РЕШЕНИЕ
№ 954
гр. Бургас, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120102593 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Щ. Г. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *, против Л. Щ. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: *, с която се
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищцата е носител на
правото на ползване върху сграда с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед
№ РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последващо
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект, извършено от началника на СГКК – Бургас съгласно КД-14-02-904/13.06.2013 г.,
адрес на сградата: *, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *,
застроена площ: 37 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че процесният имот е бил нейна собственост, като през 2019 г.,
заедно със съпруга й, го дарили на техните деца М. Р.ова Г. и С. Р.ов Г., като съгласно
т. 3 от нотариалния акт си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване
върху имотите. Излагат обаче, че от 2019 г. ответникът ползва и владее сграда, като
няма достъп до същата, като не може да упражнява правото си на ползване, като в
същото време за ответника не било налице основание да се намира в имота. Той бил
брат на А. Г., като били в много обтегнати отношения, като сменил бравата и
1
ключалката и поставил камери в имота, като препятствал достъпа им до него.
Правното основание на предявения равандикационен иск е чл. 108 във вр. с чл.
111, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител адвокат К., в който се изразява становище за
поставянето на решение, съобразно доказателствения материал по делото, като било в
тежест на ищците да докажат правата си и заявения иск. В съдебно заседание отправя
искане за постановяване на решение, съобразно събрания по делото доказателствен
материал.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея факти и обстоятелства, становището на ответната стрА. по нея, събраните по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна стрА. следното:
С нотариален акт за дарение № 31, том 1, рег. № 1042, нот. дело № 28 от
19.02.2019 г. на нотариус с рег. № 542 в регистъра на Нотариалната камара - С. Я.,
ищцата и съпругът й Р. Л. Г. са дарили на дъщеря си М. Р. Г. и сина си С. Р. Г.
поземления имот, в който е изградена процесната сграда, както и самата сграда, като са
запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същите. Преди това
ищцата е придобила процесният поземлен имот съгласно решение от 04.12.2009 г.
постановено по гр.д. № 2093/2006 г. по описа на Районен съд, с което е извършена
съдебна делба между нея, ответникът и К. Щ. И.. С нотариален акт *. на нотариус с
рег. № 542 в регистъра на Нотариалната камара - С. Я., вписан в Службата по
вписванията с вх. рег. № 8977/17.07.2015 г., акт № *, ищцата е призната за собственик
на процесната сграда въз основа на наследство и давност.
От показанията на свидетелите ДА.ил М. и П.Г. – приятели на сина на ищцата, са
запознати, че процесният имот е прехвърлен на него и сестра му от техните родители,
като са посещавали имота заедно с него. Преди 2-3 години го посетили заедно със С.,
като влезли, разходили се и решили да влязат в къщичката. С. опитал да отключи, но не
успял. Зачудили се какво става и докато се лутали дошъл едни около 30-40 годишен
мъж, който започнал да псува, да маха с ръце и да пита какво правят в имота му.
СтА.ло ясно, че той е сменил патрона. Мъжът и С. започнали да се карат и всъщност
между тях възникнал спор, кой е собственик.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна стрА. следното:
При предявяването на ревандикационен иск за вещно право на ползване е в
тежест на ищеца да докаже, че е носител на право на ползване върху претендирания
имоти и на соченото основание за това, както и че същият се владее от ответника, без
да е налице основание за това. В тази връзка съдът намира, че по делото се установи по
2
категоричен начин, че ищцата е придобила чрез съдебна делба на 25.06.2012 г. /датата
на влизане в сила на решението по гр.д. № 2093/2006 г. по описа на Районен съд/
поземления имот, в който е изградена процесната постройка, а в последствие и самата
постройка, след което през 2019 г. се е разпоредила с правото си на собственост, като
заедно със съпруга си е дарила имотите на децата си, като си е запазила правото на
пожизнено и безвъзмездно ползване върху същите.
Установява се от ангажираните гласни доказателства, че ответникът е сменил
патрона на процесната постройка и така е лишил ползвателя от възможността да
упражнява притежаваното от него право на ползване.
Не са ангажирани някакви доказателства от стрА. на ответника, които да оборят
притежаваното право на ползване или пък такива, от които да се направи извода, че
ответникът притежава валидно правно основание да владее имота.
С горните мотиви съдът намира, че предявеният ревандикационен иск като
основателен следва да бъде уважен.
При този изход на спора и с оглед претенцията на ищцата за присъждане на
направените по делото разноски следва да се осъди ответника на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК да заплати сумата от 1 610 лв. /без да се включва заплатена държавна такса
от ищеца Р. Л. Г., който се е отказал от иска си и същата следва да остане в негова
тежест/.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено спрямо Л. Щ. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: *,
че А. Щ. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: *, е носител на вещно право на
ползване върху сграда с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със
Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последващо
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект, извършено от началника на СГКК – Бургас съгласно КД-14-02-904/13.06.2013 г.,
адрес на сградата: *, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *,
застроена площ: 37 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Осъжда Л. Щ. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: *, да предаде на
ползвателя А. Щ. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: *, владението върху сграда
с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последващо изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект, извършено от началника на
3
СГКК – Бургас съгласно КД-14-02-904/13.06.2013 г., адрес на сградата: *, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор *, застроена площ: 37 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване.
Осъжда Л. Щ. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: *, да заплати на А. Щ.
Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: *, сумата от 1 610 лв. /хиляда шестстотин и
десет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4