от 31.03.2020 г.; № ********** от
30.04.2020 г.; № ********** от 31.05.2020 г.; № ********** от 30.06.2020 г.;
№**********/31.07.2020 г.; №********** от 31.08.2020 г.; № ********** от
30.09.2020 г.; №********** от 31.10.2020 г и №**********/30.11.2020
г. Твърди се, че към настоящия момент процесната сума не е платена.
В срока за писмен отговор дружеството-ответник не изразява становище, но в
хода на заповедното производство е направено възражение, че не се дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
Съдът съобразявайки горното, счита че са налице законовите предпоставки за
постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа, включително и неподаването на писмен отговор на
исковата молба, и от неявяването му в съдебно заседание. Указания в този
смисъл са дадени с определението на съда за връчване на исковата молба по
реда на чл. 131 от ГПК, съобщението за което ответника е получил.
Впоследствие предупреждение за горните последици се съдържа в
определението на съда от 07.12.2021 г. и в призовките, изпращани на
ответника за насроченото съдебно заседание, които са връчени. Ето защо
съдът счита, че са изпълнени условията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства, като установяват дължими вземания на ищеца срещу
ответника, произтичащи от възникналото договорно правоотношение с
ответника. При преценка на обсъжданите доказателства и предвид липсата на
други конкуриращи такива, ангажирани от ответната страна, съдът счита, че
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на иска,
предявен на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. с
чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. във вр. с чл. 79 от ЗЗД , чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за
съществуване на претендираните от ищцовото дружество срещу ответника
парични вземания, за които на 29.07.2021 г. е издадена Заповед № 1021 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
20213330101649 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград. Искът за
установяване на парично вземане при условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 29.07.2021 г., считано от която
дата е дължима и претендираната от ищеца в заповедното производство
законна лихва за забава върху главното задължение до окончателното му
3
погасяване (арг. чл. 86 от ЗЗД).
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част от иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от
774,80 лв. (седемстотин седемдесет и четири лева и 80 стотинки), от които:
74,80 лева - заплатената държавна такса при образуване на делото, от тях
37,40 лева – заплатени при образуване на заповедното производство и 37,40
лева – доплатени при образуване на исковото производство и 700,00 лева –
адвокатско възнаграждение, от които 350,00 лева по заповедното, а
останалите – по исковото. Тези разноски следва да бъдат разграничени, както
следва: общо 387,40 лв. (седемдесет и пет лева и 40 стотинки) по заповедното
производство и общо 387,40 лв. (седемдесет и пет лева и 40 стотинки) по
исковото производство.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. с чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. във вр. с чл. 79 от ЗЗД, чл.
86 и чл. 92 от ЗЗД, че ответника „МЕТАЛ АМБАЛАЖ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Дянково, п.к. 7270, общ.
Разград, обл. Разград, ул. ”Козлодуй” № 6, представлявано от управителя
Гафур Хюсеин Гафур, дължи на ищеца „Аресгаз“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, “Алабин“ № 36, представлявано
от изпълнителния директор Венета Райкова, следните суми във връзка с
издадената срещу ответника Заповед № 1021 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 20213330101649 по описа на за
2021 г. Районен съд - Разград: 1817,17 лева, представляващи неплатена цена
за доставен и консумиран природен газ по Договор за доставка на природен
газ за стопански нужди с № Р-05-059/24.07.2018 г. за периода от 01.10.2019 г.
до 23.01.2020 г. (когато е спряно газоподаването към обекта, включващо и
корекция за промяна на ценовата група през м. декември 2020 г.), 52,55 лева,
представляващи неустойка за забавено плащане за периода 01.11.2019 г. до
30.11.2020 г., обезщетение за забава в размер законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 28.07.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „МЕТАЛ АМБАЛАЖ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Дянково, п.к. 7270,
общ. Разград, обл. Разград, ул. ”Козлодуй” № 6, представлявано от
управителя Гафур Хюсеин Гафур ДА ЗАПЛАТИ на „Аресгаз“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, “Алабин“ № 36,
представлявано от Изпълнителния директор Венета Райкова:
- сумата от 387,40 лв. (седемдесет и пет лева и 40 стотинки) за направени
разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № № 20213330101649 по
4
описа на за 2021 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 387,40 лв. (седемдесет и пет лева и 40 стотинки) за направени
разноски по настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 от
ГПК). Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като
на основание чл. 240, ал.1 от ГПК ответникът разполага със защита срещу
решението - може да иска отмяната му, ако е бил лишен от възможността да
участва в делото.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. № №
20213330101649 по описа на за 2021 г. Районен съд - Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5