РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Белоградчик , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Антон Е. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Е. Антов Гражданско дело №
20211310100109 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е по реда на чл. 415, ал.1 ГПК - за установяване на вземането на
заявител – обезщетение за забавено изпълнение/мораторни лихви/ в/у главница в рамер на
20 000.00 лв. с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД. .
В предявената от ЗК “Лев Инс” АД София искова молба се излага : на 03.07.2020г.
м/у ищеца и ответника М. П. М. е подписано Споразумение № 599 за доброволно плащане
на сумата 18 69580лв. – обезщетение за причининени на ответника неимуществени вреди
при ПТП. Сумата е платена на ответника на 10.07.2020г.
На 19.09 и 10.10.2020г. е преведена на ищеца сума от по 10 000.00лв. в общ размер 20
000.00лв. - получена при първоначална липса на основание. Ответника не е изпълнил
задължението си да възстанови получената при начална липса на основание сума.
Ответника дължи мораторна лихва в/у главницата от 20 000.00лв. от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК
Моли се да бъде прието за установено, че ответника дължи изпълнение на парично
задължение мораторни лихви в/у главницата от 20 000.00лв., считано от 02.11.2020г. –
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
Представя писм. доказателства, претендира разноски. Приложено е и ч.гр.д. № 417/2020г.
по описа на БРС.
Ответника е оспорил предявения иск.
Брани с правни доводи като твърди, че от изложените факти не следва претендираното от
1
ищеца право : - касае се за грешка на ищеца при превеждане на тази главница; - не е
поканен от ищеца да възстанови сумата 20 000.00лв./ за това разбира при получаване на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК/, поради което не дължи лихва в/у тази главница
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба, доводите и становищата на
страните и събраните по делото писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна :
Не се спори м/у страните по делото, че на 03.07.2020г. м/у тях е подписано
Споразумение № 599 за доброволно плащане на сумата 18 69580лв. – обезщетение за
причинени на ответника неимуществени вреди при ПТП. Сумата е платена на ответника на
10.07.2020г.
На 19.09 и 10.10.2020г. е преведена на ищеца сума от по 10 000.00лв. в общ размер 20
000.00лв. - получена при първоначална липса на основание. Ответника не е изпълнил
задължението си да възстанови получената при начална липса на основание сума.
За да бъде уважен иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е имал
изискуемо вземане срещу ответника, а последният не платил или е платил задължението със
забава. Лихвата за забава е отговорност за вреди от забавено изпълнение и се дължи за
периода на забавата.
Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава в плащането. При връщане на дадено
при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни./така Тълкувателно решение №
5/21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК/
Наистина с връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжника е
уведомен за задължението му да възстанови главницата от 20 000.00лв., ведно със законната
лихва.
Съдът обаче приема, че издадената в едностранно производство Заповед за изпълнение не е
покана за изпълнение. С нея съдът разпорежда длъжника да изпълни, а не го кани като му
даде за това подходящ срок.
Началния момент на изпадане в забава на ответника е различен от претендирания с исковата
молба.
Като покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД според установената съдебна практика се счита и
получаването на исковата молба, от който момент длъжникът се счита в забава.
Съдът приема, че такава покана е отправена с исковата молба, поради което ответника не
дължи мораторна лихва върху главницата считано от 02.11.2020г. - подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, а от 12.03.2021г., когато е получил препис от иск. молба.
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 50.00 лв. - държ. такса и 80.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в р-р на 220.00лв. – за разликата над 80.00лв. до предявения размер от
300.00лв.
Платената държ. такса в размер над 50.00лв. до 400.00лв. подлежи на възстановяване по
молба на ищеца с посочена сметка за превод.
2
Разноските по ч.гр.д. № 417/2020г. на БРС в общ размер на 450.00лв. не следва да се
присъждат, тъй като жалба не е постъпвала и за същите е издаден изп. лист на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал.1 ГПК, че М. П. М. с ЕГН
**********, от с. Р., обл. В., ул. “....” № .., дължи на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Симеоновско шосе” № 67 Б, сумите :
законна лихва за забава върху главницата от 20 000.00лв. – получена при начална липса на
основание, считано от 12.03.2021г. до окончателното изплащане на главницата
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
********* на осн. чл. 78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, сумата 50.00 лв. - държавна такса и 80.00лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* за присъждане на
разноски по делото в размер на 220.00лв. – юрисконсултско възнаграждение – за разликата
над 80.00лв. до предявения размер от 300.00лв.
Оставя без уважение искането на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* за присъждане на
разноски по ч.гр.д. № 417/2020г. на БРС в общ размер на 450.00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3